РЕШЕНИЕ
гр.Варна 17. 01. 2012 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на
деветнадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ : МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря К.В., като разгледа докладваното от съдия Маринов т.д. № 1608 по
описа на ВОС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени пасивно субективно, евентуално съединени
искове от Р.С.И. ***, действащ чрез адв. Св. Й. от ВАК срещу ЗАД”Булстрад Виена
Иншурънс Груп”АД - гр. София, ЕИК ********* с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ за сумата от 50 000 лева, ведно със законна лихва от 20.03.2009г. и
евентуална претенция срещу Х.И.Т. ЕГН ********** ***, с правно основание чл. 45
от ЗЗД.
Сочи се в исковата молба, че на 13.02.2009г. в
гр.Варна е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което вторият ответник
е блъснал на улица „Юрий Венелин”, в града, майката на ищеца – Д.С., която
вследствие на падането си получила счупване на лява раменна кост и множество
счупвания на лявата подбедрица. Твърди
се, че след провеждането на лечение и изписването й от болница, здравето на
пострадалата се влошило и същата на 10.03.2010г. починала.
Твърди се също, че въпреки
напредналата си възраст от 84 години, преди катастрофата майката на ищеца била
жизнена и дейна жена, като не само сама се грижела за себе си, но и поддържала
домакинството, въпреки наличието на някои хронични заболявания. Излагат се
доводи, че след случилото се ПТП и последвалото залежаване са настъпили
усложнения в хроничните заболявания на пострадалата, което е довело до нейната
смърт.
Отправените
към съда искания са за осъждане на ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс Груп”АД - гр.
София, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди (съответно
на степента на принос – 50%), вследствие на болки и страдания от смъртта на Д.
Н. С., причинени след обостряне на хронични заболявания в резултата на травми и
принудително залежаване след ПТП, настъпило на 13.02.2009г. по вина на Х.И. T.,
ведно със законна лихва от 10.03.2009г.до окончателното изплащане на сумите и
разноски, като е предявена при условията на евентуалност претенция срещу Х.И.Т.
ЕГН ********** ***, за същата сума и при същите фактически обстоятелства, с
правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Претенциите се
поддържат в съдебно заседание от процесуален представител, който претендира и
разноски.
В отговорът на
исковата молба главният ответник оспорва иска, като твърди, че същият е
недопустим, а в евентуалност – неоснователен. Възразява се срещу легитимацията
на ищеца, като сочи, че същият няма право на иск. В евентуалност оспорва
основателността на претенцията като излага доводи за липса на причинна връзка
между настъпилия инцидент и страданията
на ищеца, вследствие смъртта на майка му. Твърди се, че единствено пострадалата
би могла основателно да насочи претенции към застрахователя, поради претърпени
от нея болки и страдания, като не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение с деликвента и факта на самия пътен инцидент.
В отговорът на
исковата молба евентуалният ответник оспорва иска, като твърди, че същият е
недопустим, а в евентуалност – неоснователен. Съображенията на неоснователност
се основават на разбирането, че страданията на ищеца, вследствие смъртта на
пострадалата не са преки и непосредствени последици от настъпилия инцидент,
поради което не подлежат на обезвреда. Идентично становище се поддържа и от
процесуалния представител в съдебно заседание.
След
преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори
между страните в процеса по фактите на твърдяното в исковата молба произшествие
от 13.02.2009 г., причинените на пешеходката Д.С. телесни повреди, както и
наличието на валидна застраховка по „Гражданска отговорност” между собственика
на увреждащия автомобил "Мерцедес" с ДК № В 96 -16 СК и ответника по
главния иск.
Видно от
съдържанието на влязлото в сила решение № 334 /17.02.2010 г., на ВРС по НОХД №
34 / 2010 г., ответникът по евентуалния иск - деликвентът Х.И.Т. е признат за
виновен и е осъден за това, че 13.02.2009 г. в гр. Варна при управление на л.а.
"Мерцедес" с ДК № В 96 -16 СК по непредпазливост е причинил при ПТП,
две средни телесни повреди на Д. Н. С..
Установява
се от приобщената по делото eпикриза /
л. 8/, че статуса на Д.С. при изписване от Клиниката за ортопедия и
травматология в гр. Варна, пострадалата е в добро общо състояние, гипсова
имобилизация на ръката и крака за 30 дни.
Констатира
се от съдържанието на приобщеният препис-извлечение от акт за смър /л. 10/, че
за причина за смъртта на Д.С. е записано : „Кома мозъчна тромбоза”, „Множество
счупвания на лява подбедрица”.
Установява
се от съдържанието на приобщеното удостоверение за наследници / л.11/ по
делото, че ищеца Р.С.И. е син на починалата Д. Н. С..
От разпита
на свидетелите по делото К. Ц. и К. Д. става ясно, че преди катастрофата
починалата е била дейна и жизнена, като е проявявала изключителна енергия за
годините си и се е грижела за домакинството на ищеца. След като са я изписали
от болницата е била адекватна. Установява се още, че ищецът не само е бил в
едно домакинство с майка си, но е поддържал много близки отношения на грижи и
взаимопомощ, а смъртта й се е отразила
твърде негативно върху живота му, като е преживял твърде болезнено загубата й.
Установява
се от заключението на приобщената по делото съдебно-медицинска експертиза, че
вследствие на претърпяните травматични увреждания са се получили затруднения в
придвижването на пострадалата, но като цитираните изолирани счупвания в
областта на раменната кост и глезенната става обичайно протичат без усложнения.
Сочи се също от експерта, че най-честите усложнения при такива травматични
увреждания се дължат на промени във факторите на кръвосъсирването и
тромбообразуването около счупванията, които могат да доведат до белодробна
тромбоемболия, но това усложение е малко вероятно предвид проведената по време
на болничното лечение антитромботична профилактика. Описаните от свидетелите
данни за кашлица и повишена температура у пострадалата, дават основание да се
счита вероятност от инфекции на горните дихателни пътища, бронхопневмония и др.
Но не дава основание същите категорично да се свързват с съществуващата травма. При кончината на Д.С.
не е проведена СМЕ за аутопсия, която по категоричен начин да установи
причината за смъртта.
Констатирано
от медицинската документация от експерта, че приживе Д.С. е страдала от
хронични заболявания, ангажиращи сърдечносъдовата система, като мозъчносъдова
болест, хипетонична болест, исхемична болест на сърцето, ангина пекторис и във
връзка с това развила се хронична съдова недостатъчност, като се сочи, че тези
заболявания и усложнения сами по себе си могат да бъдат причина за смъртен
изход. Заключава се от експерта, че съпоставянето на теоретично възможни
усложнения на такива травматични увреждания от една страна и усложнения от
страна на съществуващи хронични заболявания на сърдечносъдовата система е
неправилно.
С оглед на
така установеното, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед
изложените от ищеца твърдения и направените искания следва да се приеме, че
претенциите са допустими, като предявени между надлежни страни при наличие на
правен интерес. Ищецът е низходящ от първа степен на пострадалата и е от кръга
лица, имащи право да претендират обезщетение за смъртта на своята майка, за
която твърди че е причинена от травми, получени при ПТП, като така очертаните
обстоятелства го легитимират да предяви претенции за обезщетяване на
неимуществени вреди.
По
отношение на главната претенция с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства
:
1/ Наличието
на валидна застраховка "Гражданска отговорност" относно автомобила
управляван от деликвента и застрахователя - главен ответник, към датата на
произшествието; 2/ Настъпило ПТП
по вина на втория ответник; 3/ Причиненият смъртен резултат за майката на
ищеца, вследствие на инцидента със застрахования автомобил; 4/ Претърпените
от ищеца страдания.
В случай на установяване на горните факти
ответниците следва да докажат изпълнение на изплащане на обезщетението на ищеца
или настъпването на правоизключващ или правопогасяващ факт.
Установи се от горекоментираните
доказателства настъпилият инцидент, смъртта на майката на ищеца и родствената му
връзка с починалото лице. Обстоятелствата, че лекият автомобил с което е
извършено ПТП е имал застраховка „Гражданска отговорност", както и
причинените на пешеходката Д.С. телесни повреди не се оспорват от страните и
същите обстоятелства бяха приети за ненуждаещи се от доказване.
Спорният момент в процеса е
наличието на причинно - следствена връзка между нанесените при инцидента
телесни повреди и настъпилата смърт на пострадалата Д.С.
Съдът счита, че с ангажираните по
делото доказателства ищецът не доказа причинно - следствената връзка между
смъртта на Д.С. и нанесените й от деликвента две средни телесни повреди,
изразяващи се в счупване на областта в ляво рамо и множество счупвания на лявата
подбедрица.
Според изводите на експерта в
заключението по приобщената делото съдебно-медицинска експертиза не само че не
се установява връзка между нанесените на пострадалата повреди, но и се прави
извод за множество нейни хронични заболявания и усложнения, които сами по себе
си са достатъчни за смъртния изход.
Дали и доколко влошилото се
здравословно състояние на покойната Д.С., непосредствено преди кончината й е
предизвикано пряко или косвено от уврежданията при произшествието или се дължи
на усложнения на вече наличните заболявания на пострадалата, нямащи общо
нараняванията при произшествието, на този етап не може да се коментира с категоричност.
Фактът, че на покойната не е назначена съдебномедицинска експертиза за аутопсия
препятства възможността за узнаване на действителната причина за усложненията,
довели до смъртта. Последното прегражда възможността за формиране на несъмнени
изводи относно причините за кончината й.
В този смисъл са и изричните
заключения на експерта, че съпоставянето на теоретично възможни усложнения на
такива травматични увреждания от една страна и усложнения от страна на
съществуващи хронични заболявания на сърдечносъдовата система е неправилно.
Доколкото изводът на съда относно
всеки един от елементите на фактическия състав на деликта следва да е
категоричен и е недопустимо да почива на предположения, не може да се счита за
установено наличието на причинна връзка между предизвиканите при произшествието
средни телесни увреждания и настъпилата близо месец по-късно смърт на
пострадалата.
Отговорността
на застрахователя е функционално свързана с вината на деликвента. В този смисъл
друг категоричен аргумент е и влязлото в сила решение на наказателния съд по №
334 /17.02.2010 г., на ВРС по НОХД № 34 / 2010 г., с което ответникът по
евентуалния иск - деликвентът Х.И.Т. е признат за виновен и е осъден за това,
че 13.02.2009 г. в гр. Варна при управление на л.а. "Мерцедес" с ДК №
В 96 -16 СК по непредпазливост е причинил при ПТП, две средни телесни повреди
на Д. Н. С..
Дори да е
имало съмнение относно причинения от произшествието вредоносен резултат, то с
приключването на наказателното производство този въпрос е бил решен със
задължителна обвързваща за настоящия съд сила, по смисъла на чл. 300 от ГПК,
поради което ново повдигане на проблема с вината на втория – евентуален
ответник е несъстоятелно.
Горното
налага извода за отхвърляне на главната претенция спрямо главният ответник ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс Груп”АД - гр. София.
С оглед настъпване на
вътрешнопроцесуалното основание съдът следва да се произнесе и по предявения
евентуален иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Доколкото
елементите на фактическия състав на самия деликт са идентични и при разглеждане
на евентуалната претенция, следва да се приеме, че с пълна сила важат и горните
изводи за липса на причинна връзка между уврежданията при произшествието и
смъртта на пострадалата.
По същите съображения
следва да се отхвърли и евентуалният иск срещу причинителя на произшествието.
Ищецът е претендирал разноски и са
направени доказателства за сторени такива, но не му се дължат с оглед резултата
от спора.
Ответникът по главния иск е
претендирал разноски в отговора на исковата молба, като не е представил
доказателства за сторени такива, поради което следва да му се присъдят
единствено разноски за дължимо юрисконсултско възнаграждение по чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 1450 лева.
Ответникът по евентуалният иск е
претендирал разноски, но не е представил списък, а и липсват доказателства за
сторени такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ на Р.С.И., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, срещу ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, гр. София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление, район " ****" , пл.
"****" № 5 за заплащане на сумата от 50 000 / петдесет хиляди/ лева,
претендирана като обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди (съответно на степента на принос –
50%), вследствие на изживяни болки и страдания от смъртта на Д. Н. С., причинена
след обостряне на хронични заболявания в резултат на травми и принудително
залежаване след ПТП, настъпило на 13.02.2009г. по вина на Х.И. T., ведно със
законна лихва от 10.03.2009г.до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на Р.С.И., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, срещу Х.И.Т., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 50 000 /
петдесет хиляди/ лева, претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди (съответно на
степента на принос – 50%), вследствие на изживяни болки и страдания от смъртта
на Д. Н. С., причинена след обостряне на хронични заболявания в резултат на
травми и принудително залежаване след ПТП, настъпило на 13.02.2009г. по вина на
Х.И. T., ведно със законна лихва от 10.03.2009г.до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Р.С.И., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, да заплати на ЗАД „
Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление, район " ****" , пл. "****" № 5 сумата от
1450 / хиляда четиристотин и петдесет/лева, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: