ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41932
гр. София, 09.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110138228 по описа за 2024 година
Депозирана е молба от 25.07.2025 г., а и е отправена молба от открито
съдебно заседание на 25.09.2025 г. на Л. О. К. и А. В. О., и двамата чрез адв. Х.
Т. и адв. В. В., за присъждане на разноските по делото, доколкото в случая те
са заменени страни по реда на чл. 226, ал. 2 вр. чл. 222 от ГПК. Излагат
съображения, че в случая спрямо тях производството по делото следва да бъде
прекратено с нарочен акт и да им бъдат присъдени разноски на основание чл.
78, ал. 4 от ГПК.
Ответниците по молбата И. Б. Е. и Ю. Е. Г., и двамата чрез адв. И.,
вземат становище за неоснователност на същата. Намират, че молбата е
подадена от лица, които вече не са страни по делото и е недопустима. Излагат
и съображения, че при замяна на страна по реда на чл. 226, ал. 2 вр. чл. 222 от
ГПК делото не се прекратява, а продължава с участието на правоприемника и
разноските се присъждат с крайния акт, поради което разпоредбата на чл. 78,
ал. 4 от ГПК е неприложима. Това е така защото присъждането на разноски
има санкционен характер за страната, която е изгубила делото и е
недопустимо да се присъждат разноски преди това. В условията на
евентуалност, ако съдът намери за основателно да присъди разноски на
първоначалните страни, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът като обсъди материалите по делото и доводите на страните,
намира молбата за допустима като подадена от лица с правен интерес но
неоснователна, по следните съображения:
1
С протоколно определение от открито съдебно заседание на 21.05.2025 г.
съдът е допуснал замяна на ответниците по главните искове, предявени от И.
Б. Е. и Ю. Е. Г., а именно Л. О. К. и А. В. О. с третото – лице помагач по
делото Г. Д. К. по реда на чл. 226, ал. 2 вр. чл. 222 от ГПК, а именно по
съгласие на всички страни по делото. В тази насока правния интерес на Г. Д.
К. от участие по делото, респ. заместването на Л. О. К. и А. В. О. следва от
качеството му на купувач на процесния недвижим имот, като сделката е
осъществена при наличието на вписана искова молба по настоящото дело.
Впоследствие с определение № 28590/03.07.2025 г. съдът е допуснал и
на основание чл. 228, ал. 1 от ГПК замяна на Л. О. К. и А. В. О. в качеството
им на ищци по насрещните искове срещу И. Б. Е. и Ю. Е. Г., с Г. Д. К.. В
мотивната част съдът е изложил съображения, че искането на Л. О. К. и А. В.
О. за присъждане на разноски по делото за неоснователно, тъй като не са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 4 от ГПК, защото производството по
делото не се прекратява по нито един от исковете, а те се заменят като страни
по делото от трето лице. Затова съдът намира, че разноските по делото ще
бъдат присъдени с крайния акт и според изхода на делото.
При тези данни, съдът намира следното от правна страна:
В случая е налице прехвърляне на спорното право в хода на процеса.
Затова процесуалната легитимация на прехвърлителя не се основава вече на
принадлежността на спорното право, а на произтичащото му от закона право
да води процес относно вече чуждо право. Т.е. прехвърлителят става
процесуален субституент във формата на процесуална суброгация (ТР №
1/04.01.2001 г., по гр.д. № 1/2000 г., на ОСГК на ВКС, т. 9). В същото време
приобретателят може да замести своя праводател в процеса само със
съгласието на двете страни по него (чл. 226, ал. 2, изр. 2 ГПК). Налице са обаче
различни хипотези при замяната на страна – например субективно
съединяване на искове, заменяне на първоначално предявеният иск с друг иск
отнасящ се до друга страна - ищец или ответник, като първоначално
предявеният иск се оттегли или ищецът се откаже от него. Възможно е и
заменянето на страна да се съчетае не само оттегляне или отказ от
първоначалния иск, но и с доброволно процесуално приемство по висящия
процес, а именно хипотеза, при която замяната ще доведе само до промяна на
страните, т.е. когато процесуалният субституент бъде заменен от носителя на
2
спорното право (чл. 226, ал. 2 ГПК, съответно чл. 222 ГПК). Последната
хипотеза е именно в настоящия случай и доколкото не е налице нито отказ от
иска, нито оттегляне, в този случай производството по делото не се
прекратява.
На следващо място съдът намира, че дори да се приеме тезата на
молителите, че производството по делото подлежи на прекратяване спрямо
тях, то това не води автоматично до извод, че им се дължат разноски по делото
към настоящия момент. В тази насока следва да се има предвид, че
процесуалния закон не счита за достатъчно едно лице да е участвало в делото,
за да има право на разноски, а обвързва това право с изхода на делото, а и с
поведението му /аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК и чл. 78, ал. 4 от ГПК/. В
случая съдът съобразява и това, че до замяната на страните се е стигнало
именно заради поведението на ответниците, които в хода на процеса и при
вписана искова молба са се разпоредили с имота, което е допълнителен
аргумент за недължимост на разноските към момента. В тази насока съдът
поддържа и изложеното в мотивите на определение № 28590/03.07.2025 г., че
разноските по делото ще бъдат присъдени с крайния акт и според изхода на
делото.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 25.07.2025 г. и молба от открито
съдебно заседание на 25.09.2025 г. на Л. О. Казакова и А. В. О., и двамата чрез
адв. Х. Трандев и адв. В. В., за присъждане на разноските по делото.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3