О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№85
гр. Велико Търново, 25.10.2023 г.
Административен съд гр.Велико Търново, в закрито заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и третагодина
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
изслуша
докладваното от съдия Буюклиев адм. дело № 10157 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК във връзка с чл.63,
ал.3 от ЗАНН.
Молителят,
Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“
- Велико Търново, е поискал
изменение на решение №145/28.07.2023 година в частта му досежно разноските. в
молбата се сочи, че с решението си касационният съд не се е произнесъл, като в съдбеното производство пред касационната инстанция
молителят бил представляван надлежно от юрисконсулт.
Ответникът по
тази молба, ДЗЗД „Роден Край“ – село Караисен, не е взел становище по
допустимостта и основателността и.
Молбата е
допустима, тъй като е като подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и от страна
по касационното дело, а по същество е основателна.
С решението,
чието изменение по реда на чл.248 от ГПК се иска, касационната инстанция е
оставила в сила решение №17 от 4.04.2023 година, постановено по АНД №288/2022
година по описа на Павликенският районен съд, като в решението и мотивите към
него няма произнасяне по разноските, дължими пред касационната инстанция.
Видно от
съдебния протокол за проведеното пред касационната инстанция съдебно заседание,
представител на Дирекция „Инспекция по труда“ не се е явил и не е взел участие
в проведените процесуални действия в хода на това заседание.
Пред съда е
депозирано писмено становище на представителя на ответника по касация /настоящ
молител/, като от съдържанието му е видно, че са претендирани
разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл.63д, ал.5 от ЗАНН във връзка с
чл.143, ал.1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН „В полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.“.
разпоредбата на ал.5 от тази норма предвижда следното:“ В случаите по ал. 3 и 4 размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“.
Според чл.37, ал.1 от ЗПП „Заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.“.
Разпоредбата на чл.27е от НАРЕДБА за
заплащането на правната помощ сочи че : „Възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до
150 лв.“.
С оглед на процесуалното действие на
представителя на ответника, следва в полза на ИА „ГИТ“ –София да се присъдят
разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение от 80 лв.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, първи касационен състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА ДЗЗД „Роден Край“ – село Караисен,
ул.“Първа“ №12, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
–София разноски за касационната инстанция от 80 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: