№ 311
гр. гр. Добрич, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500356 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№260353/06.04.2022 год. на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД,ЕИК
********* срещу частта от решение №260005/01.03.2022 год. по гр.д.№353
/2020 год. на Районен съд Б., с което е отхвърлен иска му против С. З. Р., с
ЕГН: ********** от гр. Б., ул. К.** за признаване за установено, че има
вземане за сумата в размер на 116.48лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски, от които: 41.85 лв. по Договор за лизинг от дата
11.06.2018 год., сключен във връзка с договорен абонамент за номер *** с
абонатен номер № ***, за периода 03/2019 год. до месец 05/2020 год.;
74.63лв. по договор за лизинг от дата 07.08.2018 год., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер *** с абонатен номер №***, за периода
03/2019 год. до месец 07/2020 год. ,както и е отхвърлен иска му против С. З.
Р., с ЕГН: ********** за признаване за установено, че има вземане за сумата
в размер на 104.27 лв. , представляваща разликата между стандартната цена
по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена, която абонатът е
следвало да заплати по уговорен погасителен план за ползване на
устройството по договор за лизинг от 11.06.2018 год.; както и сумата в размер
1
на 109.74 лв., представляваща разликата между стандартната цена по ценова
листа без абонамент и общата лизингова цена, която абонаментът е следвало
да заплати по уговорен погасителен план за ползване на устройството по
договор за лизинг от 07.08.2018 год.
С доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение се
претендира отмяната му, като въззивният съд постанови ново по съществото
на спора за уважаване на установителната претенция по чл.422 от ГПК в
пълния размер на заявяването й. Телекомуникационното дружество възразява
срещу изводите на първоинстанционния съд за недействителност на
договорите за лизинг ,основани на разпоредбите на чл.3 ал.3, чл.10 ал.1 и
чл.22 от Закона за потребителския кредит, тъй като приложението им е
изключено от разпоредбата на чл.4 ал.1 т.4 от същия закон. На С. З. Р. ,с
оглед качеството му на абонат за мобилни услуги, доставяни от дружеството
са били предоставени за ползване мобилни устройства на преференциални
условия и с отстъпка от стандартната цена. След преустановяването на
изпълнението на задълженията по договорите, необосновано било абонатът
да се ползва от преференциите за лоялните клиенти за закупуване на
устройства на специални, по-ниски цени и следвало да обезщети въззивника
за вредите от неизпълнението по правилата на чл. 92 ал.1 от ЗЗД и в
размерите по т.11 от договорите.
При данни, че постановеното неизгодно за въззиника решение му е било
връчено на дата 23.03.2022 год., жалба рег.№260353/06.04.2022 год. е
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и процесуално допустима.
Въззиваемата страна С. З. Р. счита жалбата за неоснователна и
настоява да не бъде уважавана. Счита за приложими разпоредбите на Закона
за потребителския кредит с оглед качеството му на потребител по смисъла на
§ 13 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите ,поради което не можело
да му бъде отказана защитата, която двата закона предоставят във връзка с
претенции за заплащане на лизингови вноски и неустойки.
Заявените от “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД,ЕИК *********,със седалище
и адрес на управление гр.С.,ЖК“*** против С. З. Р., с ЕГН: ********** от гр.
Б.,ул. К.** с искова молба рег.№ 2736/10.08.2020 год. искове по чл. 422
ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 415 от ГПК,във връзка с чл. 92 от ЗЗД ,във
връзка с чл. 79 от ЗЗД ,във връзка с чл. 342 от ТЗ са за установяване на
2
вземания в общ размер от 628.31 лв. ,предмет на заповед за изпълнение № 20
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от дата 03.02.2020
год.,издадена по ч.гр.д.№ 44/2020 год. на Районен съд Б..Същите са основани
на твърдения за сключени между страните два договора за мобилни услуги и
за лизинг от дата 11.06.2018 год. и два договора за мобилни услуги и за
лизинг от дата 07.08.2018 год. Неизпълнението на задълженията за заплащане
на далекосъобщителни услуги и лизингови вноски , обусловило
прекратяване на договорите по вина на абоната, поради което се претендира
вземанията за стойността на предоставените мобилни услуги и за лизингови
вноски за ползване на предоставено мобилно устройство да бъдат
установени,ведно с произтичащите от виновното неизпълнение на
задълженията от абоната , вземания на мобилния оператор за неустойки.
Претенциите са били оспорени от длъжника с доводи ,че валидна
облигационна връзка между страните не е възникнала, тъй като
представените договори за мобилни услуги и за лизинг не са подписани от
него, а клаузите за неустойка нищожни ,като накърняващи добрите нрави.
Предвид изготвена съдебно-графологична експертиза и заключение на
вещото лице, че подписите на потребител/ лизингополучател в договорите за
мобилни услуги и лизинг от 11.06.2018 год. и договорите за мобилни услуги и
лизинг от 7.08.2018 год. са положени от лицето С. З. Р.,първоинстанционния
съд заключил ,че между страните за процесния период са съществували
облигационни отношения, по които ищецът е изпълнил договорните си
задължения като е предоставил далекосъобщителни услуги, а ответникът не е
заплатил дължимите суми за ползването далекосъобщителни услуги,поради
което с решение №260005/01.03.2022 год. по гр.д.№353/2020 год. уважил
исковете за сумата в размер на 172.90лв, представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер № *** за периода от 20.10.2018
год. до 19.02.2019 год., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата, както и за сумата в размер на 62.46 лв. ,
представляваща неустойка за прекратяване на договор за мобилни услуги от
дата 11.06.2018 год. към мобилен номер *** в размер на 3 месечния
абонамент и за сумата в размер на 62.46 лв., представляваща неустойка за
3
прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 07.08.2018 год. към
мобилен номер *** в размер на 3 месечния абонамент.Поради необжалване и
на основание чл.296 т.2 от ГПК в тази му част решението на БРС е влязло в
сила.
Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни
изводи ,както следва:
Между страните по делото е сключен договор от дата 11.06.2018 год. за
предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер 0898 228 328 при
условията за ползване на абонамент Тотал 24.99 лв. Първоначалния срок на
договора е 24 месеца, т.е. от влизането му в сила на 11.06.2018 год. до
11.06.2020 год. На абоната е бил предоставено и устройство за ползване на
услуги по т.7 от договора: мобилен апарат марка NOKIA модел 2 Black,чиято
цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план възлиза на сумата
от 121.96 лв., стандартната цена на устройството (в брой ,без абонамент) е
309.90 лв., а отстъпката от стандартната цена се равнява на сумата от 187.94
лв. В случай на прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане
на срока му по вина на потребителя, същият дължи неустойка ,съставляваща
разликата между стандартната цена на устройството (в брой ,без
абонамент),съгласно действащата ценова листа и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена),съответстваща на
оставащия срок на договора. Също на дата 11.06.2018 год. между страните е
бил сключен договор за лизинг, по силата на който дружеството
(лизингодател) се е задължило на предостави на Р. (като лизингополучател) за
временно и възмездно ползване на устройството марка NOKIA модел 2 Black
с телефонен номер 0898 228 328, а Р. се е задължил да заплати обща
лизингова цена в размер на 119.17 лв. ,с включен ДДС по начин, посочен в
този договор-първоначална лизингова вноска в размер на 55.00 лв. с ДДС,
платима към датата на сключване на договора и 23 бр. месечни лизингови
вноски ,всяка една в размер на 2.79 лв.,с включен ДДС. Съобразно
уговорките по чл.1 ал.2 и ал.3 лизингополучателят има право да придобие
собствеността върху предоставеното за ползване устройство, като подпише
договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най-малко 10 дни
преди изтичане на срока договора и заплати допълнително сума от 2.79 лв. ,а
ако не упражни правото си на изкупуване, следва да върне устройството в
срок от 1 месец след изтичане на договора.
4
Между страните по делото е сключен и договор от дата 07.08.2018 год.
за предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер *** при условията за
ползване на абонамент Тотал 24.99 лв. Първоначалния срок на договора е 24
месеца, т.е. от влизането му в сила на 11.08.2018 год. до 11.08.2020 год. На
абоната е бил предоставено и устройство за ползване на услуги по т.7 от
договора: мобилен апарат марка NOKIA модел 2 Black,чиято цена в брой или
обща лизингова цена с абонаментния план възлиза на сумата от 132.86 лв.,
стандартната цена на устройството (в брой ,без абонамент) е 309.90 лв.,а
отстъпката от стандартната цена се равнява на сумата от 177.04 лв.В случай
на прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на срока му
по вина на потребителя,същият дължи неустойка ,съставляваща разликата
между стандартната цена на устройството (в брой ,без абонамент),съгласно
действащата ценова листа и заплатената от него при предоставянето му (в
брой или обща лизингова цена),съответстваща на оставащия срок на
договора.Също на дата 07.08.2018 год. между страните е бил сключен договор
за лизинг,по силата на който дружеството (лизингодател) се е задължило на
предостави на Р. (като лизингополучател) за временно и възмездно ползване
на устройството марка NOKIA модел 2 Black с телефонен номер ***, а Р. се е
задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 128.47 лв. ,с включен
ДДС по начин,посочен в този договор-първоначална лизингова вноска в
размер на 27.50 .00 лв. с ДДС,платима към датата на сключване на договора и
23 бр. месечни лизингови вноски ,всяка една в размер на 4.39 лв.,с включен
ДДС.Съобразно уговорките по чл.1 ал.2 и ал.3 лизингополучателят има
право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване
устройство,като подпише договор за изкупуване на устройството с
лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане на срока договора и
заплати допълнително сума от 4.39 лв. ,а ако не упражни правото си на
изкупуване,следва да върне устройството в срок от 1 месец след изтичане на
договора.
Балчишкия районен съд е отхвърлил установителната претенция за
вземанията за сумата в размер на 104.27 лв. , представляваща разликата
между стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова
цена, която абонатът е следвало да заплати по уговорен погасителен план за
ползване на устройството по договор за лизинг от 11.06.2018 год.; както и
сумата в размер на 109.74 лв., представляваща разликата между стандартната
5
цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена, която
абонаментът е следвало да заплати по уговорен погасителен план за ползване
на устройството по договор за лизинг от 07.08.2018 год.,тъй като е заключил
,че източник на тези вземания са договорите за лизинг,които са
недействителни по смисъла на чл. 22 ,във връзка с чл. 10 ал.1 от Закона за
потребителския кредит,приложими и към договора за лизинг по
разпореждане на чл. 3 ал.3 от Закона за потребителския кредит.Изводите са
незаконосъобразни.В случай действителността на договорите за лизинг е
правноирелевантна,тъй като източник на вземанията не са те,а договорите за
предоставяне на мобилни услуги. Касае се до клаузата за неустойка за вреди,
причинени на мобилния оператор от предсрочното прекратяване на договора
за мобилни услуги по вина на абоната. Същата не притежава
характеристиките по чл.143 ал.1 и ал.2 т.5 от ЗЗП, следователно не е
неравноправна .Размерът на договорената неустойка е определяем, а
договорът съдържа достатъчно точни и ясни данни за компонентите, които
участват в нейното формиране и за механизма на формирането й.
Конкретният дължим от потребителя размер на неустойката е предвидим
спрямо всеки един предполагаем момент, в който договорът би могъл да бъде
прекратен, като при намаляване продължителността на срока, за който
облигационната връзка предсрочно отпада, намалява и размерът на
дължимата от потребителя неустойка. Така уговореното не е във вреда на
неизправния потребител, получил съответната отстъпка от основната услуга
и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на
двете страни. Договорената неустойка е съизмерима с вредите, които ищецът
– доставчик на мобилни услуги понася от предсрочното прекратяване на
облигационната връзка по вина на потребителя,не води до неоснователното
му обогатяване и е в синхрон с типичното обезпечително, обезщетително и
санкционно предназначение на неустойката.
По изложените съображения, решението на БРС в тази му част следва да
бъде отменено и претенцията уважена.
Балчишкия районен съд е отрекъл с решението си ,наличието на
вземания на мобилния оператор за лизингови вноски,като е приел за
основателно оспорването на валидността на споразуменията относно тях с
идентично позоваване на нарушаване на правила за писмената форма на
сделките за предоставяне на услугите и лизинговане на движимите вещи
6
.Изводите на съда са незаконосъобразни.Уговорките по лизинговите сделки са
направени в съответствие с нормативни изисквания и към оформлението на
писмените договори за този вид услуги ,не са приложими специалните
ограничения , въведени само за кредитни сделки по ЗПК.В разпоредбата на
чл. 342 ТЗ са уредени две разновидности на договора за лизинг : договор за
обикновен /оперативен/ лизинг и договор за финансов лизинг, представляващ
особен вид инвестиционен кредит. При този финансов лизинг общата
стойност на лизинговите вноски, дължими от конкретен лизингополучател, се
изчислява така, че да покрива цената, по която лизинговата компания е
придобила вещта, нейните разноски, а също така и печалбата й, т.е. налице е
правен резултат като при усвоен кредит, чието погасяване става чрез
лизинговите вноски. Вярно е, че в чл. 3, ал. 3 от Закона за потребителския
кредит е посочена приложимостта му и към договора за лизинг с уговорка за
придобиване на собственост от лизингополучателя, но това правило следва да
се възприема като относимо за финансовия лизинг като сделка, съдържаща
елемент на кредитиране, което увеличава разходите на придобиването на
веща от лизингополучателя с допълнителна цена, включена в лизингови
вноски (чл. 342, ал. 2 ТЗ). Когато обаче доставчикът само предоставя на
клиента си като лизингова вещ нужно за ползването на основната услуга
устройство, придобито като оборотна стока (оперативен лизинг) не само че
такова оскъпяване липсва, но и клиентът получава отстъпка от основната
услуга. Затова и автоматично пренасяне на последици по чл. 22 вр. чл. 10, ал.
1 от ЗПК към сделките, сключени от ответницата не е оправдано. В случая
липсва основание да се отрече действителността на лизинговите
договори,което обуславя и основателност на претенцията относно вземанията
за неплатени лизингови вноски в пълния размер на заявяването им.
По изложените съображения, решението на БРС в тази му част следва да
бъде отменено и претенцията уважена.
Дружеството ищец е сторило съдебно-деловодни ,както следва:1./ в
производството по ч.гр.д.№ 44/2020 год. на Районен съд Б. в общ размер от
205 лв.,от които 25 лв.-ДТ и 180 лв.-адвокатско възнаграждение;2./ в
производството по гр.д.№ 353/2020 год. на Районен съд Б. в общ размер от
1 155 лв.,от които 375 лв.-ДТ,180 лв.- адвокатско възнаграждение,300 лв.-
възнаграждение за особения представител на срещупоставената страна,300
7
лв.-възнаграждение на вещо лице;3./ в производството по в.гр.д.№ 356/2022
год. на Окръжен съд Добрич в общ размер от 530 лв.,от които 50 лв.-ДТ, 180
лв.- адвокатско възнаграждение и 300 лв.-възнаграждение за особения
представител на срещупоставената страна.
С обжалваното решение,поради частичното уважаване на
претенцията,на дружеството ищец са били присъдени разноски в размер на
97.17 лв. за заповедното производство и 464.52 лв. за първоинстанционното
исково производство.
С оглед изхода по спора-основателност на исковите претенции и
въззивната жалба, тези разноски следва да бъдат присъдени на дружеството
ищец :в пълния размер на направата им по в.гр.д.№ 356/2022 год. на Окръжен
съд Добрич -530 лв., и като разлика от между действителния размер на
направата им и присъдения такъв от Районен съд Б. ,съответно в
производството по ч.гр.д.№ 44/2020 год. на Районен съд Б. сумата от 107.83
лв.(205 лв.- 97.17 лв.) и в производството по гр.д.№ 353/2020 год. Районен
съд Б. сумата от 690 лв. (1 155 лв.-464.52 лв.).
По изложените съображения ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ частта от решение №260005/01.03.2022 год. по гр.д.№353/2020 год.
на Районен съд Б.,с което са отхвърлени исковете по чл. 422 ал.1 от
ГПК,във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.С.,ЖК“*** против С. З. Р.,
с ЕГН: ********** от гр. Б.,ул. К.** за установяване на вземания в размерите
от по 116.48 лв.;104.27 лв. и 109.74 лв.,като вместо това п о с т а н о в я в а :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. З. Р., с ЕГН: **********
от гр. Б.,ул. К.** съществуване на вземания на “ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.С.,ЖК“*** ,предмет на заповед за изпълнение № 20 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от дата 03.02.2020 год.,издадена по
ч.гр.д.№ 44/2020 год. на Районен съд Б. за : сумата в размер на 116.48лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски, от които: 41.85 лв. по
Договор за лизинг от дата 11.06.2018 год., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер *** с абонатен номер № ***, за периода 03/2019 год. до
8
месец 05/2020 год.; 74.63лв. по договор за лизинг от дата 07.08.2018 год.,
сключен във връзка с договорен абонамент за номер *** с абонатен номер
№***, за периода 03/2019 год. до месец 07/2020 год.; сумата в размер на
104.27 лв. , представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за услуги от дата 11.06.2018 год. ,изчислена по размер
на разликата между стандартната цена по ценова листа без абонамент и
общата лизингова цена, която абонатът е следвало да заплати по уговорен
погасителен план за ползване на устройството по договор за лизинг от
11.06.2018 год.; както и сумата в размер на 109.74 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от
дата 07.08.2018 год.,изчислена по размер на разликата между стандартната
цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена, която
абонаментът е следвало да заплати по уговорен погасителен план за ползване
на устройството по договор за лизинг от 07.08.2018 год.
ОСЪЖДА С. З. Р., с ЕГН: ********** от гр. Б.,ул. К.** ДА ЗАПЛАТИ на
“ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.С.,ЖК“*** сторените деловодни разноски в производствата
както следва: по ч.гр.д.№ 44/2020 год. на Районен съд Б. сумата от 107.83 лв.;
по гр.д.№ 353/2020 год. Районен съд Б. сумата от 690 лв. и по в.гр.д.№
356/2022 год. на Окръжен съд Добрич сумата от 530 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9