№ 124
гр. Дулово, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай К. Кънчев
при участието на секретаря Нина Р. Станчева
като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело №
20203410100562 по описа за 2020 година
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „А1 България” ЕАД/с предишно наименование „Мобилтел”
ЕАД твърди, че с ответника се намират в облигационни отношения по повод
сключен между страните Договор № ******г. с който са предоставени за
ползване електронни далекосъобщителни услуги/мобилни услуги за SIM
карти с телефонни номера, телевизия, интернет и др./. Различните услуги и
продукти са предоставяни от ищеца на абоната –ответник чрез подписване на
допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия
договор.
С Приложение № ******г. на ответника е предоставена мобилна
телефонна абонаментна услуга за телефонен номер ******* при месечна
абонаментна такса 9.90 лв. с ДДС.
С Приложение № ********г. на ответника е предоставена мобилна
телефонна абонаментна услуга за телефонен номер **** при месечна
абонаментна такса 14.90 лв. с ДДС.
С Договор за продажба на изплащане от ********г. ищеца е продал на
ответника продукти – Таблет Allview Ах4 Nano Plus, със срок 23 месеца, с
уговорени една първоначална вноска и 23 месечни вноски по 3.00 лева всяка.
Вещта е предадена на ответника с приемо-предавателен протокол
1
представляващ Приложение № 1 към договора.
С Приложение № ********г. на ответника е предоставена фиксирана
телефонна абонаментна услуга за телефонен номер ****** при месечна
абонаментна такса 3.90 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца, изтичаща на *****г.
Съгласно чл. 26.4 от ОУ на мобилния оператор и ищец в настоящото
производство, заплащането на ползваните от абоната продукти и услуги се
извършвало въз основа на издадена месена фактура, в която са отразени
таксите за ползваните електронни съобщителни услуги и месечните вноски за
предоставените продукти на изплащане.
Съгласно чл. 26.5 от ОУ мобилният оператор предоставя на абоната 15-
дневен срок след издаване на всяка една фактура за посочената в нея сума.
Абоната – ответник не е изпълнил задължението си по сключените от
него договори, като не е заплатил в срок ползваните от него мобилни услуги
и лизинговите вноски, а именно:
-сумата от 114.51 лв.- главница, от която 75.51 лв. за периода от ******г.
до ******г. и 39.90 лв.- месечни лизингови вноски за периода от ****** г. до
******* г.
-сумата от 35.73 лв. – лихва за забава за периода от *******г.
-сумата от 156.70 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите,
-законна лихва върху главницата, считано от ****** г. до окончателното
изплащане на задължението.
В срока на действието на договора за мобилни услуги ******.****г., са
издадени следните фактури: за периода от ******г. до ******г., подробно
посочени в Таблица 1 в исковата молба, за задължения в общ размер от 75.51
лв., и за периода от ******г. до *******г., подробно посочени в таблица 2 в
исковата молба, за задължения в общ размер от 39.00 лв.
Ответникът не заплатил задълженията си в сроковете, съгласно договора,
предвид което от страна на „А1 България” ЕАД е прекратен едностранно
сключения с абоната-длъжпик договор за далекосъобщителни услуги като му
е начислил неустойка за предсрочно прекратяване на договорите на
основание чл. 86 от ЗЗД.
Въз основа на подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК, в РС-
2
Дулово е образувано ч.гр.дело № *****г. по което е издадена заповед за
изпълнение за сумите предмет на настоящия установителен иск.
След връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията
на чл. 47, ал.5 от ГПК заявителя „А1 България” ЕАД е подал настоящата
искова молба.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявеният
установителен иск. Представя писмени доказателства.
Препис от исковата молба депозирана от ищеца, ведно с
доказателствата към нея са изпратени за връчване на ответника, който е
получил съобщението и препис от исковата молба чрез назначеният му от
съда особен представител.
В законоустановеният срок ответникът чрез назначеният му особен
представител не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не е
представил писмени доказателства, не е направил доказателствени искания.
Ищецът – редовно призован, не изпраща процесулен представител в
съдебно заседание. Депозира писмена молба-становище, с която иска от съда
да постанови решение с което да важи предявеният от него установителен иск
като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът- редовно призован, не се явява, представлява се в съдебно
заседание от особеният си представител адв. Й.С. от АК-Силистра, кято
оспорва предявеният иск и моли същият да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното :
Видно от представените по делото доказателства е, че
на ***.****г. ищецът „А1 България” ЕАД / с предишно наименование
“Мобилтел” ЕАД/ е сключил с ответника С.Ш.. С.. договор за
далекосъобщителни услуги *********, по силата на който на ответника са
предоставени за ползване електронни далекосъобщителни услуги/мобилни
услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и др./.
Различните услуги и продукти са предоставяни от ищеца на абоната –
ответник чрез подписване на допълнителни индивидуални договори и/или
3
приложения към рамковия договор.
По делото са приложени като доказателство фактурите за ползваните от
ответника далепосъобщителни услуги в които са посочени дължимите суми,
периодите за които са отнасят и падежът на плащане. От съдържанието на
същите става ясно, че начислената за плащане сума съответства на
използваните услуги.
Освен тези фактури са издадени и сметка № ****** г, в която е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 124.20 лв. и сметка №
**********/07.04.2017 г. , в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за фиксирана телефонна услуга в размер на 32.50
лв.
Към настоящото производство е приложено ч.гр.д. № *****г. на РС-
Дулово, от което е видно, че е издадена заповед за изпълнение № *******г. в
полза на ищеца за сумата от 114.51 лева главница, ведно със законната лихва
считано от ******г. до окончателното й изплащане, за сумите от 35.73
лева и 156.70, представляващи неустойки за предсрочно прекратяване на
договора и за разноските по делото.
Заповедта по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5
от ГПК, с оглед на което е предявен настоящия иск.
Искът е предявен от „А1 България” ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал.
1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника С.С. в качеството му
на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № *******г. по ч.гр.д. № ***** г. на ДРС, и след подадено възражение
срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане,
съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение.
Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и
заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.
Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно
двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка
по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл.
298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на индивидуален договор от
4
***.**** г. за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги.
По силата на същия, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на
ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу
насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги.
От представените по делото доказателства се установи, че ответника
С.Ш.. С.. в качеството си на абонат не изпълнил договорните си задължения
по процесния договор и дължи сума в общ размер от 175.77 лв.,
представляваща неплатената цена на предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги по индивидуален договор ******г. и
приложенията към него, в срока на неговото действие.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС се явява основателен и
доказан до размера от 114.51 лв.
Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за
установено, че съществува вземане на „А1 България” ЕАД от ответника
С.Ш.. С.. за парична сума в размер на 114.51 лв., представляваща неплатената
в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за
периода от ****** г. – ******г. и за неплатени суми за предоставени
продукти на изплащане за периода от ******г. до *******, по договор от
***.****г., сключен между страните.
По иска с правно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
Налице е сключен между ищеца и ответника договор, в който е
предвидена дължима от абоната неустойка, в случай на прекратяване на
договора по вина или по инициатива на потребителя. В подобни хипотези,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта
до края на срока на всеки от договорите.
Прекратяването на договора представлява волеизявление от страна по
договор, по силата на което се прекъсва налична облигационна връзка.
Предвид гореизложеното, депозираната претенция с правно
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна и като такава следва да
бъде уважена в претендираният размер от 192.43лв.
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на „А1 България” ЕАД
5
направените разноски по настоящото исково производство в размер на 637.20
лв. и по заповедното производство в размер на 385.00 лева, съразмерно с
уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Ш.. С.. с ЕГН:
********** и с адрес: ********, че същият дължи „А1 България” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден”,
ул. ’’Кукуш” №1, сумата от 114.51 лв./сто и четиринадесет лева и петдесет и
една стотинки/, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по
Договор № ******г. с който са предоставени за ползване електронни
далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от ****** г. до окончателното плащане на вземането, сумата от
156.70лв./сто петдесет и шест лева и седемдесет стотинки/ - неустойка за
предсрочно прекратяване на договори, 35.73 лв./тридесет и пет лева и
седемдесет и три стотинки/ - лихва за забава за периода от *******г., за
които суми е е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № ******* г. по ч.гр.д. № ***** г. по описа на Районен съд –
Дулово.
ОСЪЖДА С.Ш.. С.. с ЕГН: ********** и с адрес: ********, да
заплати на „А1 България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Илинден”, ул. ’’Кукуш” №1, направените
деловодни разноски в настоящото производство в размер на 637.20 лв.
(шестстотин тридесет и седем лева и двадесет стотинки).
ОСЪЖДА С.Ш.. С.. с ЕГН: ********** и с адрес: ********, да
заплати на „А1 България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Илинден”, ул. ’’Кукуш” №1, направените
разноски по ч.гр.д. № ***** г. на РС-Дулово, в размер на 385.00лв. (триста
осемдесет и пет лева).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд – Силистра.
6
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
7