Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….. 02.12.
година 2020 гр. Плевен
В И М Е Т О НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ- ри наказателен състав
на двадесет и четвърти ноември ДВЕ
ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА година
в открито съдебно заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН И.
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
Секретар: Ивайло Цветков
Прокурор: Красимир Ячев
като разгледа докладваното от съдията Върбина
Мълчиниколова
ВНОХД № 852 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава „двадесет и първа „ НПК .
Образувано е на основание подадения въззивен протест Вх. рег. № 260697/ 20.08.2020г. от Г.И. – прокурор в РП – Плевен, против ПРИСЪДА от 18.08.2020г. , постановена по НОХД № 195/ 2020г. на Районния съд – Плевен.
Със съдебния акт, предмет на въззивния протест, първоинстанционният съд е признал подсъдимия П.Й.Л. - роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, не работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА НЕВИНЕН в това, че:
На 18.04.2020 г. в гр.Плевен е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като по своето съдържание се отличават с
изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия
П.Й.Л., ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 18.04.2020 г.
в гр.Плевен извършил непристойна проява , изразяваща се в употреба на ругатни и
неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително
отношение към граждани и органи на
властта –полицейски служител, поради което и на основание чл.305 ал.6
от НПК, вр. с чл. 301 ал.4 от НПК, му налага административно наказание ГЛОБА в
размер на 200/двеста/ лева за извършено нарушение по чл.1 ал.2 вр. ал.1 т.2 от УБДХ.
В протеста
се съдържа оплакване, че постановената присъда е неправилна, като необоснована
и постановена в нарушение на материалния закон.
Посочва се ,че действията на подсъдимия, покриват фактическия състав на
престъплението хулиганство, поради което
се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова. До приключване на пренията
между страните, не постъпило по делото допълнение към въззивния протест.
Прокурорът
изразява становище, че поддържа протеста по изложените в него съображения. Моли
съда да постанови нова присъда и наложи съответното наказание на подсъдимия.
Ответникът
по протеста изразява становище, че присъдата е правилна и моли да бъде
потвърдена.
Служебният
защитник- адвокат П.И. излага доводи ,че протестът е неоснователен и следва да
се потвърди присъдата.
По
допустимостта на въззивния протест , окръжният съд се е произнесъл с
определението си за насрочване на делото, поради което следва да го разгледа по
същество.
Плевенският
окръжен съд, като взе предвид оплакването в протеста, доводите на страните и
доказателствата установени по делото по реда и със способите на НПК, намира за
установено следното:
Протестът е неоснователен.
Производството пред първата инстанция е проведено по
реда на съкратеното съдебно следствие чл.371,т.2 от НПК.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическите обстоятелства, относими към предмета на доказване. По делото е безспорно установено ,че на 18.04.2020г. свидетелите С.С. и И.М. видели лек автомобил „***“ с рег. № *** да се движи в района на първата спирка на ж.к.“***“ в гр. Плевен. Забелязали ,че автомобилът се блъснал в дървета намиращи се в района на първата спирка , в разделителния остров между двете платна. Водачът се опитал многократно да излезе от там, но след като не успял, напуснал автомобила и си заминал в посока бл.212. Свидетелите съобщили за инцидента на тел. 112. Във връзка със сигнала полицейските служители установили,че този автомобил е собственост на И.В.В. от гр. Плевен, който на свой ред обяснил ,че автомобилът се използва от обвиняемия П.Й.Л.. Полицейските служители Д.Д. и В.К. посетили мястото , на което се намирал л.а „***“ и издирили адреса на П.Л.. Открили го ,след около час, в дома на неговата сестра и в нетрезво състояние. Служителите настояли той да отиде с тях на мястото на произшествието, но Л. отказал да е управлявал този автомобил и да го е ударил в дървото. Въпреки това го принудили да излезе с тях и го завели до мястото на произшествието. Там изчакали да дойдат повиканите свидетели на произшествието И.М. , С.С. и П. М., който заявили ,че именно този човек е управлявал катастрофиралия л.а „***“. Подсъдимият отрекъл това, говорел висока, ръкомахал, питал полицаите какво искат от него и им заявил ,че „следи всички полицаи и ги води на отчет“ Твърдял,че познава „Р. който ще се оправи със св.Д.Д.. Нарекъл св. М. „мръсен педераст, дъртофелник“. Тъй като подсъдимият продължил да ръкомаха и да вика, поставили му белезници и го отвели в сградата на РПУ 1.
Въз основа на така установените факти, първоинстанционният съд е стигнал до обоснования на доказателствата в ДП извод, че с деянието си подсъдимият не осъществил фактическият състав на престъплението хулиганство по чл.325 от НК.
Безспорно е по делото ,че полицаите Д. Д. и В. К., открили подсъдимия в дома на сестра му и то в нетрезво състояние. Той се противопоставил на настояването на полицейските служители да ги придружи до мястото, където се намирал катастрофиралия автомобил, което в случая е било негово право.
Следва да се отбележи, че Л. нито е спрян от пътна полиция по време на управление на автомобила, не е заварен в него на мястото на произшествието, нито полицаите са разполагали със заповед за задържането му или за принудителното му довеждане. Ето защо, П.Л. е имал пълното право да не ги допуска в дома си, както и да откаже да ги придружи извън дома на сестра си. Действията ,с които против волята му е изведен от дома на сестра му, са го унизили и ядосали, на което се дължи и последващото му поведение. Подс. Л. е бил силно засегнат, считал е, че нямат право да го извеждат насила от дома му и е реагирал ,като човек, когото са обидили. С действията си подсъдимият, не е целяло демонстрация на неуважително и пренебрежително отношение към членовете на обществото,нито е искал да накърни обществения ред. Всъщност подд. Л. е протестирал против действията на полицаите. Това , че ръкомахал, заявил,че следи полицаите и ,че обидил един от свидетелите не може да се възприеме като хулигански действия грубо нарушаващи обществения ред, нито пък може да се направи извод ,че подсъдимият е целял да покаже явно неуважение към обществото. Тъкмо напротив, той е бил убеден ,че полицаите са нарушили именно неговите граждански права, на което е решил да се противопостави и да протестира. Отправените към тях закани ,че ги следи и познава други полицаи са продиктувани от личен мотив.
Окръжният съд намира ,че в случая е налице непристойна проява от страна на подсъдимият – съответно обидно поведение към полицейските служители и към св.М.. Степента на обществена опасност на тези му прояви обаче е значително по-ниска от обичайната за хулиганските прояви, като липсва и специалната цел – да покаже явно неуважение към обществото.
Не е налице грубо нарушаване на обществения ред, липсват хулиганския мотив, не е налице и демонстрация на явно неуважение към обществото. Всички свидетели говорят най- общо за някакви „агресивни и арогантни действия и думи“ , но освен вече установените конкретни реплики към полицаите и към св. М., никой не е в състояние да конкретизира в какви точно действия и думи се е изразила тази агресивност и арогантност.
Действията на П.Л. следва да се квалифицират като административно нарушение -„дребно хулиганство” по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ което е административно нарушение, а не като престъпление по чл.325 от НК, до какъвто обоснован на данните по делото правилен извод е достигнал и първоинстанционния съд.
Ето защо, подсъдимият правилно е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.325,ал.2 от НК, като му е наложено административно наказание Глоба 200 лева на основание чл.1.,ал.2 от УБДХ.
Поради това ,съдебният акт, предмет на протеста следва да бъде потвърден, тъй като е правилен и законосъобразен.
Мотивиран от горното и на основание чл.338 от НПК Плевенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА от 18.08.2020 г. на Районния съд – Плевен, ІХ-ти н., постановена по НОХД № 195/ 2020 г., като правилна и законосъобразна.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: Членове: