Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 16.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито заседание на шестнадесети март
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ:
Маргарита Апостолова
Галя
Вълкова
като
разгледа докладваното от съдия Димитров ч.гр.д. №. 1017
по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е
по реда на чл.437 от ГПК.
Образувано е по
жалба на ЗАД Б.В.И.Г.АД срещу Постановление , с което е отказано намаляването на
приетите по делото разноски по реда на чл.78 ал.5 от ГПК по изп.дело №
20207880400391 по описа на ЧСИ М.К..
Жалбоподателят твърди, че при
липса на извършени от взискателя действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане възнаграждението
следва да бъде намалено до посоченият в чл.10,т.1
от Наредба
№1/2004 г. минимум,т.е. 200 лв. Моли съда да уважи жалбата .
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело В.В.О.я оспорва изцяло. Твърди, че постановлението на ЧСИ е
правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния
закон и следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.
На основание
чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира обжалваното действие.
Според същия жалбата следва да се остави без уважение, тъй като приетото
адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева не е прекомерно и е определено малко над минимума
на НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г.
Молбата е процесуално допустима - подадена е
от участник в изпълнителния процес в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване по
силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.
Преценявайки основателността на жалбата ,
Софийски градски съд взе предвид следното:
Изпълнително
дело №: 20207880400391 е образувано и
водено по молба с вх. № 4321/07.08.2020г. на взискателя В.В.О., ЕГН **********
въз основа на Изпълнителен лист издаден на 31.07.2020г. от Софийски Градски Съд
на основание Съдебно решение по ГД № 1697 от 2018г. на СГС ГО, 1-19 с-в/отд. и
ГД № 3618 от 2019г. на САС.
Длъжникът е
получил ПДИ за главница 815.50 лв.,разноски по делото за адвокат 400 лв. и
разноски за такса общо 188.69 лв. Възразил е срещу размера на адвокатското
възнаграждение на 12.08.2020 год.,но ЧСИ е отхвърлил възражението.
Междувременно
главното задължение по изпълнителното дело е било платено на взискателя- платежно
нареждане от 02.09.2020 год.,като по
делото няма доказателства,кога и как се внесени от длъжника.
При тази фактическа обстановка съдът намира следната:
Спорно по делото е дали на взискателя
правилно са присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение по чл.10,ал.1,т.2 ГПК,т.е. дали по
изпълнителното дело са извършени действия с цел удовлетворяване
на парични вземания.
Според настоящия състав
такива действия не са извършени доколкото е установено /от представеното копие
на изпълнителното дело /, че извън спора за разноските на взискателя до момента
на плащане на сумата по изпълнителния лист, по изпълнителното дело нищо друго
не е извършвано.
С
оглед на гореизложеното СГС намира , че жалбата се
явява основателна и като такава следва да се уважи, като определеното
адвокатско възнаграждение като разноски на взискателя бъде намалено от 400 лв.
на 200 лв.
Разноски
за настоящето производство не следва да се присъждат на жалбоподателя, тъй като
във въззивно производство свързано единствено с оспорване размера на разноските
съд такива не се начисляват.
ОТМЕНЯ по частна
жалба ЗАД Б.В.И.Г.АД ЕИК ********постановление на ЧСИ М.К. с per. № 788 на ИК с район на действие СГС постановено
по изпълнително дело 20207880400391,
с което ЧСИ е отказал да намали
приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя В.В.О.и вместо това
постановява:
НАМАЛЯВА размера на
разноските на взискателя В.В.О.за адвокатски хонорар от 400 лв. на
200 лева приети с постановление от 07.08.2020 год.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/