№ 266
гр. София, 06.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110156144 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на АПС Бета България ЕООД, с която
срещу Д. В. Д. са предявени по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване
съществуването на вземания, за които по ч.гр.д. № 642/2025 г. на РС- Пирдоп е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Съдът при извършване на проверка за допустимост на предявените искове,
намира, че същите са недопустимо и преждевременно предявени, доколкото
заповедният съд не е изчерпал реда за връчване на заповедта за изпълнение вкл. и по
реда на чл. 47 ГПК на посочения от заявителя в заявлението адрес: гр.София, ЖК. И.,
който адрес е различен от адреса съгласно изготвената в заповедното дело справка -
ГР. СОФИЯ, Район Изгрев, УЛ. А.. Въз основа на извършена проверка в общодостъпен
източник - https://www.bgmaps.com/, съдът установява, че се касае за различни адреси,
а в заповедното производство заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК само на адреса в ГР. СОФИЯ, Район Изгрев, УЛ. А., където не
са събрани достоверни сведения дали лицето живее.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.)
когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и
връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по
друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в
съобщението заповедният съд следва да даде указания на заявителя, че може да
предяви иск за вземанията си. За да се приложи разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК, трябва да са налице две кумулативни предпоставки: 1.да е връчено съобщението
по чл. 47, ал. 5 ГПК и 2 .връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на
адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на
тези данни в съобщението.
В случая заповедта за изпълнение не е била връчена на длъжника на посочения
от заявителя в заявлението адрес по реда на чл. 47 ГПК, от където са събрани
сведения, че длъжникът не живее, но където не е било залепено уведомление по чл.
47, ал. 1 ГПК. От друга страна, на адреса, на който уведомление е било залепено, не са
събрани сведения, че длъжникът не живее. В изпратените на този адрес книжа
1
връчителят нито е посочил данни, че длъжника не живее на адреса, нито е посочил
техния източник, както кумулативно изисква императивната разпоредба на закона,
което е и кумулативно изискване за нейното прилагане.
С оглед изложеното и доколкото разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, която
изчерпателно урежда хипотезите за даване на указания за предявяване на
установителен иск и се тълкува стеснително, същата не може да се приложи в случая,
тъй като от една страна редът по чл. 47 ГПК не е изчерпан по отношение на адреса,
посочен в заявлението, а от друга страна по отношение на другия адрес (този по
справката НБДН) не е налице изобщо втората кумулативна предпоставка - няма данни
длъжника да не живее на адреса, който е обявил пред държавните органи по смисъла
на чл. 94 ЗГР. Тълкуването на тази разпоредба и нейното изменение се основава
изцяло на разрешението в чл. 14, § 1, б. „в“ вр. т. 2 и чл. 20 Регламент (ЕО) №
1896/2006 и на практиката на СЕС по тези въпроси. Въвеждането на презумпцията за
узнаване е важна гаранция за ефективността на заповедното и исковото производство,
което е видно и от чл. 17, т. 3 на Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г.
с препоръки към Комисията относно общи минимални стандарти за гражданското
производство в ЕС (2015/2084 (INL), Официален вестник от 19.09.2018 г.).
С оглед изложеното, настоящото производство следва да бъде прекратено като
недопустимо образувано. Заповедният съд, преди да даде указания по реда на чл. 415
ГПК следва да изчерпи реда по чл. 47 ГПК на посочения от заявителя адрес и след
това да извърши преценка относно влизане на заповедта за изпълнение в сила (според
събраните данни дали длъжникът живее на същия).
Воден от горното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр.д. № 56144/2025
г. по описа на СРС, 41 състав, образувано въз основа на искова молба, вх. №
419716/23.12.2025 г., подадена от АПС Бета България ЕООД, с която срещу Д. В. Д. са
предявени по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване съществуването на вземания,
за които по ч.гр.д. № 642/2025 г. на РС - Пирдоп е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. 410 ГПК.
Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба в
едноседмичен срок от връчванена препис от същото пред Софийски градски съд.
В случай на влизане в сила на определението да се изпрати препис от същото по
ч.гр.д.№ 642/2025 г. на РС - Пирдоп за извършване на преценка за предприемане на
необходимите последващи действия по връчване на заповедта за изпълнение на
длъжника по реда на чл. 47 ГПК на посочения от заявителя в заявлението адрес,
съответно за преценка дали заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2