Решение по дело №1111/2024 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 118
Дата: 25 март 2025 г.
Съдия: Асима Костова Вангелова-Петрова
Дело: 20245320101111
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. К., 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20245320101111 по описа за 2024 година
Производството е по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Ищецът - С. А. Д. твърди, че с Договор от 18.09.1965г., обективиран в
нотариален акт № 25, том II, дело № 566/1965г. на КрлРС, закупил от К. Д. М.
следните два недвижими имота, а именно:
- Празно дворно място с площ от около 600 кв.м., при граници: от три
страни К. Д. М. и новопроектирана улица, което дворно място по тогава
действащия КРП на с.Р., съставлявало част от ПИ с планоснимачен № 136, за
което е отреден парцел XI, в квартал 121 и
- Празно дворно място с площ от около 600 кв.м., при граници: от две
страни К. Д. М., Ю.А.К. и улица, което дворно място по тогава действащия
КРП на с.Р., съставлявало част от ПИ с планоснимачен № 136, за което дворно
място е отреден парцел X, в квартал 121.
Посочва, че К. Д. М. се легитимирала, като собственик на описаните две
дворни места с нотариален акт № 93, том II, дело № 518/1965г. на КрлРС,
издаден по обстоятелствена проверка. От закупуването на двата имота
насетне, никой не е оспорвал правото му на собственост по отношение на
същите. Също така те не били отчуждавани. През годините не е предприемал
1
по отношение на същите, каквито и да било правни действия. Останал
изненадан, когато през 2023г. установил, че по сега действащия КРП на с.Р.,
двете дворни места и съответно - правото му на собственост върху тях не били
отразени. Тяхното място било „заето“ от УПИ I-Озеленяване, в кв.92.
Предприел пред Община К. действия за попълване на кадастралния план на с.
Р. с двата описани имота. По образуваната въз основа на подадения от него
проект за попълване на КП преписка с вх.№ 94-00-7537/18.012.2023г. на
Община К. получил Писмо с приложено извлечение от Протокол №
7/30.04.2024г. От същите било видно, че ЕСУТ при Община К. не е приел
моето предложение за попълване на КП на с.Р. с двата имота с мотив, че
същите попадат в УПИ УПИ I-Озеленяване, в кв.92, за който бил съставен акт
за публична общинска собственост. Такъв АПОС не му е бил предоставен.
Ако действително е бил съставен такъв Акт, то за него било непонятно, на
какво основание същият е бил съставен, след като описаните две дворни места
никога не са били отчуждавани. Мотивира наличие на спор за материално
право.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание чл.54, ал.2 от
ЗКИР приеме за установено, че е собственик на процесните две дворни места,
както и че в сега действащия план на с.Р., К. община е налице грешка и
непълнота, изразяващи се в това, че вместо принадлежащите му два имота е
отразен УПИ I-Озеленяване, в квартал 92, за който ответната Община К.
твърди, че има съставен акт за публична общинска собственост, като след
приемане на заключението на вещо лице и скица по чл.54 ал.2 от ЗКИР ще
прецизира петитума на исковата молба. Претендира за направените по делото
разноски.
Ответникът - Община К. намира предявения иск за процесуално
допустим, но по съществото си неоснователен. Твърди, че парцел XI, кв. 121
по плана на с. Р., общ. К. от 1936г., представляващ незастроен жилищен
парцел с площ от 640 кв.м. при съседи - блокове на АПК е държавна
собственост, съгласно Акт за държавна собственост № 22 от 19.03.1965г. По
обезсиления план на с. Р., одобрен със Заповед № 337/30.05.1967г., имотът
представлява УПИ X-озеленяване, имот с пл. № 522. В разписната книга към
плана, като собственост е записан на ТКЗС. По сега действащия КРП на с. Р.,
общ. К., одобрен със Заповед № 718/1988г., имотът представлява УПИ I-
2
озеленяване, кв. 92, с площ от 2280 кв.м., който е публична общинска
собственост, съгласно АПОС № 6160/16.10.2018г., актуван на основание чл.
чл.З, ал. 2, т.1 от Закона за общинската собственост във връзка с § 42 от ПЗР
на ЗИД на ЗОС.
Ищецът се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на
нотариален акт за покупко-продажба от К. Д. М. № 25, том II, дело №
566/1965г. на КрлРС, като праводателката му е придобила имотите въз основа
на НА № 93, том II, дело № 518/1965г. на КрлРС. Както твърди и ищеца,
праводателката му твърди да е станала собственик въз основа на придобивна
давност. Към датата на придобиване на имота от К. Д. М. (25 август 1965г.),
същият вече е бил държавна собственост - Актът за ДС е от 19 март 1965г.
Към датата на придобиване на имота е била в действие разпоредбата на чл. 86
от Закона за собствеността. При действието на чл.86 ЗС в първата редакция
(до изменението с ДВ, бр. 31 от 1990 г.), а именно - не може да се придобие по
давност вещ, която е социалистическа собственост, т.е. недвижими и движими
имоти, социалистическа собственост, не може да се придобиват от граждани
чрез давностно владение. С разпоредбата на чл.86 от ЗС (в първата редакция)
е установена забрана за придобиване по давност на вещ, която е държавна или
общинска собственост. (Решение № 159 от 01.07.2014 г. по гр. л. № 1435/2014
г. на ВКС). Видно било, че при действието на законовата забрана за
придобиване по давност, праводателката на ищеца не е станала собственик на
процесиите имоти и права, които не притежава не може да прехвърли.
Община К. се легитимира по безспорен начин като собственик на процесния
имот, тъй като от имот държавна собственост същия е станал общинска на
законово основание - чл. 3, ал. 2, т.1 от Закона за общинската собственост във
връзка с § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. С ДВ бр. 92/1999 г. е създаден § 42 от
ПЗР на ЗОС, според който застроените и незастроените парцели и имоти -
частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно
предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон
(09.11.1999г.) подробни градоустройствени планове, преминават в собственост
на общините. Към посочената дата на влизане в сила на закона действащият
КРП на с. Р., общ. К. е този от 1988г., съгласно който процесният имот е
отреден за озеленяване, т.е. налице са всички законови предпоставки за
придобиване от Община К.. Моли съда да отхвърли предявения иск като
3
неоснователен и недоказан. Претендира за направените по делото разноски,
изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.
В ХОДА на делото, съдът на основание чл. 227 от ГПК
КОНСТИТУИРА, като ищци по делото, наследниците на ищеца С. А. Д. с ЕГН
**********, починал на 02.08.2024г. в хода на процеса, а именно - С. С. Д., А.
С. Д. и Ф. И. Х..
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното копие от с нотариален акт № 92, том II, дело №
518/1965г. на КрлРС, по селата на обстоятелствена проверка, извършена по
нотариално дело № 518 по описа на съда за 1965г., К. Д. М. е призната за
собственик по давностно владение, наследство и доброволна делба на имот,
представляващ празно дворно място с площ от около 3647 кв.м., при граници:
имот на съвета, А.К., Ю.А.К. и две новопроектирани улици, който имот по
плана на селото има пл. № 136, в кв. 121 и за него са отредени парцели ІV, V,
ХІ, Х, ІХ и VІІІ.
Представеният нотариален акт № 25, том II, дело № 566/1965г. на КрлРС
удостоверява обстоятелството, че по силата на покупко-продажба, ищецът С.
А. Д. и закупил от К. Д. М. два имота, описани в титула за собственост, както
следва:
- Празно дворно място, находящо се в с. Р. с площ от около 600 кв.м., при
граници: от три страни К. Д. М. и новопроектирана улица, който имот по плана
на селото съставлява планоснимачен № 136, за което е отреден парцел XI, в
квартал 121 и
- Празно дворно място, находящо се в с. Р. с площ от около 600 кв.м., при
граници: от две страни К. Д. М., Ю.А.К. и улица, който имот по плана на
селото съставлява планоснимачен № 136, за което дворно място е отреден
парцел X, в квартал 121.
Имотите са онагледени със скица № 87/28.07.1995г., представена в копие
по делото.
По делото е представена копие от административната преписка,
посочена в исковата молба с вх.№ 94-00-7537/18.12.2023г. на Община К.,
видно от която, ЕСУТ при Община К. не е приема предложение отправено от
4
С. А. Д. за попълване на КП на с.Р. с двата имота с мотив, че същите попадат в
УПИ I-Озеленяване, в кв.92, за който е съставен акт за публична общинска
собственост.
Видно от представената актуална скица на имота № 568/19.07.2024г. на
Община К., процесният имот съставлява УПИ І-Озеленяване, в кв. 92 по плана
на с. Р. с площ от 2280 кв.м., като имотът е записан на името на Община К.,
съгласно АПОС № 6160/16.10.2018г.
Ответникът, представя доказателства, с които се легитимира като
собственик, а именно АПОС № 6160/16.10.2018г., актуван на основание чл.
чл.3, ал. 2, т.1 от Закона за общинската собственост във връзка с § 42 от ПЗР
на ЗИД на ЗОС. Представя също така и история на имота, илюстрирана в
следните документи –
Акт № 22/19.111.1965г. за държавна собственост; скица №
598/21.09.2018г. послужила за актуване на имота; извадка от обезсилен план
на с. Р., одобрен със Заповед №337/30.05.1967г.; извадка от разписна книга
към обезсилен план на с. Р., одобрен със Заповед №337/30.05.1967г.; извадка
от обезсилен план на с. Р., одобрен със Заповед № 718/1988г. и извадка от
разписна книга към обезсилен план на с. Р., одобрен със Заповед №718/1988г.
В хода на делото, ищецът С. А. Д. е починал на ******, като видно от
представеното Удостоверение за наследници изх. № 238/13.08.2024г. на
Кметство с. Р., Община К., негови законни наследници са С. С. Д. с ЕГН
********** – преживяла съпруга, А. С. Д. с ЕГН********** - син и Ф. И. Х. с
ЕГН ********** – дъщеря.
По делото е изслушано основно и допълнително заключение на вещо
лице А. П. по назначена съдебно-техническа експертиза, която не бе оспорена
от страните и съдът я възприема, като обективна, безпристрастна и
компетентна. За изготвяне на заключението по допуснатата експертиза,
вещото лице е ползвало, както приложените документи по делото, така и е
извършило оглед на място със съответните замервания на имота.
Съгласно заключение вх. № 12182/14.11.2024г. на вещото лице, според
направената справка в Общинска администрация гр. К., действащия
регулационен и кадастрален план на с. Р., общ. К. е утвърден със заповед №
718/1988г. Отменените (обезсилени) планове за с. Р. са Планове утвърдени със
заповеди, както следва: Заповед от 1936г. - копие не е предоставено от
5
Общинска администрация; Заповед от 3577/1948г. и 3578/1948г. и План
утвърден със Заповед № 337/1967г. Планове от 1936г. и 1948г. за поземлен
имот 136 от кв. 121 по плана на с. Р. са образувани Урегулирани поземлени
имоти IV, V, XI, X, IX и VIII. Поземленият имот е бил с площ от 3647 кв.м.,
визуализиран на скица, Приложение 1 към СТЕ. По плана от 1967г., поземлен
имот с кадастрален номер 136 е заместен от ПИ с кадастрален номер 522, за
който е образуван УПИ X- за озеленяване, в кв.69 по плана на с. Р.,
визуализиран в скица, Приложение 2. Съгласно разписните списъци към
плана, собственик на имота е записан ТК3C, като ръкопис към него текст –
„отчуждава се“. Тълкувайки практиката за така образувания имот към плана
от 1967г., УПИ X- за озеленяване, би следвало да се извърши отчуждаване, за
да се реализира отреждането на плана - За Озеленяване. По план от 1988г.,
действащ към момента, УПИ X - за озеленяване, кв.69 от плана 1967г. е
частично идентичен на УПИ I-озеленяване, в кв.92 по плана на с. Р.
Съгласно заключението на вещото лице, по план от 1936г. съгласно
скица издадена от Общинска администрация гр. К. - официален документ -
имоти УПИ Х-136 и XI-136 от кв. 121 са записани на С.А.Д., съгласно 25, том
2, дело 566 от 1965г. По план от 1948г. за поземлен имот с кадастрален номер
136, според справка от Общинска администрация няма налични разписни
списъци към плана. По план от 1967г., поземлен имот с кадастрален номер 136
по планове от 1936г. и 1948г. е заместен от ПИ с кадастрален номер 522, за
който е образуван УПИ X- за озеленяване, в кв. 69. Съгласно разписните
списъци към плана, собственик на имота е записан ТКЗС. Към този план
правото на собственост на ищеца (праводателката му - К. Д. М.) не е отразена.
По плана от 1988г. - поземлен имот с кадастрален номер 136 по планове от
1936г. и 1948г. е частично заместен от УПИ І-Озеленяване в кв.92 без
кадастрален номер на имот. Към този план правото на собственост на ищеца
(праводателката му - К. Д. М.) не е отразена.
Съгласно заключението на вещото лице, правото на собственост за
поземлени имоти и урегулирани поземлени имоти, съобразно добрата
практика се отразява в разписни списъци към съответния план на населеното
място. В случая за имот планоснимачен номер 136 от план действал към 1936г.
е съществувал записан собственик в архивите на Общинска администрация на
С.А.Д. относно УПИ Х-136 и XI-136 от кв. 121. С последващите планове от
1948г. - Общинска администрация К. не представя копие от разписни списъци;
6
от 1967г. - имот 136 частично идентичен на имот 522, за който е образуван
УПИ Х-озеленяване, в кв. 75 - имота е записан на ТКЗС и по план от 1988г.,
имот 136 е частично идентичен на УПИ I-озеленяване от кв.92 по плана на с.
Р., общ. К., за който няма кадастрален номер и не съществува към разписните
списъци на Общинска администрация К..
Съгласно допълнително заключение вх. № 482/13.01.2025г. на вещото
лице, за територията е извършено оцифряване, като имоти УПИ Х-136 и УПИ
XI-136 в кв.121 от план действал към 1948г.- процесиите имоти са наложени
върху оцифрената територия. Части от двата имота попадат в УПИ I-
Озеленяване, а част от тях попада в улици с ОТ 245-247 и ОТ 245-96, част от
УПИ Х-136 попада в територия без отреждане в кв.92 по сега действащия
план на с. Р., утвърден със Заповед № 718/1988г. Получените координати и
площи за имотите са следните в КС БГС 2005г. и гранични точки на УПИ Х-
136, кв. 121 са визиулизирани в комбинирана скица, Приложение № 4 към
заключението.
Съгласно нотариален акт с № 25, том II, дело № 566 от 1965г. за
собственост на С. А.Д., парцелите описани в него съответно УПИ Х-136 и
УПИ XI-136, в кв.121 от план действал към 1948г., където са описани с площ
от около 600 кв.м, но с извършеното оцифряване на плана от 1948г., точната
площ на парцелите изчертани в плана от 1948г. е както следва - за УПИ Х-136
– 663 кв.м. и за УПИ XI-136 – 704 кв.м.
Изработената скица Приложение 4 дава отговор на поставения въпрос,
като на нея са изобразени точните площи от УПИ Х-136 и УПИ XI-136,
попадащи в - улица, УПИ I - Озеленяване и в територия без отреждане от
плана в кв.92 по сега действащия план на с. Р., утвърден със Заповед №
718/1988г.
След приемана заключенията на вещото лице, ищците конкретизират
предявения иск, както следва:
МОЛЯТ съда, да постанови решение, с което на основание чл.54, ал.2 от
ЗКИР, да признае по отношение на Община К., че по силата на Договор от
18.09.1965г., обективиран в нотариален акт № 25, том II, дело № 566/1965г. на
КрлРС, ищците, в качеството им на наследници на С. А. Д. са собственици на
следните недвижими имоти:
7
1. ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от около 600 кв.м., находящо се в
с. Р., К. община, при граници и съседи: от три страни К. Д. М. и
новопроектирана улица, което дворно място по ПУП на с.Р. действал към
1965г. съставлява част от имот с пл. № 136, в кв.121 и за него е отреден парцел
XI, което празно дворно място по сега действащия ПУП на същото село,
одобрен със Заповед № 718/1988г. е с площ от 704 кв.м., като част от същото с
площ от 428.70 кв.м. попада в УПИ I-Озеленяване, в кв.92, която част е
заключена между точки 2, 10, 5, 4, 3 и 2 по комбинираната скица -
Приложение № 4 от заключението на вещото лице А. П., а другата част с площ
от 275.30 попада в улица с о.т. 96-245-247, заключена между точки 1, 2, 3, 4, 5,
6, 7, 1 по същата комбинирана скица - Приложение № 4.
2. ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от около 600 кв.м., находящо се в
с. Р., К. община, при граници и съседи: от две страни К. Д. М., Ю.А.К. и
новопроектирана улица, което дворно място по ПУП на с.Р., действал към
1965г. съставлява част от имот с пл. № 136, в кв.121 и за него е отреден парцел
X, което празно дворно място по сега действащия ПУП на същото село,
одобрен със Заповед № 718/1988г. е с площ от 663 кв.м., като част от това
дворно място с площ от 440.30 кв.м. попада в УПИ І-Озеленяване, в кв.92,
която част е заключена между точки 10, 11, 12, 5, 10 по комбинираната скица -
Приложение № 4 от допълнителното заключение на вещото лице А. П., а
друга част с площ от 196.70 кв.м. попада в улица с о.т. 245-247 по същата
комбинирана скица - Приложение № 4, заключена между точки 5, 6, 9, 8, 12 и
5, както и част с площ от 26 кв.м., попадаща в територия без отреждане в
кв.92, заключена между точки 11, 13, 8, 12 и 11 по същата комбинирана скица
- Приложение № 4.
МОЛЯТ комбинираната скица - Приложение № 4 от допълнителното
заключение на вещото лице А. П. Г. да бъде неразделна част от постановеното
по делото решение, като съдът признае по отношение на Община К., че в сега
действащия ПУП на с.Р., К. община по отношение на описаните имоти е
налице непълнота и грешка, изразяващи се в това, че тези имоти не са
отразени в плана и съответно - в тяхното отреждане, което не е съобразено с
правото на собственост.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
8
правни изводи:
Изложените в исковата молба обстоятелства сочат, че е предявен иск с
правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, каквато квалификация на спорното
право е дадено и в доклада по делото, срещу който страните не възразяват.
Искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е положителен установителен иск за
собственост, който има за предмет установяване принадлежността на правото
на собственост и констатиране на допусната грешка в КККР при отразяване на
съответния имот. Провеждането на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е свързано с
възможността въз основа на влязлото в сила решение да бъде изменена
кадастралната карта, като спорния имот или част от имот бъдат отразени в
граници, съответстващи на обема на действително притежаваното от ищцата
право на собственост.
Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри
имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправно
статут на имотите. В чл. 2, ал. 5 от ЗКИР, законодателят е въвел оборима
презумпция за вярност относно отразените данни за имотите в кадастралната
карта, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до
неговото пораждане, изменение или погасяване. Съгласно §1, т. 16 от ДР на
ЗКИР, непълнотите или грешките в кадастралната карта са несъответствия в
границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за
урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Следователно
непълнота или грешка по смисъла на ЗКИР ще е налице в случаи на незаснети
или погрешно заснети имотни граници на имота в кадастралния план и
пренесени в създадената въз основа на него кадастралната карта, тъй като в
рамките на проведената административна процедура по нанасянето им в плана
не са били верни данните за местоположението им.
Съдът приема за безспорно установено, че първоначалният ищец - С. А.
Д. (починал в хода на делото) черпи правото си на собственост по силата на
покупко-продажба. Ищците, в качеството им на наследници на С. А. Д.
установиха, при условията на пълно и главно доказване правото на
собственост на праводателя си. Имотите, предмет на спора представляват
имоти в регулационния план на с. Р., при действието на отменения план от
1936г. и 1948г. С. А. Д. е придобил имота по силата на договор за покупко-
продажба, сключен през 1965 година при действието на Закона за реда на
9
прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти, в редакцията му от
20.12.1963 г. – ДВ бр. 99 (отменен), т.е. сделката е осъществена с решение на
изпълнителния комитет на съответния народен съвет, като ответната страна не
оспорва компетентността на ИК на ОНС с. Р. по повод посоченото в
нотариалния акт Решение № 33/1965г. на този орган. Ето защо съдът приема,
че съответния изпълнителен комитет е действал при условията на чл. 9, ал. 3
от същия закон, т.е. по решение на министерския съвет, независимо че
населеното място не е посочено като попадащо под действието на закона. При
съставяне на нотариалния акт, съдията, действащ като нотариус, е проверил
правото на собственост на праводателя – продавач по сделката, както и всички
изисквания на закона за сключването му, и е удостоверил, че страните
посочени в акта са сключили договор за покупко-продажба на празно дворно
място, находящо се в с. Р. с площ от около 600 кв.м., при граници: от три
страни К. Д. М. и новопроектирана улица, който имот по плана на селото
съставлява пл. № 136, за което е отреден парцел XI, в квартал 121, както и на
празно дворно място, находящо се в с. Р. с площ от около 600 кв.м., при
граници: от две страни К. Д. М., Ю.А.К. и улица, който имот по плана на
селото съставлява пл. № 136, за което дворно място е отреден парцел X, в
квартал 121, за сумата от 250 лева за двата имота, която е била изплатена
напълно и в брой на продавача. При това положение, съдът приема, че
договорът за покупко-продажба, сключен през 1965 година е породил правно
действие, същият е бил сключен чрез тогавашната местна администрация в
лицето на ИК на ОНС - Р..
В заключението на вещото лице се съдържат данни, че в разписните
списъци към плана от 1967г., собственик на имота е записан ТКЗС, но никъде
не се съдържа данни за процедура по отчуждаване, за да се реализира
отреждането на плана - За озеленяване. Доказателства за отчуждителна
процедура не са представени и от ответната страна, в лицето на Община К.,
която претендира, че е собственик на процесните имоти. Ето защо, съдът
приема, че липсват данни, имотите да са били включвани в ТКЗС, ДЗС или в
други, образувани въз основа на тях селскостопански организации. По делото
е установено по несъмнен начин, че през 1967 година за село Р. е бил одобрен
нов кадастрален и регулационен план и имотът на ищците съставлявал 136 по
плановете от 1936г. и 1948г. е заместен от поземлен имот с кадастрален номер
522 за който е образуван парцел Х – за озеленяване, в кв. 69 по плана на с. Р..
10
По плана от 1988г. - поземлен имот с кадастрален номер 136 по планове от
1936г. и 1948г. е частично заместен от УПИ І-Озеленяване в кв.92 без
кадастрален номер на имот.
Ответната страна противопоставя на ищеца свое насрещно право на
собственост като счита, че процесния имот е общинска собственост, съгласно
АПОС № 6160/16.10.2018г., актуван на основание чл. чл.3, ал. 2, т.1 от Закона
за общинската собственост във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Съдът
намира, че независимо от заснемането на имота по план от 1988г. със Заповед
№ 7178, действащ към момента като УПИ I-Озеленяване, в кв.92 по плана на
с. Р., ответникът не се легитимира като собственик и не притежава право на
собственост. В конкретния случай, процесният имот безспорно по плана от
1936г. и 1948г. е представлявал дворно място, собственост на праводателя на
ищеца - К. Д. М. в регулацията на с. Р.. Не са ангажирани доказателства, от
които категорично да се приеме, че имотът е внасян в стопанство от какъвто и
да е вид. Установено е, че преди създаването на ТКЗС през 1956 година,
имотът по плана на селото е бил дворно място в регулация. При
доказателствена тежест на ответника, същият не ангажира нито едно
доказателство, от което съдът да направи несъмнен извод, че процесния имот е
подлежал на реституция, поради отчуждаването му за ТКЗС. Поради
изложеното съдът приема, че имотът, в границите му по плана от 1948 година
и по конкретно от 1965 година, не е подлежал на реституция. Имотът е имал
собственик към влизане в сила на регулационния план. Съдът намира, че
правото на собственост на ищците върху имота, придобито по силата на
правна сделка от праводателя им С. А. Д., сключен по действащия към
момента на сключването му ред е установено по несъмнен начин и ответната
страна нито го опровергава, нито установява своето насрещно право на
собственост.
В производството е установено точното местоположение и граници на
закупения от праводателя на ищците имот с неоспореното от страните
заключение на първоначалната и допълнителната експертиза. Точната
конкретизация на имота със съответните точки е направена от ищците след
приетото заключение, доколкото към датата на подаване на исковата молба
това е било невъзможно, с оглед липсата на точни данни.
Установи се, че по план от 1936г. е издаден официален документ - скица
11
от Общинска администрация гр. К. за имоти УПИ Х-136 и XI-136 от кв. 121,
които са записани на името на С.А.Д., съгласно нотариален акт № 25, том 2,
дело 566 от 1965г. В случая за имот пл. номер 136 от план действал към 1936г.
е съществувал записан собственик в архивите на Общинска администрация на
С.А.Д. относно УПИ Х-136 и XI-136 от кв. 121. С последващите планове от
1948г. - Общинска администрация К. не представя копие от разписни списъци;
от 1967г. - имот 136 частично идентичен на имот 522, за който е образуван
УПИ Х-озеленяване, в кв. 75 - имота е записан на ТКЗС и по план от 1988г.,
имот 136 е частично идентичен на УПИ I-озеленяване от кв.92 по плана на с.
Р., общ. К., за който няма кадастрален номер и не съществува към разписните
списъци на Общинска администрация К..
По делото не са събрани доказателства това отразяване да е станало по
установения ред, т.е. заснемането на имота по никакъв начин не променя
статута му и не може да се противопостави на правото на собственост на
ищците.
Не се споделят доводите на ответника за недопустимост на иска, тъй
като по делото по категоричен начин се установи, че части от имотите попадат
и в имоти, съседни на тези на ищците, поради което искът с правно основание
за наличие на грешка в кадастралната карта се явява допустим.
По изложеното, искът с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР се явява
основателен и доказан. Следва съдът да признае за установено по отношение
на ответника, че ищците, в качеството им на наследници на С. А. Д. че по
силата на Договор от 18.09.1965г., обективиран в нотариален акт № 25, том II,
дело № 566/1965г. на КрлРС, са собственици на следните недвижими имоти:
1. ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от около 600 кв.м., находящо се в
с. Р., К. община, при граници и съседи: от три страни К. Д. М. и
новопроектирана улица, което дворно място по ПУП на с.Р. действал към
1965г. съставлява част от имот с пл. № 136, в кв.121 и за него е отреден парцел
XI, което празно дворно място по сега действащия ПУП на същото село,
одобрен със Заповед № 718/1988г. е с площ от 704 кв.м., като част от същото с
площ от 428.70 кв.м. попада в УПИ I - Озеленяване, в кв.92, която част е
заключена между точки 2, 10, 5, 4, 3 и 2 по комбинираната скица -
Приложение № 4 от заключението на вещото лице А. П., а другата част с площ
от 275.30 попада в улица с о.т. 96-245-247, заключена между точки 1, 2, 3, 4, 5,
12
6, 7, 1 по комбинирана скица - Приложение № 4.
2. ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от около 600 кв.м., находящо се в
с. Р., К. община, при граници и съседи: от две страни К. Д. М., Ю.А.К. и
новопроектирана улица, което дворно място по ПУП на с.Р., действал към
1965г. съставлява част от имот с пл. № 136, в кв.121 и за него е отреден парцел
X, което празно дворно място по сега действащия ПУП на същото село,
одобрен със Заповед № 718/1988г. е с площ от 663 кв.м., като част от това
дворно място с площ от 440.30 кв.м. попада в УПИ І - Озеленяване, в кв.92,
която част е заключена между точки 10, 11, 12, 5, 10 по комбинираната скица -
Приложение № 4 от допълнителното заключение на вещото лице А. П., а
друга част с площ от 196.70 кв.м. попада в улица с о.т. 245-247 по
комбинирана скица - Приложение № 4, заключена между точки 5, 6, 9, 8, 12 и
5, както и част с площ от 26 кв.м., попадаща в територия без отреждане в
кв.92, заключена между точки 11, 13, 8, 12 и 11 по комбинирана скица -
Приложение № 4.
Комбинираната скица - Приложение № 4 от допълнителното заключение
на вещото лице А. П. Г. следва да бъде неразделна част от постановеното по
делото решение, като съдът признае по отношение на Община К., че в сега
действащия ПУП на с.Р., К. община по отношение на описаните имоти е
налице непълнота и грешка, изразяващи се в това, че тези имоти не са
отразени в плана и съответно - в тяхното отреждане, което не е съобразено с
правото на собственост.
По отношение на тези имоти не е приложима и забраната за
придобиване по давност по чл. 86 от ЗС. След като имотът никога не е внасян
в ТКЗС и е владян от ищеца - С. А. Д., респ. наследниците му, конституирани
в процеса по силата на наследственото правоприемство, следва да се направи
извод, че имотът е запазил статута си на частна собственост. Ето защо,
предявения иск по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР следва изцяло да бъде уважен,
като основателен и доказан.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, разноските сторени от ищците следва да се
понесат от ответника в размер на 3714.70 лева, от които – 193.70 лева –
платена държавна такса и разноски; 1021.00 лева – възнаграждение на вещо
лице и 2500.00 лева – адвокатски хонорар.
13
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР, във
връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК, по отношение на ОБЩИНА К. със седалище в
град К., улица „***, представлявана от ***** на Общината Е.К., че С. С. Д. от
с. Р., К. община, ул. „*** с ЕГН **********, А. С. Д. от с. Р., К. община, ул.
„*** с ЕГН********** и Ф. И. Х. от с. Р., К. община, ул. „*** с ЕГН
**********, в качеството им на наследници на С. А. Д. от с. Р., К. община, ул.
„*** с ЕГН ********** по силата на Договор от 18.09.1965г., обективиран в
нотариален акт № 25, том II, дело № 566/1965г. на КрлРС, са собственици на
следните недвижими имоти - ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от около
600 кв.м., находящо се в с. Р., К. община, при граници и съседи: от три страни
К. Д. М. и новопроектирана улица, което дворно място по ПУП на с.Р.
действал към 1965г. съставлява част от имот с пл. № 136, в кв.121 и за него е
отреден парцел XI, което празно дворно място по сега действащия ПУП на
същото село, одобрен със Заповед № 718/1988г. е с площ от 704 кв.м., като
част от същото с площ от 428.70 кв.м. попада в УПИ I - Озеленяване, в кв.92,
която част е заключена между точки 2, 10, 5, 4, 3 и 2 по комбинираната скица -
Приложение № 4 от заключението на вещото лице А. П., а другата част с площ
от 275.30 попада в улица с о.т. 96-245-247, заключена между точки 1, 2, 3, 4, 5,
6, 7, 1 по комбинирана скица - Приложение № 4 и ПРАЗНО ДВОРНО
МЯСТО с площ от около 600 кв.м., находящо се в с. Р., К. община, при
граници и съседи: от две страни К. Д. М., Ю.А.К. и новопроектирана улица,
което дворно място по ПУП на с.Р., действал към 1965г. съставлява част от
имот с пл. № 136, в кв.121 и за него е отреден парцел X, което празно дворно
място по сега действащия ПУП на същото село, одобрен със Заповед №
718/1988г. е с площ от 663 кв.м., като част от това дворно място с площ от
440.30 кв.м. попада в УПИ І - Озеленяване, в кв.92, която част е заключена
между точки 10, 11, 12, 5, 10 по комбинираната скица - Приложение № 4 от
допълнителното заключение на вещото лице А. П., а друга част с площ от
196.70 кв.м. попада в улица с о.т. 245-247 по комбинирана скица - Приложение
№ 4, заключена между точки 5, 6, 9, 8, 12 и 5, както и част с площ от 26 кв.м.,
попадаща в територия без отреждане в кв.92, заключена между точки 11, 13, 8,
14
12 и 11 по комбинирана скица - Приложение № 4, като в сега действащия
ПУП на с.Р., К. община по отношение на описаните имоти е налице непълнота
и грешка, изразяващи се в неотразяване на процесните два имота в плана,
съответно в тяхното отреждане, което не е съобразено с правото на
собственост.
ОБЯВЯВА приложената на стр.114 от делото Комбинирана скица –
Приложени № 4 към допълнително заключение вх. № 482/13.01.2025г. на
вещото лице инж. А. П., за неразделна част от настоящето съдебно решение.
ОСЪЖДА, ОБЩИНА К. със седалище в град К., улица „***,
представлявана от ***** на Общината Е.К. да заплати на С. С. Д. от с. Р., К.
община, ул. „*** с ЕГН **********, А. С. Д. от с. Р., К. община, ул. „*** с
ЕГН********** и Ф. И. Х. от с. Р., К. община, ул. „*** с ЕГН **********,
направените по делото разноски в общ размер на 3714.70 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________

15