Р Е Ш Е Н И Е
№ 33/25.2.2022 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На единадесети
февруари 2022 година
В открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Велина
Митева
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия В. Стоянова
Административно
дело № 2 по описа на 2022 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано e
по жалба на Г.С.И., чрез адвокат М. Б., съдебен адрес ***, *против
ЗПАМ № 21-0813-000773 от 23.12.2021г. на Началник сектор „ПП“, при ОД на МВР,
Ямбол, с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т.2а, б“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 3:55ч
на 23.12.2021г.
Жалбоподателят оспорва заповедта
за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ) като
незаконосъобразна, издадена при неизяснена фактическа обстановка и липса на
какъвто и да е умисъл за действията по управление на личния автомобил на
жалбоподателя. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият,
редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Б., редовно упълномощен. Сочи, че от приложените
писмени доказателства, както и от разпитания в съдебното заседание свидетел П. се установява, че заповедта, е издадена при
неизяснена фактическа обстановка, при липса на инициатива от страна на
административния орган за изясняване на цялостните обстоятелства, свързани с
издаване на процесната заповед.
Отнемането
на ключовете за процесното моторно превозно средство
е станало в условията на умишлено престъпление, изрично посочено в представеното
писмо на прокуратурата до жалбоподателя.
Намира,
че липсва какъвто и да умисъл и знание на жалбоподателя за действията,
извършени от лицето, на което е съставен Акта за установяване на
административно нарушение.
Ответната страна Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – Ямбол, редовно призован, не изпраща представител.
Ямболският
административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства
и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
С оспорената в настоящото съдебно
производство ЗПАМ № 21-0813-000773 от 23.12.2021г. на Началник сектор „ПП“, при
ОД на МВР, Ямбол, на оспорващия е
наложена ПАМ по чл. 171 т.2а, б“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от 6 месеца, считано от 3.55 часа на 23.12.2021г. Отнети са два броя
регистрационни табели № *****.
От фактическа страна заповедта е обоснована с
обстоятелството, че Г.С.И. е собственик на лек автомобил * Е 320 с рег. № *****,
чието МПС е управлявано от В. Й.А. на 23.12.2021г. около 3.55ч. в гр. Ямбол,
ж.к.“Златен рог“ по пътна отсечка до бл. 8 от ул.“Атанас Кратунов“
към търговски комплекс „Златен рог“, без да притежава свидетелство за
управление на МПС-неправоспособен водач. Нарушението е установено с АУАН серия
АД № 104001.
Преди издаване на заповедта за
прилагане на ПАМ на оспорващия е съставен
акт за установяване на административно нарушение серия AД
№ 104001 от 23.12.2021г., в който описаното деяние е квалифицирано като
нарушение на чл.150 от ЗДвП, с посочване, че лицето на което е съставен АУАН е
наказвано за същото нарушение. Видно от АУАН посочения за нарушител В. Й.А. е
подписал АУАН без възражения.
По делото е представена адм. нак. преписка по издаване на оспорената заповед. Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е
връчена на оспорващия на 05.01.2022г., видно от попълнената разписка към нея.
Жалбата до съда против заповедта е подадена от дружеството на 06.01.2022г., в
ЯАС.
В съдебно
заседание по искане на оспорващата страна и с цел пълното изясняване на
фактическата обстановка по делото, беше
допуснат свидетелят
П., трети братовчед на оспорващия, който потвърди, че с В.А. и Г. са му били на
гости на 22.12.2021г. След като си легнали на сутринта, Г. му казал, че
ключовете за собствения му * ги няма,
след което е установил, че МПС е местено, без номера, заключен и със светещи
светлини. Подали сигнал в РПУ, отишли до
полицията да питат дали В.А. е задържан, тъй като го нямало сутринта, както
и питали в РПУ-то дали не знаят нещо за *
със свалени номера. След това, отишли в
КАТ, след това в РПУ, Ямбол и тогава им казали, че В.А. е задържан към 05.00 ч.,
след употреба на алкохол, без книжка, и им обяснили, че поради това *а е със
свалени номера. Тогава разбрали, че той е управлявал *а и че той е взел
ключовете за колата.
При тази фактическа установеност съдът обосновава следните
правни изводи:
Жалбата е подадена против индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
приложена принудителната административна мярка и засегнато с издаването на
оспорената заповед, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5,
б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи
предвид разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП.
В съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП, със заповед № 326з-1397 от 23.06.2017г. директорът на ОДМВР-Ямбол, в
качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП, е оправомощил
длъжностни лица от ОДМВР-Ямбол, които да издават заповеди за прилагане на ПАМ
по ЗДвП, сред които и началник сектор „Пътна полиция“ за територията на ОД на
МВР, Ямбол. С оглед изложеното оспорената заповед за прилагане на ПАМ по
чл.171, т.2а, б.“а“ е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган, в рамките на предоставените му правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
законоустановени реквизити. Обратно на твърденията в
жалбата, тя е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка относно
материалната ú законосъобразност. Посочени са релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материалноправната предпоставка за прилагане на
ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, непритежаващо свидетелство за управление на
МПС. Изрично е посочено в заповедта, че се издава на основание акт за
установяване на административно нарушение АУАН бл №
104001, серия АД от 23.12.2021г. и е описано конкретното противоправно
поведение, послужило като основание за издаването й - извършеното от В. Й.А.,
нарушение на правилата за движение по пътищата, за което е съставен този АУАН.
Следователно, изпълнени са изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2
от АПК за издаване на фактически и правно обоснован административен акт.
Не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаване на заповедта. Към
административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи
наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.
Предпоставка за издаването на
заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено
от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата,
което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда
на ЗАНН. Според чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното.
В случая съставеният акт отговаря на изискванията на чл.42 и сл. от ЗАНН за
форма и съдържание. Събраните по делото писмени и гласни доказателства не
обориха фактическите констатации в АУАН. Следва да се има предвид още, че за
налагането на административно наказание законодателят е създал специалното
производство по чл.36 и сл. от ЗАНН, докато прилагането на ПАМ не съставлява
административно-наказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. В този
смисъл в адм. производство по издаване на ПАМ не се
търси форма на вина- умисъл или непредпазливост.
Ето защо, не е налице твърдяния от жалбоподателя порок, който да прави
атакуваната заповед незаконосъобразна и да налага отмяната й като
незаконосъобразна.
Спазени са и приложимите материалноправни
разпоредби на закона.
Заповедта е издадена на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство“ за срок от 6 месеца до една година на собственик, който
управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Видно от
цитираната правна норма, налагането на тази мярка е обусловено от
установяването на едно от алтернативно посочените в нея деяния, което
съставлява административно нарушение.
В случая административният орган е
приел наличието на последната хипотеза на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.,
съгласно който всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач. От доказателствата по делото се установява, че собствения
автомобил на оспорващия е управляван от водач, който не е правоспособен.
Тези констатации не се отричат и не са оборени по делото с
ангажиране на допустими и относими доказателства. При
тези данни съдът приема за безспорно установено, че е нарушена забраната по
чл.150 ал. 1 от ЗДвП. Това нарушение е
юридическият факт, пораждащ правомощието на административния орган да наложи на
собственика на моторното превозно средство ПАМ по чл.171, т.2а б“а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за определен срок. Налице е предвидената в
закона хипотеза, обуславяща законосъобразност на приложената ПАМ.
При действащата
законова регламентация необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката към момента на издаването на заповедта е
установено по надлежен ред управление на МПС от неправоспособен водач. Законът
не предвижда възможността ПАМ по чл.171, т.2а да се прилага по отношение на
друго лице, различно от собственика на автомобила. Като израз на
административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна
мярка има за цел да се преустанови едно противоправно
поведение, което се състои в нарушаване на забраната да се управлява ППС от
неправоспособен водач и така да се осигури безопасността на всички участници в
движението. Именно охраната на обществения интерес в случая обуславя
необходимостта от налагането на процесната ПАМ и
ограничаването правата на жалбоподателя като собственик на МПС в допустимите от
закона граници. Още повече, че в конкретния случай, видно от писмо от ЯРП с
изх. № 5713/21 от 01.02.2022г., представено от оспорващата страна във връзка с
молба от 23.12.2022г. по преписка № 5713/2021г. и образуваното досъдебно
производство, се посочва, че неправоспособното
лице, управлявало процесния автомобил е осъществило
деянието в пияно състояние.
За органа, прилагащ принудителната
административна мярка, е налице правна възможност, след като извърши преценка
на всички обстоятелства, да определи срока на действие на мярката – от шест
месеца до една година, т.е. административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, която съдът не е
компетентен да контролира. Такъв контрол може да бъде извършен само по
отношение на законосъобразното проявление на оперативната самостоятелност, като
в случая то е налице предвид определената с оспорената заповед продължителност
на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона.
По изложените мотиви съдът приема,
че не са налице основания по чл.146 от АПК за отмяна на оспорената заповед,
поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд – Ямбол, трети
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.И., чрез
адвокат М. Б., съдебен адрес ***, *против ЗПАМ №
21-0813-000773 от 23.12.2021г. на Началник сектор „ПП“, при ОД на МВР, Ямбол, с
която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т.2а, б“а“ от ЗДвП-прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 3:55ч на 23.12.2021г.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: /п/ не
се чете