Решение по дело №1815/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

569/14.10.2019г.

 

№...................                                           14.10.2019 г.                                           гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На девети октомври през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                         

                                                                                           Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1815 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 19-0869-002464 от 31.07.2019 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на П.Ж.П., ЕГН ********** *** са наложени следните административни наказания, съответно: 1. „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДВП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП; 2. „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; 3. „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и 4. “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В проведените по делото съдебни заседания, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения, както и излагат допълнителни мотиви в тази насока.

            Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено излагайки подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят П.Ж.П. притежавал свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство за категории „С“, „М“, „В“, „АМ“ и „ТКТ“, издадено на 29.10.1997 г. и е собственик на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“ с рег. № Н 5846 АХ.

Жалбоподателят П.Ж.П. *** управлявал собствения си лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“ с рег. № Н 5846 АХ. Около 15.15 часа на същия ден на паркинга пред магазин „Булмаг“, находящ се на ул. ”Генерал Столетов” при маневра за излизане от реда на паркираните автомобили преди да предприеме маневра завиване на ляво не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението и местоположението на паркираните автомобили, и при маневрата причинил ПТП, при което охлузил задната дясна врата и задния десен калник на намиращия се зад него паркиран лек автомобил „Форд Мондео“ с ДК № Н 7668 ВТ, собственост и управляван от А. З.А. - Я.. На автомобила били причинени минимални щети. Въпреки, че възприел настъпването на произшествието, водачът П.Ж.П. напуснал мястото на произшествието, като не останал на място и не уведомил собственика на увредения автомобил, а продължил управлението на МПС в избраната посока. Поради това по-късно свидетелката А.А. - Я. сигнализирала органите на полицията на телефон 112. На мястото на инцидента пристигнали полицейски служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Шумен – свидетелят Е.С.Б. и Г.Ю.И.. Пристигналите служители провели разговор със собственика на пострадалия от ПТП автомобил – свидетелката А.А. - Я., след което прегледали видезаписа от охранителните камери, монтирани на търговския обект и направили служебна справка с оглед установяване самоличността на напусналия участник. При огледа на автомобила свидетелите Б. и И. констатирали, че в резултат от произшествието е охлузена задната дясна врата и дясната задна броня, като направили фотоснимки на пострадалото МПС. След като било установено, че процесния ден лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № Н 5846 АХ е бил управляван от жалбоподателят П.П., той бил призован да се върне на местопроизшестието. Жалбоподателят дал обяснения пред свидидетелят Е.С.Б. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Шумен, в които не отрекъл, че действително е бил на паркинга и че е потеглил оттам управлявайки автомобила на 02.07.2019 г. След установяване на водача на лекия автомобил, участник в процесното ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1601482/02.07.2019 г. Впоследствие, след изясняване на всички обстоятелства около произшествието, на същата дата на жалбоподателят бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение № 2664, серия GА, с бланкетен № 47678. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на П.Ж.П. са нарушени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “в“ от ЗМВР и чл. 123, ал. 2 от ЗМВР. Актът е подписан от нарушителя, като е изложил, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 19-0869-002464 от 31.07.2019 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на П.Ж.П., ЕГН ********** *** са наложени следните административни наказания, съответно: 1. „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179,       ал. 2 от ЗДВП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП; 2. „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; 3. „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и 4. “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Е.С.Б. и на свидетелите Г.Ю.И., А. З.А. - Я. и Л.И.П.  както  и  от  присъединените  на  основание  чл. 283 от НПК писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се изяснява и от приложеното и прието по делото ксерокопие на снимки, изготвени по реда на чл. 189, ал. 7 от ЗДвП. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите Е.Б., Г.И. и А.А. - Я.. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителят, които дори не са познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Свидетелите Е.Б. и Г.И. заявяват, че регистрационният номер на превозното средство е бил предоставен от свидетел - очевидец на произшествието /собственика на пострадалия от ПТП автомобил/, както и че самоличността на водача е била установена след преглед на видезаписа от охранителните камери, монтирани на търговския обект и служебна справка. Категорични са, че пред тях жалбоподателят не е отрекъл, че е причинил ПТП, както и че е възприел настъпването му.

По делото като веществено доказателство са приложени и фотоснимки, отразяващи извършеното нарушение. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н. д. № 393/09 г., ІІ н. о. на ВКС/. В случая втората приложена фотоснимка /л. 11 от делото/ потвърждава твърденията на свидетелите Б. и И., че по управляваното от жалбоподателя ППС е имало следи от произшествието, тъй като е имало щета по предната броня вдясно, която е закачила дясната задна врата и заден десен калник на паркирания автомобил. При това положение съдът намира, че показанията на свидетелите Б. и И. следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като се потвърждават от напълно обективните данни от фотоснимката. Както беше посочено, от показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателят е възприел настъпването на произшествието. Същият не е отрекъл това обстоятелство пред проверяващите, не е направил и възражения, че не е забелязал причиняването на произшествие, нито при съставянето на акта, нито в съответния срок след съставянето му. При така установеното твърденията, изложени в жалбата, за недоказаност на нарушенията от обективна и субективна страна, следва да бъдат счетени за неоснователни и противоречащи на доказателствата по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 19-0869-002464 от 31.07.2019 г. издадено от компетентен орган - от ВПД Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 812з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение, описаното в пункт първи на наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят управлявайки лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № Н 5846 АХ при излизане от реда на паркираните на паркинга пред магазин „Булмаг“, находящ се на ул. ”Генерал Столетов” автомобили при маневра „завой наляво“ причинил ПТП, ударяйки задната дясна врата и задна дясна броня на намиращия се паркиран зад него лек автомобил „Форд Мондео“ с ДК № Н 7668 ВТ, собственост и управляван от А. З.А. - Я.. В подкрепа на това обстоятелство е съставения протокол за ПТП, в който подробно са отразени щетите по двата автомобила. В тази насока са и показанията на свидетелката А.А. - Я., която е собственик на пострадалия автомобил, както и показанията на свидетелите Е.Б. и Г.И., които са посетили ПТП-то, непосредствено след случилото се и пряко е възприел щетата по автомобила и пътната обстановка.

Ето защо поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото административно нарушение. За посоченото  нарушение  административно-наказателната  разпоредба  на  чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер от 200 лева за водач, който поради нарушение по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП /който не спазва правилата за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението/ причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. В този смисъл съдът намира, че по отношение на това нарушение  административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, като наказанието е определено правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

Освен това, настоящият съдебен състав споделя доводите на административно - наказващия орган, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че от деянието са настъпили минимални материални щети. В същото време обаче посоченото в наказателното постановление нарушение нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат, изразяващ се в значителни имуществени вреди. Само по себе си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си при маневра и да причини ПТП. Имайки в предвид вида на нарушението и че същото касае конкретно нарушение, то съдът намира, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.   

По отношение на второто, описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното: 

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП създава общо задължение за водача /участник в пътнотранспортно произшествие/ да спре, без да създава опасност за движението, за да установи какви са последиците от произшествието.

Съдът счита също и че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по        чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП като участник в ПТП, при което са причинени имуществени вреди. Безспорно е установено, предвид събраните по делото доказателства, че П.П., при маневра за завиване наляво, е предизвикал ПТП, но е отпътувал, без да спре и да установи какви щети са причинени. Горецитираната наказателна разпоредба се прилага и спрямо водач на ППС, който като участник в ПТП не дава данни за самоличността си на другите участници в движението. В настоящия случай жалборподателя е можело да остави данните си или да изчака водача на другия автомобил, участник в ПТП, но той не го е направил, като се опитва да лансира защитната си теза, че не е забелязал причиняването на произшествие. При така установеното съдът намира, че безспорно е налице виновно извършено нарушение на цитираната норма от страна на жалбоподателя П..

Съгласно наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП се предвижда наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 лева до 200 лева, за водач на МПС, който наруши задълженията си като участник в ПТП.

Ето защо поради изложеното съдът намира, че за второто от описаните в наказателното постановление нарушения жалбоподателят правилно и законосъобразно е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП, като административно-наказващия орган е наложил наказания в минимален размер.

По отношение на третото, описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното: 

На следващо място, съдът приема и че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДП като участник в ПТП, при което са причинени имуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “в“ от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление като нарушена, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Т. е. посочената разпоредба задължава участниците в произшествие, в случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напускат местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол към МВР.

Разпоредбата на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „участник в пътнотранспортно произшествие“ като всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Доколкото настъпването на произшествието е резултат от поведението на жалбоподателя, същият безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на цитираната разпоредба. Такова качество притежава и А. З.А. - Я. като собственик на увреденото МПС - лек автомобил „Форд Мондео“ с ДК № Н 7668 ВТ, тъй като поради настъпилите щети се явява лице, пострадало при произшествието. Установено е по несъмнен начин, предвид събраните по делото доказателства, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, а е продължил движението на автомобила си, без да подаде съответен сигнал за случилото се. Действително, същият не е осъществил контакт с другия участник в произшествието, поради което и не са налице конкретни разногласия между тях. В практиката си обаче ШАС приема, че разногласие относно обстоятелствата за ПТП винаги е налице, след като водачът е напуснал произшествието. Самият факт на напускането е доказателство, че същият не признава настъпилото ПТП и своето участие в него /в т. см. Решение № 218/12.07.2016 г., постановено по КАНД № 177/2018 г./. При това положение съдът приема за законосъобразно санкционирането на жалбоподателя и за третото от описаните нарушения, а именно - за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, тъй като същият виновно е нарушил посочената разпоредба.

За констатираното нарушение законосъобразно П.Ж.П. е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП, а именно: наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лева.

 

 

 

Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил административно наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за установеното нарушение на задължения, като участник в ПТП с причинени само имуществени вреди, като е наложил две санкции - в минималния размер на предвидената „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“.

По отношение на четвъртото, описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното: 

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от ЗДвП, всеки участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен при поискване от други участници в движението да дава данни за самоличността си и за задължителната си застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а в зависимост от последиците от произшествието и да уведоми собствениците на имуществото, което е повредил в резултат на произшествието.

В случая е безспорно установено, че жалбоподателят самоволно е напуснал мястото на произшествието, с което е нарушил задълженията си на участник в ПТП. Законът не му е предоставил правото сам, без другия участник в ПТП да преценява причинила ли е предприетата от него маневра  „завиване наляво“ при излизане от реда на паркираните автомобили щети по другия автомобил. Законът е задължил водач на МПС, който е причинил съприкосновение с друго МПС да издири неговия водач. Видно от сочената в п. 3 от атакуваното наказателно постановление за нарушена разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, законът е въвел условието и двамата участници в произшествието да преценят има ли вреди или няма такива. Както съгласието между участниците в ПТП, така и разногласията между тях са правно релевантни обстоятелства по отношение на задълженията им като участници в ПТП, но те изискват присъствие на мястото на ПТП от всички участници в него. Само в случай, че другият участник в ПТП се съгласи, че съприкосновението между двата автомобила не е довело до материални щети, жалбоподателят е можел да напусне произшествието. В случая жалбоподателят не е изчакал водача на другия автомобил и с напускането на мястото на ПТП е нарушил неговите права, по-конкретно на правото му по чл. 123,       ал. 2 от ЗДвП да узнае кой е причинил щети по автомобила му и дали причинителят на  щетите разполага със застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението не е формално, а резултатно и поради обстоятелството, че се е наложило контролните органи да издирват жалбоподателя.

За констатираното нарушение законосъобразно жалбоподателят П. е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП, а именно: наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лева.

 

 

 

Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил административно наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за установеното нарушение на задължения, като участник в ПТП с причинени само имуществени вреди, като е наложил две санкции - в минималния размер на предвидената „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 /един/ месец.

Относно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление, съдът намира същото за неоснователно. Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН дава възможност на разследващият орган да извърши разследване на спорните обстоятелства, ако установи, че има такива. Преценката обаче на тази необходимост законът предоставя на самия решаващ административен орган. Още повече, в конкретният случай жалбоподателят не е отрекъл обстоятелството за занастъпило ПТП пред проверяващите, не е направил и възражения, както и не е депозирал такива, поради което наказващият орган е извършил допълнителна проверка.

Следва да се отбележи също, че по силата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност на акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая извършването на четирите нарушения е безспорно. Самоличността на нарушителя също е установена по несъмнен начин - от показанията на свидетелите Е.Б. и Г.И., а и от показанията на свидетеля А.А. - Я..

Относно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на наказателното постановление, изразяващо се  нарушение  на  чл. 57, ал. 1, т. 6  от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице /в т. см. Решение от 01.04.2009 г. по КАНД № 52/2009 г. на ШАС/. По аналогични съображения не може да се счете, че е допуснато съществено процесуално нарушение с непосочването на конкретни неизпълнени указания във връзка с третото нарушение, тъй като от обстоятелствената част на наказателното постановление приетата от наказващия орган фактическа обстановка се изяснява в достатъчна степен.

Неоснователно е също и възражението на жалбоподателя, че липсата на мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН представлява процесуално нарушение, което обуславя отмяна на наказателното постановление. По аргумент от разпоредбата на          чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“ да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административнонаказващият орган няма задължение да мотивира преценката си, че нарушението не представлява маловажен случай и да изложи съображенията си за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че случаят не е маловажен. При проверката на материалната законосъобразност на наказателното постановление първоинстанционният съд също има задължение да извърши преценка дали конкретното нарушение попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН /арг. от ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС по ТД № 1/2007 г./. Преценката на съда не обхваща въпроса дали са изложени мотиви за неприложението на чл. 28 от ЗАНН в наказателното постановление, а дали административно-наказващият орган неоснователно не е приложил разпоредбата, т. е. преценява се материалната законосъобразност на наказателното постановление от гледище на нормата на чл. 28 от ЗАНН, а не процесуалните аспекти на същото в смисъл дали има или няма мотиви за неприложението на текста.

Настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания случаите да бъдат счетени за маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същите не се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, в резултат от първото нарушение не само е създадена опасност за движението, но е настъпило и ПТП, а останалите три нарушения са обусловили необходимост от предприемане на множество действия от службите за контрол за установяването на самоличността на нарушителя.

Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесните нарушения са установени по безспорен начин. Санкционните норми също така са определени правилно, като наказанията са наложено на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗдвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, предвиждащи санкция при нарушение на чл. 25, ал. 1 от с. з., респ. чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и чл. 123, ал. 2 от ЗДвП, какъвто е и процесният случай.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,  притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка съдът установи, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0869-002464 от 31.07.2019 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на П.Ж.П., ЕГН ********** *** са наложени следните административни наказания, съответно: 1. „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДВП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП; 2. „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; 3. „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и 4. “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.  

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: