Решение по дело №44103/2020 на Софийски районен съд

Номер на акта: 947
Дата: 20 януари 2023 г.
Съдия: Мирослава Ангелова Йорданова Великова
Дело: 20201110144103
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 947
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.

ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20201110144103 по описа за 2020 година
АКПЗ ЕООД, ЕИК ============== е предявило против И. В. Г., ЕГН **********,
по реда на чл.422, ал.1 ГПК, положителни установителни искове с правно основание чл. 240,
ал. 1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, чл.92, ал.1 ЗЗД, чл.79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1
ЗЗД, за сумата от 228,42 лв., представляваща задължение по договор за паричен заем
№3236840 от 30,05,2018 г. ведно със законна лихва от 11.6.2019 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 11,58 лв. за периода от 8.6.2018 г. до 21.9.2018 г.,
неустойка в размер на 86,28 лв., разноски в размер на 45 лв., законна лихва в размер на
16,55 лв. за периода от 22.9.2018 г. до 30.5.2019 г. и 225 лв. разноски по делото, а именно:
25 лв. държавна такса и 200 лв. възнаграждение на юрисконсулт, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 05.09.2019г. по
ч.гр.д.№ 33294/2019г. по описа на СРС, 171 състав.
Ответникът,чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на исковата
молба в срока по чл131 от ГПК. Оспорва предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на договор за
кредит в тежест на ответника е възникнало задължение за връщане на заетата сума в размер
на процесната; че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата на "Изи Асет
Мениджмънт" АД, както и че вземането е прехвърлено с валиден договор за цесия на ищеца.
При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване.
По релевираното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност, в
тежест ищеца е да докаже, че след настъпване на изискуемостта на вземанията са се
осъществили факти, довели до спиране/прекъсване течението на давностния срок.
Предмет на делото са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, положителни
установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, чл.92, ал.1
1
ЗЗД, чл.79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Между страните не се спори, че на 30.05.2018 г. е сключен Договор за паричен заем
№3236840/30.05.2018г. ,по силата на който "Изи Асет Мениджмънт" АД е предоставило на
ответника заем в размер от 300 лв. със задължението на последия да върне сумата на 16
равни двуседмични погасителни вноски вноски по 20 лв. всяка, заедно с договорената
възнаградителна лихва, определен годишен процент на разходите от 47,18 %.
Предвид обстоятелството ,че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения ,съгласно уговореното от страните, на същия е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 115.04 лева, която страните са постигнали
споразумение да бъде разсрочена на равни вноски ,всяка в размер на 7.19 лева ,платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.Погасителната
вноска, която следва да заплаща заемателя е в размер на 20 лева.
Не се спори между страните също така, че сумата по кредита реално е усвоена от
ответника.
След изследване на съдържанието на договора,съдът приема,че потребителския кредит е
недействителен ,поради неспазване на императивните изисквания ,залегнали в
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.
Така,в процесния договор ,кредиторът се е задоволил единствено с посочване като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР.Липсва обаче ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 47,18 %.
В този порядък следва да се посочи,че съобразно разпоредбите на ЗПК,годишния
процент на разходите по кредита,изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви,други преки или косвени разходи,комисиони,възнаграждения
от всякакъв вид,в т.ч.тези,дължими на посредниците за сключване на договора),изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Следва да се посочи,че
ГПР е величина,чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляването на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо/в материалноправен смисъл .С оглед изложеното кредитното правоотношение
между страните се явява недействително на осн.чл.22,вр.чл.11,ал.1,т.10 ЗПК и като такова не
е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.

По изложените съображения за недействителност на договора ,предявения иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят направените по делото разноски,но такива не се претендират.

С оглед изложеното, съдът







2


РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от АКПЗ ЕООД, ЕИК ============== против И. В.
Г., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните,че И. В. Г., ЕГН********** дължи на
АКПЗ сумата от 228,42 лв., представляваща задължение по договор за паричен заем
№3236840 от 30,05,2018 г. ведно със законна лихва от 11.6.2019 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 11,58 лв. за периода от 8.6.2018 г. до 21.9.2018 г.,
неустойка в размер на 86,28 лв. , разноски в размер на 45 лв., законна лихва в размер на
16,55 лв. за периода от 22.9.2018 г. до 30.5.2019 г. и 225 лв. разноски по делото, а именно:
25 лв. държавна такса и 200 лв. възнаграждение на юрисконсулт, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 05.09.2019г. по
ч.гр.д.№ 33294/2019г. по описа на СРС, 171 състав.



РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.




Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3