№ 612 / 16.10.2019 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
16.10.2019 година
град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на първи октомври през две хиляди и. деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Силвия Георгиева и. в присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. № 1161 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са установителни и. са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.8 от ЗАЗ във връзка с чл.79 ал.1 ЗЗД.
Ищецът Д.Ц.Г. xxx твърди в исковата си молба, че с договор за аренда от 28.05.2015 година, вписан в Службата по вписванията – град Монтана вх.рег.№ 3697, дв.вх.рег.№ 3663, том 4, акт 230 от 28.05.2015 година В. Ц. В. е предоставил на ответницата за временно ползване земеделска земя, останала в наследство от В. И.. К. и. Ц. А. К. б..ж. на село Лехчево, с обща площ 106.639 дка за срок от 10 години, считано от 01.10.2015 година срещу арендно плащане в размер на 20 % от средния добив в пари на декар. Поддържа, че с договор за доброволна делба от 17.12.2015 година, наследниците на В. И.. К. и. Ц. А. К. б..ж. на село Лехчево са и. поделили останалите земеделски земи, находящи се в землището на село Лехчево. Наследникът М. М. е получил в дял следните имоти: имот № 064035, имот № 085050, имот № 146170, имот № 171031, имот № 016043 и. имот № 016041, като общата площ на този дял е 33,862.
Ищецът твърди също, че с нот.акт № 31, том ІІ, дело № 145 от 28.03.2016 година М. М. му прехвърлил собствеността върху посочените по – горе имоти. Твърди, че за стопанската 2015/2016 година арендаторът му е заплатил своевременно арендното плащане. Поддържа, че не му е заплатил арендно плащане за стопанските 2016-2017 година в размер на 1693,10 и. за 2017-2018 година в размер на 1693,10 лева, или общо задължението е в размер на 3386,20 лева. Твърди, че по тази причина подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и. след издаването на заповед за изпълнение по делото било депозирано възражение. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че В.Г.Г. му дължи сумата в размер на 3386,20 лев – представляваща арендно плащане по договор за аренда от 28.05.2015 година за стопанските 2016-2017 година и. 2017-2018 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, както и. да заплати разноските в заповедното и. исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата В.Г.Г. xxx е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че с договор за аренда от 28.05.2015 год., е арендовала земеделска земя, останала в наследство от В. И.. К. и. Ц. А. К. бивши жители на с. Лехчево с обща площ от 106.639 дка. Договорът за аренда е бил сключен за 10 години, считано от 01.10.2015 год. срещу заплащане на аренда в размер на 20% от средния добив в пари на декар /или около 35.00 лева на декар годишно/. Твърди, че договорът е бил сключен с наследника В. Ц. В., който е страна по договора. Другите наследници или приобретатели не са страни по договора за аренда. С договор за доброволна делба от 17.12.2015 год. наследниците на В. И.. К. и. Ц. А. К. са разделили полагащата им се земеделска земя, като всеки е получил полагащия му се дял от земята. Наследникът М. Т. М. е получил в дял 6 броя имота с обща площ от 33.862 дка. С Нотариален акт № 31, том ІІ, рег.№ 2859, дело № 145 от 28.03.2016 год. М. Т. М. е продал на ищеца Д.Ц.Г. собствените си 6 броя земеделски имота с обща площ от 33.862 дка. Ищецът я е уведомил за прехвърлянето на собствеността. Твърди, че с Разходен касов ордер № 13 от 13.11.2017 год. Д.Г. е получил срещу подпис от нея сумата от 1185,50 лева, която сума представлява плащане на аренда за стопанската 2016-2017 година. В края на 2018 год. ищецът поискал от нея да му заплати по 50,00 лева на декар рента, въпреки договорената сума от 35,00 лв. на дка. Твърди също, че се обаждал многократно, че има нужда от парите и. през м.11.2018 год. лицето, с когото живее на семейни начала – И. Б. И. изплатил на ищеца в брой сумата от 1 700,00 лева, представляваща рента за стопанската 2017-2018 година. Понеже плащането било извършено до автомобила на И. И., не бил съставен писмен документ. На плащането присъствал и. П. Е. Б.. И. И. се разбрал с ищеца да дойде допълнително, за да съставят разходен касов ордер за извършеното плащане и. той да се подпише по съответния ред. Ищецът обаче не дошъл да подпише ордера. Заявил й, че иска да му се плати още веднъж, иначе ще заведе дело срещу нея. Тя отказала да заплати два пъти рента за стопанската 2017-2018 год. ответницата твърди, че не е в облигационни отношения с ищеца и. няма задължения към него. Въпреки това на добра воля тя му изплащала лично и. редовно полагащата му се рента след закупуване на земите от негова страна. Предвид гореизложеното счита предявеният иск за неоснователен и. недоказан, поради което моли съда да постанови решение, с което го отхвърли, както и. да й присъди направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни. Изслушано е и. е прието заключение на вещо л..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и. доводите на страните по свое убеждение и. при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен съд – Монтана е образувано ч.гр.д.№ 449/2019 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, срещу която в законоустановения срок, длъжникът – ответницата по настоящото дело е подала възражение.
Установено е по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че с договор за аренда от 28.05.2015 година, вписан в Службата по вписванията – град Монтана вх.рег.№ 3697, дв.вх.рег.№ 3663, том 4, акт 230 от 28.05.2015 година В. Ц. В. е предоставил на ответницата за временно ползване земеделска земя, останала в наследство от В. И.. К. и. Ц. А. К. б..ж. на село Лехчево, с обща площ 106.639 дка за срок от 10 години, считано от 01.10.2015 година срещу арендно плащане в размер на 20 % от средния добив в пари на декар. С договор за доброволна делба от 17.12.2015 година, наследниците на В. И.. К. и. Ц. А. К. б..ж. на село Лехчево са разделили полагащата им се земеделска земя, като всеки е получил полагащия му се дял от земята. Установено е също, че наследникът М. М. е получил в дял следните имоти: имот № 064035, имот № 085050, имот № 146170, имот № 171031, имот № 016043 и. имот № 016041, като общата площ на този дял е 33,862 дка. С нот.акт № 31, том ІІ, дело № 145 от 28.03.2016 година М. М. е продал на ищеца Д.Ц.Г. собствените си 6 броя земеделски имоти с обща площ от 33.862 дка. Безспорно е също така, че ищецът е уведомил ответницата за прехвърлянето на собствеността.
От приетото по делото заверено копие на разходен касов ордер № 13 от 13.11.2017 година, приложено към отговора на исковата молба е видно, че ищецът е получил от ответницата сумата от 1 185,50 лева – представляваща плащане на аренда за стопанската 2016-2017 година. От заключението на вещото л. Л.З.Ц., което не бе оспорено от страните по делото, се установява, че по договора за аренда от 28.05.2015 година, средният добив и. пазарна цена – 20 % от добива на дка за земеделската 2017/2018 година, левовата равностойност 5485,56 лева -20 % се равнява на 1 097,11 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и. гласни доказателствени средства и. заключението на вещото л. В. П. Т., което съдът кредитира изцяло като обективно, безпристрастно и. компетентно изготвено.
Предявеният от ищеца иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК е установителен и. цели да установи съществуване на вземания на кредитора – ищец в настоящото производство по отношение на длъжника – ответницата в настоящото производство. От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява по категоричен и. безспорен начин, че ответницата продължава да дължи сумата от 1 097,11 лева.
От приложените по делото договори за аренда се установява, че арендаторът – ответницата по делото се е задължила да заплаща на арендодателя рентата за описаните в исковата молба имоти в размер на 20 % от средния добив в пари на декар. С Нотариален акт № 31, том ІІ, рег.№ 2859, дело № 145 от 28.03.2016 год. М. Т. М., след подялба на съсобствените имоти с останалите наследници, е продал на ищеца Д.Ц.Г. собствените си 6 броя земеделски имота с обща площ от 33.862 дка, за което е уведомил ответницата за прехвърлянето на собствеността. Няма спор между страните, че с разходен касов ордер № 13 от 13.11.2017 год. Д.Г. е получил срещу подпис от ответницата сумата от 1 185,50 лева, която сума представлява плащане на аренда за стопанската 2016-2017 година. От данните по делото е видно, че ответницата като арендатор не е изпълнил задължението си съгласно договора за аренда, а именно да заплати на ищеца арендната цена за стопанската 2017/2018 година. Съгласно разпоредбата на чл.8 от ЗАЗ арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и. срокове, а според чл.75 ал.1 и. ал.2 ЗЗД, изпълнението на задължението следва да бъде направено на кредитора или на овластено от него л.. Именно това основно свое задължение ответницата не е изпълнила. От заключението на вещото л. Л.З.Ц., което е прието от съда като обективно и. компетентно изготвено и. което не бе оспорено от страните по делото, се установява, че по договора за аренда от 28.05.2015 година, средният добив и. пазарна цена – 20 % от добива на дка за земеделската 2017/2018 година, левовата равностойност 5485,56 лева -20 % се равнява на 1 097,11 лева. Няма данни за извършено плащане на сумата. В тежест на ответника бе да установи плащане, ако е извършил такова. По делото са разпитани и. свидетелите П. Е. Б. и. И. Б. И., чиито показания не променят по-горе изложеното. Съдът намира, че показанията на свидетеля И. Б. И. не могат да бъдат приети за обективни, предвид обстоятелството, че същият живее на семейни начала с ответницата по делото и. е заинтересован от изхода на същото. В показанията си свидетелят П. Б. твърди, че от И. Б. И. разбрал, „че трябва да плати рента на един човек”. Този свидетел заявява в показанията си, че видял, че човекът, който ги чакал „платил”, „но не може да се сети точно колко пари и. ......за коя стопанска година...”. От показанията на свидетеля П. Б. не може да се направи извод, че парите, които свидетелят И. е получил от ищеца за именно за заплащане на рента по процесния договор за аренда за конкретната стопанска година 2017/2018 година. Не става ясно и. каква сума е получил свидетелят И. от ищеца.
Ето защо съдът намира, че ответницата продължава да дължи на ищеца сумата от 1 097,11 лева, която вещото л. е изчислило, съобразявайки договора като дължима за стопанската 2017/2018 година.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявената искова претенция се явява частично основателна до размер на сумата 1 097,11 лева, като за разликата над тази сума искът като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода на делото следва да се присъдят разноски както в заповедното, така и. в исково производство, съразмерно с уважената част от иска. Ето защо ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 135,34 лева – разноски в заповедното производство и. 233,43 лева – разноски в исковото производство.
Ищецът следва да заплати на ответницата сумата от 135,20 лева – разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от иска.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И. :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от Д.Ц.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx към В.Г.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx възлизащо на 1 097,11 /хиляда деветдесет и. седем лева и. единадесет стотинки/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.02.2019 година до окончателното й изплащане – представляваща неплатена арендна цена по договор за аренда от 28.05.2015 година за стопанската 2017-2018 година, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 449/2019 година по описа на Районен съд – Монтана, като отхвърля иска в останалата му част – за разликата над уважения до заявения размер от 3 386,20 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Г.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Д.Ц.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 135,34 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА В.Г.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Д.Ц.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 233,43 лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Д.Ц.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на В.Г.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 135,20 лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :