РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Кюстендил, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20251500500416 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Постъпила е въззивна жалба вх. № 8695/24.07.2025 г. от Община Кюстендил, с
ЕИК *********, с адрес гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ 1, представлявана от кмета
Огнян Атанасов, насочена против Решение № 800 от 07.07.2025 г., постановено по гр.д.
№ 644/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Въззивникът релевира доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт,
поради неговата необоснованост и постановен в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Изтъква, че липсва противоправно поведение на
общината, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задълженията по
поддържане на пътните платна на територията на общината, като твърди, че
общинските пътни платна в участъка били почистени от сняг, сухи и без заледявания
по тях. Поддържа липса на причинно-следствена връзка между действията на
общината и претендираните вреди, които счита за пряка последица от излязло на пътя
животно и извършена впоследствие маневра. Позовава се на чл.20, ал. 2 ЗДвП и
заключението на вещото лице Ф. К. по гр.д. № 448/2023 г., като твърди, че вредите са
настъпили в резултат на виновно поведение на водача на процесното МПС, който бил
длъжен да се съобрази с конкретните условия за видимост предвид часа на
настъпването на ПТП. Подчертава, че липсват предпоставките на чл. 408, ал. 1 КЗ,
респ. застрахователят е длъжен да заплати щетата. Заключава, че при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а
изплащайки застрахователното обезщетение той изпълнява свое договорно
1
задължение.
При развитите доводи се иска отмяна на обжалваното първоинстанционно
решение и постановяване на нов съдебен акт, с който предявеният иск бъде отхвърлен.
Претендират се разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца в първоинстанционното производство „Застрахователно дружество Евроинс“
АД, чрез процесуалния му представител юрисконсулт К. Н., с който се изразява
становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба, а обжалваният
първоинстанционния съдебен акт се определя като правилен, съобразен със събраните
по делото доказателства и установената съдебна практика. Изтъква, че с оглед
влязлото в сила решение по гр.д. № 448/2023 г. по описа на КнРС, приложение намира
чл. 223, ал. 2 ГПК, респ. ответникът в настоящото производство не може да оспорва в
хода на същото фактическите и правни изводи, обективирани в мотивите на решението
по предходното дело, като единственото изключение за това - възражение за лошо
воден процес, не било направено от негова страна
Заявява се искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и
потвърждаване изцяло на обжалваното решение. Претендира се присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
Доказателствени искания не се ангажират.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез изрична молба,
като желае и присъждане на разноски за настоящата инстанция, а представителят на
въззиваемата страна не се явява.
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и
пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:
Районен съд - Кюстендил е бил сезиран с искова молба, депозирана от
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД против Община Кюстендил.
Отправеното с нея към съда искане е за присъждане на сумата от 7984.48 лева,
представляваща суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащане на
застрахователно обезщетение за вреди на л.а. „*** ****“, с рег.№ ** **** **, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 12.03.2025г., до окончателното
плащане, както и сумата 615.20 лева – лихва за забава за периода от 17.08.2024 г. до
11.03.2025 г.
Ищецът е поддържал, че на 29.01.2022г. в района на гр. Кюстендил е настъпило
пътно[1]транспортно произшествие, при което водачът на лек автомобил „**** ***“, с
рег.№ ** **** **, за да избегне излязлото на платното за движение куче, се отклонил,
като поради хлъзгавия и заледен участък на платното автомобилът поднесъл, завъртял
се, изгубил контрол над управлението му, в следствие на което настъпил удар с
паркиран на пътя автомобил.
Наведени са били доводи, че отговорност за така нанесените материални вреди
носи Община Кюстендил, в качеството й на стопанин на общинската пътна мрежа,
която не е изпълнила задължението си за нейното поддържане в изправност.
2
Твърдял е, че между ищеца и собственика на увредения лек автомобил, бил
сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ №
************/20.05.2021г., валидна към датата на процесното ПТП. Поради това и във
връзка с настъпилото застрахователно събитие към ищеца била предявена претенция
под № **********/01.02.2022г. за изплащане на застрахователно обезщетение по
посочената застрахователна полица. Щетите на застрахования автомобил вреди били
описани в протокол за оглед и оценка на щети на 01.02.2022г. По образуваната
преписка по заведената щета ищецът се произнесъл с отказ.
С влязло в сила решение от 07.06.2024г. по гр.д. № 448/2023г. по описа на КРС,
застрахователят бил осъден да заплати в полза на собственика на л.а. „**** ***“, с рег.
№ ** **** ** – „ТК ФУУД“ ЕООД, сумата от 7984.48 лева - обезщетение за
нанесените на автомобила материални вреди, ведно със законната лихва, считано от
28.02.2023г. до окончателното изплащане, сумата от 854.74 лева – лихва за забава за
периода 17.02.2022г. – 28.02.2023г., както и сторените по делото разноски.
Решението било постановено с участието на ответника като трето лице –
помагач на страната на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД.
Посочено е било още, че сумите по решението били изплатени от ищеца на
правоимащото лице на 24.07.2024 г., като с регресна покана, получена от ответника на
06.08.2024г., той бил поканен доброволно да възстанови изплатеното обезщетение, но
това не било сторено.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната Община-
Кюстендил, в който е застъпено становище, че процесните вреди са причинени от
случайно събитие – излязло на пътя животно, и предприетата в тази връзка маневра от
водача. Оспорен е механизмът на ПТП и причините за неговото настъпване, както и
претендираните материални вреди, наличието на пряка причинно-следствена връзка с
бездействието на Общината /неизпълнение на задължението й за поддържане на
пътното платно/.
Заявено е било искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са
и сторените деловодни разноски.
В хода на производството са приети приложените с исковата молба писмени
доказателства.
По делото не е било спорно, че при ищцовото дружество е била образувана
преписка по щета № *******/01.02.2022 г. към полица № ***********/20.05.2022 г.
Наличието на застрахователно правоотношение по посочената полица също не е било
спорно, като покритието по нея е за лек автомобил „****“, модел „***“ с д. к. № **
**** **.
Установено е с приложената декларация от 29.01.2022 г., както и изготвения
към нея констативен протокол, че по застрахования автомобил са били причинени
вреди при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.01.2022 г., когато
водачът на този автомобил при движение в гр. К., кв. З., ударил паркирано МПС. В
декларацията е било отразено, че към момента на произшествието е било заснежено.
Щетите по застрахования автомобил били отстранени от собственика му.
Прието за послужване е гр.д. № 448/2023г. по описа на КРС, I състав,
образувано по искова молба „ТК ФУУД“ ЕООД против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с която е бил предявен за разглеждане осъдителен иск
с правно основание чл. 343, ал. 1 КЗ.
3
С Решение № 603/07.06.2024г., поправено с Решение № 606/10.06.2024г.
/влязло в сила като необжалвано/, постановено по посоченото дело, съдът е осъдил
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД да заплати на „ТК ФУУТ“
ЕООД, сумата от 7 984,48 лв., представляваща обезщетение в размер на
действителната стойност на вредите, причинени на лек автомобил „****“, модел „***“
с д. к. № ** **** **, възникнали по време на ПТП, настъпило с този автомобил на
29.01.2022 год. около 22,00 часа в гр. К., кв. “З.“, ведно със законната лихва върху
главничната сума от 17.02.2022 год. до завеждане на иска в размер на 854,74 лв., както
и законната лихва върху главницата от 28.02.2023 год. до окончателното й изплащане,
като за сумите от 793,83 лв., представляваща разликата между уважената част по иска
за главницата до пълния предявен размер за този иск за сумата от 8778,31 лв. /осем
хиляди седемстотин и седемдесет и осем лева и тридесет и една стотинки/ и за сумата
от 62,26 лв. /шестдесет и два лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща
разликата между уважената част от исковата претенция за законната лихва от
17.02.2022 год. до 28.02.2023 год. до пълния й предявен размер за сумата от 917,00 лв.
/деветстотин и седемнадесет лева/ исковете са отхвърлени като неоснователни.
Решението е постановено при участието на Община Кюстендил като трето лице -
помагач на страната на ответното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД.
С регресна покана изх. № 42/23/01.03.2024 г., получена на 06.08.2024 г.,
Община – Кюстендил била поканена да възстанови сумата от 12907,27 лв. на
застрахователно дружество, т.к. било установено, че причина за настъпването на ПТП
е заледяване на пътя. По делото няма данни сумата да била възстановена до този
момент.
Приобщен е и Договор, сключен между Община Кюстендил и фирма, която е
извършвала зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища на
територията на Община Кюстендил през 2021 г. и 2022 г.
Въз основа на приетите и обсъдени доказателства първоинстанционният съд е
осъдил, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.
49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД, Община Кюстендил, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД сумата от 7 984.48 лева, представляваща суброгационно вземане на
ищеца, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение за вреди на л.а. „****
***“, с рег.№ ** **** **, настъпили в резултат на ПТП на 29.01.2022 г. около 22:00
часа в гр. К., кв. “З.“, поради наличие на заледени и непочистени участъци по пътното
платно, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 12.03.2025 г., до
окончателното плащане, както и сумата от 615.20 лева – лихва за забава за периода от
17.08.2024г. до 11.03.2025г.
С оглед изхода на спора е разпределил и отговорността за разноски, като е
осъдил, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Кюстендил, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД сумата от 469.38 лева –
разноски по делото.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства, като и
искания за събиране такива не са били поддържани.
Преценявайки гореизложеното, съдът приема от правна страна, следното:
Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото приема, че
въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
4
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК при извършената
служебна проверка на атакувания съдебен акт въззивният съд приема, че той е валиден
- постановен от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма и е
подписан от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, ал. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във
въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Изложените от страните фактически твърдения определят правната
квалификация на заявеното спорно право като такава по чл. 410, ал.1, т.1 от Кодекса на
застраховането (КЗ), вр. с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и чл. 86
ЗЗД – регресен иск от застраховател, платил обезщетение по сключен договор за
застраховка, встъпил (суброгирал се) в правата на застрахования (от момента на
плащане на обезщетението), които последният притежава към делинквента, както и
претенция за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение.
По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК по предявените искове в тежест на ищеца е
било да установи следните елементи от фактическия състав на сочената разпоредба: 1.)
наличие на валидно застрахователно отношение по застраховка "Каско" между
увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2)
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за
увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу възложителя за вредите,
причинени при или по повод изпълнението на възложена работа на основание чл. 49 от
ЗЗД - вредите да са причинени от служители на ответника, с тяхно виновно и
противоправно поведение. В тежест на ответната страна пък е било проведе насрещно
доказване по посочените обстоятелства, в т.ч. всички свои правоизключващи,
правоунищожаващи и правопогасяващи възражения.
При така разпределената доказателствена тежест по делото е установено и не е
спорно наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ № **********/20.05.2021г., валидна към датата на процесното ПТП.
Не е спорно и това, че в срока на застрахователно покритие е настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск – твърдяното
ПТП.
Липсва спор и досежно факта на изплащането на застрахователното
обезщетение. С изплащането му застрахователят се суброгира в правата на
застрахования и спрямо лицето, което носи гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно и противоправно от другиго. Горното съответства на
законодателната идея платилият застрахователно обезщетение застраховател да встъпи
в правното положение на удовлетворения застрахован и да разполага с неговите
средства за защита на накърнените му субективни права.
Няма спор между страните, че именно ответникът е отговорен за поддръжката
5
на участъка от пътя, където се е случило посоченото в исковата молба пътно-
транспортно произшествие.
Не се спори и по това, че ответникът е участвал като трето лице помагач по
гр.д. № 448/2023г. по описа на КРС, I състав, образувано по искова молба „ТК ФУУД“
ЕООД против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с която е бил
предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 343, ал. 1 КЗ, като с
оглед на това е обвързан със сила на присъдено нещо по постановеното по тава дело
решение. Именно заради това правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, че по
арг. от разп. на чл. 223, ал. 1 от ГПК, то има установително действие в отношенията на
третото лице и насрещната страна, а това което съдът е установил в мотивите на
решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на
която помага или която го е привлякла. Това установително действие на решението
между третото лице-помагач и насрещната страна се заключава в силата на пресъдено
нещо, с която се ползва то по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска като предмет на делото, като във вътрешните
отношения между подпомаганата и подпомагащата страна, за тях важи
задължителната сила на мотивите – арг. от ал. 2 на чл. 223 от ГПК. Последната има за
предмет всички становища на съда, намерили израз в мотивите на решението
/фактически констатации на съда, правни изводи, становища относно преюдициални
въпроси/, доколкото те обуславят изводите относно спорното право. Задължителната
сила на мотивите по смисъла на посочената норма означава, че съдът и страните са
длъжни, да приемат в последващ процес, че установените вече факти са се
осъществили по посочения от съда начин и в следващ процес те не може да се
променят.
С оглед на изложеното и поради установеното в мотивите на Решение №
603/07.06.2024г., поправено с Решение № 606/10.06.2024г., следва да се приеме, че
произшествието се е осъществило по начина, описан в исковата молба, а именно, че на
29.01.2022 г., около 22:00 часа, М. Б. Б. управлявал лек автомобил „****“, модел „***“
с д. к. № ** **** **, в посока към кръстовището, образувано с пресичане с ул. “***“ в
посока към административната сграда на „ЕРМ Запад“АД към „магазин „Технополис“,
когато, за да избегне излязло на платното куче се отклонил, поради хлъзгавия и
заледен участък автомобилът поднесъл, водачът изгубил управлението му,
автомобилът се завъртял почти перпендикулярно на посоката си на движение и под
определен ъгъл, напречно на пътя ударил със своята предна дясна част лявата
странична задна част на паркиран на пътя лек автомобил марка „****“, ДК № ** ****
**, собственост на С.. В следствие на удара на собствения на ищцовото ТД лек
автомобил били нанесени множество вреди, мястото на ПТП било посетено от
служители на сектор „Пътна полиция“, които установили липса на пострадали лица и
употреба на алкохол от водача на автомобила. Съставен бил и двустранен протокол.
Тази установеност е достатъчна да обоснове извод, че са налице и предпоставките на
чл. 49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната община за причините вреди. В
постановеното решение е приета за действителна стойност на причинените вреди
сумата от 7 984,48 лв., за която сума искът е уважен. Възражението на ответното
застрахователно дружество за наличие на груба небрежност от страна на водача на
МПС и неизпълнение на задълженията на третото лице-помагач да почисти пътя съдът
е намерил за частично основателни, но не е установил водачът на процесния лек
автомобил да е нарушил правилата за движение по Закон за движение по пътищата.
Прието е също, че процесното ПТП е настъпило на 29.01.2022 г. по време на
6
календарния период зима, улицата не е била напълно почистена от сняг, имало е
заледявания, което неизпълнение от страна на Община Кюстендил на задължението й
за поддържане и текущ ремонт на пътищата. С това следва да се приеме
противоправно бездействие от страна на служители общината за изпълнение на
вменените й задължения за ремонтиране и поддържане на път - нейна собственост,
където е настъпило ПТП, като вината на съответния служител, чиято самоличност е
ирелевантна, се предполага до доказване на противното ( чл. 45 от ЗЗД). На общината
е вменено задължението да ремонтира и поддържа общинските пътища в състояние,
отговарящо на изискванията на движението, в т. ч. полагане на дължимата грижа за
премахване или ограничаване на неблагоприятното влияние на снега и леда върху
условията на движение (снегопочистване, обезопасяване на пътищата срещу хлъзгане),
съгласно нормите на чл. 19, ал. 1, т. и чл. 31 от Закона за пътищата, както и чл. 167, ал.
1 от Закона за движение по пътищата. Вярно е, че общината изпълнява тези дейности
чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на
посочените задължения, но тя носи обективна гаранционно обезпечителна отговорност
при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената
работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място и
съответно ниво на зимно поддържане на процесния пътен участък (обезопасяване
срещу хлъзгане).
Наличието на лед на пътното платно, явяващо се причина за ПТП, е
установено и в мотивите на Решение № 603/07.06.2024г., поправено с Решение №
606/10.06.2024г., като не се ангажираха доказателства, които могат да изключат
твърдението, че то е резултат от бездействието на длъжностни лица, на които
Общината е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения.
Извън горното, по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, а
доказателствената тежест за това е била на ответника, че водачът на увредения лек
автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, установени
в нормативен акт, поради което при приложението на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме, че
той няма вина за настъпването на вредоносния резултат.
Изложеното сочи, че исковата е претенция е основателна и правилно е била
уважена от първоинстанционния съд, поради което въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на
разноските, като правилно и законосъобразно - потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
Относно разноските: Неоснователността на въззивната жалба е предпоставка
за присъждане на деловодни разноски в полза на въззиваемата страна. Такива се
претендират за юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждението за квалифицирана
процесуална защита от юрисконсулт следва да се определи по реда начл. 78, ал. 8 изр.
1 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като се отчита фактическата и правна сложност на делото, паричната
оценка на предмета му и ефективното участие на юрисконсулта в него. В случая ще се
отчете и това, че разглеждането на делото приключи в едно съдебно заседание, без
усложнения по фактите и правото, налагащи завишението по ал. 2 от цитираната
наредба, с оглед на което в полза на възиваемото дружество се присъди сумата от 100
лв., която е минималната, предвидена в посочената норма.
По обжалваемостта: С императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК е въведен обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване
7
- не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до
5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на
решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по
съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
Претендираните от застрахователя права в случая произтичат от сключен
застрахователен договор, който е абсолютна търговска сделка по см. на чл. 1, ал.1, т. 6
от ТЗ, респ. делото следва да бъде квалифицирано като търговско по смисъла на чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК и решението по него не подлежи на касационна проверка – в
т.см. и Определение № 315/2019 г. по т. д. № 926/2019 г. на II т. о., Определение №
21/2020 г. по ч. т. д. № 2604/2019 г. на II т. о., Определение № 612/2022 г. по т. д. №
2344/2022 г. на I т. о. на ВКС; Определение № 2778/28.10.2024 г. на ВКС по т. д. №
1373/2024 г., I т. о., ТК,; Определение № 493/01.03.2024 г. по ч. т. д. № 177/2024 г. на
ВКС, II т. о.; Определение № 496/01.03.2024 г. по ч. т. д. № 178/2024 г. на ВКС, I т. о.;
Определение № 603/14.03.2024 г. по т. д. № 1198/2023 г. на ВКС, I т. о. и др.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 800 от 07.07.2025 г., постановено по гр.д. №
644/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което първоинстанционният съд е
осъдил, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.
49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД, Община Кюстендил, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД сумата от 7 984.48 лева (седем хиляди деветстотин осемдесет и четири
лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща суброгационно вземане на
ищеца, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение за вреди на л.а. „****
***“, с рег.№ ** **** **, настъпили в резултат на ПТП на 29.01.2022 г. около 22:00
часа в гр. К., кв. “З.“, поради наличие на заледени и непочистени участъци по пътното
платно, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 12.03.2025 г., до
окончателното плащане, както и сумата от 615.20 лева – лихва за забава за периода от
17.08.2024г. до 11.03.2025г., и е осъдил, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община
Кюстендил, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД
сумата от 469.38 лева – разноски по делото, КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване – арг. от чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8