Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1108
гр.***,11.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на десети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1077 по описа на БРС за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, ул. „***“ № 98, ет.1, чрез управителя – Д.Г.Д, против Наказателно постановление
№ 03.1-101/21.12.2018г., издадено от
Директора на „РЗИ” – ***, с което за нарушение по чл. 44 от Закона за Здравето
(ЗЗ) и на основание чл.229, ал.3 вр. с чл. 235 ЗЗ на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2000,00 лева.
С жалбата се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и неправилност.
Посочва се, че издадената от РЗИ-*** Заповед № РД-22-43/09.07.2018г., с която е
потвърдено предписание за спиране на дейността в обект бар „Плей“, стопанисван
от жалбоподателя е обявена за нищожна с Решение № 2139/21.11.2018г. на АдмС-***
по адм. дело № 2806/2018г., поради което и същата не поражда задължение за
адресата й. Застъпва се, че не е бил съставен АУАН, поради което и изначално
производството по издаване на НП е опорочено.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. С нарочна
молба заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за
отмяна на НП.
В откритото съдебно
заседание, в което приключи разглеждането на делото - административнонаказващият
орган, не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л.23, НП е връчено на представител на жалбоподателя на 15.02.2019г., а жалбата е депозирана на 22.02.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 09.07.2018г. Зам. Директора на РЗИ-*** е издал Заповед № РД 22-43/09.07.2018г., с която е потвърдил предписание, с което е наредил на жалбоподателя да спре дейността по озвучаване от локален източник на шум на открити площи на обект снек-бар „Плей“ с адрес: гр. ***, Атанасовска коса, част 1, за времето от 23.00 до 07.00 часа.
На 11.08.2018г. около 01.21 часа св. Ж.П. ***, съвместно с полицейски служители, извършила проверка в обекта, с оглед установяване дали наложената забрана се спазва. На място свидетелката констатирала, че се осъществя озвучаване с музикална уредба в експлоатирания открит обект – т.е. наложената със Заповед № РД 22-43/09.07.2018г. забрана не се спазва. За констатираното св. П. съставила констативен протокол (л. 18), а в последствие и АУАН № 227 (л.21), в който квалифицирала тези факти като нарушение по чл. 44 от ЗЗ.
Административнонаказващият
орган сезиран с преписката по акта счел фактическите констатации за безспорно
установени, поради което и издал НП, с което наложил на жалбоподателя
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Междувременно жалбоподателят атакувал по
съдебен ред издадената Заповед № РД 22-43/09.07.2018г. С Решение №
2139/21.11.2018г. на АдмС-*** по адм. дело № 2806/2018г. съдът обявил заповедта
за нищожна. Решението на първоинстанционния съд било обжалвано пред ВАС като с
Определение от 10.04.2019г. по дело № 14055/2018г. на 6-то отделение на ВАС
съдът оставил жалбата без разглеждане. Това Определение също било обжалвано,
като с Определение № 11415/25.07.2019г. петчленен състав – II колегия на ВАС го потвърдил изцяло. По този
начин решението на първата инстанция влязло в сила и Заповедта била прогласена
за нищожна.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Съдът счита, че наказателно
постановление е издадено оправомощено за това лице, а АУАН съставен от компетентен
орган по смисъла на чл. 235 ЗЗ. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл.
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай
отговорността на жалбоподателят е била неправилно ангажирана. В тази връзка
следва да се посочи следното.
Имуществената
санкция е наложена за нарушение на чл. 44 ЗЗ, която разпоредба предписва, че физическите
и юридическите лица са длъжни да изпълняват задължителните предписания на
държавните здравни инспектори и заповедите на органите за държавен здравен
контрол, като в противен случай – съгласно чл. 229, ал.3 ЗЗ на юридическите лица се налага имуществена
санкция в размер от 500 до 2000 лв. В случая Заповедта, чието неизпълнение е
дало основание за налагане на имуществената санкция е Заповед № РД
22-43/09.07.2018г. Същата обаче по съдебен ред е обявена за НИЩОЖНА.
В действащото
българско законодателство няма легално определение на понятието „нищожен
административен акт“. Нищожността е форма на незаконосъобразност на
административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от
административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като
незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия -
административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от
основанията, посочени в чл. 146 АПК. Нищожен е само този акт, който е засегнат
от толкова съществен порок, че актът изначално,
от момента на издаването му не
поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна
привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът
следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.
Изрично в Тълкувателно решение № 3 от
16.04.2013 г. на ВАС е прието, че нищожните административни актове не
пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били
насочени, те не могат да бъдат санирани. Порокът
е толкова тежък, че приравнява административния акт на „правно нищо”, на
несъществуващ факт. Прието е същото така, че : „след като нищожният акт не поражда валидни правни последици, той не би
могъл да породи и валидни правни задължения“.
Казано по друг начин – щом издадената Заповед
№ РД 22-43/09.07.2018г. е нищожна то тя изначално не поражда задължения за своя
адресат, респективно нейното неизпълнение няма как да бъде годен юридически
факт, който да доведе до ангажиране на отговорността на дружеството по
посочената законова разпоредба на чл. 44 ЗЗ.
Поради тези съображения настоящият състав счита, че в конкретния случай отговорността на дружеството е била незаконосъобразно ангажирана, респективно подадената срещу наказателното постановление жалба се явява основателна, поради което и следва да се уважи.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
03.1-101/21.12.2018г., издадено от Директора на „РЗИ” – ***, с което за
нарушение по чл. 44 ЗЗ и на основание
чл.229, ал.3 вр. с чл. 235 ЗЗ на „***” ЕООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 2000,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Баев
Вярно с оригинала: М.Р.