Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 577
09.08.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело № 501 по описа на съда за 2022 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.118 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Ш.В.С. с ЕГН **********,***,
подадена чрез пълномощник – адв. В.Ч., с посочен съдебен адрес:***, офис 8,
против Решение №1012-26-190-1/11.05.2022г. на Директора на Териториално
поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане №**********№7прот.№Y01128/01.04.2022г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт
е неправилен и незаконосъобразен, противоречащ на материалния закон. Сочи се,
че неправилно било приложено материалното право относно правилното определяне
на началната дата на отпускане на ЛПОСВ, като същата била отпусната , считано
от 29.04.2021г., вместо от 23.10.2020г.
– датата на придобиване на правото на ЛПОСВ по чл.68 ал.3 от КСО. Твърди се, че
дори и да било налице влязло в сила Разпореждане **********-2140-26-215/11.03.2021г.
на Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, то постановения отказ за
отпускане на ЛПОСВ на основание чл.68 ал.3 от КСО бил отново незачитането като
действителен стаж на времето на наборна военна служба, т.е. незаконосъобразно
било отказано отпускането с оглед на диспозитива на Решение №138/02.03.2022г.
по адм. д. №1213/2021г. на Административен съд – Хасково. От влизането в сила на
предходното разпореждане и на основание чл.105 от КСО, незаконосъобразно било
отказано отпускането на ЛПОСВ от правилната начална дата. По изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с
него разпореждане и връщане на преписката на ТП на НОИ – Хасково, с указание за
правилно прилагане на материалното право и отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя от датата на придобиване на
правото. Претендира се присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен
процесуален представител, който уточнява, че пенсията не е отпусната с правилната
начална дата, тъй като има предходно заявление. Моли да се отмени обжалваното
решение и потвърденото с него разпореждане в частта относно началната дата, от
която е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита, че
следва да се приеме за служебно известно диспозитива и мотивите на съдебно
Решение №138 от 02.03.2022г. по адм. д. №1213/2021г. по описа на
Административен съд – Хасково, от което е видно, че времето на наборна военна
служба следва да бъде зачетен като действителен стаж. С този действителен стаж
условията за отпускане на пенсия по чл.68 ал.3 били налични и към датата на
първото заявление от 23.10.2020г., като правното основание да се отпусне била
разпоредбата на чл.99 ал.2 от КСО. Разпореждането, което влязло в сила,
административният орган можел да си го измени, когато било неправилно отказано,
а реално имало диспозитив на съда за това. Второто основание – по чл.105,
искането за пенсия можело да се изплаща
в 3-годишния срок, който, считано от 2020г. при изчислението по реда на чл.171,
изтичал през 2024г., от 01 януари на годината, която следвала срока, поради
което се счита, че всички законови предпоставки да се уважи жалбата били налице.
Моли се за присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения
договор за правна помощ.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез
процесуалния си представител по делото заема становище за неоснователност на
жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 12.11.2020г. жалбоподателят Ш.В.С. е подал Заявление с вх.№Ц2113-26-1899/12.11.2020г. до директора на ТП на НОИ – Хасково с молба
да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към
заявлението си приложил документи, удостоверяващи осигурителния му стаж и
доход.
С Разпореждане
№**********/2140-26-215 от 11.03.2021г., на основание чл.68, ал.1-3, чл.69б
ал.2 и ал.5 от КСО, Ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ –
Хасково е отказал да отпусне лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ш.В.С..
Пенсионният орган е приел, че съгласно чл.69б ал.2 от КСО на С. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на
втора категория труд, тъй като лицето има навършена възраст **г. **м. **дни, няма сбор от осигурителен стаж
и възраст – 100, а има 85 и няма 15 години при условията на втора категория
труд, а има **г. **м. ** дни.
Посочено е също, че Ш.В.С. не отговаря на условията и няма право на ЛПОСВ на
основание чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като е на възраст ** г. и ** м. и ** дни, но няма **г. и ** месеца
осигурителен стаж, а има ** г. ** м. ** дни. На следващо място обосновал
отказа си за отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО с това, че
жалбоподателят няма изискуемия действителен осигурителен стаж от ** години, а
има такъв от ** г., ** м. и ** дни, като
при определянето на действителен осигурителен стаж пенсионният орган,
позовавайки се на разпоредбите на чл.15, ал.4 от НПОС и §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, е изключил стажа за периода на редовна военна служба – ** г., ** м. и ** дни, от
12.10.1974г. до 30.10.1976г. и стажа за период на безработица – ** м., от
16.01.1992г. до 16.07.1992г.
Разпореждането е връчено на 24.03.2021г.
С жалба
вх.№1012-26-202 от 29.04.2021г. Ш.В.С. оспорил Разпореждане №**********/2140-26-215
от 11.03.2021г. пред Директора на ТП на НОИ – Хасково.
С Решение №1012-26-202-1/02.05.2021г. Директорът на ТП
на НОИ –Хасково оставил без разглеждане жалбата, подадена от Ш.В.С. срещу
Разпореждане №**********/2140-26-215 от 11.03.2021г. на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково и прекратил производството по жалба с вх.
№1012-26-202/29.04.2021г. на ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.117 ал.2 от КСО, във връзка с чл.88 ал.1 т.2 от АПК, като подадена след законоустановения
срок за обжалване.
На 29.04.2021г. жалбоподателят Ш.В.С. е подал ново Заявление с
вх.№2113-26-636/29.04.2021г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково с молба да
му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С Разпореждане №**********/2144-26-38 от 10.08.2021г.,
на основание чл.27 ал.2 т.1 от АПК, Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ
–Хасково е прекратил производството по заявление с №2113-26-636/29.04.2021г. на
Ш.В.С.. В разпореждането е посочено, че със заявление вх. №Ц2113-26-1899/12.11.2020г.
лицето е направило искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст и с разпореждане №**********/2140-26-215/11.03.2021г.
е отказано. На 29.04.2021г. в ТП на НОИ Хасково е входирана жалба с вх. №
1012-26-202/29.04.2021г. С Решение №1012-26-202-1/12.05.2021г. на Директора на
ТП на НОИ – Хасково жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено
производството, тъй като не е подадена в законоустановения срок за подаване по
чл.117 ал.2 КСО. Със заявление вх. №2113-26-636/29.04.2021г. лицето отново
прави искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Посочено е, че към заявлението не са представени допълнително документи за положен
осигурителен стаж. Обсъдена е разпоредбата на чл.27 ал.2 т.1 от АПК и е прието,
че са налице процесуални пречки по смисъла на чл.27 ал.2 т.1 от АПК за
разглеждане и произнасяне по искането на лицето. Страните и предмета по
предходното производство са идентични с тези по настоящото.
Ш.В.С. е оспорил Разпореждане №2140-26-38 от 10.08.2021г.
с жалба вх.№1012-26-398 от 02.09.2021г. чрез Директора на ТП на НОИ – Хасково
пред Административен съд - Хасково.
С Определение
№71 от 28.09.2021г. по ч. адм. д. №919 по описа за 2021г., Административен съд
– Хасково е отменил Разпореждане №2140-26-38/10.08.2021г. на Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково и е изпратил преписката на
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково за разглеждане по същество на Заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх.
№2113-26-636/29.04.2021г. на ТП на НОИ – Хасково. Определението е влязло в
сила на 07.10.2021г.
С Разпореждане
№**********/2140-26-783 от 20.10.2021г., на основание чл.68, ал.1-3, чл.69б
ал.2 и ал.5 от КСО, Ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ –
Хасково е отказал да отпусне лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ш.В.С..
Пенсионният орган е приел, че съгласно чл.69б ал.2 от КСО на С. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на
втора категория труд, тъй като лицето има навършена възраст **г. **м. ** дни, но няма **г.
осигурителен стаж по условията на втора категория труд, а има **г. **м. ** дни и няма
сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а има 86. Посочено е също, че С. няма
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и на основание чл.68,
ал.1-2 от КСО, тъй като има
навършена възраст ** г. ** м. ** дни, но няма осигурителен стаж **г., а има ** г. ** м. ** дни. На
следващо място обосновал отказа си за отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.68, ал.3
от КСО с това, че жалбоподателят няма изискуемия действителен осигурителен стаж
от ** години, а
има такъв от ** г. ** м. и ** дни, като
при определянето на действителен осигурителен стаж пенсионният орган,
позовавайки се на разпоредбите на чл.15, ал.4 от НПОС и §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, е изключил стажа за периода на редовна военна служба – ** г., ** м. и ** дни, от
12.10.1974г. до 30.10.1976г. и периода на изплатено обезщетение за
безработица от 16.01.1992г. до
16.07.1992г. – ** м.
С жалба вх.№1012-26-473 от 25.10.2021г. Ш.В.С.
оспорил Разпореждане №**********/2140-26-783 от 20.10.2021г. пред Директора на
ТП на НОИ – Хасково.
С Решение №1012-26-473-1/16.11.2021г. Директорът на ТП
на НОИ –Хасково отхвърлил жалбата, подадена от Ш.В.С. срещу Разпореждане №**********/2140-26-783/20.10.2021г.
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково.
С Решение №138/02.03.2022г. по адм. д. №1213 по описа
за 2021г., Административен съд – Хасково е отменил
Решение №1012-26-473-1/16.11.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и
потвърденото с него Разпореждане №**********/2140-26-783 от 20.10.2021г. на
Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково и е върнал преписката на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по подаденото от Ш.В.С. заявление с вх. №2113-26-636 от 29.04.2021г.,
съгласно задължителните указания относно тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на решението. Решението е влязло в сила на 19.03.2022г.
С Разпореждане
№********** №7/прот.№Y01128/01.04.2022г., издадено от Ръководител на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на Ш.В.С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, от 29.04.2021г. пожизнено по чл.68
ал.3 КСО във връзка с §22ц ал.1 от ПЗР на КСО, по заявление, подадено на
28.03.2022г. и навършена възраст 67г. и 0 м.
С жалба
вх.№1012-26-190 от 20.04.2022г. Ш.В.С. оспорил Разпореждане №**********
№7 прот. №Y01128/01.04.2022г. пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, като
посочил, че неправилно били приложени разпоредбите на чл.99 от КСО и неправилно
била определена началната дата на отпуснатата с правно основание чл.68 ал.3 от КСО ЛПОСВ. В пенсионната преписка били налични доказателства и с влязло в сила
съдебно решение било установено, че правото на ЛПОСВ било налично още на
23.10.2020г. и в законово регламентирания срок по чл.94 ал.1 от КСО било
подадено заявление в ТП на НОИ – Хасково с вх. №Ц2113-26-1899 от 12.11.2020г.
С Решение №1012-26-190-1/11.05.2022г. Директорът на ТП
на НОИ –Хасково отхвърлил жалбата, подадена от Ш.В.С. срещу Разпореждане №**********№7прот.№Y01128/01.04.2022г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково. Решението е
връчено на 13.05.2022г. (л.15 от делото).
Жалбата е подадена на 25.05.2022г. чрез ТП на НОИ –
Хасково, където е заведена с вх. №1012-26-190-2/25.05.2022г.
Като писмени доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения
акт.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от лице с правен
интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното Решение №1012-26-190-1/11.05.2022г. на
директора на ТП на НОИ – Хасково и Разпореждане №**********№7прот.№Y01128/01.04.2022г. на ръководителя на „ПО“ при
ТП на НОИ - Хасково са издадени в рамките на установената от закона местна,
степенна и материална компетентност – чл.117, ал.1, т.2, б.„а“, респективно
чл.98, ал.1 от КСО.
Спазени са изискванията за форма на разглежданите
административни актове, съгласно чл.59 от АПК. Изложени са фактическите
основания - фактите, като са посочени и правни основания.
Не се установява в хода на производството да са били
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По материалната законосъобразност на оспорения акт,
съдът счита следното:
Спора в настоящото производство е правен и се свежда
до преценка относно началната дата, от която е следвало да се отпусне пенсия по
реда на чл. 68, ал.3 от КСО по отношение на жалбоподателя.
Относима към началната дата за отпускане на
съответната пенсия се явява разпоредбата на чл. 94, ал.1 от КСО, съгласно която
„ Пенсиите
и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако
заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата.
Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на
правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.“
Жалбоподателя претендира да е придобил
право на пенсия по реда на чл. 68, ал.3 от КСО към 23.10.2020, без да излага
съображения относно датата на която е представил пред административния орган
необходимите документи за установяване на обстоятелствата за това.
Доколкото разпоредбата на чл. 94, ал.1
от КСО сочи, че началната дата на отпускане на съответната пенсия е от датата
на придобиване на правото, единствено при наличието на депозирано заявление,
ведно с всички изискуеми документи в 2 месечен срок от настъпването на съответното
право, следва в конкретния случай да се установи дали в 2 месечен срок от
претендираната в жалбата дата – 23.10.2020г. е налице редовно подадено заявление,
ведно с всички изискуеми документи относими към наличието на предпоставки за отпускане на
съответната пенсия,
В конкретния случай, настоящият съдебен
състав намира, че предвид наличието на приключило производство по заявлението
на жалбоподателя от 12.11.2020г. при изложени от органа мотиви за липса на
предпоставки за отпускане на ЛПОСВ, при условията на чл. 68, ал.3 от КСО, не би
могло да се приеме, че това заявление е било придружено с всички необходими
документи относими към установяването наличието на предпоставките за отпускане
на пенсията.
Разпореждане №**********/2140-26-215 от 11.03.2021г.,
на Ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, с което е
отказано да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ш.В.С. не е било обжалвано своевременно от лицето и представлява влязъл в
сила административен акт. Същото не може да бъде предмет на проверка в
настоящото производство и съответно не може да бъде извършена преценка относно
наличието на съответните предпоставки към датата на подаване на първоначалното
заявление, а именно 12.11.20г.
Правилно органът е съобразявал наличието
на съответните предпоставки за отпускане ЛПОСВ от датата на последващото
заявление, а именно 29.04.2021г., предвид че към тази дата са били изминали
повече от два месеца от датата на която е придобито правото, както и че от този
момент е инициирано административното производство, в което след проведено
съдебно оспорване и дадени задължителни указания по тълкуване и прилагане на
закона, административният орган е установил наличието на предпоставките за
отпускане ЛПОСВ по реда на чл. 68, ал.3 от КСО.
Предвид така изложеното, като е отхвърлил жалбата
против Разпореждане №********** №7/прот.№Y01128/01.04.2022г., издадено от Ръководител на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на Ш.В.С. е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст,
от 29.04.2021г. пожизнено по чл.68 ал.3 КСО във връзка с §22ц ал.1 от ПЗР на
КСО, административният орган е издал правилно решение, съответно на материалния
закон. В този смисъл, жалбата срещу това решение е неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
При този
изход на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения размер по чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лева.
Мотивиран така
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш.В.С.
с ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощник – адв. В.Ч., с посочен съдебен
адрес:***, офис **, против Решение №1012-26-190-1/11.05.2022г. на
Директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена
жалбата на оспорващия против
Разпореждане №**********№7прот.№Y01128/01.04.2022г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
ОСЪЖДА Ш.В.С. с ЕГН **********,***, да
заплати на ТП на НОИ - Хасково направените по делото разноски в размер на 100
(сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ: