Р Е Ш Е Н И Е
N от 23.06.2009 г.,В.
Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд Осми състав
На 10.06.2009 г.
В публично заседание в следния състав:
Районенсъдия:М.П.
Секретар:Д.Г.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията
Гражданско дело N 2670 по описа за 2008г.
Производството е по чл.341 и сл.ГПК във фаза по извършване на делбата.
С влязло в сила решение N 2670 от 27.02.2009 г. по настоящето дело е допусната делба между страните по делото на следните недвижими имоти,находящи се в гр. Полски Тръмбеш, ул. Росица 7, А: втори жилищен етаж от двуетажна къща, построена въз основа на безвъзмездно отстъпено право на строеж в полза на Й.Г.Й. с нотариален акт N 66а, от 1985 г. на Великотърновски нотариус в дворно място, цялото от 820 кв.м., съставляващо УПИ VIII -1471 -б, в кв. 80 по плана на гр. П. Тръмбеш , при граници : улица, Димитър Николов Митев, Минчо Стоянов Минчев и Й. Николов Василев, с площ от 108,70 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, столова, черна кухня, баня, клозет, дрешник, коридор и тераси , заедно с принадлежащото му избено помещение N 2 с площ от 16,72 кв.м., таванско помещение N 2 с площ 43,39 кв.м., както и гаражна клетка N 2 с площ от 24,80 кв.м. и склад N 2 с площ от 17 кв.м., построени на същото основание на посочения нотариален акт за отстъпено право на строеж в същото дворно място, при права 1/2 ид.ч. за Ц. Петрова и 1/2 ид.ч. за Й.Й..
В исковата молаба е направена претенция за възлагане на имота на ищцата. Претенцията се поддържа и в първото заседание след допускането на делбата, като се излагат съображения, че ищцата няма други жилище и постоянно живее в гр. П. Тръмбеш. Със същото основание и ответника предявява възлагателна претенция, без конкретизация на обстоятелствата по нея.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:
За изясняване на обстоятелствата по делото е изслушано вещо лице, чието заключение не е оспорено от страните и като пълно, компетентно и безпристрастно съдът изцяло кредитира. Според вещото лице пазарната оценка на процесните имоти възлиза на 33 600 лв. Вещото лице техник установява,че процесният имот, представляващ жилище, е неподеляем. По повод на направена възлагателна претенция и от двете страни, предявена по реда на чл 349 ГПК, съдът счита, че същата е неоснователна. И ищецът, и ответникът излагат конкретни обстоятелства, позволяващи на съда да я квалифицира. Предвид на това, че става дума за съсобственост , възникнала в резултат на прекратена СИО , то би могла претенцията да се приме по реда на чл. 349(1) ГПК . Разпоредбата на сочения текст гласи, че ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност , прекратена с развод и бившият съпруг, на когото са предоставени родителските права по отношение на децата от брака няма собствено жилище, може да бъде поискано то да бъде поставено в негов дял , като делът на другия съделител се уравнява с други имоти или с пари. Основно законово изискване е делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Това се установява по категоричен начин от заключението на вещото лице. Освен това следва да са налице кумулативно и следните предпоставки : жилището да е било съпружеска имуществена общност , прекратена поради развод; на претендиращия възлагане съпруг да е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака и същият да не притежава друго жилище. Хипотезата на чл.349(1) ГПК въвежда изключение от принципа, заложен в чл. 348 ГПК , с оглед защитата на ненавършилите пълнолетие деца от брака. В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се установява наличие на непълнолетни от брака деца , родителските права върху които да са възложени на ищцата или на ответника. По тези съображения хипотезата на чл. 349(1) ГПК не може да намери приложение. В този смисъл са и задължителните указания , дадени в ТР 1/2004 на ОСГК.
С оглед на това, че не се доказаха да са налице предпоставките на чл. 349(1) ГПК за възлагане на имота, съсобствеността следва да бъде ликвидирана по реда на чл. 348 ГПК чрез изнасяне на имотите на публична продан , като възлагателната претенция на страните, следва да се отхвърли като неоснователна, а не са налице предпоставките за прекратяване на съсобствеността по реда на чл. 353 ГПК.
При този изход на делото страните
следва да заплатят държавна такса върху дяловете си , както следва : Ц. Петрова
– с ЕГН ********** *** N 7
– А - 672 лв. и Й.Й.
- с ЕГН ********** ***,– 672 лв.
Водим от горното, съдът :
Р Е Ш И :
Отхвърля претенцията, предявена от Ц.И. *** , с ЕГН **********, с правно основание чл.349(1) ГПК за възлагане на процесния недвижим имот като неоснователна и недоказана.
Отхвърля претенцията, предявена от Й.Г.Й. *** , с ЕГН **********, с правно
основание чл.349(1) ГПК за възлагане на процесния
недвижим имот като неоснователна и
недоказана.
Постановява да се изнесат по реда на чл. 348 ГПК на публична продан следните делбени недвижими имоти : находящи се в гр. Полски Тръмбеш, ул. Росица 7, А: втори жилищен етаж от двуетажна къща, построена въз основа на безвъзмездно отстъпено право на строеж в полза на Й.Г.Й. с нотариален акт N 66а, от 1985 г. на Великотърновски нотариус в дворно място, цялото от 820 кв.м., съставляващо УПИ VIII -1471 -б, в кв. 80 по плана на гр. П. Тръмбеш , при граници : улица, Димитър Николов Митев, Минчо Стоянов Минчев и Й. Николов Василев, с площ от 108,70 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, столова, черна кухня, баня, клозет, дрешник, коридор и тераси , заедно с принадлежащото му избено помещение N 2 с площ от 16,72 кв.м., таванско помещение N 2 с площ 43,39 кв.м., както и гаражна клетка N 2 с площ от 24,80 кв.м. и склад N 2 с площ от 17 кв.м. , при пазарна оценка 33 600 лв./ тридесет и три хиляди и шестотин лева/ , като получената от проданта цена се раздели между съделителите, както следва: Ц.И. *** , с ЕГН ********** – 1/2 ид.ч. , за Й.Й. - с ЕГН ********** *** – 1/2 ид.ч.
Осъжда Ц.И. *** , с ЕГН ********** да заплати държавна такса в полза на ВТСР в размер на 672 лв./шестотин седемдесет и два лева/ върху дела си.
Осъжда Й.Й. - с ЕГН ********** *** да заплати държавна такса в полза на ВТРС в размер на 672 лв. ./шестотин седемдесет и два лева/ върху дела си.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: