Определение по дело №201/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 236
Дата: 2 юни 2020 г. (в сила от 24 юни 2020 г.)
Съдия: Пенка Николаева Братанова
Дело: 20201500200201
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2020 г.

Съдържание на акта

                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 236

 

                                    гр. Кюстендил, 02.06.2020 г.

 

                              В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,      наказателно отделение,

в откритото заседание

на втори юни

през две хиляди и двадесета година, в състав

 

                                       

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА БРАТАНОВА

 

при секретаря Любка Николова

с участието на прокурора от КнОП Камелия Стефанова

като разгледа докладваното от съдия Братанова      ЧНД № 201

по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, раздел І-„Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.                                                                  

            Образувано е по молба на Й.Г.Б., понастоящем в Затвора- Бобов дол за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание  „лишаване от свобода”  в размер на 2 години по ЧНД № 798/2018 г. на Районен съд- Разлог при първоначален „строг“ режим.

              Представителят на затворническата администрация- юрисконсулт Граховска изразява становище за неоснователност на молбата и иска отхвърлянето й.

   Прокурорът изразява становище за неоснователност на предявената молба за допускане на УПО. 

   Защитникът на лишения от свобода – адв. М.О. поддържа молбата и пледира за допускане на УПО.

    Лишеният от свобода  Й.Б. поддържа молбата си.

    Кюстендилският окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и правна страна и след преценка на доводите на страните, приема за установено следното:

    Лишеният от свобода Й.Г.Б. е постъпил в Затвора- Бобов дол на 05.06.2018 г. за изтърпяване на наказание ЛС от 1 г. и 6 м. по присъда от 08.09.2010г. по НОХД № 734/209 г. на РС – Разлог. Със същата присъда на осн. чл. 68 ал, 1 от НК е приведена в изпълнение присъда от 03.11.2017г. по ВНОХД № 58/2017 г. на ОС- Благоевград за изтърпяване на наказание ЛС в размер на  2  години,  определено  по ЧНД № 798/2018 г. на РС- Разлог за престъпления по чл. 150 ал. 1 вр. с чл.20 от НК и по чл. 343в, ал. 2  НК при първоначален „строг" режим.

   Със заповед № 758/23.10.2019г. на Началника на затвора режимът е заменен от строг на общ, на 10.02.2020 г. е преместен в ЗООТ Самораново.

Начало на наказанието: 29.07.2019г.

              Към датата на произнасяне от КнОС- 02.06.2020 г. е изтърпял фактически – 10 месеца и 3 дни; от предварителен арест- 6 месеца и 16 дни; от работа- 2 месеца и 6 дни, всичко- 1 година, 6 месеца и 25 дни; остатък – 5 месеца и 5 дни.

          От затворническото досие на лишения от свобода се установява, че при постъпване в затвора е определен първоначален риск от вреди е 38 точки. Изготвена е схема за оценяване на вероятността от ново осъждане и профил на нуждите. Изготвен е и план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС,  първоначален доклад и психологическо становище. Като дефицитни зони са отчетени- настоящо правонарушение - извършил блудствени действия с позната непълнолетна в съучастие чрез използване на сила;   умения за мислене - разпознава частично проблемите; склонен да отлага; не мисли винаги за последиците; склонен към поемане на немотивиран   риск;   ориентиран   към   близки   цели;   склонен   към игнориране на неблагоприятния ефект от действията си. Гранични зони са настоящо правонарушение; междуличностни проблеми; начин на живот и обкръжение. Ресурсите са зрялата му възраст, образование, наличие на трудови навици  и подкрепа от близките. Рискът от вреди е определен като среден на база на криминално минало и склонността към поемане на немотивиран риск.

                   Лишеният от свобода Б. е охарактеризиран като лице, поддържащо висок емоционален и поведенчески самоконтрол в актуалната ситуация, с лесно изграждане на диалог, с изразени нагласи за съответно на изискванията, реда и режима поведение. Рискът от зависимости и нивото на актуално преживяване на стрес и тревожност не са завишени.

                   Вследствие на провежданата възпитателно-корекционна работа с Б. оценката на риска от рецидив е занижена поетапно до 33 точки по време на престоя му в Затвора гр. Бобов дол, респ.остава в ниските стойности. Отчетени са положителни промени в зоните:   междуличностни проблеми - не е имал проблеми с овладяването на гнева и не са наблюдавани гневни изблици;   умения за мислене - разрешавал проблемите в заобикалящата го среда, и напълно осъзнавал последствията от действията си. Остава една дефицитна зона - настоящо правонарушение и граничните зони- отношение към правонарушението - не приема отговорността по отношение на ефективната си присъда; начина на живот и обкръжение - няма отчетена корекция в отчетния период и умения за мислене - в известна степен среща трудности да разпознава проблемите; поставя си близки цели; не разбира напълно вижданията на другите хора; склонен е да поема немотивиран риск и да игнорира неблагоприятния ефект от действията си.

            Подписал е препланиране на присъдата на 02.08.2019 г. със срок за 1 година, в което са заложени като цели преместване в открит тип и замяна на режима от общ в лек режим. Не е залегнала като цел условно предсрочно освобождаване.

              Първоначално е настанен в ЗООТ „Самораново" на 21.06.2018 г. Назначаван е на работа във фирма „Скад - 83" ЕООД с. Самораново. Награждаван е. Не е наказван.

                 След промяната на правното си положение - смяна на режима от общ в строг режим, е настанен в Затвора - гр. Бобов дол. Видно от характеристичните справки, е показал поведение в резон с режимните ограничения. Назначаван е като общ работник във фирма „Пейпър Багс" ЕООД към ДП ФЗД съгласно Заповед №177/21.06.2019 г. С цел стимулиране на позитивното му поведение е награждаван. Не е наказван.

               На 27.02.2020 г. Б. е настанен в ЗООТ „Самораново" за доизтьрпяване на наказанието си. След този момент не  е наказван и награждаван. В доклада на ИСДВР е посочено, че същият проявява самосъхранително и социално желателно поведение, което го дистанцира от субкултурни дейности, но същевременно цели облекчаване на престоя си в затвора и ползване на предвидените от закона възможности за намаляване на присъдата. Проявата на социално желателно поведение от негова страна не е индикатор за интернализиране на социалните норми и прояви на законосъобразно поведение извън условията на завишен административен контрол. Очаква мигновена смяна на режима от общ в лек режим и условно предсрочно освобождаване, запознат е със стъпките и с необходимостта от наблюдение върху поведението му, което  е показател, че лишеният от свобода Б. проявява прибързаност и не се придържа към изпълнението на подписания от него план на присъдата.

                  Становището на Началника на Затвора е, че с оглед на криминалното му минало и необходимостта от реализиция целите на наказанието, е налице необходимост от още време за затвърждаване на положителните промени и за изпълнение договорения план на присъдата, поради което същият не следва да бъде освобождаван.

                 Предвид гореизложеното, КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения:

                  Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице не са налице. Действително Б. е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание, респ. първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК е налице. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.

                 Съгласно разп. на чл.70, ал.1 НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за тях в нормата на чл.439а от НПК- това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з., както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената  законова разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение.

                Настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения  не е завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието, като работата по плана не е завършена. Действително при престоя си в мястото за лишаване от свобода, Б. няма налагани наказания, има награди, упражнявал е трудова дейност, спазвал е режимните ограничения. Тези обстоятелства следва да се отчетат в положителен аспект във връзка с поправянето му, като КнОС изрично подчертава, че криминалното му минало не следва да се  отчита в негативен план, доколкото същото не  от кръга обстоятелства, подлежащи на преценка по чл. 439а от НПК. Независимо от това настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения  не е завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието, като работата по плана не е завършена. Свидетелство за това е обстоятелството, че няма напредък в областта на дефицитната зона-настоящо правонарушение и граничните зони- отношение към правонарушението, доколкото е видно от доклада на ИСДВР, че Б. не приема отговорността и вината за извършеното деяние. Тези обстоятелства сочат, че процеса на превъзпитание по отношение на осъдения  не е приключил, респ. поправянето му не е пълно. КнОС гради този си извод върху становището на затворническата администрация, която сочи, че  нагласите на Б. са свързани с прояви на прибързаност и непридържане към плана на изпълнение на присъдата. Настоящата инстанция счита, че следва да се довери на тези оценки и становища, имащи най- пряко наблюдение и контакт с лицето  презц значителен период от време. Без да се оспорва положителния напредък на Б., оценката на администрацията  обективно е свързана  с необходимостта от продължаване на работата в корекционен план.

                      Наред с изложеното КнОС намира за необходимо да отбележи, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение, надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието ЛС, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на определена част от наказанието. Доброто поведение в затвора, участието  в трудови мероприятия и липсата на нарушения на реда следва да е правило при изпъленние на наказанието, а не изкюлчение, водещо задължитело до условно освобождаване като вид награда. Освен това доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО. Неслучайно в ал.2 от на чл.439а на НПК е въведено изискване за изследване на цялостното поведение на лицето по време на изтърпяване на наказанието.  Обстоятелството, че Б. има дължимото поведение, което е задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието и съответните правила, които трябва да се спазват там, не означават априори, че спрямо същият е завършил корекционния процес. В тази насока следва да се подчертае, че  преследваната легитимна цел при изтърпяване на наказанието е да се постигне поправително въздействие върху лишения от свобода, което да не е  формално, а да има трайни и положителни прояви в изграждането на позитивен и законосъобразен модел на поведение. 

                Ето защо въпреки настъпилите позитивни промени  в поведението на лишения от свобода, е необходимо същите да бъдат затвърдени до степен, че да се приеме наличие на завършеност на корекционния процес. Това обстоятелство е необходимо с оглед нуждата от създаване на устойчиво поведение и самокритичност у лишения от свобода, от постигане в пълна степен на необходимата пълнота  и стабилност на постигнатите до този момент положителни промени. 

                  В този аспект заключението на съда е, че изминалият фактически период на лишения от свобода в затвора е недостатъчен, за да се счита, че е постигната генералната превенция на наказанието. Необходимостта от допълнителна работа по посочените дефицитни и гранични зони и по изпълнение плана на присъдата сочат,  че процесът на поправително въздействие в насока дефицитните зони при лицето следва да продължи. Необходимо е да да продължи индивидуалната работа с него по посока на изграждане на способности за конструктивно решаване на проблемите и на задълбочаване на постигнатите резултати по отношение на незавършилия процес на превъзпитание и поправяне. И това е така, тъй като съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Необходимо е следователно да се продължи работата по посока постигане на съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието на осъдения,  характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, както и по пълно изпълнение на заложените цели при планирането на присъдата.

                    По тези съображения, съдът намира, че молбата на осъдения Й.Г.Б. за допускане на условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва да се остави без уважение.

                   Водим от гореизложеното и на основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд

 

 

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

     

                ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й.Г.Б., с ЕГН – ЕГН **********, понастоящем в Затвора - Бобов дол,  роден на *** г. в гр.Разлог, Благоевградска област, българин,  с българско гражданство,  с основно образование, неженен, осъждан, за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода” , постановено  по ЧНД № 798/2018 г. на РС- Разлог в  размер на  2 години с  неизтърпян остатък към 02.06.2020 г. в размер на 5 месеца и 5 дни. 

                    Предложения или нова молба по чл. 437 от НПК може да се правят не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на определението.

                    Определението може да се обжалва или протестира пред АС- София в 7-дневен дневен срок, считано от днес по реда на глава ХХII от НПК.

                      След влизане в сила на определението затворническото досие на лишения от свобода да се изпрати на Затвора- Бобов дол.

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: