РЕШЕНИЕ №65
гр.
Силистра, 20.12.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Силистра, в
открито заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена
Чернева
ЧЛЕНОВЕ:Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
разгледа КАНД № 48 по
описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия П.Георгиева-Железова, при участието
на секретаря Анета Тодорова и при участието на представител на Окръжна
прокуратура Силистра заместник окръжен прокурор Теодор Желев, и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава XII,
чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
С Решение № 19 от 12.04.2023 г.,
постановено по НАХД № 45 по описа за 2022 г. на Районен съд – гр.Тутракан, е
отменено Наказателно постановление № СС-25-ДНСК-7 от 27.01.2022 г. на началника
на ДНСК, с което на „Леона-2020“ ЕООД, в качеството на възложител по смисъла на
чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000
лева за това, че не е изпълнено задължението по чл. 161, ал. 4, т .4 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ) за започване на строеж след сключен договор
за строителство за съответния обект.
Касаторът - началникът на ДНСК, чрез
процесуален представител юрисконсулт К., оспорва решението като неправилно.
Излага доводи за постановяване на съдебния акт в противоречие с процесуалния и
материалния закон.
Твърди, че деянието, за което е
санкционирано дружеството, е извършено чрез бездействие и е довършено към
датата на проверката – 05.05.2021 г., която дата е посочена в наказателното
постановление. В този смисъл не е налице установеното от въззивния съд процесуално
нарушение в хода на досъдебната фаза на административнонаказателното
производство. В тази връзка и издаденият санкционен акт (НП) се явява
законосъобразен.
Изложени са доводи, че деянието не
съставлява маловажен случай и нарушителят следва да понесе отговорността за
него.
Моли за отмяна на оспорения съдебен
акт и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът „Леона 2020“ ЕООД, чрез
адв. Ж., оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа писмения отговор на
касационната жалба, с който подкрепя мотивите на районния съд. Моли за
постановяване на решение, с което да се потвърди първоинстанционния съдебен акт
като правилен и законосъобразен и за присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
- прокурор Желев счита, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна.
Споделя изложените мотиви на Районен съд – Тутракан относно наличието на
процесуалните предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, регламентиращ
правилата за маловажен случай. Споделя и становището, изложено в отговора на
касационната жалба от санкционираното юридическо лице за липса на нарушение.
Касационният състав на съда, като взе
предвид събраните по делото доказателства и наведените основания от
жалбоподателя, и при задължителната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК в срока за касационно оспорване
по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в, ал. 1 ЗАНН, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните
съображения.
На основание чл. 221, ал. 2 от
Административно-процесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационната инстанция,
препраща към мотивите на въззивната инстанция, при преценка за потвърждаване на
решението, какъвто е случаят в настоящото дело.
За да отмени оспореното наказателно
постановление, районният съд е приел, че в административно-наказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В АУАН N° СС-25
от 29.07.2021 г.,
представляващ обвинителният акт в административно-наказателното производство,
обвинението не е описано в пълнота по начин, който да осигури възможност на
уличеното лице да защити правата си.
На първо място е изведен извод, че
процесното деяние съставлява действие, а не бездействие. Съдът обосновано и в
пълнота е изложил мотиви, които касационната инстанция възприема, а именно:
елемент от фактическия състав на изпълнителното деяние е фактът – кога е
започнало строителството на процесния обект от пета категория. Правно-издържан
е отговорът, че това е моментът на откриване на строителна площадка (11.03.2022
г. протокол за откриване на строителната площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строежа). Към този момент, действително възложителят е следвало
да е сключил цитираните във въззивното решение три договора – договор за
строителство, договор за строителен надзор и договор за авторски надзор (чл.
161, ал. 4, т. 2, т .3 и т .5 от ЗУТ). Освен това, в процесния АУАН не е конкретизиран и
всеки липсващ строителен документ.
Неконкретизирането
на момента на извършване на нарушението, представляващо действие, в хипотезата
на обвинението, препятства възможността за адекватно възприемане на последното
и съставлява основание за отмяна на крайния в производството акт, а именно – на
наказателното постановление.
На следващо място, касационната
инстанция възприема и аргументите на въззивния съд за маловажност на процесното
нарушение. Процесните договори по чл. 161, ал. 4, т. 2, т. 3 и т .5 от ЗУТ - договор за
строително - монтажни дейности от 10.02.2022 г.; договор за упражняване на
строителен надзор от 16.02.2022 г. и договор за упражняване на авторски надзор
от 17.02.2022 г.- са сключени. В действителност, същите са сключени
несвоевременно. Строежът е въведен в експлоатация на
29.12.2022 г., видно от издаденото от Община Тутракан удостоверение. Така
описаната фактическа обстановка отговоря на легалното определение на маловажен
случай по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН. "Маловажен
случай"
е този, при който извършеното нарушение или неизпълнение на задължение от
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.“
В обобщение, въз основа на
гореизложеното и като се съобрази и приложението на чл.221,ал.2,предложение 2
от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН ( за препращане към мотивите на въззивния съд ) касационната
инстанция намира, че касационната жалба като неоснователна, следва да се
отхвърли.
На основание чл. 63д от ЗАНН в полза
на ответника следва да се присъдят доказаните като осъществени разноски пред
настоящата инстанция в размер на 580 лева (л. 14 от делото).
Воден от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19 от 12.04.2023 г., постановено по НАХД № 45 от 2022 г.
по описа на Районен съд – гр.Тутракан.
ОСЪЖДА ДНСК да заплати на „Леона-2020“
ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. Тутракан, област
Силистра, ул. “Вежен“ № 41 разноски в размер на 580 (петстотин и осемдесет)
лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на оспорване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.