Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.05.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на трети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
Г.
при секретаря Светлана Кръстева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1973 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ.
Ищецът - „К.” ООД, твърди, че на 17.12.2018 г. сключил с ответника - ЗК „У.” АД, договор за имуществена застраховка със застрахователна полица № 19054ВS0002, със срок на действие от 06.01.2019 г. до 05.01.2020 г., с който последният се съгласил да носи риска от загуба и увреждане на описаните в застрахователната полица сгради, находящи се в с. Царимир, ул. „Георги Димитров“ и представляващи складови помещения с РЗП 926 кв.м., двуетажна сграда офиси и битова част, ограда, работилница за климатици, МСО газификация бутилкова група, причинени в резултат на изрично описани в полицата рискове, сред които и риска пожар. Посочва, че на 21.08.2019 г. избухнал пожар в застрахованите сгради, от което те били увредени. Ищецът заявява, че с оглед на тези факти е налице риск, който застрахователят се е задължил да покрива, поради което и той дължи да му заплати обезщетение за претърпените вреди, което е в размер на застрахователната сума от 664 740, 52 лв., която е по-малка от размера на действителните вреди. Ответникът погасил част от това свое задължение като изплатил на ищеца сумата от 252 949, 58 лв., но отказал да заплати остатъка от дължимото обезщетение. С оглед на изложеното ищецът моли ЗК „У.” АД да бъде осъдено да му заплати сумата от 411 790, 94 лв., представляваща неплатена част от дължимо застрахователно обезщетение за настъпилото на 21.08.2019 г. събитие. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – ЗК „У.” АД, оспорва предявения иск. Посочва, че
в случая е налице хипотеза на подзастраховане, поради
което и предвид постигнатите между страните уговорки в случай на щета той дължи
на застрахования обезщетение, което се определя в рамките на застрахователната
сума, която е по-ниска от възстановителната стойност и на база съотношение
между застрахователната сума и възстановителната стойност на увреденото
имущество. Прави възражение за това, че застрахованият със свои действия е
допринесъл за настъпване на застрахователното събитие и за увреждането на
собственото му имущество, които се изразяват в това, че в близост до
застрахованите сгради е изградил открит навес, без да са спазени изискванията
за това, предвидени в Наредба №
Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар. Тези нарушения са станали причина за
лесното и почти безпрепятствено разпространение на пожара в сградите и за
значително увеличаване на размера на вредите. Това поведение на застрахования
представлява неизпълнение на задължението му да предпазва застрахованото
имущество от вреди, поето с чл. 28 от общите условия, при които е сключен процесният застрахователен договор. Ето защо счита, че за
него е възникнало правото да намали дължимото на ищеца застрахователно
обезщетение с 30 %. Посочва, че то следва да бъде намалено и със сумата от
8 016, 80 лв., която е получена от застрахования в резултат на реализиране
на останките от увреденото имущество. Поради изложеното моли предявения иск да
бъдат отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка
със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
При съобразяване на изложените
от ищеца в исковата молба обстоятелства и заявения от него петитум,
се налага изводът, че съдът е сезиран с иск за заплащане на застрахователно
обезщетение, дължимо по договор за имуществено застраховане на вещи, за вредите,
причинени на застрахованите по тази сделка имущества. С оглед на това и правна квалификация на този иск е чл. 405, ал. 1 КЗ. За да бъде той уважен,
по делото трябва да
бъде установено осъществяването на следните елементи от фактическия състав, при който
възниква задължението на застрахователя да заплати обезщетение на
застрахования: 1) съществуването
на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между застрахователя и увредения; 2) настъпване на събитие, което
съгласно договора е риск, който застрахователят се е задължил да покрива; 3)
наличието на щети по застрахованото имущество; 4) наличие на причинна връзка между щетите и
настъпилото застрахователно събитие.
Не се спори в производството, а и се установява от представената по
делото застрахователна полица № 19054BS0002/ 17.12.2018 г., че между „К.” ООД и ЗК „У.” АД е сключен договор за имуществено
застраховане. Договорът е действителен, доколкото е спазена изискуемата от
закона писмена форма – сключен е във формата на застрахователна полица и носи
подписите на представители на двете страни по сделката. С него ответникът е поел
задължение да обезщетява щетите по застрахованото имущество, представляващо пет
сгради, които са описани в самата застрахователна полица, които щети са
причинени от рискове, които също са изчерпателно посочени в полицата, сред
които е и рискът пожар. От съдържанието на застрахователната полица е видно, че
сградите, които са предмет на сключения застрахователен договор се намират на
адрес с. Царимир, общ. Съединение, обл. Пловдив,
местност Кошут тепе, ул. Георги Димитров и
представляват: 1. складови помещения с разгърната застроена площ от 926 кв.м.;
2. двуетажна сграда – офиси и битова част с площ от 375 кв.м.; 3. ограда; 4.
работилница за климатици; 5. МСО – газификация
/бутилкова група/. При съпоставка на застрахованите сгради и сградите, които са
описани в исковата молба и се твърди, че са увредени, които са складови помещения с разгърната застроена
площ от 926 кв.м., двуетажна сграда – офиси и битова част, работилница за климатици и МСО – газификация, се налага изводът, че
така изброените сгради са част от
имуществото, което страните са се съгласили, че е предмет на договора за
имуществена застраховка, сключен на 17.12.2018 г.
Страните в производството не спорят и за това, че в уговорения срок на
действие на застрахователния договор, който е от 06.01.2019 г. до 05.01.2020
г., на 20.08.2019 г. в застрахованите сгради на адрес с. Царимир, общ. Съединение, е избухнал пожар. Ето
защо и съдът намира този факт за установен в процеса. Пожарът представлява
риск, който ЗК „У.” АД се е съгласило да покрива по процесния
договор за имуществено застраховане.
Съдът счита, че между страните по делото е безспорно и това, че по четири
от застрахованите сгради, които са складови помещения с разгърната застроена
площ от 926 кв.м., двуетажна сграда – офиси и битова част, работилница за климатици и МСО – газификация, са настъпили щетите, за
които ищецът претендира, че има право да получи затсрахователно
обезщетение, както и че тези щети са в пряка причинна връзка с избухналия на
20.08.2019 г. пожар. Ищецът се позовава на този факт в исковата молба, като
неговото осъществяване не се оспорва от ответното застрахователно дружество в
нито един момент в хода на производството, тъй като то не твърди, че вреди не
са настъпили, а излага аргументи само за това, че дължимото за вредите
застрахователно обезщетение не трябва да се определя въз основа на тяхната
действителна стойност, а при съобразяване на клаузите от сключения
застрахователен договор за определяне на този размер в хипотезата на подзастраховане и при отчитане на поведението на самия
застрахован по неизпълнение на поети от него задължения, с което е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат. Освен това в подадения писмен отговор
ответникът прави изрично признание за това, че за възстановяване на щетите по
описаните три застраховани сгради следва да бъдат разходвани средства в размер
на общо 1 091 247, 76 лв., което изявление включва в себе си и признание, че
такива щети са реално настъпили в резултат на избухналия пожар.
Предвид установените факти, се налага
изводът, че за ответното застрахователно дружество по сключения договор за
имуществено застраховане е възникнало задължение да заплати на застрахования
обезщетение за вредите, причинени в резултат на настъпилото застрахователно
събитие.
Спорен между страните в производството е
въпросът какъв е размерът на дължимото от застрахователя обезщетение за
настъпилите по застрахованото имущество вреди, на който съдът трябва да
отговори. В тази връзка, следва да бъдат съобразени, от една страна,
разпоредбите на закона, определящи неговият размер и ограниченията, до които
той може да възлиза, както и постигнатите между страните в застрахователния
договор валидни уговорки за това как ще бъде определен този размер.
В чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ е предвидено, че при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетение, което
трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане
и застраховане по договорена застрахователна стойност, като то не може да
надхвърля застрахователната сума. Специални правила за определяне на размера на
застрахователното обезщетение са предвидени в чл. 389 КЗ в хипотезата на подзастраховане. Съгласно чл. 389, ал. 1 КЗ ако е уговорена
по-малка застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната,
стойност на застрахованото имущество и то погине или бъде повредено,
застрахователят обезщетява пълния размер на вредата до размера на
застрахователната сума. В чл. 389, ал. 2 КЗ е предвидено, че ако
застрахователният договор е сключен с уговорка за пропорционално обезщетяване,
обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и
действителната, съответно възстановителната, стойност.
С оглед на описаните законови правила за определяне на размера на
дължимото застрахователно обезщетение и предвид направеното от ответника
възражение съдът дължи да се произнесе по това дали по отношение на процесния застрахователен договор е налице хипотезата на подзастраховане.
При тълкуване на разпоредбата на чл. 389, ал. 1 КЗ трябва
да се заключи, че подзастраховане е налице, когато
уговорената в договора за имуществена застраховка застрахователна сума е
по-малка от действителната, съответно
възстановителната, стойност на застрахованото имущество към
датата на сключване на застрахователния договор. Сравнението на
застрахователната сума трябва да се извърши или с действителната, или с възстановителната
стойност на имуществото, като която от двете следва да бъде използвана зависи
от това въз основа на коя от двете стойности е определена застрахователната
сума по конкретния застрахователен договор, която съгласно чл. 400 КЗ може да
бъде определена съгласно всяка от тези две стойности, като ако в договора не е
уговорено изрично според коя от тях е определена, се приема, че това е съгласно
действителната стойност на застрахованото имущество.
Процесният договор за имуществена застраховка е сключен при общи
условия, изготвени от ЗК „У.” АД. Те са станали задължителни за
застрахования „К.” ООД, тъй като се
установява, че са му предадени при сключването на договора и той е заявил
писмено, че ги приема, което е видно от изявлението, направено от него в самата
застрахователна полица. Следователно по делото е доказано, че са спазени императивните
изисквания на чл. 348, ал. 1 КЗ. По делото не е спорно, че съдържанието на
приложимите към договора общи условия е това на представените такива с исковата
молба, които се намират на от л. 11 до л. 14 от делото на СГС. Това се твърди
от ищеца и не се оспорва от ответното застрахователно дружество. Следователно
съдържанието на постигнатите със сключения между страните застрахователен
договор уговорки се определя както от съдържанието на клаузите, които са
включени в самата застрахователна полица, но така също и от клаузите, които са
част от посочените общи условия.
В чл. 20 от приложимите към процесния
застрахователен договор общи условия е предвидено, че застрахователната сума се
посочва от застрахования при сключване на застраховката, като застраховката се
сключва на база възстановителната стойност на имуществото. Това означава, че в
случая за да отговори на въпроса дали е налице хипотеза на подзастраховане
по отношение на всяка една от увредените застраховани вещи, съдът трябва да
извърши сравнение между застрахователната сума, която е определена в договора
поотделно за всяка вещ и нейната възстановителна стойност към датата на
сключване на договора, която съгласно легалната дефиниция на това понятие,
дадена в чл. 400, ал. 2 КЗ, представлява стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Размерът на възстановителната стойност на увредените от
пожара вещи към датата на сключване на процесния
договор за имуществено застраховане съдът приема за доказан от заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, изготвена от вещото лице А.Ц. и по
специално от изчисленията, дадени в корекцията към основното заключение,
депозирана на 12.04.2023 г. Експертът е достигнал до мотивиран извод за
възстановителната стойност на всеки от застрахованите активи при съобразяване
на неговия вид, както и на приложимата по отношение на него методология за
определяне на възстановителната стойност и след анализ на всички събрани в
производството доказателства и при прилагане на специалните знания, които той
притежава, а съдът няма. Следователно възстановителната стойност на
застрахованите имущества, които са увредени в резултат на избухналия пожар, е в
размер на 817 290 лв. за сградата, представляваща складови помещения с
разгърната застроена площ от 926 кв.м., в размер на 892 140 лв. за двуетажна
сграда – офиси и битова част, работилница за климатици
и в размер на 73 505, 51 лв. за МСО – газификация. При извършване на съпоставка
между всяка от тези стойности със застрахователната сума, определена от
страните в съдържанието на процесния застрахователен
договор за всяко от тези имущества, е видно, че последната е по-ниска от
първата, като това се отнася за всяка от трите вещи. Това означава, че в случая
е налице подзастраховане по отношение на
застрахованите активи, представляващи складови помещения с разгърната застроена
площ от 926 кв.м., двуетажна сграда – офиси и битова част, работилница за климатици и МСО – газификация, находящи
се в с. Царимир, общ. Съединение и дължимото на ищеца, в качеството му на
застрахован, застрахователно обезщетение за настъпилите по тях вреди в резултат
на избухналия на 20.08.2019 г. пожар трябва да се определи съобразно
специалните правила за това, предвидени в КЗ, които се прилагат в случаите на подзастраховане.
От съдържането на приложимите към процесния застрахователен договор общи условия се
установява, че страните са постигнали съгласие за включване в неговото
съдържание на уговорка за пропорционално обезщетяване, в която е предвидено, че
в случай на щета обезщетението се определя от съотношението между застрахователната сума и възстановителната стойност на имуществото
/чл. 45 от общите условия/. Ето защо приложението намира правилото на чл. 389,
ал. 2 КЗ, съгласно което застрахователното обезщетение за причинените на
застрахованите вещи вреди трябва да се определи според съотношението между
застрахователната сума и възстановителната стойност на тези вещи, т.е. не е равно
на размера на действителната стойност на претърпяната вреда, а на процент от
тази стойност, който се изчислява спрямо съотношението на възстановителната
стойност към застрахователната сума на всяка от вещите. Това съотношение е
изчислено в допълнението към заключението на приетата по делото СТЕ, депозирано
на 12.04.2023 г. и е както следва по отношение на отделните вещи: - за сградата, представляваща складови помещения
с разгърната застроена площ от 926 кв.м. е от 21, 79 %; - за двуетажна сграда –
офиси и битова част, работилница за климатици е от
47, 82 %, а за МСО – газификация е от 81, 63 %.
На следващо място, за да определи размера на дължимото от
ответното застрахователно дружество обезщетение за претърпените от ищеца вреди,
причинени от избухналия пожар, съдът трябва да определи и действителната
стойност на претърпяната вреда.
Действителната стойност на претърпяната
вреда, вследствие на увреждане на една вещ при настъпило застрахователно
събитие, е равна на средствата, определени по пазарни цени, които следва да се
заплатят за извършване на ремонт по възстановяване на щетите по нея, тъй като с
тях се намалява имуществото на застрахования. Изводи за това какви строителни
дейности следва да бъдат извършени за възстановяване на увредената от пожара
сграда, както и за това какъв е размерът на разходите за тяхното извършване,
определен по средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието, са
направени в основното заключение на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза и корекцията към него от 12.04.2023 г., които съдът кредитира
изцяло. Вещото лице е достигнало до тях след анализ на всички събрани в
производството доказателства и при прилагане на специалните знания, които то
притежава, а съдът няма и те са мотивирани. Следователно размерът на разходите,
които трябва да бъдат направени от ищеца за извършване на ремонт за
възстановяване на застрахованите три сгради в състоянието, в което са били преди
пожара, възлизат на следните суми: - разходите за възстановяване на сградата,
представляваща складови помещения с разгърната застроена площ от 926 кв.м., са
на стойност от 552 765, 48 лв.; - разходите за възстановяване на двуетажна
сграда – офиси и битова част, работилница за климатици
са на стойност от 618 857, 27 лв. и разходите за възстановяване на МСО –
газификация, са на стойност от 55 575, 78 лв. На тези стойности възлиза претърпяна
от „К.” ООД вреда от увреждането
на всяка една от застрахованите по процесния договор вещи.
При съобразяване на действителната стойност
на вредите от повреждане на всяка една вещ и на изчисленото процентно
съотношение между възстановителната стойност и застрахователната сума на всяка
една от вещите, съдът счита, че размерът на дължимото по процесния договор застрахователно обезщетение възлиза на 120
466, 06 лв. за сградата,
представляваща складови помещения с разгърната застроена площ от 926 кв.м., на
295 950, 85 лв. за двуетажна сграда – офиси и битова част, работилница за климатици и на 45 364, 58 лв. за МСО – газификация или
общият размер на обезщетението за всички имущества, увредени от избухналия на
20.08.2019 г. пожар, е в размер на 461 771, 49 лв.
В чл. 49 от общите условия, приложими към
договора за имуществена застраховка, сключен между страните по спора, е
постигнато съгласие между тях, че от дължимото от застрахователя обезщетение се
приспада сумата, за която могат да бъдат реализирани останките от увреденото
имущество. Така постигнатата уговорка между страните по сделката е задължителна
в техните отношения, поради което съдът трябва да я съобрази и да приеме, че по
тяхна обща воля размерът на дължимото от ЗК „У.” АД застрахователно обезщетение за причинените в
резултат на избухналия пожар вреди се изчислява като от сумата в размер на 461
771, 49 лв. се извади сумата, която застрахованото дружество „К.”
ООД е получило от реализация на
останките от увреденото имущество, която не се спори, че е в размер на 8 016,
80 лв. предвид изявленията на процесуалните представители на двете страни,
направени в съдебно заседание, проведено на 15.09.2021 г. /л. 646 от делото на
СГС/. Следователно размерът на
дължимото от ответника на ищеца обезщетение възлиза на сумата от 453 754, 69
лв.
От ответника в процеса е заявено възражение за наличие на основание за
намаляване на размера на дължимото на ищеца обезщетение. Доколкото то е
направено в преклузивния срок за това по чл. 367 ГПК,
отнасящ се за всички правоизключващи възражение,
какъвто характер има и това, трябва да се приеме, че то е своевременно въведено
в предмета на делото и съдът дължи да се произнесе по него. То се основава на
твърдения за допуснато от застрахованото лице поведение, което представлява
неизпълнение на възникнало за него задължение по застрахователния договор да
вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, като се сочи, че то е причина за настъпване на застрахователното
събитие – пожар или най-малкото е причина за увеличаване на размера на вредите
от това събитие.
В чл. 395, ал. 1 КЗ е регламентирано задължение, което възниква за
застрахованото лице по договор за имуществена застраховка и което се изразява в
това, че то е длъжно да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество
от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи
за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска
застрахователя да прави проверки. Съдържанието на тази законова норма е
възпроизведено точно и в чл. 28 от приложимите към процесния
застрахователен договор общи условия. Ето защо съдът приема, че по силата на
договора за имуществена застраховка от 17.12.2018 г. в тежест на „К.” ООД е
възникнало задължение за срока на неговото действие да взема мерки за
предпазване на застрахованите с него вещи от вреди. Това задължение по своето
естество е такова, което има за цел да не бъде допуснато такова поведение на
застрахования, с което да се увеличи поетия от
застрахователя риск, т.е. да не се създава по-голяма вероятност от настъпване
на застрахователно събитие.
Неизпълнението
от страна на застрахования на задължението му да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди може да бъде основание за застрахователя да
намали дължимото застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението.
При тълкуването им във връзка една с друга на нормите на чл. 395, ал. 1, ал. 4
и ал. 5 КЗ съдът счита, че това право възниква за застрахователя, само когато се установи, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението, допуснато от застрахования и
настъпването на застрахователното събитие. Доказването на такава причинна
връзка в процеса е поставено в тежест на застрахователя, доколкото той е
страната, която черпи благоприятни правни последици от позоваването на това
обстоятелство.
Поведението на
застрахования, което ответникът твърди, че представлява неизпълнение на
задължението му по чл. 395, ал. 1 КЗ съответно на чл. 28 от приложимите към процесния застрахователен договор общи условия, се изразява в това, че след
сключване на застрахователния договор застрахованият е изградил в имота, където
се намират застрахованите сгради, открит метален навес, който не е отделен от тях
при спазване на изискванията за пожарна безопасност, предвидени в чл. 16 от
Наредба Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-техническите
правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
От представеното по делото удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено на 01.08.2019 г., намиращо се на л. 23 от делото на СГС, се установява, че в недвижимия поземлен имот в с. Царимир, в който се намират увредените при пожара вещи, който не се спори, че е собствен на „К.” ООД, е изграден строеж, представляващ открит навес. От фактите, посочени в това удостоверение, е видно, че за изграждането на този строеж е издадено разрешение за строеж от 18.09.2018 г., че възложител на строежа е ищецът „К.” ООД, както и че за строежа на 04.06.2019 г. е издаден констативен акт за установяване годността за приемане на строежа. В издаденото удостоверение от компетентния за това орган е направена констатация, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж, както и че се въвежда в експлоатация. С оглед на доказаните от съдържанието на цитираното удостоверение обстоятелства, съдът приема, че по делото е установено, че от ищеца са извършени действия по изграждане на открит навес в поземления имот, в който се намират застрахованите с процесния застрахователен договор сгради, както и че тези действия са осъществени в периода от 18.09.2018 г., когато е дадено разрешение за започване строителството на открития навес, до 04.06.2019 г., когато е съставен констативен акт, който е този предвиден в чл. 176 ЗУТ и който за да бъде издаден, предполага строежът да е завършен. След като действията по строителство на открит навес са извършени от ищеца в периода до 04.06.2019 г., то трябва да се приеме, че те са предприети или изцяло, или поне отчасти в срока на действие на договора за имуществена застраховка, през който период за застрахования е съществувало задължението да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. С оглед на това съдът трябва да отговори на въпроса дали при извършване на строителството на открития навес ищецът е взел мерки да не застраши застрахованите сгради, намиращи се в същия поземлен имот, в който е изграден навеса, от увреждане при настъпване на пожар, който е един от рисковете, който е покрит по процесния застрахователен договор.
В чл. 169, ал. 1 ЗУТ е предвидено, че строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания към строежите, определени в приложение І на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.), които изисквания се отнасят за: 1. механично съпротивление и устойчивост; 2. безопасност в случай на пожар; 3. хигиена, здраве и околна среда; 4. достъпност и безопасност при експлоатация; 5. защита от шум; 6. икономия на енергия и топлосъхранение; 7. устойчиво използване на природните ресурси. Съгласно чл. 169, ал. 4 ЗУТ изискванията за проектирането, изпълнението, контрола и въвеждането в експлоатация на строежите, както и изискванията за безопасност на строежите се определят в издадени наредби. Една от тези наредби е Наредба Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, в която са установени изискванията към различните строежи за пожарна безопасност, които в случая е следвало да бъдат спазени при изпълнение на строителството на открития навес.
При изпълнение на един строеж задължението за спазване на нормативните изисквания за неговото изграждане, включително тези за неговата пожарна безопасност, възниква за всички участници в процеса на строителство, които съгласно чл. 160, ал. 1 ЗУТ са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна“, техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. Ето защо и доколкото ищецът „К.” ООД е възложител на строежа, представляващ открит метален навес в поземления имот в с. Царимир, то той, наред с останалите участници в строителството, дължи изпълнение на задължението да спазва всички правила за изграждане на строежа, включително установените в нормативните актове изисквания за безопасност в случай на пожар. Предвид факта, че по делото не е спорно, че откритият метален навес е изграден до източната стена на една от намиращите се в имота сгради, представляваща работилница за климатици, която е предмет на сключената имуществена застраховка, изпълнението на задължението на ищеца да изгради този навес при спазване на правилата за пожарна безопасност, установените в ЗУТ и приетите подзаконови нормативни актове, има отношение към изпълнението от това лице на задължението, което е възникнало за него по сключения с ответника договор за имуществена застраховка да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, защото само при изграждане на навеса в съответствие със строителните изисквания, включително тези за пожарна безопасност, той ще е изпълнил и задължението си да не увеличава риска от увреждане на застрахованите вещи в резултат на настъпил риск, който застрахователят се е задължил да покрива, един от които е избухнал пожар.
Всеки от участниците в строителството обаче с оглед на различната компетентност, която има, следва да извърши различни дейности по време на строителството, за да осигури изпълнението на строежа в съответствие с нормативните изисквания за това. При тълкуване на нормата на чл. 161, ал. 4 ЗУТ, регламентираща за изпълнение на какви действия отговаря възложителят в процеса на строителство, съдът счита, че за да изпълни задължението да осигури съответствието на строежа с нормативните изисквания за изграждането му, той е длъжен да осигури необходимите документи по чл. 142, ал. 5, т. 7 и 8 ЗУТ, да сключи договор с проектант, с лице, извършващо оценка за съответствие на инвестиционния проект и да предостави необходимите документи на тези лица, да сключи договор за строителен надзор, договор за строителство и договор за авторски надзор на обекта, когато такива се изискват и чак след сключване на тези договори да започне процесът по строителство. Лицата, които отговарят за това строежът да бъде проектиран и изпълнен съобразно изискванията на чл. 169, ал. 1 ЗУТ, едно от които е изискването за пожарна безопасност, са други участници в строителството. Това са проектантът, който съгласно чл. 162, ал. 4 ЗУТ носи отговорност за проектиране на строежа при спазване на тези изисквания, както и строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, които носят отговорност за изпълнение на строежа съобразно тези изисквания съгласно чл. 163, ал. 2 ЗУТ и чл. 168, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Това законодателно разрешение е логично предвид факта, че обикновено възложителят няма специалните знания и компетентност в процеса на проектиране, изпълнение и контрол на строителството, поради което чрез договор той е длъжен да възложи извършване на конкретните действия по проектиране, изпълнение на строежа и надзор на трети лица, притежаващи необходимата за това правоспособност. Предвид изложеното трябва да се заключи, че в тежест на застрахованото дружество „К.” ООД, което има качеството единствено на възложител на строежа, представляващ открит метален навес в поземления имот в с. Царимир, е възникнало задължение да осигури всички необходими документи преди започване на строителството, да сключи договори с останалите участници в строителството и да им предостави необходимите документи. В тежест на това дружество обаче не е възникнало задължение да проектира строежа при спазване на изискванията за пожарна безопасност, нито задължение да изпълни строежа при спазване на заложените в проекта изисквания за пожарна безопасност, нито да извършва контрол дали строежът се изпълнява при спазване на тези изисквания, защото по делото няма представени доказателства, че в процеса на строителство то е имало качеството на проектант, строител или строителен надзор, които са участниците в строителството, за които възникват тези задължения.
В производството не се твърди и не се представят доказателства, че „К.” ООД преди започване строителството на открития навес в с. Царимир не се е снабдило с всички необходими за това документи, че не е сключило договори с проектант и с лице, извършващо оценка за съответствие на инвестиционния проект, че не е сключило договор за строителство и договор за авторски надзор на обекта. Ето защо трябва да се приеме, че това дружество, което е застраховано лице по процесния договор за имуществено застраховане, не е допуснало неизпълнение на задълженията, които възникват за него в процеса на строителство и имат за цел да се постигне изграждане на строеж в съответствие с изискванията, установени в чл. 169, ал. 1 ЗУТ и приетите подзаконови нормативни актове, едно от които е изискването за пожарна безопасност. Изпълнявайки тези свои задължения „К.” ООД е взело мерките, които съгласно закона са негова отговорност, за да осигури пожарната безопасност на застрахованите сгради при извършване на строителство на навес в непосредствена близост до тях.
В производството е прието заключение на извършена тройна съдебна пожаро-техническа, което съдът кредитира изцяло като съдържащо подробно мотивирани еднопосочни изводи на три вещи лица, които те са дали при прилагане на специални знания, които имат в областта на пожарната безопасност, а съдът няма. При отговор на четвърта задача експертите са заключили, че в процеса на изграждане на открития метален навес, където е било огнището на пожара, е извършено едно нарушение на правилата за пожарна безопасност, което се изразява в това, че навесът е изпълнен върху изградената преди това на място площадка за противопожарни нужди /тупиков пожарен път/, като това е съгласно изготвения проект. Съдът при съобразяване на изводите на вещите лица, формулирани в самото заключение на изготвената експертиза, както и уточненията, направени в разпита им в съдебно заседание на 15.12.2021 г., намира, че те не са констатирали да е извършено нарушение на строителните правила, предвидени в Наредба Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, относно спазването на определени отстояния от другите сгради в имота при изграждане на строежа, представляващ открит метален навес. Това става особено ясно от изявлението на вещото лице М. в съдебно заседание, в което той сочи, че не е имало необходимост да се осигури спазването на конкретни разстояния от другите сгради, защото изпълненият строеж представлява открит навес, а не склад, по отношение на който вид строеж има изисквания за спазване на конкретни отстояния /л. 886 от делото на СГС/. По делото няма представени други доказателства, от които да може да се заключи, че изпълненият строеж може да се квалифицира като открит или закрит склад, особено след като от приетото удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено на 01.08.2019 г., строежът е посочен изрично като открит навес, а не като склад.
Установеното в заключението на тройната експертиза нарушение, изразяващо се в това, че съгласно проекта навесът е изпълнен върху изградената площадка за противопожарни нужди, с оглед естеството си е такова, което е допуснато при извършване на дейността по проектиране на строежа и при неговото изпълнение. Както беше посочено обаче задължения за спазване на строителните правила за проектиране и изграждане на отворения метален навес възникват не за възложителя „К.” ООД, а за други лица, каквито са проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, поради което и описаното от експертите действие, квалифицирано от тях като нарушение на съществуващите изисквания за проектиране на строежа, не може да се отнесе по никакъв начин към дължимото от ищеца поведение. Това означава, че допускането на констатираното от вещите лица нарушение при проектиране и изпълнение на открития навес не може да доведе до извод за неизпълнение от застрахованото дружество на задължението му да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, които биха могли да бъдат причинени от риска пожар, и да бъде основание за възникване за ответното застрахователно дружество на правото да намали дължимото застрахователно обезщетение на основание чл. 395, ал. 4, изр. 2 КЗ. Освен това по отношение на това нарушение трябва да се посочи, че в заключението на тройната съдебна пожаро-техническа експертиза е направен извод, че то не е допринесло за избухването на пожара и за увеличаване на вредите от него, който съдът кредитира и въз основа на който прави правният извод, че дори и да се приеме, че проектирането на строежа съобразно строителните изисквания за пожарна безопасност може да се възложи като задължение за „К.” ООД, то в случая липсва причинна връзка между неизпълнението на това задължение и настъпилото застрахователно събитие. Това също означава, че не са налице всички предвидени в закона предпоставки за възникване в полза на ответника на правото да намали дължимото на ищеца застрахователно обезщетение.
При разпита на вещите лица, изготвили тройната съдебна пожаро-техническа експертиза, проведен в съдебно заседание на 15.12.2021 г., се установява, че те са констатирали и друго поведение на определени лица, което считат, че е неправилно и е довело до настъпване на застрахователното събитие, което се изразява в това, че при монтиране на метален стелаж в изградения навес е натиснат преминаващ кабел, с което е нарушена неговата цялост. Съдът няма да обсъжда кое е лицето, което е извършило тези действия, дали то носи отговорност за това и дали тези действия са в причинна връзка с избухналия пожар, защото посоченото поведение не е своевременно въведено от ответника в процеса като основание на заявеното от него възражение за намаляване на дължимото застрахователно обезщетение нито в писмения отговор, нито в отговора на допълнителната искова молба. Позоваването на това нарушение с твърдение, че то е извършено от застрахованото лице, е направено от ответника едва в депозираната по делото писмена защита, което е извън преклузивния срок за това, предвиден в ГПК, който е срокът по чл. 367, ал. 1 ГПК и се отнася за всички правоизключващи възражения, каквото е и това за наличие на предпоставки за частично или пълно отпадане на отговорността на застрахователя поради неизпълнение на конкретни задължения от застрахования. Недопустимо е една страна да заявява в процеса правоизключващи възражения едва с писмената си защита, защото към този момент вече е даден ход на устните състезания по делото и не може да бъде дадена възможност на насрещната страна да се защити по направеното възражение и да ангажира доказателства за това.
Съдът няма да обсъжда и въпроса кой правен субект е извършил действия по съхраняване на негорими материали в горими опаковки и на горими материали в зоната на навеса и дали ищецът, като собственик на имота, е имал задължение да вземе мерки да предотврати това, защото ответникът не въвежда такова поведение като основание на възражението си за наличие на предпоставките за намаляване на дължимото застрахователно обезщетение в преклузивния срок за това. В подадения по делото писмен отговор и отговор на допълнителна искова молба ответното дружество се позовава само на поведението на ищеца по изграждане на открития навес в близост до застрахованите вещи при неспазване на строителните правила за осигуряване на пожарна безопасност, което вече беше разгледано от съда. Ответникът се позовава на факта на съхраняване на определени материали в зоната на открития навес, като основание за отпадане съответно за намаляване на задължението му за заплащане на застрахователно обезщетение едва с писмената си защита, депозирана по делото, което, както се посочи, е несвоевременно направено правоизключващо възражение и съдът не може да се произнася по него.
Липсата на доказателства за това, че застрахованият „К.” ООД е извършил такова поведение, с което е бездействал да изпълни свои задължения, възникващи в процеса на строителство на открит метален навес, с които да предприеме мерки за предпазване на застрахованите по процесния застрахователен договор вещи от вреди, означава, че не е налице твърдяното от ответника неизпълнение на негово задължение по застрахователния договор и съответно че не е налице основание за намаляване на дължимото по тази сделка застрахователно обезщетение.
В подадената по делото писмена защита ответникът за първи път прави възражения за наличие на изключени рискове, което е основание за отпадане на неговата отговорност по процесния застрахователен договор. Такива възражения не са заявявани в подадения в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК писмен отговор, като дори в отговора на допълнителната искова молба тази страна подчертава, че не е направила отказ да заплати застрахователно обезщетение, какъвто би бил налице и при позоваване на изключен риск, а само претендира, че са налице предпоставките за неговото намаляване. Тези възражения са правоизключващи такива по отношение на предявеното спорно право, поради което ответникът е длъжен да ги заяви в процеса в срока за подаване на писмен отговор на исковата молба по чл. 367, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 370 ГПК с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя на ищеца правопогасяващи, правоизключващи и правоотлагащи възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Ето защо и направените след изтичане на срока по чл. 367, ал. 1 ГПК от ответника възражения, свързани с твърденията му за отпадане на неговата отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение, които се основават на факти, които са съществували и са му били известни преди изтичане на преклузивния срок, не могат да бъдат разглеждани от съда. Трябва да се посочи, че тези възражения не просто не са направени в срока за подаване на писмен отговор, но те не са заявени и в хода на производството след установяване на определени факти в процеса на събиране на доказателства, а са направени чак след приключване на устните състезания по делото, в който момент съдът не може да извършва никакви други процесуални действия, освен да се произнесе с решение, поради което няма как насрещната страна да се запознае с тези възражения и да се защити по тях, което не може да се допусне в състезателния съдебен процес, в който двете спорещи страни са равнопоставени. По същите причини съдът няма да разглежда и направеното от ЗК „У.” АД отново за първи път с писмената защита възражение, че отговорността му за вредите, причинени от описаното в исковата молба събитие, трябва да бъде ограничена до предвидения в застрахователния договор лимит от 100 000 лв. Все пак в тази връзка съдът ще посочи, че видно от съдържанието на застрахователната полица ограничение на отговорността на застрахователя до сумата от 100 000 лв. е уговорено да се отнася до вреди, причинени от риска „късо съединение/ токов удар“, който е различен риск от риска „пожар“, който се твърди, че е настъпил на 20.08.2019 г. и от който се сочи, че се е породило заявеното в процеса право на ищеца да получи обезщетение, поради което това възражение няма и връзка с предмета на делото.
Предвид
всичко изложено трябва да се заключи, че за ЗК „У.” АД е възникнало задължението да заплати на застрахованото дружество „К.”
ООД застрахователно обезщетение, което
възлиза на сумата от 453 754, 69 лв. за
обезщетяване на вредите по застрахованите с процесния
договор вещи, причинени в резултат на избухнал на 20.08.2019 г. пожар. По
делото не е спорно, че при предявяване на иска ответникът е погасил част от
това задължение в размер на 252 949, 58 лв., което означава, че неплатената
част от него възлиза на сумата от 200 805, 11 лв. В производството не се твърди
и не се представят доказателства за това, че ответникът е изпълнил тази част от
възникналото в негова тежест задължение, което прави предявеният в процеса иск
основателен до посочения размер, като той следва да се отхвърли за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 411 790, 94 лв.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разноски в общ размер на 26 877, 34 лв., от които 16 471, 64 лв. – държавна такса, 2 405, 70 лв. – платени депозити, както и 8 000 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено. При съобразяване на размера на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 13 106, 43 лв.
От ответника ЗК „У.” АД са представени доказателства за заплащане на разходи за водене на делото в общ размер от 14 420 лв., от които 2 540 лв. – платени депозити и 11 880 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. При съобразяване на отхвърлената част от иска се установява, че дължимите на ответника разноски възлизат на 7 388, 25 лв.
С оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 718, 18 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застраховатена компания У.” АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.“ ООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер на 200 805, 11 лв. /двеста хиляди осемстотин и пет лева и единадесет стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка, сключен със застрахователна полица № 19054BS0002/ 17.12.2018 г., между „К.” ООД и ЗК „У.” АД, за обезщетяване на вредите, причинени върху застрахованото имущество, представляващо вещи, намиращи се на адрес с. Царимир, общ. Съединение, обл. Пловдив, местност Кошут тепе, ул. Георги Димитров и представляващи: 1. складови помещения с разгърната застроена площ от 926 кв.м.; 2. двуетажна сграда – офиси и битова част с площ от 375 кв.м.; 3. работилница за климатици; 4. МСО – газификация /бутилкова група/, от настъпило на 20.08.2019 г. застрахователно събитие - пожар, ведно със законната лихва върху главницата от 15.10.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 200 805, 11 лв. до пълния предявен размер от 411 790, 94 лв.
ОСЪЖДА „Застраховатена компания У.” АД да заплати на „К.“ ООД сума в размер на 5 718, 18 лв. /пет хиляди седемстотин и осемнадесет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, изчислени по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: