№ 716
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500433 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „ГРИЙН ЛАЙФ“ ЕООД,
ЕИК: *********, чрез пълномощника му адвокат М., против протоколно
определение от 11.01.2022 г., постановено по гр. д. № 5135 по описа на РС –
Пловдив за 2019 г., с което производството по делото е спряно до
приключване с влязъл в сила акт на производството по т.д. № 103 по описа на
ОС – Пловдив за 2020 г.
В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на
обжалваното протоколно определение. Оспорват се изводите на
първоинстанционния съд за наличие на преюдициална връзка между двете
производства. Поддържа се, че претенциите на жалбоподателя в двете
производства произтичат от две отделни правоотношения, които са
независими едно от друго. Искането към въззивния съд е за отмяна на
обжалваното определение и връщане на делото в районния съд с указания за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
„САГРАДА“ ООД, подаден чрез пълномощника адвокат К., в който се взема
становище за нейната неоснователност и се отправя молба за потвърждаване
на обжалваното определение.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните
и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима.
1
Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява
основателна. Съображенията за това са следните:
Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от
„САГРАДА“ ООД против „ГРИЙН ЛАЙФ“ ЕООД иск с правно основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 13000 лв. като дадена без основание. В
подадения по реда на чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът е
оспорил твърдението на ищеца, че процесната сума е дадена без основание,
като от своя страна е навел твърдения, че сумата е платена по сключен между
страните „Договор за възлагане на тръжно предложение по тръжна процедура
с уникален № 00564-2013-0015 на Община Панагюрище за избор на
изпълнител за строителни дейности“. В срока за отговор на исковата молба
ответникът е предявил насрещен иск за заплащане на сумата от 13000 лв.,
предявена частично от 28759,96 лв., дължима по горепосочения договор. С
протоколно определение от 20.10.2020 г. е допуснато увеличение на така
предявения насрещен иск от 13000 лв. на 24900 лв., предявен частично от
28759,96 лв. С определение от 18.10.2021 г. първоинстанционният съд е
изискал информация от ОС – Пловдив, ТО, XII състав, за предмета, страните
и процесуалния етап, на който се намира т.д. № 103/2020 г. по описа на ОС –
Пловдив, както и изпращане на копие от подадената искова молба и
допълнителна искова молба по делото. С писмо с вх. при РС – Пловдив №
289702/26.10.2021 г. изисканата информация е постъпила по делото, като от
същата се установява, че производството по горепосоченото търговско дело е
образувано по предявен от „ГРИЙН ЛАЙФ“ ЕООД против „САГРАДА“ ООД
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. От приложените към писмото искова
молба, уточняваща молба и допълнителна искова молба се установява, че с
предявения осъдителен иск ищецът „ГРИЙН ЛАЙФ“ ЕООД претендира от
ответника „САГРАДА“ ООД заплащането на сумата от 50000 лв., дължима по
„Договор за консултантски услуги при управление и контрол на строителни
дейности в обект в гр. Панагюрище“. С обжалваното определение съдът е
спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като е
приел, че изходът по него е предпоставен от разрешаване на спора, предмет
на т.д. № 103 по описа на ОС – Пловдив за 2020 г. Изложил е съображения, че
основен предмет на доказване в производството по търговското дело е
установяване наличието на съществуващо между страните правоотношение,
което е част от предмета на доказване по разглежданото пред него дело.
Основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на делото е
приложимо, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по
което ще има значение за правилното решаване на спора. В посочената
хипотеза спирането се налага заради връзката на преюдициалност между
делата, при която решението по едното дело ще е обуславящо за решаването
на спора по другото дело, тъй като ще формира сила на пресъдено нещо
относно право или правоотношение, релевантно за признаването или
отричането на спорното право, предмет на подлежащото на спиране дело.
2
Според настоящия състав на съда в случая не е налице посоченото
основание за спиране. Производствата по т.д. № 103/2020 г. по описа на ОС –
Пловдив и гр.д. № 5135/2019 г. по описа на РС – Пловдив са с различен
предмет, обособен от различните фактически основания. В производството
пред РС – Пловдив от ответника са изложени твърдения, че „САГРАДА“
ООД му е възложило предоставянето на консултантски услуги във връзка с
обявена обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнител за извършване
на основни строителни дейности по инвестиционен проект „Панагюрище –
общински център с устойчива и екологична градска среда и високо качество
на живот“ срещу възнаграждение от общо 378000 лв. без ДДС, като според
постигнатото между страните съгласие услугите следвало да се изпълнят в
два етапа: първия – изготвяне на документацията за участие в посочената
обществена поръчка, а втория – предоставяне на консултации чрез техническа
помощ по организация и управление на този проект от подписване на
договора за строителство до предаване на обекта в експлоатация. По съгласие
на страните посочените два етапа били разделени в два отделни договора,
както следва: „Договор за възлагане на тръжно предложение по тръжна
процедура с уникален № 00564-2013-0015 на Община Панагюрище за избор
на изпълнител за строителни дейности“ и „Договор за консултантски услуги
при управление и контрол на строителни дейности в обект в гр.
Панагюрище“. Твърдения в този смисъл от страна на ответника са изложени и
по т.д. № 103/2020 г. по описа на ОС – Пловдив. Според настоящия съдебен
състав от така наведените от ответното дружество твърдения не може да се
направи извод за наличие на преюдициална връзка между т.д. № 103/2020 г.
по описа на ОС – Пловдив и гр.д. № 5135/2019 г. по описа на РС – Пловдив.
Това е така, тъй като в двете производства ответникът основава претенциите,
респективно възраженията си на двата отделни договора, които твърди да са
сключени между него и „САГРАДА“ ООД за отделните етапи от възложената
работа. В производството по т.д. № 103/2020 г. ответникът претендира
плащане по т.нар. етап II, основавайки претенцията си на възникнало между
страните правоотношение по „Договор за консултантски услуги при
управление и контрол на строителни дейности в обект в гр. Панагюрище“, а
от друга страна, в производството по гр.д. № 5135/2019 г. по описа на РС –
Пловдив същият се позовава на договор по т.нар. етап I – „Договор за
възлагане на тръжно предложение по тръжна процедура с уникален № 00564-
2013-0015 на Община Панагюрище за избор на изпълнител за строителни
дейности“. Действително между двете дела е налице връзка, но тя не е от
характер да обуслови спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Наред с това, следва да се има предвид, че предмет на приетото от
районния съд за обуславящо дело е определено парично вземане, поради
което с решението по него съдът ще се произнесе по дължимостта на това
вземане. По въпроса относно наличието на съществуващо между страните
правоотношение съдът ще се произнесе единствено в мотивите, тъй като този
въпрос има само преюдициално значение за спора и по него няма да се
3
формира сила на пресъдено нещо. По правило само разглеждането на общи
факти или правоотношения в мотивите на решението не е достатъчно да
обуслови спиране на друго исково производство (в този смисъл Определение
№ 53/28.01.2020 г. по дело № 2791/2019 на ВКС, ТК, II т.о. и други). За да е
налице основание за спиране, решението по обуславящото дело следва да
формира сила на пресъдено нещо по отношение на съответния общ факт или
правоотношение.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
протоколно определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.01.2022 г., постановено по гр.
д. № 5135 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., с което производството по
делото е спряно до приключване с влязъл в сила акт на производството по т.д.
№ 103 по описа на ОС – Пловдив за 2020 г.
ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4