№ 7271
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110149717 по описа за 2022 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ТЕАД е предявил с исковата молба, уточнена с допълнителна писмена молба
от 09.11.2022г. искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми: 1 218,92 лв,
представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба”, бл.108, вх.А, ет.3, ап.9, с
абонатен № 121294, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2017г.
до 30.04.2019г. ; 284,12 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 15.09.2018г. до 18.08.2021г.; 24,80 лв, представляващи
цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.07.2018г. до
30.04.2019г., и 6,27 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на услугата
„дялово разпределение” за периода от 31.08.2018г. до 18.08.2021г. , заедно със законната
лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба – 13.09.2022г. до
окончателното плащане.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа исковете. При
устните състезания в заседанието на 21.04.2023г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за
уважаване на исковете.
Ответникът Н. М. Г. (конституиран с разпореждане № 109671/11.11.2022г. – б.с.)
оспорва предявените искове изцяло по основание и по размер според изявленията му в
представения на 14.12.2022г. отговор на исковата молба. Предявено е възражение за
1
изтекла 3-годишна погасителна давност както за главницата , така и за лихвата.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 21.04.2023г. адвокатът
на ответника е пледирал за отхъврляне на исковете.
Подпомагащата страна – „БООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК –
б.с.) не изразява становище по исковете , не изпраща представител по делото и не представя
доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е ОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези, които
са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с
чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен
факт, регламентиран и в публично оповестените Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София”ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния характер на вземанията, които възникват за топлофикационното
дружество относно плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №
3/2011г. Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната
разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по
търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е
задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение
№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. В исковата молба изрично е
посочено от ищцовата страна , че съгласно чл.33 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Т ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, „клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32,ал.1 и ал.2 в
2
45-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят.”Следователно погасителната
давност за тези задължения започва да тече от деня , следващ изтичането на 45 дни след
края на месеца , през който е била доставена топлоенергията.
Погасителната давност се счита прекъсната на основание чл.116, буква „б”,предл.1
ЗЗД с предявяването на исковата молба, т.е. на 01.09.2022г. видно от удостовереното с
печата на регистратурата на СРС.
От гореизложеното се налага юридическия извод , че всички вземания на ищцовото
дружество за стойността на доставена топлоенергия ,чийто падеж е настъпил 3 години
преди предявяване на исковата молба (13.09.2022г.), т.е. преди 13.09.2019г., са ПОГАСЕНИ
ПО ДАВНОСТ. Това означава , че искът по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ
относно вземанията за цената на доставената топлоенергия и сума за дялово разпределение
общо през периода от месец 05.2017г. до месец 04.2019г. включително е погасен по
давност и като такъв следва да бъде отхвърлен в съответствие с наложената трайна съдебна
практика. Видно е , че давностни срок за вземането за последния месец от процесиня период
– за месец април 2019г. е започнал да тече от 15.06.2019г. (след изтичане на 45 дни след
края на последния месец от процесния период – 30.04.2019г.) и следователно е изтекъл на
15.06.2019г. Давностните срокове за вземанията за останалите месеци през процесния
период са изтичали преди 15.06.2019г. , защото падежите на тези вземания са настъпвали
по-рано от падежа на последното задължение за месец април 2019г. и следователно
давностните срокове са започвали да текат от по-ранна дата от 15.06.2019г.
Тъй като за посочения период главният иск е погасен по давност , не следва да се
установява съществуването на претендираните за този период вземания.
Според чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземание се погасяват и
произтичащите от това допълнителни вземания , макар и давността за тях да не е изтекла.
Следователно погасени по давност са и акцесорните вземания на ищеца
за мораторните лихви върху погасените по давност главни вземания за топлинна енергия и
за дялово разпределение. Акцесорният иск по чл.86,ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното по отношение на посочените части от предявените искове
възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е основателно. Както бе посочено , като погасени
по давност исковете относно главните и лихвените вземания за посочените периоди следва
следва да бъдат отхвърлени в съответствие с възприетото от съдебна практика в такива
случаи.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете не са уважени.
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
дело – платеното възнаграждение за един адвокат (800 лв).
Възражението на ищцовата страна за прекомерност на платения от ответника
адвокатски хонорар е неонователно и следва да бъде отхвърлено, защото в конкретния
случай не е налице хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК, тъй като не е налице прекомерност на
3
платеното адвокатско възнаграждение, тъй като уговорения и платен хонорар от 800
лв съответства на двукратния размер на полагащото се адвокатско възнаграждение
съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004г. на ВАС.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” ЕАД, ЕИК:111 със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. 111, против Н. М. Г., ЕГН: **********,
гр.София, ж.к. „111, ап11, със съдебен адрес : град София, ул. „111 чрез адв. Ц.Т.в ,
обективно съединени осъдителни искове по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150
ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми : 1
218,92 лв (хиляда двеста и осемнадесет лева и деветдесет и две стотинки), представляващи
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба”, бл.108, вх.А, ет.3, ап.9, с абонатен № 121294, по
договорни отношения между страните през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. ; 284,12
лв (двеста осемдесет и четири лева и дванадесет стотинки), представляващи мораторната
лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2018г. до 18.08.2021г.; 24,80 лв
(двадесет и четири лева и осемдесет стотинки), представляващи цената на услугата
„дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г., и 6,27
лв (шест лева и двадесет и седем стотинки), представляващи мораторната лихва върху
цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.08.2018г. до 18.08.2021г. ,
заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата
молба – 13.09.2022г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Т ЕАД, ЕИК:111 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. 111
ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. Г., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. „111, ап11, със съдебен адрес
: град София, ул. „111 чрез адв. Ц.Т.в , на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 800 лева
(осемстотин лева), представляваща направените от ответника разноски по настоящото
исково производство- платеното възнаграждение за един адвокат.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „БООД,гр.София,
бул. „111
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4