Р Е Ш Е Н И Е №210
01.11.2023 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети
октомври през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря АЛБЕНА АНГЕЛОВА
и в
присъствието на прокурора МИНЧО НИКОЛОВ
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №205
по описа на съда за 2023 година.
Производството е по реда на глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №273 от 03.07.2023г.,
постановено по анд №1234/23г.
РС Стара Загора отменил наказателно
постановление /НП/ № 24-2300063 от 07.04.2023г., издадено от Директора на дир.
„Инспекция по труда“, град Стара Загора, с което на „КРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК
*********, на осн. чл.79, ал.4, вр. с ал.75а, ал.5, вр. с ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност /ЗТМТМ/ било наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 3000 лева, както и било постановен осъждане на Дир. „ИТ“ Стара
Загора да заплати на дружеството възнаграждение за едни адвокат в размер на 480
лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказващият орган /АНО/, който го
обжалва в срок чрез процесуален представител, който го обжалва като постановено
в нарушение на закона, касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Касаторът твърди,
че не бил правилен изводът на РС, че били допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като всички изисквания на чл.57 от ЗАНН били спазени и НП
съдържало необходимите реквизити, както и правилно бил приложен законът. От
проведените процесуални действия, органът установил, че лицето м. Е. не бил
законно пребиваваш в страната гражданин на трета държава, поради изтичане
валидността на издаденото му разрешение към момента на сключване на трудовия
договор. РС игнорирал представено писмено доказателство, от което било видно,
че от наказаното дружество нямало данни да постъпвали заявления за предоставяне
на разрешение за достъп до пазара на труда на гражданин на трета държава, вкл.
и за м. Е., както и да са подавани декларации за осъществяване на краткосрочна заетост
по реда на ЗТМТМ. Излагат се и съображения относно законосъобразността на определения
размер на санкцията. Иска се отмяна на въззивното решение и потвърждаване на НП
и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Касаторът, редовно
призован в с.з., се представлява от процесуален
представител юрк. л., която поддържа жалбата на
доверителя си.
Ответникът по касация, редовно
призован, се представлява от адв. Д.. Претендира се оставяне в сила на
решението на РС и се претендират разноски. Прилага подробни писмени бележки.
Представителят на ОП Стара Загора
изразява мнение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че
решението било законосъобразно, постановено в съответствие с приложените
материално-правни разпоредби.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя
се явява неоснователна, но не по доводите,
които се излагат в нея.
За да отмени
процесното НП, съставът на РС Стара Загора, приел, че
административно-наказателното обвинение против дружеството било повдигнато за
това, че при извършена проверка от дир. „ИТ“, се установило, че лицето м. Е.,
служител в „Керасус лиджистик“
ООД, притежател на разрешение за продъжително пребиваване
в Р. България, предоставил работна сила без да му бил разрешен достъпът до
пазара на труда. Тези факти органът възприел като нарушение на чл.75а, ал.5 от
ЗМТМТ. До дружеството била отправена покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН получена от
пълномощник, като поради неявяване на упълномощено лице, против дружеството бил
съставен АУАН на 07.03.2023г., а на неговото основание било издадено и
процесното НП, като в обстоятелствената част било посочено, че при извършената
проверка на 04.01.2023г. и на 07.02.2023г. се установило, че „КЕРАСУС
ЛОДЖИСТИК“ ООД, в качеството му на работодател приел гражданин на трета държава
м. Е., продължително пребиваващ в страната чужденец да предоставя работна сила
без да му бил разрешен достъпът до пазара на труда. Допълнително пред РС било
установено, че въпросният гражданин на трета държава имал статут на
продължително пребиваване в страната за периода от 28.06.2021г. до
20.05.2022г., като трудовият му договор с наказаното дружеството бил сключен на
21.10.2022г., т.е. след изтичане на срока на разрешението за продължително
пребиваване.
При тази фактическа установеност, РС
приел, че към момента на повдигане на административното обвинение не били
събрани доказателства по отношение на обективен елемент от състава на
нарушението, за което била ангажирана административно-наказателната отговорност
на дружеството, а именно, че м. Е. притежавал разрешително за продължително
пребиваване в страната. РС заключил, че АНО не доказал на елемент от обективна
страна на вмененото нарушение по чл.75а, ал.5 от ЗМТМ, поради което и
издаденото НП било незаконосъобразно. При извод за основателност на жалбата,
съдът уважил и искането за присъждане на разноски в полза на оспорващото
дружество.
Касационната инстанция намира, че
въззивното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.
Спор по фактите не се повдига пред този
съд, видно от касационната жалба. Ето защо се явява безспорен фактът, че към релевираната в НП дата на нарушението – 24.10.2022г. лицето
м. Е., чужденец-гражданин на трета държава /Р. Турция/, вкл. и към датата на
сключване на договора между това лице и наказаният субект – 21.10.2022г. е бил
незаконно пребиваващ в страната лице по см. на §3б от ДР на ЗЧРБ, тъй като
видно от представеното на л. 27 от делото на РС копие от разрешение за
пребиваване, същото е било с валидност до 22.05.2022г., което е дата,
предхождаща датата на сключване на трудовия договор с пет месеца и не са
налични други данни, което да сочат, че г-н Е. законно е пребиваващ ва Р.
България.
При тези данни, релевираните
от органа факти остават недоказани, дори се и опровергават от наличните
доказателства. Обективните данни, установени пред РС сочат, че на 21.10.2022г.
е сключен от наказаното дружество трудов договор с лицето м. Е. /гражданин на
Р. Турция/, по силата на който това лице се е задължило да предоставя работната
си сила за „Керасус Лоджистик“
ООД, но същият към този момент е бил незаконно пребиваващ по см. на ЗЧРБ,
предвид изтичане на валидността на издаденото му разрешение за продължително
пребиваване в Р. България /и липсата на други данни относно неговия статут/,
поради което същото лице не е следвало да бъде наемано на работа, предвид
забраната по чл.13, ал.1 от ЗТМТМ, така от обективна страна дружеството е
извършило нарушение на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ, който текст забранява наемането на
работа на незаконно пребиваващи лица в Р. България, което обаче е наказуемо по
чл.77, ал.2, в с ал.1 от ЗТМТМ. Налице е неправилно приложение на закона и
поради това издадено НП е незаконосъобразно, извод до който достига и въззивния
съд.
Като съобрази горното, Съдът намира
касационната жалба за неоснователна и като такава следва да я отхвърли. При
този изход на спора, основателна се явява претенцията на пълномощника на
ответника по касация за присъждане в полза на доверителя му на заплатеното адвокатско
възнаграждение за пред тази инстанция в размер на 480 лв. с ДДС.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2
от АПК, вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА изцяло Решение №273 от 03.07.2023г.,
постановено по анд №1234/23г.
по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА ИА „Главна
инспекция по труда“, град София да заплати на „Керасус
Лоджистик“ ООД, седалище град Стара Загора, ЕИК
********* деловодни разноски пред касационна инстанция в размер на 480,00 лева
с ДДС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.