№ 13
гр. А., 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20212110100599 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д.З.З. с ЕГН **********,
***, чрез адв. М.З. от AK - Б. съдебен адрес: Б., ***, срещу: М. Н. Т.,ЕГН ********** и В. Н.
Т. , ЕГН ********** и двете с адрес: ***;
В ИМ се сочи, че страните сключили договор за наем , пo силата на който
ответниците предали на ищеца за временно и възмездно ползване, следния недвижим имот:
ЛОЗЕ, находящо се в землището на гр.А., м."М." с площ от 12,740 /дванадесет декара и
седемстотин и четиридесет квадратни метра/ , III- та категория , съставляващо имот №
175008 /сто седемдесет и пет хиляди и осем/ пo плана на землището на гр.А. при граници
подробно описани в договора за наем от 03.04.2008 год. с нотариална заверка на подписите
— надлежно вписан в CB при PC А. .
B изпълнение на договора ищецът заплащал редовно наемната цена, като също така
извършил сериозни подобрения в имота . Ищецът заплатил наведнъж наемната цена за
шестата, седмата, осмата, деветата и десетата година в размер на 3 185 — три хиляди сто
осемдесет и пет евро, като заедно с това no изрично настояване на наемодателите
предварително заплатил и стойността на наема за следващ десетгодишен период- до
03.04.2028 год. в размер на 6 370 /шест хиляди триста и седемдесет / евро ,съгласно
надлежно издадена разписка от 12.10.2013 год., която е подписана от ответницата М.Т..
Въпреки това обстоятелетво, ответниците предявили искова претенция против ищеца
за осъждането му да им предам владението на имота. Искът бил уважен и с влязло в сила
решение на БОС ищецът бил осъден да предаде владението на имота на ответниците.
Пpu така изложената фактическа обстановка, ищецът счита, че за него е налице правен
1
интерес от предявяване на настоящия иск, с който моли съда да осъди ответниците да му
заплатят стойността на предварително платения десетгодишен наем в размер на 6 370 —
шест хиляди триста и седемедесет евро /, ведно със законната лихва за период от три години
назад от датата на подаване на ИМ /от 01.07.20218г до 01.07.2021г/ в размер на 1941,08евро.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците
М. Н. Т. и В. Н. Т., чрез адв.С.. В отговора на ИМ се навеждат доводи, че искът е
неоснователен поради фактът, че ищецът никога не е заплащал претендираната сума пари на
ответниците по силата на договора за наем. Това е станало и причина ответниците да връчат
на ищеца нотариална покана за напускане на имота. Изложени са съображения , че е
лишено от житейска и правна логика страните да подновят договора за период от още десет
години само ден след като е връчена нотариалната покана и тази уговорка между страните
да е била обективирана в разписка. В отговора на ИМ се оспорват подписите ,поставени в
процесната разписка и се излага, че мотивите на съда по друго дело нямат обвързваща сила,
от което следва че съдът няма как да цени и изготвената по друго гражданско дело
експертиза. Излага се също така твърдението, че ищецът е предал владението върху имота
на трето лице по силата на предварителен договор .
В отговора на ИМ е релевирано и възражение за прихващане на стойност 16400лева.
От ответниците се твърди, че макар договорът да е бил прекратен с изтичане на срока му на
03.04.2018г до 02.09.2021г те не са могли да влязат във владение на имота, т.к. ищецът е
отказвал да им го предаде. Като потвърждение прилагат протокол за въвод във владение на
ДСИ при АРС от 02.09.2021г. По силата на чл.236,ал.2 ЗЗД ответниците определят като
справедливо обезщетение за това че са били лишени от възможността да ползват имота
,сумата от 400лева на месец или 16400лева общо, за която правят възражение за прихващане
от претендираните от ищеца 16254лева.
В съдебно заседание, страните се явяват заедно с процесуалните си представители,
които поддържат ИМ, респ.отговора на ИМ.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 3.04.2008г. страните
сключили договор за наем на недвижим имот- лозе с площ от 12740 кв.м. в м.“М.“ в
землището на гр.А., представляващо имот №175008 по плана на местността. Договорът бил
за срок от 10 години. Задълженията на наемателя, описани в т.2 от същия представлявали
насрещната му престация по договора за първите 5 години, а през следващите пет години
наемателят следвало да заплаща наемна цена за година в размер на 637 евро, дължими на
1.09. на текущата година. Между страните липсва спор, че наемателят изпълнил част от
задълженията си по т.2 и т.4 от договора. Поради неизпълнение на задълженията на
наемателя, ищците отправили нотариална покана до същия, с която прекратили действието
на наемния договор и поискали освобождаване и предаване владението на имота. Въпреки,
че получил поканата на 11.10.2013г., ищецът не освободил имота и не предал владението
му. Ответниците потърсили съдействие от полицията, но образуваната преписка била
прекратена с прокурорскко постановление от 2015г. Ищецът продължавал да ползва
собствения на ответниците имот, като въпреки отправените му покани отказвал да го
2
освободи. Това мотивирало ответниците да предявят иск с правно основание чл.233, ал.1,
изр.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да им предаде владението на собствения им имот,
ползван неправомерно. Със съдебно решение № IIІ- 127/ 07.08.2020 г. по ВГрД
№1054/2019г ищецът бил осъден да предаде владението върху имота. Ищецът твърди, че
междувременно заплатил на ответниците наем за следващите 10години, считано от 2018г до
2028г, който наем поради прекратяване на договора счита за недължимо платен.
По делото беше разпитан свидетелят Р.С., който разказва, че е присъствал на
предаването на двете суми –от 3185евро и 6370евро, което се е случило в колата на ищеца
З., а ответницата М.Т. собственоръчно е поставила пред него подписа си на двете разписки.
Според свид.Е.Ш. ответницата М.Т. непрестанно му се оплаквала, че има проблеми с
наемателя си-Д.З., който не изпълнявал съвестно задълженията си по подписания договор за
наем и по-специално не заплащал дължимия наем. Свид.Ш. разказва, че лично завел
ответницата Т. в кантората на нотариус Г.Г. и когато била изготвена нотариалната покана тя
се успокоила, че ищецът ще напусне имота.
По делото е прието като доказателство неоспорено от страните заключение по
изготвена почеркова експертиза (л.92-99), според което подписите в 2бр.разписки (л.9) са
положени от М. Н. Т.. Между страните липсва спор относно факта, че текста в разписката е
изпълнен от ищеца З..
При тези доказателства, Съдът достигна до следните изводи:
От фактическа страна е безспорно, че на 3.04.2008г. между страните е сключен
договор за наем /л.6-7/ на недвижим имот- лозе с площ от 12780 кв.м., съставляващо имот
№175008 по плана на землището на гр.А., м.“М.“. Договорът е срочен- за максималният срок
по чл.229 ЗЗД от 10 години /т.1 от договора/. В т.6 /касаеща прекратяването на договора/,
подточка 2 от същия е посочено, че договорът се подновява за същия срок /т.е. 10 години/ и
за същите условия, при положение, че в едномесечен срок преди изтичането на срока,
страните не отправят писмено уведомление една до друга за нежеланието им за подновяване
на срока. Не се спори, че за първите пет години ответникът, в качеството на наемател е
дължал възмездните престации, описани в т.2, подточки 1-6 /бракуване и изкореняване на
съществуващите трайни насаждения, маркиране и ограждане на имот, снабдяване на имота
с ел.енергия, вода и канализация, изграждане на пътна връзка с главния път и пътната
мрежа, засаждане на трайни насаждения, изграждане на стопански постройки и др./, а за
последните 5 години от договора се е задължил да заплаща годишна наемна цена в размер на
50 евро за 1 дка или общо 637 евро годишно, дължими на 1.09. за текущата година.
Липсва спор между страните относно факта, че ищецът е изпълнил първите шест от
задълженията си по т.2 от договора за наем.
Спорен е въпросът дали ищецът е изпълнил задължението си за плащане на наемната
цена, дължима за последните пет години от срока на договора, както и сумата от 6370евро за
следващите 10години.
Представената от ответника разписка с дата 12.10.2013г. /копие на л.9 и оригинал
3
приложен по гр.д.№854/2018г на АРС/, в която е отразено плащане на наем по договор от
3.04.2008г. за 10 години от 03.04.2018г до 03.04.2028, в размер на 6370 евро, платени от
Д.З.З. на М.Н. Т., съдържаща подписите на двамата, е оспорена като неавтентичен документ
/оспорва се както подписа на Т., така и верността на документираното изявление за
получена от сума и датата, на която това е станало/.
По делото е приета съдебно графологична експертиза /л.92-99/, изпълнена от в.л.Х.П.,
чието заключение се кредитира от съда като обосновано, според което подписът срещу
текста „Получил сумата… подпис“ в посочената по-горе разписка е изпълнен от ищцата М.
Н. Т.. Същата е оспорила това заключение, но не е ангажирала доказателства за
опровергаването му. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест,
следва да се приеме, че Т. е изпълнила подписа в процесната разписка с дата 12.10.2013г
(л.9), удостоверяваща получаването на сумата от 6370евро по подновения за срок от още 10
години договор за наем. И за двете приложени разписки обаче по делото липсва спор, че
целия останал текст не е бил изписан от ответницата Т..
Доводите на ответницата относно оспорването достоверността на изявлението за
получена сума и датата на тази разписка са основателни. Предвид оспорването им от
ответницата М.Т., тъй като се касае до частен свидетелстващ документ, който не се ползва с
материална удостоверителна сила, тежестта за доказване на факта и датата на извършеното
плащане лежи върху страната, която се ползва от разписката, т.е. ищеца, който
признава, че е изписал текста и датата в разписката /в този смисъл виж Решение №95 от
28.08.2019г. по гр.д.№3543/18г. на ВКС, трето г.о.; Решение №17 от 13.06.2019г. по т.д.
№1104/18г. на ВКС, първо т.о. и цитираната в тях съдебна практика/. В случая ищецът чрез
разпита на свид.С. се домогва да докаже наличието на достоверна дата на разписката.
Въпреки показанията на свид.С. съдът счита, че е лишено от житейска и правна логика на
12.10.2013г ищецът да заплати авансово наем за 10години (от 2018-2028) при положение , че
все още не е изтекъл срокът на първоначално подписания договор и няма как да бъде
сигурен, че ответниците ще се съгласят договора да бъде подновен без значение от това
какви инвестиционни намерения има към имота, както и при все факта, че на предния ден е
получил нотариална покана за освобождаване на имота.
Следователно, въпреки подписа на ответницата М.Т. под разписката и показанията на
свид.С., не може да се направи обоснован извод относно истинността на изявлението в
документа, че ищецът е заплатил на ответницата М. Т. предсрочно- на 12.10.2013г. /т.е. пет
години преди изтичане на срока на договора и предполагаемото му подновяване/ всички
свои задължения за плащане на наемната цена за ползването на имота от 2018г. до 2028г.
Безспорно е, че на 11.10.2013г. (достоверна дата) ищецът е получил нотариална
покана от ответниците /л.110-111/, съгласно която същите са заявили, че прекратяват
договора за наем поради пълно неизпълнение на задълженията на наемателя, включително за
заплащането на наемната цена, като са отправили покана до наемателя да освободи имота и
да предаде ползването му на ответниците. Напълно е лишено от житейска и правна логика
само ден по-късно ищецът да е заплатил 6370евро за наем за бъдещ период от 10години, при
4
положение, че ответниците ясно са дали да се разбере, че желаят договора да бъде прекратен
преди изтичане на първоначално уговорения срок. Още повече свид.Ш. е категоричен , че
след изпращане на нотариалната покана още на същия ден ответницата М.Т. е била закарана
от него на Ж.П. Гара –А., където се е качила на влака за гр.С..
Въпреки разпита на свид.С., не се установява достоверността на изявлението за
получена от ищцата сума и датата на тази разписка. Показанията на свидетеля С. са много
общи за съществените елементи (датата и сумата) и в същото време много конкретни за
факти, които е необяснимо да бъдат запомнени след почти 10 години, поради което съдът
прецени да не ги кредитира с доверие. Още повече показанията на свид.С. се отнасят за сума
от 6370евро или приблизително 12740 лева, предаването на която сума е недопустимо да се
доказва със свидетелски показания, съгласно чл.164, ал.1,т. ГПК.
Предвид гореизложените съображения относно разписката, понеже се касае за
частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална удостоверителна сила,
тежестта за доказване на факта и датата на извършеното плащане лежи върху страната,
която се ползва от разписката -ищецът. Такива доказателства не са ангажирани. С оглед
изложеното, съдът намира за недоказан иска на Д.З., че е заплатил предсрочно- на
12.10.2013г., наемната цена за ползването на имота от 2018г до 2028г. и по този начин
ответниците са се обогатили със сумата от 6370евро.
Относно разноските:
При този изход от спора и на осн.чл.78, ал.3 ГПК, съдът счита че ищецът следва да бъде
осъден да заплати сторените от ищците разноски, които се установи, че са в размер на
1500лева (л.75) за правна защита на двете ответници. Ищецът по делото не е направил
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.З.З. , ЕГН **********, ***, чрез адв. М.З. от AK - Б. съдебен
адрес: Б., ***, срещу: М. Н. Т., ЕГН ********** и В. Н. Т. , ЕГН ********** и двете с адрес:
гр. А., ***,иск с правно основание чл.55 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят
стойността на недължимо платения десетгодишен наем в размер на 6 370 — шест хиляди
триста и седемдесет евро /, ведно със законната лихва за период от три години назад от
датата на подаване на ИМ /от 01.07.20218г до 01.07.2021г/ в размер на 1941,08евро.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК Д.З.З. , ЕГН **********, ***, ДА ЗАПЛАТИ на М. Н.
Т.,ЕГН ********** и В. Н. Т. , ЕГН ********** и двете с адрес: гр. А., *** сторените по
делото разноски в размер на 1500лв /хиляда и петстотин лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
6