Решение по КНАХД №356/2025 на Административен съд - Враца

  Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр.  чл. 63в    ЗАНН.

           Образувано по касационна жалба на Г.П.А., против РЕШЕНИЕ № 7/18.03.2025г., постановено по АНД №272 по описа на Районен съд Бяла Слатина за 2023г., с което е потвърдено НП №8165/09.05.2023г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при  АПИ - София. В касационната жалба са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски за касационната инстанция, а в съдебно заседание се иска присъждане на разноски за пред РС, при отмяна на обжалваното решение и отмяна на НП.

Ответникът в с.з. не се явява и представлява. Не ангажира становище по делото. 

Участващият по делото прокурор от ОП – Враца, прокурор  Лалов дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Нарушен е материалния закон  и моли за уважаване на жалбата.

           Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана  по  същество  е  основателна по следните съображения:

            Предмет на касационен контрол за законосъобразност е Решение № 7/18.03.2025г. на Районен съд Бяла Слатина, постановено по АНД №272 по описа на Районен съд Бяла Слатина за 2023г., с което  потвърдено НП №8165/09.05.2023г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при  АПИ - София. С последното за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, предл.2  от Закон за пътищата/ЗП/, вр. чл.7, ал.1, т.4, б.“а“, вр. чл.7, ал.1, т.3, б.“б“, вр. чл.8, ал.1 и ал.2, и чл.37,ал.1,т.1,предл.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС/Наредба №11/ и на основание чл. 53, ал.1,т.2,предл.2 ЗП, на  Г.П.А. *** е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева. В решението е прието от въззивният съд, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура  и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити, а НП е издадено в съответствие с изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН, като са спазени и сроковете по тяхното издаване. Прието е, че както в АУАН,  така и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени, правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на адм.нарушение. При преценката за съответствието на процесното НП с материалния закон, във връзка с представените по делото доказателства, РС е приел, че визираното нарушение в НП е установено по безспорен и категоричен начин, като ППС е било претеглено с надлежно техническо средство, съгласно изискванията на чл.37,ал.1 от Наредбата. Наложеното наказание е правилно определено и съобразено с чл.27 ЗАНН, като е обсъден и институтът за маловажен случай по чл.28 ЗАНН и  изведен извод, че не са налице предпоставките за приложението му. Изложени са мотиви в тази насока, в резултат на което и оспореното НП е потвърдено в неговата цялост. С решението е осъден касатора на разноски в размер на 100.00 лева  за  юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и в съответствие с тях правилно е възприел фактическата обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които да съставляват касационно основание за отмяна на решението.

  Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на въззивния съд  по отношение приложението на материалния закон.

          Нарушението, за което е санкциониран касатора е квалифицирано по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, предл.2 ЗП, според който движението на тежки ППС без разрешение е забранено. Санкционирано е по чл.53, ал.1, т.2, предл.2 ЗП, в който е предвидена "глоба" от 1000 до 5000 лв. за нарушителя на тази забрана. Превозното средство правилно е определено като "тежко" по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11, тъй като е надвишило допустимото по чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" натоварване. По аргумент от чл. 8, ал. 1 Наредба № 11 движението на тежки ППС е допустимо само с разрешително, каквото не е представено. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 Наредба № 11, водачът на ППС е сред лицата, на които се съставя акт, когато при проверка се установи движение без разрешително.

           След постановяване на съдебното решение на РС-Бяла Слатина е постановено Тълкувателно постановление №2/08.10.2025 г. на Върховният административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по тълкувателно дело № 5/2023 г. С него се дава задължително тълкуване на въпроса: "Нарушение по чл.53, ал.1, т.2 вр. чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закон за пътищата  или такова  по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл.139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата извършва водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението на това пътно превозно средство?".

В диспозитива на постановлението е отговорено по следния начин: "Водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл.177, ал. 3, т.1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза". В мотивите на ТП е обяснено кога е приложим ЗП и ЗДвП, както и че субектите и  съставите на нарушенията по двата закона, са различни.

В случая, жалбоподателят е санкциониран като водач на МПС, като от приложените по делото доказателства /пътен лист и документ за собственост на ППС/ не се установява същият да е собственик на  пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. От това следва, че съгласно цитираното тълкувателно постановление,  същият не може да носи отговорност по чл.53,ал.1,т.2 ЗП за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ ЗП вр. чл.7, ал.1, т.4, б.“а“, вр. чл.7, ал.1, т.3, б.“б“, вр. чл.8, ал.1 и ал.2 вр. чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.  

Предвид изложеното, въпреки безспорното наличие на данни по делото за извършено нарушение и неговото авторство, материалният закон е приложен неправилно с процесното НП.  Налице са касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 НПК вр. чл.63в ЗАНН - решението на РС-Бяла Слатина е постановено при неправилно приложение на материалния закон.  Ето защо, решението следва да се отмени и да се постанови  друго, с което се отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, вкл. и в частта на присъдените разноски. С оглед на изложеното и възраженията  на касатора в тази насока са основателни.

При този изход на спора  и своевременно направено искане за присъждане на разноски, на касатора се дължат разноски на основание  чл.63д ЗАНН,  във вр. с чл.143,ал.1 АПК и за двете съдебни инстанции. Съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция  в размер на 80.00 лв., адвокатско възнаграждение в размер  на 50.00 лева е  договорено и заплатено и за  въззивната инстанция, съгласно представен договор за правна защита и съдействие по делото на районния съд, или общ размер на разноските  е  130.00 лева  за двете  съдебни  инстанции.

Водим от горното и на основание  чл.221,ал.2 АПК вр. чл.63в ЗАНН, съдът

                                   Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 7/18.03.2025г., постановено по АНД №272 по описа на Районен съд Бяла Слатина за 2023г., с което е потвърдено НП №8165/09.05.2023г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при  АПИ - София и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №8165/09.05.2023г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, в АПИ – София, с което  за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, предл.2  от Закон за пътищата/ЗП/, вр. чл.7, ал.1, т.4, б.“а“, вр. чл.7, ал.1, т.3, б.“б“, вр. чл.8, ал.1 и ал.2, и чл.37,ал.1,т.1,предл.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС/Наредба №11/ и на основание чл. 53, ал.1,т.2,предл.2 ЗП, на  Г.П.А. ***  е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева.

 ОСЪЖДА   Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София  да заплати на Г.П.А.,***  разноски  в общ размер на 130.00 /сто и тридесет/ лева, заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

  Решението е окончателно.