Решение по дело №296/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 260001
Дата: 21 март 2022 г. (в сила от 9 май 2022 г.)
Съдия: Милен Иванов Стойчев
Дело: 20203500100296
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                     /21.03.2022г.                                                               гр.Търговище

    в името на народа

 

 ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                             пети състав

 

На четиринадесети март                                                          2022 година                                    

 

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

       СЪДИЯ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ                                  

 

Секретар:Станка Желева

като разгледа докладваното от съдията  гр.д.№296 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

                                    Иск по чл.285 от ЗЗД за сумата 129 249.53 лв.

Ищцата Е.Т.Н. ***, действаща чрез процесуалния си представител адв.Н.В. от САК твърди в исковата си молба, че по поръчение на ответника И.Д.И., съпруг на сестра й, е платила вместо него сумата 129 249.53 лв., дължима от последния по договор за ипотечен банков кредит от 11.08.2008г. с „ЦКБ“АД-клон Търговище в периода до 01.06.2020г., отпуснат за придобиване от последния на два апартамента в гр.Търговище, във връзка с които отношения ищцата е действала като негов пълномощник, но въпреки обещанията да възстановяване на сумата, до настоящия момент ответникът не е сторил това.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати исковата сума, както и направените по делото разноски.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК назначеният особен представител на ответника адв.Н.Ф. *** оспорва основателността на предявения иск с възражения за липса на основание за ищцата да погасява чуждия дълг, липса на материални възможности да заплаща месечните вноски по кредита, както и изтекла в полза на ответника 5-годишна погасителна давност.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

                        Съгласно приложените по делото писмени доказателства- завере-ни копия от нот. акт №70, том X, per. № 8927,дело № 1067 /11.07.2008 г. на нотариус рег.№496, договор за ипотечен банков кредит №35400КР/ 11.07.2008г.; удостоверение изх.№57993/01.06.2020г. на ЦКБ- клон Търговище, пълномощно със заверка на положени подписи изх.№ 5610/ 16.04.2008г. и със заверка на съдържанието на документа с изх.№ 5609/ 16.04.2008г. от Консулската служба при посолството на Република Бъл-гаия в Мадрид, ответникът И.Д.И., съпруг на сестрата на ищцата, е закупил апартамент №19 от 51 кв.м., ет.5  в град Търговище, ул. „Черно море" № 8, ид.№ 73626.509.548.7.19, заедно с избено поме-щение 19, с площ от 3.00 кв.м., заедно с 8.90 кв.м. идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху позем-ления имот ид.№73626.509. 548, за сумата 45 000 лв., както и апартамент №20 от 45 кв.м. на същия адрес, ид.№73626.509.548.7.20, заедно с избено помещение 20, с площ от 3.00 кв.м., заедно с 6.21 кв.м. идеални части от общите части на сградата и и съответното право на строеж върху поземления имот с ид.№73626.509.548, за сумата 38 000 лв., или общо двата имота за сума в размер на 83 000 лв., платена чрез ипотечен банков кредит, отпуснат на ответника за придобиване на описаните обекти, във връзка с които отношения ищцата е действала като негов пълномощник. От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем, като вноски по сметката са правени от длъжника, ищцата и още 14 лица, а по-конкретно-в периода от 11.07.2008г. до 10.02.2020г. ищцата лично е внесла касово или е превела по банков път сума в общ размер на 76 129 лв., с отразено основание „вноска по кредита“, „погасяване на кредит“ и „плащане на кредит“.Над този размер до размер на 124 018.53 лв. сумите са внесени от третите лица, които обаче са действали по нейна поръчка и за нейна сметка, съгласно представените по делото 11 бр. писмени разписки от тези лица, поради което следва да се приеме, че и това погасяване е извършено от ищцата.

                                    Съгласно разпоредбите на чл.280 и чл.285 от ЗЗД, с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия, като последният е длъжен да му заплати направените разходи, заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнение на поръчката.

В конкретния случай, следва да се прецени дали за ответника е възникнало задължение за връщане на платената вместо него сума, с оглед вътрешните отношения с ищцата, като без значение за спора е обстоятелството откъде ищцата е набавяла средствата за погасяване на дълга.В тази насока, събраните по делото доказателства не установяват дарствено намерение от страна на ищцата, липсва и сключен договор за заем между ищцата и ответника за посочената сума, нито е установено нейно задължение към ответника, което тя да погасява по описания начин. Продължителният период на изпълнение и значителния брой вноски изключват и извод за грешка при погасяването на чуждия дълг, както и за водене на чужда работа без пълномощие, нито деликтно правоотношение, по което ищцата да е задължена на ответника.При тези обстоятелства, единственият възможен извод е за наличието на мандатно правоотношение между страните, по силата на което ищцата е била натоварена от ответника да изпълни задължението му, като правният й интерес е обусловен от роднинските им отношения. А след като е платила вместо него, последният е задължен да й възстанови разходите по поръчката-чл.285 от ЗЗД, което вземане става изискуемо едва след прекратяване на договора за поръчка и не е погасено към настоящия момент поради изтекла обща 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД, поради което предявеният иск е доказан по основание до размер на 124 018.53 лв. и следва да бъде уважен до този размер размер.В останалата част до пълния размер от 129 249.53 лв., касаещо вноските от лицата Ю. за 2 561 лв. (696+ 905+960), Д. Д. за 1 820 лв.(890+930) и „Хидроинженеринг-2“ЕООД за 850 лв., претенцията в общ размер на 5 231 лв. е недоказана, тъй като не е установено посочените лица да са действали от името и за сметка на ищцата, поради което следва да бъде отхвърлена в тази й част.

                        Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на  7 127.37 лв., определени съразмерно на уважената част от иска, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.

        Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА И.Д.И. ***, ЕГН:********** да заплати на Е.Т.Н. ***, ЕГН:********** сумата 124 018.53 лв. (сто двадесет и четири хиляди и осемнадесет лева и 53 ст.), дължима по договор за поръчка за платена вместо него сума по договора му за ипотечен банков кредит от 11.08.2008г. с „ЦКБ“АД-клон Търговище в периода 11.07.2008г. до 10.02.2020г., както и направените по делото разноски в размер на 7 127.37лв.( седем хиляди сто двадесет и седем лева и 37 ст.), като

ОТХВЪРЛЯ  иска по чл.285 от ЗЗД в останалата част до пълния му размер от 129 249.53 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                          

                                                                            СЪДИЯ: