№ 23081
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110117987 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „Л. С.“ ЕАД срещу „К.“ ООД
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него като наемодател и ответника „К.“ ООД, като
наемател, е сключен договор за наем на рекламна позиция, с изх. № 100-
****/24.07.2020 г. Съгласно условията на договора на наемателя е предоставена
рекламна позиция на територията на Терминал № 2 на Л. С., представляваща рекламен
елемент с максимални размери 2,5 х 3,4 (8,5 кв.м.), находящ се до колона срещу ГКПП
гишета, преди салона за получаване на багажи на Терминал № 2, Пристигащи, ниво 0,
гранична зона. Договорът бил със срок от 01.08.2020 г. до 30.06.2021 г., като страните
постигнали съгласие, че при влизане в сила на концесията на Л. С., договорът може да
бъде прекратен предсрочно с тридесет дневно предизвестие. Ищецът излага
твърдения, че до 19.04.2021 г., 24:00 ч. „Л. С.“ ЕАД е осъществявало управлението
на гражданско летище за обществено ползване София, като със заповед вх. № 45-01-
140/19.04.2021 г. на Главна дирекция „Главна въздухоплавателна администрация“
издадените лицензни на „Л. С.“ ЕАД, свързани с дейностите на летищен и наземен
оператор на територията на Л. С. са прекратени. Считано от 20.04.2021 г. новият
оператор концесионер „С. К.“ АД упражнява изключителното право да оперира,
ползва и управлява Л. С.. Ищецът поддържа, че съгласно сключения Концесионния
договор, от началната дата на концесията, концесионерът придобива изключителните
права да оперира и управлява летището, включително всички движими и недвижими
вещи към него. Концесионния договор предвижда, че всеки съществуващ договор,
свързан с летищна дейност може да бъде прехвърлен на концесионера посредством
отделно тристранно споразумение между „С. К.“ АД, „Л. С.“ ЕАД и съответната трета
страна. Въз основа на концесионния договор е сключен Договор за заместване на
страна с изх. № 100-ДС-490/18.12.2020 г. между „С. К.“ АД, „Л. С.“ ЕАД и „К.“ ООД
1
за прехвърляне на права и заместване в задължения, считано от началната датата на
концесията (24.00 ч. на 19 април 2021 г.), когато концесонерът става страна по
договора вместо „Л. С.“ ЕАД, с изключение на всички задължения, които са
възникнали или могат да възникнат от или във връзка с факти или обстоятелства,
настъпили до 24.00 ч. на 19 април 2021 г. Така правата да получи плащане по дължими
и неуредени парични вземания срещу „К.“ ООД остават за „Л. С.“ ЕАД заедно с
всички акцесорни права, свързани с тези вземания, включително правото да се
предприемат действия за тяхното реализиране по съдебен ред. Поддържа, че по
сключения договор за наем на рекламна позиция е останала неплатена сумата от
1391,43 лева, представляваща наемно възнаграждение за периода 01.02.2021 г. –
19.04.2021 г., за която суми са издадени Фактура № **********/28.02.2021 г. със сума
за плащане в размер на 454,01 лева с ДДС (след отстъпка), Фактура №
**********/31.03.2021г. със сума за плащане е в размер на 528,60 лева с ДДС (след
отстъпка) и Фактура № **********/31.04.2021 г. със сума за плащане в размер на
408,82 лева с ДДС, (след отстъпка). Ищецът поддържа, че е канил ответникът да
изпълни задълженията си по договора за наем с писма изх. № 100-5181/28.04.2021г. и
изх. № 200-1086/25.08.2023г., но не е постъпил отговор, нито плащане от негова
страна. Излага доводи, че като наемател ответникът „К.“ ООД е длъжен да плаща
наемната цена, свързани с ползването на вещта през цялото време на действие на
договора. Въз основа на горното, моли съда да постанови решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 1391,43 лева, представляваща дължимо
наемно възнаграждение по договор за наем на рекламна позиция, изх. № 100-
****/24.07.2020 г. за периода 01.02.2021 г. – 19.04.2021 г., находяща се на територията
на Терминал № 2 на Л. С., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 29.03.2024 г. до окончателното плащане, и сумата от 464,49 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от изпадането в забава за
плащанията по всяка фактура до 29.03.2024 г. Претендира разноски.
В законоустановия срок по чл. 131 ГПК ответникът „К.“ ООД не е подал
писмен отговор на исковата молба.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 и 2 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е докаже при условията на
пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за наем, по което наемодателят е престирал
съобразно уговореното, поради което за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената наемна цена в претендирания размер. При установяване на
горните обстоятелства в тежест на ответната страна е да докаже, че е заплатила
претендираните вземания.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът за
заплащане на наемна цена е основателен. Съображенията за това са следните:
По делото е приложен договор за наем на рекламна позиция, сключен между
„Л. С.“ ЕАД, като наемодател, и „К.“ ООД, като наемател, въз основа на който се
предоставя за ползване рекламна позиция в Терминал 2 срещу наема цена в размер на
850 евро, за срок на действие от 01.08.2020 г. до 30.06.2021 г.
Приложен е още Концесионен договор от 22.07.2020 г., сключен с Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като концедент, по
силата на който Л. С. е възложил на концесионера „С. К.“ АД концесия за строителство
за обект гражданско летище за обществено ползване – публична държавна
2
собственост, като видно от писмо – приключване на концесията, началната дата на
същата е 19.04.2021 г.
Представен е Договор за заместване на страна от 18.12.2020 г., сключен между
„Л. С.“ ЕАД, „К.“ ЕООД и „С. К.“ АД, по силата на който се прехвърлят права и се
замества в задължения, считано от началната дата на концесията, когато концесионерът
става страна по договора вместо „Л. С.“ ЕАД, с изключение на всички задължения,
които са възникнали преди 19.04.2021 г. Въз основа на клаузите в същия ищецът се
явява материалноправно легитимиран да получи претендираните в производството
вземания за суми, начислени преди 19.04.2021 г.
По делото са представени процесните фактура № **********/28.02.2021 г. на
стойност 454 лв., № **********/31.03.2021 г. на стойност 528 лв. и №
**********/30.04.2021 г. на стойност 408,82 лв., съответно за наем на рекламоносител
на терминал 2 за периода от 01.02.2021 г. – 19.04.2021 г.
Съгласно заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза
наемната цена за м. февруари, март и април 2021 г. с ДДС по процесните фактури
възлиза на сумата от 1391,43 лв., а мораторната лихва върху същата за периода от
десетия ден следващ деня на издаване на всяка от фактурите, съответно от 11.03.2021
г. до 29.03.2024 г. е в общ размер от 464,49 лв.
Предвид установеното по делото искът за главница следва да бъде уважен в
пълния предявен размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен паричен дълг и изпадане на ответника в забава.
Съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или
на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за
плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди
получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на
получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане
са отпреди това.
В исковата молба ищецът се позовава на забава, настъпила след изтичане на
срока за плащане, посочен във всяка от фактурите, а съгласно същата – срокът е до 10
дни от получаване на фактурата. От приложените доказателства по делото не се
установява, включително от писма от „Л. С.“ ЕАД до „К.“ ООД /л. 88 – л. 92/, датата
на получаване на всяка от фактурите от ответника, но и не се оспорва по делото всяка
от фактурите да е получена от ответника непосредствено след издаването. При това и
с оглед заключението на вещото лице искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за
пълния предявен размер.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът. Същият е
претендирал такива, като е представил доказателства за извършване на разноски -
74,24 лв. платена държавна такса, 300 лв. платен депозит за изготвяне на заключение,
като следва да бъде присъдено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата в размер на 474,24 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „Л. С.“ ЕАД, ЕИК
********* на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 и 2 ЗЗД сумата от
1391,43 лева, представляваща сбор от сумите по фактура № **********/28.02.2021 г.,
фактура № **********/31.03.2021г. и фактура № **********/31.04.2021 г. за дължимо
наемно възнаграждение по договор за наем на рекламна позиция, изх. № 100-
****/24.07.2020 г. за периода 01.02.2021 г. – 19.04.2021 г., находяща се на територията
на Терминал № 2 на Л. С., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 29.03.2024 г. до окончателното плащане, и сумата от 464,49
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от изпадането в забава за
плащанията по всяка фактура – съответно от 11.03.2021 г. – по фактура №
**********/28.02.2021 г., от 12.04.2021 г. – по фактура № **********/31.03.2021г. и от
11.05.2021 г. – по фактура № **********/31.04.2021 г., до 29.03.2024 г.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „Л. С.“ ЕАД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата от 474,24 лв., представляваща
направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4