Решение по дело №8065/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 261
Дата: 31 януари 2020 г. (в сила от 26 юни 2020 г.)
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20181720108065
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 261 / 31.1.2020г.

гр. Перник, 31.01.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

 

при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 8065 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Е. М., срещу М.К.Б., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 1090.09 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 54, находящ се в ***, от които главница в размер на 965.08 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл, и 125.01 лева – лихва за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени копие от извлечение от сметка, и копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В хода на производството от страна на ищцовото дружество са представени – заверено копие от декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, заверено копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по наредбата за държавните имоти, препис извлечение от акт за сключен граждански брак, удостоверение за идентичност на административни адреси и удостоверение за наследници.

Препис от исковата молба е връчен на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същия е назначен особен представител – адв. М. К.. Последната е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции по основание и размер. Счита, че страните по делото не се намират в облигационни отношения. Поддържа се, че дяловото разпределение не е извършено законосъобразно. Оспорва се количеството доставяна топлинна енергия. Оспорва се и представеното извлечение от сметка. Поддържа се и че ищецът е нарушил приложимите общи условия.

В хода на производството са извършени и две експертизи – съдебно техническа експертиза /СТЕ/ и съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/.  

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 3564/09.07.2018 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представен по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 08.05.1992 г. се установява, че имот с административен адрес гр. *** е продаден на Х.С.Б.. От представено удостоверение от община Перник пък е видно, че недвижим имот с адрес гр. *** е идентичен с имот с адрес Х.С.Б., като последният е действащият понастоящем административен адрес.

На следващо място от приложен по делото препис извлечение от акт за сключен граждански брак е видно, че на 08.09.1968 г. Х.С.Б. е сключил брак с ответницата М.К.Б.. Липсват данни съпрузите да се развели преди смъртта на съпруга, настъпила на 05.04.2012 г. 

 От представеното удостоверение за наследници на Х.С.Б. пък е видно, че същият е починал на 05.04.2012 г. като е оставил за свои наследници съпругата си ответницата М.К.Б. и две деца С. Х. Б. и М. Х.Т.

На последно място от представено по делото копие от декларация по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че Х.С.Б. и М.К.Б. са декларирали процесния имот с адрес Х.С.Б. като съпружеска имуществена общност.    

По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, относно която е налице договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, считано от 08.12.2011 г. По отношение на годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че през процесния период топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва за търговски измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни. Отразено е, че количеството на топлинна енергия е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди. От експертизата се установява, че главницата на задълженията за процесния период е в размер на 965.08 лева. На последно място от заключението е видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

Изготвена е и съдебно икономическа експертиза, от която се установява, че през процесния период стойността на доставената топлинна енергия за имота е в размер на 965.08 лева. Установява се и че размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата за претендирания период от 10.07.2016 г. 20.06.2018 г. е в размер на 125.01 лева и е съобразена с общите условия на дружеството, регламентиращи падежа на периодичните плащания. На последно място от експертното заключение се установява и че счетоводството на ищеца е водено редовно, досежно задълженията на ответницата и че последната не е извършила плащания за топлинна енергия относно процесния период. 

Изготвените експертизи следва да бъдат кредитирани, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № ***/09.07.2018 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства следва извод, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е един от собствениците на процесния имот. Посоченият извод следва от обстоятелството, че имотът е придобит чрез покупко-продажба от страна на покойния съпруг на ответницата. По време на извършване на продажната сделка видно от представеното копие от препис извлечение от акт за сключен граждански брак ответницата е била в брак с купувача на имота Х.С.Б.. Липсват данни този брак да е бил прекратен с развод приживе на съпруга. Предвид и датата на придобиване на имота – 08.05.1992 г. и релевантните разпоредби на действащия тогава Семеен кодекс, съдът намира, че процесният имот е придобит от ответницата и съпруга й в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. Посоченото обстоятелството се потвърждава и от представеното копие от декларация по чл. 14 от ЗМДТ, където имотът е деклариран като имот в режим на СИО между съпрузите Б. В тази връзка между ответницата и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

Следва да се отбележи и че по делото се представи удостоверение от община Перник, въз основа на което съдът прие за установено, че имотъ, предмет на сделката покупко продажба по представения договор за продажба, е идентичен на процесния имот по исковата молба като промяната спрямо 1992 г., когато е изповядана сделката, се дължи на промяна в административните адреси.

По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че същата е един от собствениците на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и други възражения въобще за промени във вещноправния статут на имота след придобиването му.

На следващо място доколкото СИО върху процесния имот е прекратена поради смъртта на един от съпрузите, а видно и от представеното удостоверение за наследници Х.С.Б. е оставил за свои наследници съпругата си – ответницата М.Б. и две деца – син и дъщеря, то следва извод, че ответницата притежава 2/3 идеални части от собствеността върху топлоснабдения имот. Това е така, доколкото след прекратяване на СИО ответницата получава ½ идеална част от имота в качеството си на собственик и отделно още 1/6 идеална част от имота като преживяла съпруга и наследник на Х.С.Б. /1/2 + 1/6 = 2/3 идеални части/. Останалата 1/3 идеална част се притежава от двете деца на починалия – като всяко получава по 1/6 идеална част – по арг. от чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството.      

Неоснователни са и доводите, че дяловото разпределение не е извършено законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че видно от изготвеното експертно заключение между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение е налице валиден договор за услугата „дялово разпределение“. От експертното изследване е видно и че сумите за топлинна енергия са начислявани правилно съгласно утвърдената методика, а монтираните измервателни уреди са били в изправност в процесния период. В допълнение следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.

На следващо място съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. В тази връзка, както се отбеляза и по-горе, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. Съобразно така разпределената доказателствена тежест по делото се изслуша заключение на вещо лице, въз основа на което съдът прие за установено, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. е 965,08 лева. Последната видно от експертите изследвания е правилно изчислена и липсва плащане на същата от страна на ответницата.

Доколкото обаче ответницата притежава само 2/3 идеални части от собствеността върху имота, то същата следва да отговаря за задълженията относно същия в част съответна на участието си в съсобствеността. В тази връзка претенцията спрямо ответницата е основателна до размер на сумата от 643.39 лева /2/3 х 965.08 лева/. 

 Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази заключението на комплексната експертиза, както и падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира, че обезщетението за забава е в размер на 125,01 лева, считано от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г.

Съобразно направените по-горе разяснения ответницата следва да отговаря за 2/3 части от тази сума, т.е. за сумата от 83.34 лева / 2/3 х 125.01 лева/.

Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата молба. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са погасяват с изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.05.2018 г. такава давност не е изтекла по отношение на нито едно от претендираните вземания.

По така изложените доводи настоящият състав намира исковите претенция за основателни и доказани, поради което същите следва да бъдат уважени в пълен размер.

По исканията за разноски на страните:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. 

Искане за разноски е направила ищцовата страна:

По разноските в производството по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС Перник /заповедно производство/:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото предвид уважения размер на исковите претенция от тази сума на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50 лева.

По разноските в производството по гр.д. № *** г. по описа на РС Перник /исково производство/:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на 75 лева държавна такса, 250 лева – възнаграждение за вещи лица, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, 25 лева – такси за съдебни удостоверения, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Не се претендират съгласно списъка разноските за особен представител. От доказателствата по делото е видно, че държавната такса за исковото производство е платена за 25 лева, поради което и претенцията над тях до 75 лева за държавна такса е неоснователна. Видно от представените по делото платежни документи останалите претендирани разноски са действително извършени. В тази връзка предвид уважената част от исковите претенции от претендираните общо 400 лева, следва да бъдат присъдени общо 266.67 лева.

Ответната страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК.  

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

 

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.К.Б., с ЕГН: ********** и адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата от общо: 726.73 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 54, находящ се в ***, от които главница в размер на 643.39 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл, и 83.34 лева – обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.07.2018 г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4744/2018 г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо 363.36 лева, представляващи разликата до пълния претендиран размер от 1090.09 лева, от които 321.69 лева – разликата до пълния претендиран размер на главницата от 965.08 лева за  периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл, и 41.67 лева - разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за забава от 125.01 лева – лихва за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г. вкл.

ОСЪЖДА М.К.Б., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 50 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № *** г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 266.67 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 4744 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                       К. КОСТАДИНОВА