РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Берковица, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251610100411 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която са
предявени от П. Й. З. против ЕОС МАТРИКС ЕООД обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК –
отрицателни установителни искове за признаване на установено между
страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми в общ размер на
5511.74 лв., а именно - главница в размер на 2691.80 лв., ведно със
законната лихва от 04.02.2025 г. до 20.04.2025 г. в размер на 73.59 лв.,
2746.35 лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.) по
изпълнителен лист, издаден от РС-Берковица на 22.01.2014 г. по ч.гр.д. №
29/2014 г., поради изтекла давност.
Ищецът П. Й. З. твърди в исковата си молба, че срещу него е издаден
изпълнителен лист от 22.01.2014 г. по ч.гр.д. 29/2014 г. по описа на Районен
съд — Берковица, с който е осъден за заплати в полза на „Обединена
Българска Банка“ АД, следните суми: главница в размер на 2691.80 лв., 177.79
лв. договорна лихва за периода от 10.04.2012 г. до 15.01.2014 г., 622.53 лв.
наказателна лихва, и 69.84 лв. разноски по гражданското дело.
За принудително събиране на вземанията е било образувано
1
изпълнително дело 154/2014 г. по описа на ЧСИ М. И.ова, с последно
изпълнително действие на 19.06.2018 г., прекратено на основание чл.433, ал. 1,
т.8 ГПК.
Преди това вземането по изпълнителния лист било прехвърлено на
ответника ЕОС МАТРИКС ЕООД – на 31.01.2018 г., за което длъжника е
уведомен.
Впоследствие е образувано ново изпълнително дело № 543/2025 г. по
описа на ЧСИ М. И.ова, по което получил покана за доброволно изпълнение за
следните суми - главница в размер на 2691.80 лв., ведно със законната лихва
от 04.02.2025 г. до 20.04.2025 г. в размер на 73.59 лв., 2746.35 лв. неолихвяеми
вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), или общата сума в размер на
5511.74 лв.
Поддържа, че вземането по описания изпълнителен лист е погасено по
давност на 28.08.2023 г., тъй като последното валидно изпълнително действие
е било извършено на 19.06.2018 г.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
не дължи на ответника ЕОС МАТРИКС ЕООД вземанията по изпълнителен
лист, издаден от РС-Берковица на 22.01.2014 г. по ч.гр.д. № 29/2014 г., с който
е осъден да заплати следните суми – главница в размер на 2691.80 лв., ведно
със законната лихва от 04.02.2025 г. до 20.04.2025 г. в размер на 73.59 лв.,
2746.35 лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.),
или общата сума в размер на 5511.74 лв.
Претендира разноски.
Ответната страна ЕОС МАТРИКС ЕООД е подала отговор и взема
становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения
му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска. Поддържа, че същият
е недопустим и неоснователен. Възразява, че давността за вземането е
изтекла.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков
2
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание.
С предявеният иск с правно основание чл. 439 от ГПК длъжникът има
право на защита като оспорва притезанието на взискателя, поради
обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е постановено изпълняемото решение. Следователно
релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са
свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след
издаването на съдебния акт /в случая заповед за изпълнение/ юридически
факт, довел до погасяване на вземането по него. В тежест на ответника е да
установи спиране, съответно прекъсване на погасителната давност относно
вземането.
В настоящия случай ищецът се позовава на погасяване по давност на
материалните права, след постановяване на съдебния акт, с който са
установени вземанията.
Не се спори и от събраните доказателства се установи, че на 22.01.2014 г.
е издаден изпълнителен лист от Районен съд - Берковица по ч. гр.д. № 29/2014
г. /л. 2 по приложеното изпд. № 154/2014 г./, с който П. Й. З. е осъден да
заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, следните суми: главница в
размер на 2691.80 лв., 177.79 лв. договорна лихва за периода от 10.04.2012 г.
до 15.01.2014 г., 622.53 лв. наказателна лихва, и 69.84 лв. разноски по
гражданското дело за ДТ и 293.71 лв. адвокатско възнаграждение.
Със съобщение с изх.№ 9999 от 20.03.2025г. от ЧСИ М. И.ОВА
/приложено към исковата молба/ ищецът е уведомен, че за събиране на
вземането по изпълнителния лист срещу него е образувано ново изпълнително
дело № 543 от 2025г. с взискател ЕОС МАТРИКС ЕООД за главница в размер
на 2691.80 лв., ведно със законната лихва от 04.02.2025 г. до 03.04.2025 г. в
размер на 56.16 лв., 2746.35 лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви,
обезщетения и т.н.).
С доклада по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване:
че вземанията по изпълнителен лист, издаден от РС-Берковица на
22.01.2014 г. по ч.гр.д. № 29/2014 г. е прехвърлено на ответника ЕОС
МАТРИКС ЕООД, като ищеца е надлежно уведомен за така
3
извършената цесия, които факти се потвърждават и приложените
доказателства по изп.д. № 154/2014 г. по описа на ЧСИ Мая И.ова /от
което е приложено заверено копие – договор за цесия и приложение към
него, уведомление за извършената цесия и пълномощно, с което
цесионера е упълномощен да уведоми длъжника за цесията/.
В изпълнителният лист изрично е отбелязано, че заповедта подлежи на
предварително изпълнение и не е влязла в законна сила.
Съгласно чл.418 ал.5 ГПК заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК се
връчва от съдебния изпълнител, а до влизане в сила на заповедта за
изпълнение давност не тече – чл.115 б. „ж“ ЗЗД.
В случая заповедта е връчена на длъжника заедно с поканата за
доброволно изпълнение на 19.III.2014 г. /покана за доброволно изпълнение по
изп.д. № 154/2014 г., от което са приложено завереното копие/.
По делото не се твърди, а и няма доказателства длъжникът да е подал
възражение в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК /в редакцията
Обн. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г./, предвид което заповедта е
влязла в сила на – 03.04.2014 г.
След влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът трябва да
основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след
приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора
по същество /когато вземането е установено с влязло в сила решение/,
респективно на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл.
414, ал. 2 ГПК /когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок
или оттеглено възражение/. С влизането в сила на заповедта за изпълнение –
чл. 416 ГПК, същата се ползва със стабилитет и се получава ефект,
аналогичен на силата на пресъдено нещо, поради което и длъжникът не може
да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите
на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се
получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на
вземането – аргумент и от разпоредбата чл. 371 ГПК. /в този смисъл Решение
№ 50295/23.01.2023 г. на ВКС по гр.д. № 1030/2022 г., IV г.о/.
При влязла в сила заповед за изпълнение по аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД
погасителната давност за вземанията винаги е 5-годишна /Решение №
50295/23.01.2023 г. на ВКС по гр.д. № 1030/2022 г., IV г.о./.
4
Новата 5-годишна давност важи както за вземанията за главницата, така
и за вземанията за лихва /Постановление №2 от 21.12.1981 г. на Пленума на
ВС, Тълкувателно решение №51 от 01.04.1966 г по гр.д. №17/1966 г на
ОСГК на ВС, Решение №235 от 21.09.2012 г по гр.д. № 1762/2011 г, ГК , ІІІ
ГО на ВКС, Решение №51 от 21.02.2019 г по гр.д.№2917/18 г на ВКС , IV
ГО/. Това важи и след спиране и/или прекъсване на давността /така Решение
№2106 от 28.12.1998 г по гр.д. № 1571/1998 г, V ГО на ВКС/.
Предвид горното и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от
влизането в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е бил
издаден процесния изпълнителен лист – на 03.04.2014 г., е започнала да тече
нова петгодишна давност за цялото вземане.
Давността се прекъсва в изрично посочените в чл. 116 ЗЗД хипотези и от
прекъсването на давността почва да тече нова давност на основание чл. 117,
ал. 1 ЗЗД, а именно:
а) с признаване на вземането от длъжника;
б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на
помирително производство; ако искът или възражението или искането за
почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се
смята прекъсната;
в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
В случая ответникът твърди, че са били предприети изпълнителни
действия, като са били образувани две изпълнителни дела по описа на ЧСИ
Мая И.ова – № 154/2014 г. и № 543/2025 г., от които заверени копия са
приложени по настоящото производство, които действия са прекъснали
давността.
Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Прекъсва давността
5
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
В същото тълкувателно решение е разяснено още, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
На 17.02.2014 г. /преди да изтече давностния срок за вземането/ въз
основа на така издаденият изпълнителен лист първоначално е образувано
изп.д. № 154/2014 г. по описа на ЧСИ Мая И.ова /от което е приложено
заверено копие/, като взискателят е поискал да бъде извършен запор върху
вземания, трудовото възнаграждение и всяко друго възнаграждение на
длъжника, като са извършени следните изпълнителни действия, които са
прекъснали давността за вземането и от които е започнала да тече нова
петгодишна давност, а именно:
на 04.03.2014 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на
длъжника /запорно съобщение на л. 14 по завереното копие от изп.д./
на 19.06.2018 г. ЕОС МАТРИКС ЕООД е поискало да бъде
конституирано като взискател /молба на л. 99 по завереното копие от
изп.д./ и е конституиран като такъв на 19.06.2018 г. / видно от печата
върху молбата по завереното копие от изп.д./, за което има и нарочно
разпореждане от 06.07.2018 г. /разпореждане на л. 111 по завереното
копие от изп.д./
Изп.д. № 154/2014 г. по описа на ЧСИ М. И.ова е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради бездействие на взискателя в
6
продължение на повече от две години и настъпила перемпция.
Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината
и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330,
ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
За изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г., каквото е изп.д. № 154/2014 г. по описа на ЧСИ
Мая И.ова, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането и за тези дела давността е започнала да тече от
26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. /в този
смисъл Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2020 г./
Следва да се посочи, че прекратяването на изпълнителното дело на
основание настъпила перемпция не погасява вземането по изпълнителния
лист. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата
правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с
различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение
/но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете/, а перемпцията не го изключва –
обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение,
но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете /в този смисъл
Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г., IV г.о., Решение
№ 3/04.02.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1722/2021 г., IV г.о./
7
Следва да се съобрази, че в периода 13.03.2020г. - 21.05.2020г. /общо 70
дни/ давностният срок е спрял да тече, съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.
Тоест новата петгодишна давност за вземането е изтекла на 14.09.2023 г.
До 14.09.2023 г. не са предприемани нови изпълнителни действия, които
да са довели до прекъсване на давността относно вземането, поради което и
вземането се е погасило по давност.
Следователно към датата на образуване на изп.д. № 543/2025 г. по описа
на ЧСИ М. И.ова – 04.02.2025 г. вземането на ответника по издадения
изпълнителен лист от 22.01.2014 г. по ч.гр.д. № 29/2014 г. по описа на РС-
Берковица е било погасено по давност.
Образуваното на 04.02.2025 г. въз основа на същия изпълнителен лист
изп.д. № 543/2025 г. по описа на ЧСИ Мая И.ова /от което е приложено
заверено копие/, по молба на ЕОС МАТРИКС ЕООД, като взискател, с която е
поискал да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника не е могло
да прекъсне давността за вземането, предмет на настоящия спор, тъй като
същото е образувано след като вече е бил изтекъл давностния срок за
вземането.
Погасяването на вземането по давност се явява нов факт по смисъла на
чл. 439 ГПК, който е настъпил след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Ето защо така предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски при условията на
чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно представения списък на л. 73, за които има
доказателства, че са платени по делото, от които 187.40 лева за ДТ за
разглеждане на исковата молба, 16 лева ДТ за изготвяне на преписи и 29.50
лева за изготвяне на заверени копия от изпълнителните дела.
Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за
основателно.
8
В случая с оглед размера на исковете възнаграждението е в размер на
851.17 лева, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за адвокатската работа, до който размер възнаграждението следва
да бъде намалено с оглед фактическата и правна сложност на делото, която не
се отличава от обичайната за такъв тип дела.
Ето защо на ищеца се дължат разноски в общ размер от 1084.07 лева /от
които 187.40 лева за ДТ за разглеждане на исковата молба, 16 лева ДТ за
изготвяне на преписи, 29.50 лева за изготвяне на заверени копия от
изпълнителните дела и 851.17 лева заплатено адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 439 ГПК във вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, че П. Й. З. с ЕГН ********** от гр. В., НЕ ДЪЛЖИ на ЕОС
МАТРИКС ЕООД с ЕИК: ..... със седалище и адрес на управление: гр. С.,
СУМИТЕ в общ размер на 5511.74 лв., а именно - главница в размер на
2691.80 лв., ведно със законната лихва от 04.02.2025 г. до 20.04.2025 г. в
размер на 73.59 лв., 2746.35 лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви,
обезщетения и т.н.) по изпълнителен лист, издаден от РС-Берковица на
22.01.2014 г. по ч.гр.д. № 29/2014 г., поради изтекла давност.
ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС ЕООД с ЕИК: ........със седалище и адрес на
управление: гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на П. Й. З. с ЕГН ********** от гр. В.,
СУМАТА от 1084.07 лева, представляваща направени в производството
деловодни разноски.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
9