Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 19 юни 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, първи състав в открито съдебно заседание на 09.06.2020 г. /девети юни, две хиляди и двадесета година/ в състав
Районен съдия: Цветанчо Трифонов
при секретаря Галина Дикова, като разгледа докладваното от съдията Цв. Трифонов административно наказателно дело № 355 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по чл. 59 и следващи от ЗАНН.
Ц.Т.Р. с ЕГН ********** *** е обжалвал Наказателно постановление № 26-0000279/08.10.2019 г. издадено от Началника на ОО „Автомобилна администрация“ - Враца, с което за нарушение на чл. 6, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ му е наложено наказание глоба в размер на 2000,00 лева и е поискал неговата отмяна като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата е представил писмено становище, според което тя е неоснователна и иска да бъде потвърдено обжалваното Наказателно постановление.
По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели.
Административно-наказателното производство е започнало с АУАН №266815/19.09.2019 г. В него актосъставителят, св. Ю.Ф., е записал, че на 19.09.2019 г. около 12:50 часа в гр.Козлодуй на обходен път посока с. Хърлец, Р. управлявал лек автомобил Фолксваген Пасат кат.М1 и рег. № Вр 4105 ВН, превозващ 3 /три/ броя пътници срещу заплащане от с. Хърлец до гр. Козлодуй и обратно, видно от сведения снети от Р.М. и Г.М.. При проверката било констатирало следното нарушение – водачът извършвал превоз на пътници срещу заплащане, без да притежава разрешение за превоз на пътници /лиценз/ или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. В акта е посочено още, че автомобилът е бил спрян за проверка от инспектор ПК Б.Б.Л. към РУ на полицията в гр. Козлодуй.
Въз основа на цитирания по-горе АУАН Началник областен отдел „Автомобилна администрация” град Враца издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 53 от ЗАНН за констатираното нарушение по смисъла на чл. 6, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ и съгласно чл. 93, ал.1, т.1 от същия Закон, наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева. В наказателното постановление е записано, че актът за установяване на административното нарушение е съставен в РУ на полицията в гр. Козлодуй.
В жалбата си Р. е записал, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като липсвали доказателства за представителната власт на актосъставителя на акта, тъй като било видно, че „това не е компетентния по Закона за автомобилните превози орган”, че бил спрян при управление на МПС от гр. Козлодуй в посока с. Хърлец, което не кореспондирало с изложеното в мотивите на акта, че не бил извършвал таксиметров превоз на познатите му лица, а че им оказал услуга, като ги превозил с автомобила си, за което те заплатили само изразходеното гориво.
По делото e приложна административно наказателната преписка, разпитани са актосъставителя Ю.М.Ф. и свидетелите К.Г. и К.К..
От така събраните по делото доказателства съдът приема за установен следната фактическа обстановка.
На 19.09.2019 година жалбоподателят Р. пътувал със собствения си автомобил „Фолксваген Пасат”, с рег. № ВР 4105 ВН в посока Козлодуй с. Хърлец. В колата имало още трима пътници Р.Д., Г.М. и В.Л.,***. Около 12.50 часа шофираният от Р. автомобил бил изпреварен от червен на цвят лек автомобил без каквито и да са отличителни знаци, завил пред него вдясно, като по този начин го засякъл, а от прозореца откъм шофьорското място се показала ръка и започнала да му маха, за да спре. Р. спрял. От колата слязъл шофьора, свидетелят К.Г.. След него слязъл и служителят на РУ Козлодуй Б.Л.. И двата свидетели били с цивилни дрехи. Поискали документите на всички намиращи се в автомобила, след което Р.Д. и К.М. били накарани да се качат в червената кола и закарани в РУ Козлодуй. На Р. било наредено да кара след тях, което той направил.
В участъка били „снети сведения” от Р.Д.М. и Г.С.М., които били в лекия автомобил на Р. по времето на неговото спиране. Тези сведения послужили после като доказателство за извършено нарушение и за съставяне на акта за административното нарушение.
Съдът преценява, че така наречените сведения нямат правна стойност, нито доказателствена сила. На първо място в тях не е записано от кои орган са били снети и по какъв повод. На второ място двете сведения са абсолютно идентични, дори с правописните грешки, което означава, че са били копирани. Това от своя страна пък означава, че са били написани предварително, а посочените лица в тях като техен автор само са ги подписали. За да бъде извършена евентуална проверка на изнесеното в тези сведения би следвало в тях да бъде посочен органът, който ги е снел и по какъв повод. На трето място и в двете сведения е записано следното: „Знам, че той се занимава с превоз на хора с колата си и затова го потърсих. Знам, че и други хора ползват неговите услуги.” След като актосъставителят, а в последствие административно – наказващия орган е приел, че такова нарушение било извършвано от Р. и предишни пъти, приемайки за достоверно написаното в сведенията, би следвало да изискат от М. и М. да конкретизират кои хора още са ползвали такива услуги от Р. и от къде го знаят. Такава конкретизация липсва поради което съдът преценява, че въпросните „сведения” са създадени единствено за да послужат за издаване на АУАН.
В АУАН е записано, че автомобилът на жалбоподателя бил спрян за проверка от „инспектор ПК” Б.Б.Л. ***, което не отговаря на истината. Както се посочи по – горе автомобилът на Р. не е бил спрян по законноустановен начин – със стоп палка или включени светлини на автомобил със специален режим, а е бил засечен от червена цивилна кола, от прозореца на която някаква ръка махала, за да спре.
АУАН бил съставен от Ю.Ф. в РУ на полицията в присъствието на свидетелите К.Г. и К.К., което означава, че никой от тях не е бил очевидец на нарушението. Единственото доказателство за това нарушение са посочените по – горе „сведения”. Съдът вече коментира, че тяхното порочно съставяне от неизвестен орган компрометира и тяхната доказателствена сила. Ето защо след като административно – наказващият орган ги е приел за доказателство при това единствено, то той е издал незаконосъобразен акт за установяване на административното нарушение, а позовавайки се пък на него в наказателното си постановление, административно – наказващият орган е издал и незаконосъобразно наказателно постановление.
Ето защо съдът намира, че жалбата е основателна, а наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
Отменя като незаконосъобразно наказателно постановление № 26-0000279/08.10.2019 г. издадено от Началника на ОО „Автомобилна администрация“ - Враца, с което за нарушение на чл. 6, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на Ц.Т.Р. с ЕГН ********** *** е наложено наказание глоба в размер на 2000,00 лева.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд гр. Враца.
Да
се публикува съгласно ВППСА в КРС.
Районен съдия: