РЕШЕНИЕ № 260719
гр. Бургас, 14.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на десети май през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 5504/2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „М.Б.”
ЕАД, ЕИК *, със седалище гр. С., с която претендира приемане за установено, че
ответниците К.П.М., Н.Р.С.,***, и В.Р.М.,***, в качеството си на наследници на Р.А.М.,
ЕГН **********, му дължат разделно, в равни части от по 1/3, следните суми: 21
000 лева – главница по Договор за банков кредит № */28.11.2006 год., 6472,01
лева – договорна лихва за периода 21.02.2008-25.03.2016 год., и 2899,74 лева – обезщетение
за забава за периода 25.03.2016-03.08.2017 год., както и обезщетение в размер
на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 01.03.2019
год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета
на Заповед за изпълнение № 1036/05.03.2019 год. по ч. гр. д. № 1881/2019 год.
на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Исковете са уточнени с писмена молба от
06.08.2019 год.
Правното
основание на предявените обективно и субективно съединени положителни
установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.
Ответниците не оспорват
исковете по основание и размер, а само поради недължимост на сумите като
погасени по давност (съгл. изявленията на процесуалните им представители в
откритото съдебно заседание на 10.05.2021 год.); молят за присъждане на деловодните
разноски.
Съдът, след запознаване
със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от представения
по делото препис от решение по гр. д. № 6670/2019 год. на СлРС, ответниците са
легитимирани като наследници по закон на Р.А. М., действащ и като ЕТ „Р.-Р.М.“
ЕИК * (понастоящем заличен, видно от актуалното отразяване по партидата му в
ТР). На 28.11.2006 год. между посочения ЕТ и „Б.П.А.“ АД е бил сключен
процесният Договор за банков кредит № *, за сумата от 21 000 лева, със
срок за връщането й от 240 месеца, считано от откриване на заемната сметка
(29.11.2006 год., съгл. писменото приложение към договора). Ищецът твърди, че е
легитимиран като кредитор на ответниците по банковия договор, на основание
Договор за цесия № */*/21.06.2017 год. и списък-приложение към него. До тримата
длъжници-наследници на починалия кредитополучател са били изпратени уведомления
за цесията по чл. 99, ЗЗД, в които се съдържат и покана за доброволно
изпълнение и изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем (на
основание чл. 28, б. „в“ във вр. с чл. 27, б. „г“ от договора). По делото не се
спори, че кредитът не е бил обслужван след 21.02.2008 год. – за опровергаване
на това отрицателно твърдение на ищеца не е проведено насрещно пълно доказване
от ответниците.
За заплащане на процесните
вземания е издадена Заповед за изпълнение № 1036/05.03.2019 год. по ч. гр. д. №
1881/2019 год. на БсРС.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен положителен
установителен иск за основателен. Валидното възникване на търговското
правоотношение между банката-първоначален кредитор и кредитополучателя-ЕТ, цедирането
на тези вземания в полза на ищеца-ЕАД и настъпилото универсално правоприемство
за тримата ответниците, като наследници на длъжника-физическо лице Р.А. М. (при
равни квоти – чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, ЗН) са безспорно установени в производството
факти, безспорни за страните. По делото не е проведено главно и пълно доказване
изправността на длъжника-ЕТ или на наследниците му като страни по договора за
банков кредит, вкл. чрез заплащане на погасителни вноски след 21.02.2008 год. Това
бездействие на тримата длъжници мотивира съда да приеме, че кредиторът
правомерно и в съответствие с договорното условие по чл. 28, б. „в“ е обявил
кредита за предсрочно изискуем – т. 18 от ТР № 4/2013-2013-ОСГТК на ВКС. Тази
воля на изправната страна по банковото съглашение е достигнала до контрахентите
К.М. и Н.С., уведомени на 14.01.2019 год. (при отказ, съгл. чл. 44, ал. 1, ГПК). Уведомлението до ответника В.М. не е връчено надлежно, по реда на чл. 47,
ал. 1 и чл. 592, ГПК, тъй като лицето е търсено само на постоянния му адрес, но
не и на различаващия се от него настоящ адрес, заявен през м. ноември 2017 год.
(вж. справката на л. 52 по описа на заповедното производство), преди връчване
на уведомлението от нотариуса. Въпреки това, съдът намира, че и третият
ответник е бил уведомен за цесията и за обявената предсрочна изискуемост, но
едва в хода на настоящото дело, тъй като е получил писмените изявления на
цедента и на новия кредитор като приложения към исковата молба – чл. 235, ал.
3, ГПК (вж. Решение № 3/16.04.2014 год.
по т. д. № 1711/2013 год. на I ТО на ВКС и Решение № 78/09.07.2014 год. по т.
д. № 2352/2013 год. на II ТО на ВКС).
Предвид изложеното,
съдът намира, че с оглед надлежно обявената и настъпила предсрочна изискуемост
на вземанията по договора за банков кредит, тримата ответници дължат заплащане
на процесните суми, в равни части от по 1/3. По отношение размера им липсва
оспорване – съгласно уточняващите изявления на процесуалните представители в
откритото съдебно заседание на 10.05.2021 год., поради което съдът намира
исковете за доказани и по размер.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответниците за изтекла погасителна давност върху
паричните задължения. По отношение процесните вземания приложение намира общата
5-год. давност – чл. 110, ЗЗД, тъй като договорът за банков кредит не въвежда
периодичност на задълженията по см. на Тълкувателно решение
№ 3/2011 год. на ОСГТК на ВКС. Разсрочването на главницата от 21 000 лева
не определя различни падежи на задължението, а и следва да се има предвид
фактът, че в чл. 4 от договора не е определен конкретен погасителен план с
фиксиран размер на вноските, за да е налице изискуемост на всяко отделно
вземане. Настоящият съдебен състав намира, че погасителната давност е започнала
да тече след края на определения от кредитора-цесионер 5-дневен срок за
доброволно изпълнение, определен за всеки от длъжниците с уведомлението за предсрочна
изискуемост, т. е. до датата на подаване на заявлението по чл. 410, ГПК –
01.03.2019 год., не е бил изтекъл 5-годишен срок.
Делото не съдържа доказателства за извършено
частично или пълно плащания на процесните вземания, няма други наведени
твърдения за валидно погасяване на задълженията, поради което исковете следва
да бъдат изцяло уважени.
Основателността на претенциите
налага осъждане на ответниците да заплатят на ищеца деловодни разноски от 707,44
лева, направени в настоящия исков процес – сбор от доплатената държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение (чл. 78, ал. 1, ГПК).
В изпълнение указанията
на ВКС в т. 10в от 4/2013-2013, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищеца и разноските от 707,44 лева, направени в заповедното производство.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че
ответникът К.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца „М.Б.” ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр. С., Р.С., бул. „К.М.Л.“ № 100, ет. 3, следните
суми: 7000 лева – главница по Договор за банков кредит № */28.11.2006 год., 2157,33
лева – договорна лихва за периода 21.02.2008-25.03.2016 год., и 966,58 лева –
обезщетение за забава за периода 25.03.2016-03.08.2017 год., както и
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от
7000 лева, начиная от 01.03.2019 год. до окончателното й изплащане, които
вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение №
1036/05.03.2019 год. по ч. гр. д. № 1881/2019 год. на БсРС.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че
ответникът Н.Р.С., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. С.З., бл. 63, ет. 5, ап.
14, дължи на ищеца „М.Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С.,
Р.С., бул. „К.М.Л.“ № 100, ет. 3, следните суми: 7000 лева – главница по
Договор за банков кредит № */28.11.2006 год., 2157,33 лева – договорна лихва за
периода 21.02.2008-25.03.2016 год., и 966,58 лева – обезщетение за забава за
периода 25.03.2016-03.08.2017 год., както и обезщетение в размер на законната
лихва за забавено плащане на главницата от 7000 лева, начиная от 01.03.2019
год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета
на Заповед за изпълнение № 1036/05.03.2019 год. по ч. гр. д. № 1881/2019 год.
на БсРС.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че
ответникът В.Р.М., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца „М.Б.” ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр. С., Р.С., бул. „К.М.Л.“ № 100, ет. 3,
следните суми: 7000 лева – главница по Договор за банков кредит № */28.11.2006
год., 2157,33 лева – договорна лихва за периода 21.02.2008-25.03.2016 год., и
966,58 лева – обезщетение за забава за периода 25.03.2016-03.08.2017 год.,
както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата от 7000 лева, начиная от 01.03.2019 год. до окончателното й
изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение
№ 1036/05.03.2019 год. по ч. гр. д. № 1881/2019 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
К.П.М., ЕГН **********, с адрес ***; Н.Р.С., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к.
С.З., бл. 63, ет. 5, ап. 14, и В.Р.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят
на „М.Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., Р.С., бул. „К.М.Л.“
№ 100, ет. 3, деловодни разноски в размер от 707,44 лева, направени в
заповедното производство по ч. гр. д. № 1881/2019 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
К.П.М., ЕГН **********, с адрес ***; Н.Р.С., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к.
С.З., бл. 63, ет. 5, ап. 14, и В.Р.М., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплатят на „М.Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр. С., Р.С., бул. „К.М.Л.“ № 100, ет. 3, деловодни
разноски в размер от 707,44 лева, направени по гр. д. № 5504/2019 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: П.АТ.
Вярно с оригинала: Р.Т.