Решение по в. гр. дело №788/2025 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 465
Дата: 12 ноември 2025 г. (в сила от 12 ноември 2025 г.)
Съдия: Николинка Николова Попова
Дело: 20255200500788
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 465
гр. П., 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Димитър П. Бозаджиев

Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско
дело № 20255200500788 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по подадена въззивна
жалба от “АВТОЛУКС „ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. П.,
ул. „Ал. Стамболийски „ № 63А, представлявано от управителя В.И.С. чрез процесуалния
си представител адв. Л. М. от АК- П. против Решение № 802/30.06.2025 г. постановено по
гражданско дело № 968/2025 г. по описа на Районен съд – П.. С Обжалваното решение ,
Пазарджишки районен съд е отхвърлил предявения от „Авто Лукс“ ЕООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Александър Стамболийски“ № 36А против
„Матрикс Пак“, ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с. Ивайло,
Стопански двор, общ. П., иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК за
осъждане на Матрикс Пак ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на „Авто Лукс“ ЕООД, ЕИК:
********* сумата в размер от 1005,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение на адв. Л. М.
- АК П. за процесуално представителство в производство по обезпечение на бъдещ
осъдителен иск по ч. гр. д. 649/2025 на РС - П.. Във въззивната жалба се твърди, че
постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се същото да
бъде отменено изцяло. На първо място се поддържа, че съдът е дал неправилна правна
квалификация на предявения иск, а именно по чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, а в
исковата си претенция, ищецът се е позовал на други разпоредби, макар да признава правото
и задължението на съда да даде правилната правна квалификация. Твърди се , че в исковата
молба ищецът е поддържал, че за ищеца е налице правен интерес от воденето на осъдителен
1
иск срещу ответника за посочената сума, тъй като въз основа на издадена обезпечителна
заповед е било образувано изпълнително дело № 32/2025 г. по описа на ЧСИ Г.С., които е
привел в изпълнение обезпечителната заповед и наложените запори по банковите сметки на
ответника. След налагане на запор на банковите сметки, същият на 25.02.2025 г. е погасил
исковата сума по процесната фактурата. Тъй като ответникът е изпълнил задължението си,
след инициирано от ищеца обезпечително и изпълнително производство, то ако ищецът
беше предявил осъдителен иск, същият щеше да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй
като сумата е платена. Вследствие изпълнението на задължението на ответника да заплати
своевременно сумата, представляваща неизпълнени задължения по фактура, ищецът е
претърпял имуществени вреди, а именно сторените от него разноски за адвокатски хонорар
за образуване на производства по обезпечения на бъдещ иска и държавна такса в полза на
съда. Имуществените вреди за жалбоподателя в настоящото производство се поддържат под
формата на разходи за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса в полза на
съда по обезпечителното производство, в следствие на забавеното плащане по посочената
фактура от ответника. Поддържа се, че правното основание на комулативно съединените
искове е чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 82 и чл. 86 от ЗЗД. Жалбоподателят поддържа, че
искът му е бил допустим на заявеното основание , доколкото между страните съществува
правен спор дали процесната сума се дължи от ответното дружество за реализиране на
неговата отговорност, произтичаща от недобросъвестно договорно поведение, а именно
несвоевременно плащане на дължимите суми по съществуващи между страните договорни
отношения, по повод на сключен между тях договор. Жалбоподателят твърди , че е бил
изправна страна по договора, но въпреки изпълнение на поетите от него задължения по
договор за услуга, ответника не е заплатил дължимата сума, като възнаграждение за тази
услуга, макар че падежът за плащане е изтекъл на 07.10.2024 г. Поддържа се , че тази сума е
преведена заедно с мораторната лихва за забава по банковата сметка на ищца след
образуване на обезпечителното производство и привеждане в изпълнение на
обезпечителната заповед от ЧСИ, за което обаче ищецът е сторил разноски. Ищецът не е
предявил бъдещия си иск, който му е бил обезпечен, тъй като е получил заплащане на лихва
и главница, дължими в изпълнение на договорените отношения. Отново се позовава на
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в случай, че длъжникът не изпълни точно задължението,
то кредитора може да иска изпълнение заедно с обезщетение. В случая, ищецът претендира,
че е получил изпълнение ведно с обезщетение за забава под формата на мораторна лихва, но
плащането след настъпването на падежа и то принудително в хода на изпълнителното
производство, следва да се тълкува като недобросъвестно договорно поведение, за което
ответното търговско дружество следва да отговаря. Позовава се на чл. 82 от ЗЗД, в която
норма се съдържа общо правило, което урежда кръга на подлежащите на обезщетение вреди
и според тази норма, обезщетението обхваща претърпяна загуба и пропусната полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, но ако длъжника е бил недобросъвестен
отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Поддържа още, че развитието на
съдебната практика и законодателството е довело до признаването, че договорната
2
отговорност, юридическо лице може да търпи не само за имуществени, но и за
неимуществени вреди. Посочено е тълкувателно решение и актуална практика на ВКС. В
този смисъл поддържа , че забавата на дружеството е станала причина ищцовото дружество
да претърпи намаление на неговото имущество в претендирания размер, равняващ се на
разноските в образувано обезпечително производство. Моли да бъде отменено
постановеното решение на първоинстанционния съд и предявения иск на това основание да
бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.
В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът чрез своят процесуален
представител поддържа въззивната си жалба.Ответникът по жалбата – редовно призован не
изпраща представител и не взема становище по спора.
Окръжен съд П., след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в
първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от
пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което
съдът я намира за допустима.
Производството пред Пазарджишкия районен съд е образувано по депозирана
искова молба от “АВТО ЛУКС „ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
: гр. П., бул. „Ал. Стамболийски „ № 63А представлявано от управителя В.И.С. със съдебен
адрес: гр. П. ул. „П.М. „ № 9, чрез адв. Л. М. против „МАТРИКС ПАК „ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : с. Ивайло, Стопански двор, представлявано
от управителя Д. Т. П. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от
1005,00 лв. представляваща имуществени вреди от договорно неизпълнение под формата на
сторените разноски в обезпечително производство , ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
С обжалваното решение РС- П. е отхвърлил като неоснователни предявените
искове на “АВТО ЛУКС „ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
П., бул. „Ал. Стамболийски „ № 63А представлявано от управителя В.И.С. със съдебен
адрес: гр. П. ул. „П.М. „ № 9, чрез адв. Л. М. против „МАТРИКС ПАК „ ЕООД ЕИК
*********, на основание чл. 45 във връзка с чл. 78 ал.1 ГПК като неоснователни.
Въззивният съд констатира, че в мотивите и в диспозитива на постановеното от
Пазарджишки РС съдебно решение не е налице произнасяне по обективно кумулативно
съединени от ищеца искови претенции, така както са заявени. Процесуалният закон
3
задължава съда да разреши правния спор в рамките на заявените от страните искания и това
в настоящия случай това не е сторено. Постановеното от първоинстанционния съд решение
е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Съдът се е произнесъл по непредявен иск за
присъждане на вреди от непозволено увреждане , но видно от обстоятелствената част на
исковата молба,е че ищецът е сезирал съда с иск по чл.82 ЗЗД във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
Наведените в исковата молба доводи, сочените доказателства са свързани с установяване на
фактическия състав на вреди от договорно неизпълнение. Вместо това съдът е направил
квалификация и се е произнесъл по иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, без да е бил
сезиран с такъв. При новото разглеждане на делото, следва да се дадат конкретни указания и
за разпределение на доказателствената тежест.
Поради тази причина, обжалваното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване
съгласно чл.270, ал.3 от ГПК, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявените искове.
Предвид извода за недопустимост на обжалваното решение , въззивният съд не
дължи излагане на доводи по съществото на спора, тъй като въпросът за правилността на
съдебния акт може да бъде повдиган само при положение, че същият е допустим. С оглед
изхода на делото пред въззивната инстанция, разноски не следва да се възлагат на страните,
но същите ще следва да се разпределят, съобразно общите правила при решаването на
делото.Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, ПзОС :
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение Решение № 802/30.06.2025 г. постановено по гражданско дело
№ 968/2025 г. по описа на Районен съд – П..
ВРЪЩА делото на Пазарджишки районен съд за произнасяне по предявените искове
/главни и акцесорни /.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4