Присъда по дело №2205/2021 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 111 |
| Дата: | 29 ноември 2021 г. (в сила от 15 декември 2021 г.) |
| Съдия: | Даниела Михайлова |
| Дело: | 20213110202205 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 9 юни 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Варненския Районен Съд.
ХХІІI наказателен състав
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против ИВ. М. М.- ЕГН **********, за
престъпление от общ характер по чл. 211 пр.3 вр. чл.209 ал.1 от НК, за това че на
23.11.2018г. в условията на опасен рецидив с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил и поддържал заблуждение у Е.К.Д., търговски представител на „Мерк 81“
ЕООД гр. Варна, за това че във връзка с договорни отношения между „Мерк 81“ ЕООД
и „Вертиго КО“ ЕООД от името на последното дружество е преведена на „Мерк 81“
ЕООД по банков път паричната сума в размер на 2567,51 лв., като с това е причинена
на „Мерк 81“ ЕООД имотна вреда в размер 2541,84 лв.
По делото от М.Д., в качеството й на собственик на „Мерк 81“ ЕООД бе
предявен граждански иск в размер на 2 541, 84лв. за претърпени имуществени вреди
, причинени на дружеството от престъплението на подсъдимия, в едно със законната
лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.
Предявеният граждански иск бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
и „Мерк 81“ ЕООД бе конституирано в процеса като граждански ищец.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от
НПК, като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно
следствие.Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите ,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти.Съдът намери , че направените от подс. М.
самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства,
поради което не бе проведен разпит на свидетелите и вещите лица и не се събираха
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното
против подсъдимият обвинение, като счита че то е доказано както от обективна,
така и от субективна страна със събраните в хода на предварителното производство
безпротиворечиви и категорични доказателства, чрез които е потвърдена фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт. Прокурорът пледира на подс. М. да бъде
признат за виновен, като му бъде наложено наказание към минималния размер,
предвиден от законодателя, което на основание чл.58 „а „ от НК да бъде намалено с
1/3. По отношение на гражданския иск изразява становище да бъде уважен изцяло
като основателен.
Подс. И.М. участва в производството лично и със служебно назначен
процесуален представител. В хода на досъдебното производство той е признал вината
си по повдигнатото му обвинение, като се е възползвал от правото си да не дава
обяснения. В хода на съдебното следствие, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, той
признава изцяло фактите , описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. В
последната си дума подс. М. изразява съжаление за извършеното.
Процесуалният представител на подс. М. - адв. Ал. А., се присъединява към
изразеното от представителя на ВРП становище и пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер под минималния предвиден в
закона, с приложението на чл.58 „а“ от НК.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
1
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Свид. Е.Д. бил търговски представител на фирма „Мерк 81" ЕООД - гр. Варна.
Едноличен собственик на капитала на дружеството била майка му - свид. Моска Д.а.
Основната дейност на фирмата била свързана с производство на почистващи
препарати, консумативи, производство на антифриз и течност за чистачки.
На 21.11.2018г., със свид. Д. по телефона, от телефонен номер 0887 917 322 , се
свързал подс. И.М., който ползвал този номер, който пък бил собственост на съпругата
му. Той обяснил, че е собственик и управител на фирма „Вертиго и Ко" ЕООД гр.
Пловдив и поискал да закупи стока от фирма „Мерк 81" ЕООД .С имейл изпратил на
св. Д. удостоверение от Търговски регистър, в което било вписано това обстоятелство.
След това подс. М. изпратил на св. Д. и заявка за закупуване на конкретни стоки. След
като двамата уточнили поръчката и датата на доставка чрез изпращане и получаване на
имейли по ел. поща и чрез разговори по телефона, на 21.11.2018 г. св. Д. изпратил
проформа - фактура, по която в последствие настъпили изменения за цената на
транспорта. Подс. М. заявил, че той лично ще си организира транспорта, като поеме
разходите, тъй като щял да заплати по - малка сума. Уговорката между двамата била,
че след като подс. М. предостави платежно нареждане от неговата банка за привеждане
в полза на фирма „Мерк 81" ЕООД на сумата по проформа- фактурата в размер на
2567.51лв. с ДДС, без транспорта, да му бъде изпратена поръчаната от него стока -
антифриз и обезмаслител. След тази комуникация и уточняване на сумата, на
23.11.2018 г. в склада на фирма „Мерк 81" ЕООД , който се намирал в гр. Аксаково,
обл. Варна, отишъл куриер на фирма „ Спиди", който искал да натовари стоката. Св. Д.
не се съгласил, тъй като все още не бил получил платежно нареждане за сумата от 2
567.51 лв. от подс. М.. На същия ден след обяд около 15:45 часа св. Д. получил по
имейл сканирано платежно нареждане от фирмата на подс. М. „Вертиго и Ко" с
вписана в него сума от 2567.51 лв.Подсъдимият се свързал със св. Д. и му казал, че е
привел сумата по банков път, което обаче не било вярно, тъй като реално изпратената
сума била 25.67 лева. След около 10-15 минути подс. М. отново се обадил на св. Д. и го
попитал дали стоката ще бъде изпратена същия ден. Без да провери дали сумата е
постъпила в банковата сметка на фирмата, св. Д. в 16:10 часа изпратил стоката, която
била натоварена на камион на фирма „Спиди", за което му била предоставена
товарителница.
След няколко дни св. Д. извършил проверка и установил, че в банковата сметка
на фирмата от фирма ,“Вертиго и Ко" ЕООД е преведена сума в размер на 25.67 лева.
Веднага позвънил на подс. М. , който му обяснил, че е станала някаква грешка и ще му
обясни друг път. След още два дни св. Д. звъннал на подсъдимия, който обещал да
заплати цялата сума, което не сторил. Св. Д. се свързал със св. Т.П.А. - управител на
„Банка Пиреос България" АД клон Враца, където на същата дата - 23.11.2018 г. подс.
М. бил открил сметка на фирма „Вертиго и Ко" . Тя обяснила на св. Д., че издаденото
от банката платежно нареждане за превод в полза на фирма „Мерк 81" ЕООД е за
сумата от 25.67 лв., а не за сумата от 2 567.51 лв. След като разбрал това, св. Д.
изпратил имейл на свид. А. с „проформа фактура" и „платежно нареждане", което му
било предоставено от подс. М..Свидетелката му заявила, че платежното не е издадено
от клона на банката, но копира атрибутите, които съдържа бланката в оригинал.
Поради това и до ВРП била подадена жалба и било образувано настоящото досъдебно
производство.
Подс. ИВ. М. М. е роден на на 20.07.1976г. в гр.Враца, живее в гр. Враца,
2
български гражданин, със средно образование, женен. Към момента на извършване на
деянието по отношение на него са били постановени и влезли в сила осемнадесет
съдебни акта, с които той е бил признат за виновен в извършване на престъпления по
чл.206, чл.210 и др. от НК.Били са му наложени съответните наказания „Лишаване от
свобода“, част от които е изтърпял ефективно.След извършване на деянието подс.М. е
бил признат за виновен за още четири престъпления от общ характер, като и към
момента изтърпява наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът
прие за установена въз основа на признанията на подс. М., които са доказателствено
обосновани от писмените доказателства по досъдебно производство № 155 /2019г. по
описа на ОДМВР– Варна - докладни записки, справки от мобилните оператори,
справки от „Спиди“, проформа фактура, писма, протоколи за разпит на свидетели и
др., инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, които са последователни,
безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Подс. ИВ. М. М. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление от общ характер по чл.211 пр.3 вр. чл.209 ал.1 от НК, тъй като на
23.11.2018г. в гр.Варна, в условията на опасен рецидив с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Е.К.Д., за това че във връзка с
договорни отношения между „Мерк 81“ ЕООД и „Ветриго КО“ЕООД от името на
последното дружество е преведена на „,Мерк 81“ ЕООД по банков път паричната сума
в размер на 2567,51 лв., като с това е причинена на „Мерк 81“ ЕООД имотна вреда в
размер на 2541,84 лв.
Обект на престъплението е гарантираното от закона право за разпореждане въз
основа на свободно и съзнателно взето решение. Нарушени са обществените
отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост върху
движими вещи.
От обективна страна измамата, като престъпление санкционирано с цитираният
текст на НК, се характеризира с няколко особености .На първо място тя има два
предмета на посегателство - заблудените физически лица и ощетеното имущество. В
случая подс. М. безспорно е знаел, че вследствие на заблуждението у адресата на
заблудата се формират неверни представи за гражданско правните релевантни
обстоятелства от значение за осъществяване на имуществено разпореждане, вследствие
на тези създадени неверни представи адресатът на измамата е предприел имуществено
разпореждане, като в резултат е настъпила имотна вреда. В случая подсъдимият е
въздействал върху св. Д. пряко и непосредствено без да има фактическа власт върху
движимите вещи- антифриз и обезмаслител, намиращи се във фактическо владение на
свидетелят, формирал е у него неправилни представи относно условията за
разпореждане с тях, като с това му причинил и съответната имотна вреда.
Изпълнителното деяние в конкретния казус се изразява във възбуждането на
заблуждение у св. Д. и поддържането му. Възбуждането на заблуждение, е такова
въздействие върху съзнанието на измамения, което е формирало у него невярна
представа за действителността. Подс. М. с поведението си е оставил впечатление у св.
Д., че ще закупи стока, както и че въз основа на договорните отношения между „Мерк
81“ ЕООД и “Вертиго КО“ ЕООД от името на последното, е превел по банков път
дължимата парична сума в размер на 2 567, 51лв. Вместо това е била преведена сумата
3
от 25,67лв., като по този начин е била създадена невярна представа у св.Д. за
направено плащане, в следствие на което той е изпратил и поръчаните от подсъдимия
стоки. По този начин , въз основа на тази невярна представа, е било осъществено и
имущественото разпореждане. Налице е причинно-следствена връзка между
настъпилия вредоносен резултат - имотна вреда, осъщественото разпореждане с пари
и сформираните неправилни представи относно това разпореждане.
Квалифициращият елемент по смисъла на чл.211 пр.3 от НК – опасен рецидив
съдът прие за доказан с оглед данните за съдимостта на подс.М.. С присъда по НОХД
№ 14 374/2013г., потвърдена с решение на СГС и влязла в сила на 26.04.2014г. той е
бил признат за виновен в извършено престъпление по чл.206 ал.1 от НК и му е било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години. Това наказание е било
групирано с други такива, като на подс.М. е било наложено общо най-тежко наказание
от 3 години „Лишаване от свобода“.То е било изтърпяно на 07.08.2015г.От тогава до
момента на извършване на деянието не са изтекли визираните в чл.30 ал.1 от НК
срокове. Т.е .в случая е налице рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.»а» от НК.
От субективна страна при осъществяване на престъплението подс. М. е действал
с пряк умисъл и с користна цел. Умишленото престъпление винаги е съзнателен
волеви акт, при който обществено опасните последици представляват пряка цел на
дееца. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на съставомерните последици и е целял именно тяхното
настъпване- да набави за себе си имотна облага.
При горните констатации, и тъй като прецени че обвинението против
подсъдимият е доказано по несъмнен начин съгласно чл.303 ал.2 от НПК със
събраните в производството доказателства, съдът призна подс. ИВ. М. М. за
виновен в извършването на престъплението по чл.211 пр.3 вр. чл.209 ал.1 НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Като смекчаващи отговорността на подс. М. обстоятелства съдът приема
изразеното от него съжаление. Направеното в хода на съдебното следствие
самопризнание , доколкото същото е основание за прилагане на нормата на чл.58 „а”
от НК, съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство. Същевременно
като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени наличието на предходна
съдимост по отношение на подсъдимия, която не влияе на квалификацията на
деянието.От това може да се направи извод, че подс. М. е лице с утвърдени престъпни
навици , като с наложените му и ефективно изтърпени наказания очевидно не е бил
постигнат целения възпиращ ефект. Поради това и съдът намира, че обществената
опасност на подсъдимия е завишена.
С оглед на това съдът прецени, че в случая не са налице множество или
изключителни смекчаващи отговорността на подс. М. обстоятелства, поради които и
най-лекото наказание предвидено в закона, да се окаже несъразмерно тежко. Поради
това, като взе предвид високата степен на обществена опасност на престъплението и
тази на личността на подсъдимият, всички обстоятелства, свързани с извършване на
престъплението, както и размерът на причинената вреда, която е невъзстановена,
съдът му определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6
месеца - малко над минималния предвиден в чл.211 ал.1 от НК размер. След
определяне на това наказание като размер, съобразно нормата на чл.58 ”а” ал.1 от НК
съдът намали същото с една трета и наложи на подс . М. да изтърпи наказание от 2
година и 4 месеца „Лишаване от свобода” Съдът счете, че така определеното по вид и
4
размер наказание е съответно на извършеното деяние, както и че постигането на
целите , визирани в чл.36 ал.1 от НК - подсъдимия да се поправи и превъзпита към
спазване на законите и добрите нрави, както и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления, може да се реализира чрез изолирането на подс. М. от
обществото за посочения срок.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” –
условно или ефективно , съдът намира че подс. М. следва да изтърпи наложеното
наказание „лишаване от свобода” ефективно при първоначален строг режим съгласно
установеното от ЗИНЗС.Налице е законова пречка за прилагане на чл.66 ал.1 от НК,
тъй като подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ
характер.
Съдът групира това наказание с наказанията, наложени на подс. М. по НОХД №
1976/2019г. на РС Монтана, НОХД № 121/2020г. на РС Търговище, НОХД №
4191/2019г. на РС Пловдив, НОХД № 302/2020г. на РС Бяла Слатина и НОХД №
692/2021г. на РС Велико Търново. Деянията по тях са извършени съответно в периода
06.04.2018г.-15.05.2018г., 08.10.2018г.-08.11.2018г., 25.07.2017г.-18.12.2017г., ,
03.11.2018г.-14.12.2018г. и 13.11.2018г.-01.12.2018г. и на 23.11.2018г,, а първата
присъда е влязла в сила на 03.02.2020г., т.е. всички деяния са извършени преди на
подс.М. да е било наложено наказание за което и да е от тях. Съдът наложи на
подсъдимия най-тежкото от тях, а именно това по НОХД 4191/2019г. на РС-Пловдив,
„Лишаване от свобода“ за срок от 4/четири/ години, което следва да бъде изтърпяно
при строг режим.След това, съобразявайки данните за цялостната престъпна дейност
на подс.М., съдът увеличи на основание чл.24 от НК определеното общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ с две години, което наказание от общо шест
години „лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно при строг режим. На
основание чл.25 ал.3 от НК съдът приспадна изтърпяното до момента от подсъдимия
наказание „лишаване от свобода“.
По отношение на предявения граждански иск:
След като взе предвид произнасянето си с наказателната част на присъдата , и
съобрази законния принцип , че гражданската отговорност следва деликтната , както и
с оглед събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът прецени , че
предявеният от гр. ищец граждански иск против подс. М. за обещетяване на
претърпени имуществени вреди е основателен и доказан в предявения му размер от 2
541,84лв. Поради това съдът уважи иска в предявения му размер и осъди подсъдимия
да заплати на ощетеното юридическо лице тази сума в едно със законната лихва от
датата на извършване на деянието -23.11.2018г., до окончателното изплащане на
сумата.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.М. да заплати
направените по делото разноски в размер на 102 лв. , представляващи държавна такса
върху размера на уважения граждански иск .
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на
установения в Р.България правов ред и чуждата собственост.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
5
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
6