Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.10.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Б въззивен състав,
в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с. ЛОРА ДИМОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Димова възз.гр.д. № 9620 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Постъпила
е молба с вх. № 83678/14.08.2020 г. на С.О., подадена от кмета Й.Ф., чрез
процесуалния представител главен юрисконсулт В.Д.. В молбата са съдържат
твърдения, че в мотивите на решение № 1264/21.02.2019 г. по гр.д. № 9620/2018
г. по описа на Софийски градски съд, IV – Б с-в, въззивната
инстанция е приела, че поради отмяна на първоинстанционното
решение за 51, 97 %, следва на въззивника – ответник С.О. да се присъдят общо
252, 91 лв., от които 155, 91 лв. – представляващи пропорционално разноски за първоинстанционното производство според отмененото решение
и 97 лв. - представляващи пропорционално разноски пред въззивното
производство според уважената част на въззивната
жалба. Според молителя е налице очевидна фактическа грешка между мотиви и диспозитив на постановения съдебен акт и се иска поправката
ѝ.
В
срока по чл. 247, ал. 2 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от насрещната
страна С.С.Г..
Съдът, като обсъди доводите на страните и
представените по делото писмени доказателства, намира от фактическа страна
следното:
Производството
по настоящото дело пред Софийски градски съд е образувано по въззивна жалба на С.О., представлява от кмета Й.Ф.,
подадена чрез юрисконсулт В.Д., против първоинстанционно
решение № 357944 от 12.03.2018 г. по гр.д. № 19044/2016 г. по описа на СРС, 90
с-в.
С решение № 1264
от 21.02.2019 г., постановено по настоящото въззивно
дело е отменено решение № 357944/12.03.2018 г. по гр.д. № 19044/2016
г. на Софийски районен съд, 90 с-в в частта, с която е признато по предявения
от С.С.Г. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на С.О.,
че С.С. Г.е собственик въз основа на давностно владение за периода от 02.01.2001 г. до
02.01.2011 г. на поземлен имот, представляващ реална част от урегулирани
поземлени имоти (УПИ) XIII-1105, XIV-общ и XV-общ от квартал № 71 по
регулационния план на София, район „Слатина“, квартал „******“, одобрен със
Заповед № РД-09-50-553/30.09.1999 г. на главния архитект на С.О., с площ от
471, 78 кв.м., нанесена на комбинирана скица от 06.02.2018 г., приложена на л.
98 от първоинстанционното дело и обозначена с
очертанията на ограда с черна линия с точки върху нея, както и в частта за
разноските, с която С.О. е осъдена да заплати на С.С.Г.
сума в размер на 751, 02 лв., представляваща разликата между 694, 08 лв. и
пълния присъден размер от 1445, 10 лв. и вместо него е отхвърлен предявеният от С.С.Г. *** с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за установяване по отношение на С.О.,
че С.С.Г. е собственик въз основа на давностно владение за периода от 02.01.2001 г. до
02.01.2011 г. на поземлен имот, представляващ реална част с площ 471, 78 кв.м.
от урегулирани поземлени имоти (УПИ) XIII-1105, XIV-общ. и XV-общ. от квартал №
71 по регулационния план на София, район „Слатина“, квартал „******“, одобрен
със Заповед № РД-09-50-553/30.09.1999 г. на главния архитект на С.О., с площ
471, 78 кв.м., попадаща върху имоти с идентификатори 68134.707.78 и
68134.707.77 и 68134.707.205, която част е нанесена на комбинирана скица от
06.02.2018 г., приложена на лист 98 от първоинстанционното
дело, и обозначена с очертанията на ограда с черна линия с точки върху нея, потвърдено
е решение № 357944/12.03.2018 г. по гражданско дело № 19044/2016 г. на
Софийския районен съд, 90 състав, в останалата му част, с която по предявения
от С.С.Г. *** с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС, е признато по отношение на С.О., че С.С.Г. е собственик на едноетажна жилищна сграда с площ от
57, 40 кв.м., намираща се в централната част откъм североизточната граница на
урегулиран поземлен имот (УПИ) XIV-общ. и в централната част откъм югозападната
граница на УПИ XV-общ. от квартал № 71 по регулационния план на София, район
„Слатина“, квартал „******“, одобрен със Заповед № РД-09-50-553/30.09.1999 г.
на главния архитект на С.О., обозначена на Комбинирана скица от 06.02.2018 г.,
приложена на лист 98 от първоинстанционното дело,
като сграда с обозначение „МЖ“, намираща се на границата между УПИ XIV-общ. и
УПИ XV-общ. от квартал № 71, ведно с присъединената към нея от западния край
паянтова пристройка с площ 14, 30 кв. м., намираща се в средната част на УПИ
XIV-общ. от квартал № 71 по регулационния план на София, район „Слатина“,
квартал „******“, одобрен със Заповед № РД-09-50-553/30.09.1999 г. на главния
архитект на С.О., обозначена на Комбинирана скица от 06.02.2018 г., приложена
на лист 98 от първоинстанционното дело с обозначение
„ПС“ в границите на УПИ XIV-общ. от квартал № 71, двете заедно обозначени в
кадастралната карта и кадастралните регистри на София, район „Слатина“,
одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на
АГКК като сграда с идентификатор 68134.707.78.1. с площ 76 кв.м., както и в
частта за разноските, с която С.О. е осъдена да плати на С.С.Г.
сума в размер на 694, 08 лева; на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.С.Г. е осъдена да заплати на С.О. сума в
размер 97 лв. – разноски във въззивното производство,
а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.О. е осъдена да заплати на С.С.Г. сума в размер на 480, 30 лв. – разноски във въззивното производство.
В мотивите на
решението въззивният съд е посочил, че при този изход
на спора разноски следва да се присъдят на въззиваемата
страна С.С.Г. (ищца в първоинстанционното
производство) съобразно с уважената част от иска – чл. 78, ал. 1 ГПК, а на въззивника С.О. (ответник в първоинстанционното
производство) – съобразно отхвърлената част на иска – чл. 78, ал. 3 ГПК.
Съобразил е, че при вещните искове съотношението между уважена и отхвърлена
част се определя съобразно цената на иска, респективно данъчната оценка на
имота и е разпределил разноските като е взел предвид, че искът е уважен за
48,03 % от размера си, а е отхвърлен за 51, 97 %. При това положение в мотивите
на решението е посочено, че в полза на С.О. следва да се присъдят 51, 97% от
сторените разноски, като сумата пред първоинстанционния
съд се равнява на 155, 91 лв., а пред въззивния съд на
97 лв. Въпреки този правен извод в диспозитива на
решението обаче С.С.Г. е осъдена да заплати на С.О. единствено
сумата от 97 лв. –разноски във въззивното
производство.
При така установената фактическа обстановка
настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:
Съгласно чл.
247, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да
поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Действително в
случая въззивният съд е формирал воля по отношение на
дължимите в полза на въззивника съдебни разноски с
оглед крайния изход на спора и частичната отмяна на първоинстанционното
решение, но в диспозитива на решението е пропуснал да
присъди сторените пред първа инстанция съдебни разноски в размер на 155, 91
лв., поради което молбата на С.О. е основателна и следва да бъде уважена.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА
ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА на основание чл. 247 ГПК в диспозитива на решение № 1264 от 21.02.2019 г., постановено
по възз.гр.д. № 9620 по описа за 2018 г. на Софийски
градски съд, IV –
Б като допълва решението в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.С.Г. с ЕГН **********, с адрес в гр. София, кв. „******“,
ул. „**** да плати на С.О. с код по БУЛСТАТ ******, с адрес: гр. София, ул. „*******,
сума в размер на 155, 91 лв. – разноски в първоинстанционното
производство.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС
при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 - 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.