№ 3000
гр. София, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. Ц.
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. Ц. Административно наказателно
дело № 20251110206712 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ХХ“ АД, с ЕИК ХХХ, представлявано от управителя ЦПК,
срещу наказателно постановление №007222/09.04.2025 г., издадено от Мария Асенова
Филипова – председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на
основание чл. 54, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) на търговското дружество
е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 5000, 00 (пет хиляди) лева за неизпълнено
правно задължение по чл. 42, т. 2 от ЗПК.
В жалбата се излагат съображения за издаване на атакувания акт при съществени
нарушения на процесуалните правила. Санкционираният субект приема пълната липса на
мотиви по основателността на подадените срещу акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) писмени възражения като накърняваща правото му на защита. Излага
доводи и за неправилно приложение на материалния закон поради отсъствие на реално
извършено административно нарушение. В тази връзка акцентира върху непрецизност при
индивидуализацията на документите и информацията, чието представяне е било дължимо
пред контролния орган. Последният, според жалбоподателя, е следвало да извърши преценка
не само досежно подаването на отговор по всяко конкретно указание, но също и доколко
изисканата информация е била необходима за целите на протичащата проверка, както и дали
обобщаването й в търсения формат е било обективно възможно. По повод на данните,
изискани с точка първа от процесното нареждане, се поддържа, че на КЗП е оказано пълно
съдействие, като са представени всички документи, необходими за извършването на оценка
за наличие на нарушение на съответните задължения. Относно точка втора от същото
указание се подчертава, че дружеството не поддържа предварително изготвен списък на
одобрените от негова страна субекти, предоставящи гаранционни сделки, за чийто подбор е
предложен преглед над небанковите финансови институции, оповестени в регистъра на
Българската народна банка. Жалбоподателят възразява, че нареждане било създало за
проверяваното юридическо лице прекомерна административна и финансова тежест, като
формулираните в него искания освен фактически невъзможни за изпълнението си,
надхвърляли принципите за пропорционалност, съразмерност, добросъвестност и
справедливост. В жалбата се твърди, че наказващият орган не е доказал по несъмнен начин
необходимостта от предоставяне на изисканите информация и документи за целите на
предприетата контролна проверка. В заключение е отправено искане за цялостна отмяна на
1
наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Претендира се
присъждане на сторените в производството разноски в полза на дружеството-жалбоподател.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
ВъззИ.емата страна се представлява от юрисконсулт Г, който моли за отхвърляне на
жалбата, като неоснователна и недоказана. Счита, че контролните органи са положили
усилия за събиране на необходимата фактическа информация, въпреки което не им е оказано
нужното съдействие и те са били възпрепятствани в изпълнението на законовите си
задължения. Изразява становище, че наказателното постановление е правилно и
законосъобртазно, като при издаването му не са допуснати нарушения на производствените
правила. Изтъква като неоснователни възраженията на жалбоподателя, че изисканата от него
информация била търговска тайна, доколкото контролният орган разполагал с правомощия
да събира всякакви данни, които са му нужни за извършването на текущите проверки. В
допълнение заявява, че разкрИ.нето на тези сведения не можело да доведе до нарушаване на
имуществените интереси на дружеството. Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения, и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„ХХ“ АД било търговец, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон, вписан в
Търговския регистър с ЕИК ХХХ. В предмета му на дейност било включено отпускане на
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, съгласно Закона за кредитните институции. Дружеството
предоставяло небанкови финансови услуги посредством сключването на индивидуално
договори за парични заеми. За гарантирането на тяхното изпълнение била осигурявана и
възможност за договаряне на гаранции, предоставяни от одобрени от търговеца юридически
лица, с които се уреждали последиците от евентуалното неизпълнение на задълженията,
поемани от потребителите по заемните правоотношения.
По повод множество сигнали, депозирани пред Комисия за защита на потребителите,
касаещи търговската дейност на дружеството-жалбоподател, в Централното управление на
КЗП била инициирана проверка спрямо „ХХ“ АД. В нейния ход, с цел изясняване на
обстоятелствата по случая, с писмо, изх. №Ц-03-9160/14.09.2024 г., от дружеството било
изискано, на основание чл. 192, т. 2 от Закона за защита на потребителите, да представи пред
КЗП екземпляр от договор за потребителски кредит, сключен с физическо лице след
01.01.2024 г., заедно с приложимите към него общи условия.
След обмен на документи, с ново писмено уведомление, изх. №Ц-03-9160/27.11.2025
г., дружеството било известено за необходимостта в срок до 02.12.2024 г. да представи:
„Ясна и категорична информация включен ли е размерът на възнаграждението за
предоставяне на гаранция в годишния процент на разходите /ГПР/“ и „Информация за общ
брой сключени договори през 2024 г. с предоставено обезпечение – гаранция от юридическо
лице /гарант/ и информация за дружествата гаранти по тези договори/“. Адресатът на
писмото бил изрично уведомен за административнонаказателната отговорност, която носи в
случай на възпрепятстване на длъжностните лица при осъществяване на правомощията им.
Било му напомнено и задължението, произтичащо от разпоредбата на чл.41, ал.2 от ЗПК, в
качеството му на кредитор.
В изпратения от „ХХ“АД до регулатора писмен отговор било декларирано формално,
че дейността на дружеството съответства с нормативните изисквания на ЗПК, като било
подчертано, че обобщените данни относно структурата на кредитния портфейл на
дружеството представляват чувствителна търговска информация, която е конфиденциална. В
допълнение било посочено, че кредиторът не поддържа сведения във вид и по начин,
2
изискан от КЗП.
На 11.12.2024 г. свидетелят Е. Ц. – главен инспектор в Комисията за защита на
потребителите, лично осъществила проверка на място в централното управление на „ХХ“
АД, находящо се на адрес: ХХХХ. Служебната дейност била проведена в присъствието на
представител на дружеството – директор по административна дейност, на когото било
указано на 17.12.2024 г., в 11:00 часа от името на юридическото лице да бъдат представени в
КЗП, Регионална дирекция – София, следните информация и документи:
1. Ясна и категорична информация включен ли е размерът на възнаграждението за
предоставяне на гаранция в годишния процент на разходите /ГПР/;
2. Информация за общия брой сключени договори през 2024 г. с разбивка:
Брой договори с предоставено обезпечение - поръчителство от физическо лице;
Брой договори с предоставено обезпечение - банкова гаранция;
Брой договори с предоставено обезпечение - гаранция от юридическо лице /гарант/ и
информация за дружествата гаранти по тези договори.
Така формулираните указания били документирани в Констативен протокол №К-
2766024/11.12.2024 г., връчен на представител на дружеството.
В отговор, на 17.12.2024 г. до Комисията за защита на потребителите било адресирано
уведомление, заведено с вх. №Ц-03-9160/17.12.2024 г. По отношение на информацията за
годишния процент на разходите било уточнено: „От представения договор е видно, че ГПК
е изчислен и посочен съобразно изискванията на Закона за потребителския кредит“. По
повод търсения общ брой договори, сключени през 2024 г. и разделени по конкретни
параметри било посочено: „По отношение на детайлните обобщени данни относно
структурата на кредитния портфейл на Дружеството, моля да имате предвид, че
съответната информация представлява чувствителна търговска информация, която е
конфиденциална. От друга страна същата не се и поддържа от Дружеството във вид и по
начин, какъвто КЗП изисква.“.
След запознаване със съдържанието на постъпилия отговор и анализ на събраните в
хода на извършената проверка документи, свид. Е. Ц. установила, че „ХХ“ АД не е
предоставило ясна и категорична информация по обстоятелството включен ли е размерът на
възнаграждението за предоставяне на гаранция в годишния процент на разходите, като
същевременно не е предоставило и изисканата информация за общия брой сключени
договори през 2024 г. с предоставени обезпечения, с което инспекторите на КЗП били
възпрепятствани по отношение установяване реалния годишен процент на разходите в
договора за потребителски кредит, а така също и обезпеченията, които потребителят е
длъжен да предостави, ако има такИ.. При тази фактология контролният орган е приел, че
търговецът „ХХ“ АД е извършил на 17.12.2024 г., в гр. София, административно нарушение,
изразяващо се в това, че като задълженото лице е попречило за пълното установяване на
фактите, необходими за извършената проверка, тъй като не е представило в КЗП изискани
документи и информация, необходими за целите на протичаща проверка.
С писмо с изх. № Ц-03-9160/28.01.2025 г. представител на дружеството бил поканен
да участва при съставяне на АУАН.
На посочената в поканата дата - 06.02.2025 г., в сградата на КЗП се явил
пълномощник на юридическото лице. В негово присъствие свидетелят Ц. съставил акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 0007222, за неизпълнение от страна
на „ХХ“ АД на установено с нормата на чл. 42, т. 2 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК) правно задължение. В него като свидетели били вписани лицата АШ и АВ. Актът бил
предявен на представителя на дружеството, който го подписал, без да впише възражения.
ТакИ., в писмена форма, били подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В тях били
изложени доводи, идентични на тези, ангажирани в иницииращата настоящото производство
жалба.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 007222/09.04.2025 г. от Мария Асенова Филипова – председател на
3
Комисията за защита на потребителите, с което, при дословно възпроизвеждане на
фактическите констатации от АУАН, на „ХХ“ АД с ЕИК ХХХ, на основание чл. 54, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит, била наложена „имуществена санкция“ в размер на
5000,00 (пет хиляди) лева за неизпълнено правно задължение по чл. 42, т. 2 от ЗПК. Препис
от наказателното постановление бил връчен на въззивника на 14.04.2025 г., видно от
приложена обратна разписка. Жалбата срещу него била подадена чрез наказващия орган на
25.04.2025 г.
Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото доказателствени материали: гласни доказателствени средства - показанията на
разпитания пред съда свидетел Е. Б. Ц. (актосъставител) и писмени доказателства по делото,
приети по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК: придружително писмо за връчване
на наказателно постановление с изх. № Ц-03-9160/11.04.2025 г., известия, разписки и
пощенски пликове за доставяне на книжа, писмени възражения срещу АУАН с вх. № Ц-03-
9160/13.02.2025 г., пълномощни за процесуално представителство, покана за съставяне на
АУАН с изх. № Ц-03-9160/28.01.2025 г., уведомление от „ХХ“ АД с вх. № Ц-03-
9160/17.12.2024 г., искания за предоставяне на документи и информация с изх. № Ц-03-
9160/27.11.2024 г. и № Ц-03-9160/14.09.2024 г., писмено уведомление от КЗП с вх. №
206369/12.06.2025 г., Констативен протокол № К-2766024/11.12.2024 г., преводни нареждания
за кредитни преводи, Погасителен план към договор за кредит № 11098191/30.04.2024 г.,
Договор за предоставяне на гаранция № 11098191/30.04.2024 г., Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, образец на Договор
за паричен заем № „ICardNumber“ и Договор за паричен заем № 11098191/30.04.2024 г.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля Ц. като подробни,
задълбочени и вътрешно балансирани. В тях са изложени непосредствените възприятия на
главния инспектор относно етапите на проверката, доколкото се явява и пряк участник в нея.
Служителят на КЗП последователно излага съдържанието на приобщената в хода на
контролната дейност кореспонденция с дружеството, обема и естеството на писмените
уведомления, адресирани от страна на проверявания субект, бездействието на последния във
връзка със задължението му да оказва съдействие на контролните органи и конкретното
отражение, което това му поведение е оказало върху цялостния ревизионен процес. По този
начин разпитът на този свидетел е дал значимо отражение при идентифицирането на
пропуските в дейността на проверявания търговец, а същевременно подбраният
процесуален способ е допринесъл и за констатацията за законосъобразност в процедурата по
установяване на нарушението и съставянето на АУАН за така констатираното деяние. В
съдебно заседание свидетелят Ц. споделя, че за да изследва въпроса дали възнаграждението
за предоставяне на гаранция е включено в размера на годишния лихвен процент, е наредила
на дружеството да представи пред КЗП определен обем от информация и документи, но не е
постъпил ясен и категоричен отговор по относимите към предмета на проверката въпроси.
Именно въз основа на съдържанието на уведомителното писмо, подадено от името на
дружеството-жалбоподател, свидетелят е констатирал недобросъвестност в поведението на
търговеца. Бездействието попречило на инспекторите от КЗП да изследват съответствието
на реалния размер на ГПР с нормативните изисквания. Възпрепятствано било пълноценното
установяване на фактите, касаещи контролната дейност. В показанията си свидетелят
изрично подчертава, че при предходно провеждана с дружеството кореспонденция е
установил непълнота в дължимото от дружеството съдействие, което го е провокирало по
официален ред да нареди на търговеца какви по-точно данни да му бъдат представени. От
този гласен източник на доказателствена информация се извежда неизпълнението на
нарочно отправените указания, проявено, от една страна, в бланкетното изявление, че
размерът на годишния процент на разходите е формиран в съответствие с нормативните
повели, без допълнителни уточнения, а от друга - в обективно манифестирания отказ от
представяне на нужните данни, касаещи брой на договори с конкретно зададени параметри,
сключени през 2024 г., с аргумент, че същите съдържат конфиденциална и силно
чувствителна информация. Така приобщените гласни доказателствени средства намират
пълна подкрепа в писмените доказателства по делото, в частност съдържащите се по
административнонаказателната преписка документи – уведомление, адресирано до
свидетелят Ц., и искания за представяне на сведения, представящи в хронологичен план
обменът на данни между жалбоподателя и КЗП, както и допълнително представените такИ.
4
в хода на съдебното следствие - констативен протокол и индивидуални договори за гаранция
и за паричен заем. Като намира показанията на този свидетел за обективни, правдиви и
лишени от вътрешни противоречия, съдът им даде вяра и основа фактическите си изводи
върху тях.
Съставът на тази съдебна инстанция се доверява и на писмените доказателства,
изброени по-горе, които са събрани по надлежния процесуален ред, допълват приобщените
гласни такИ. и се намират с тях в хармонично единство, като установяват безпротиворечиво
обстоятелствата по делото. Прочитът на копията на договор за предоставяне на гаранция,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити,
както и договор за паричен заем и съдържащите се в тях клаузи и данни не опровергава
показанията на свид. Ц.. Тези писмени документи не предлагат повече конкретика по
изискания от дружеството отговор за начина на формиране на годишния процент на
разходите, в частност дали размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция е
включен в него.
Останалите материали – констативни протоколи, писма от разменената между
въззивника и КЗП кореспонденция отразяват хронологията на протеклата контролна
дейност, предхождаща съставянето на АУАН и кореспондират със сведенията на
актосъставителя относно същата. Доколкото не са събрани доказателства, които да
компрометират тяхната стойност, съдът им се доверява и изгражда върху тях своите изводи
по фактите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и
юридическите лица. Последното обуславя и необходимостта съдебният контрол, установен с
разпоредбите на ЗАНН, и предвиден за издадените от административните органи
наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По
аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК, съдът е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императИ. относно
извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите
констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление. За правилното
извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното производство орган следва
да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки неговите функции -
констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него
наказателно постановление.
Съдът, след служебна проверка на АУАН и НП, прие, че не са налице процесуални
нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ.
издали двата документа.
Решаващият орган констатира, че са съобразени и императивните процесуални
правила при издаването на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. РазкрИ.
се пълно съвпадение между приетите за установени от органите фактически обстоятелства и
тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Описанието на релевантните към
фактическия състав на нарушението факти е изчерпателно, отразява надлежно всички
признаци на ангажираната като нарушена правна норма. То удовлетворява изисквания за
пълнота на обвинителната теза и позволява адекватното упражняване на реципрочното й
право на защита. Ясно формулирани са и датата и мястото на извършеното нарушение, като
същите не сочат на противоречие с приетите за реализирани факти. Изразената в
санкционния акт властническа воля е логически и достъпно структурирана. При прочита на
двата акта се налага извод, че е спазен минимално изискуемият стандарт за
законосъобразност досежно тяхното съдържание, обема на отразените в тях обстоятелства и
тяхната формулировка.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.не на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна
5
обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател от формална страна.
Не следва да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя относно допуснато
нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, свързано с пропуск да се отговори на писмените
възражения срещу АУАН, което да е довело до опорочаване на акта на решаващия орган.
При издаването на НП наказващият орган е обвързан с императивната разпоредба на чл. 57,
ал.1 от ЗАНН относно съдържанието му. В нея не се съдържа изискване за нарочно
обсъждане на формулираните възражения, направени по реда на чл.44 от ЗАНН. Достатъчно
е на нарушителя да бъде предоставена възможност да представи последните в съответния
срок, като се изчака минимум седем дни за тяхното подаване от момента на връчване на
АУАН, което в случая е било спазено. Основателността или неоснователността на
преценката на наказващия орган да не съобрази възраженията и да издаде санкционен акт е
въпрос по съществото на делото, отговор по който следва да бъде предоставен в мотивите на
съдебния акт при реализиран въззивен, респ. касационен контрол.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на „ХХ“ АД е ангажирана за
неизпълнено правно задължение по чл. 42, т. 2 от ЗПК, за което на основание чл. 54, ал. 1 от
ЗПК му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000,00 (пет хиляди) лева.
Текстът на чл. 41, ал. 1 от ЗПК предписва контролът по Закона за потребителския
кредит да се осъществява от Комисията за защита на потребителите към министъра на
икономиката и индустрията. Според разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от ЗПК, при изпълнение на
служебните си задължения, длъжностните лица по чл. 41, ал. 2 от същия нормативен акт
(тези от администрацията на Комисията за защита на потребителите, нарочно оправомощени
със заповед на председателя на КЗП) имат право на достъп до всички документи, свързани
пряко или косвено с нарушение на този закон; да разпореждат на всяко длъжностно лице да
предостави сведения за нарушения на този закон, които са му известни; да извършват
проверки на място; да привличат експерти; да съставят актове за установяване на
нарушения.
В продължение на така регламентирания от законодателя комплекс от контролни
механизми, правилото на чл. 42, т. 2 от ЗПК предвижда императивно задължение за
кредитора - обект на проверка за спазване изискванията на Закона за потребителския кредит,
да осигурява на компетентните длъжностни лица необходимите документи, информация и
съдействие, изисквани за целите на проверката по чл. 41, ал. 3 от ЗПК, както и да се
въздържа от действия, които биха могли да попречат на провеждането й. Основният
концептуален замисъл, произтичащ от така възприетите нормативни разрешения, е
съсредоточен върху необходимостта от регулация на процедурите по сключване на
потребителски кредити чрез осигуряване на защита на потребителите като икономически по-
слабата по облигационното правоотношение страна. Цели се създаване на равноправни
условия за получаване на финансиране при тези условия и насърчаване на отговорното
поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити. Смисълът
на произтичащите от цитираните по-горе законови повели следва да се търси на плоскостта
на нуждата от гарантиране на процедурен инструментариум при изчисляването на
годишните проценти на разходите при договорите за потребителски кредит с цел
осигуряване на ефективни надзорни средства при отпускането на съответната форма на
кредитиране.
При анализа на събраните и проверени в производството пред настоящата съдебна
инстанция доказателствени материали по безспорен и категоричен начин бе установено, че
жалбоподателят „ХХ“ АД, с оглед развИ.ната от него търговска дейност, се явява адресат на
правилото на чл. 42, т. 2 от ЗПК. Предлаганите от търговеца услуги по предоставяне на
потребителски кредити му отреждат качеството на „кредитор“ по смисъла ЗПК – понятие,
което е функционално детерминирано чрез изброяване на задължените лица в разпоредбата
6
на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, а именно - всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или
търговска дейност.
По делото безспорно се установява, че на 11.12.2024 г. на представител на
дружеството – жалбоподател, е бил връчен констативен протокол, с който е изискана ясно и
конкретно формулирана по съдържанието си информация. Тя е имала отношение към
предмета на извършваната проверка, инициирана по повод сигнали за кредитната дейност на
въззивника и е касаела начина на формиране на размера на годишния процент на разходите
при кредитирането. Събраните в хода на въззивното производство доказателства водят до
заключението, че дружеството е било своевременно и надлежно уведомено за
задължителното предписание, адресирано спрямо него. В подкрепа на този извод е не само
изричното отбелязване, направено в заключителната част на констативния протокол, но
също и привидно манифестираното в писмения отговор до КЗП от юридическото лице
намерение за оказване на съдействие на контролните органи в указания срок.
Видно от приложените към преписката констативен протокол, писмена
кореспонденция и представени от „АФ“АД копия от документи, на посочената от
контролните органи дата - 17.12.2024 г., изискуемите за целите на проверката данни не са
били предоставени от задълженото лице на инспекторите от Комисията за защита на
потребителите. Съдържанието на изпратените от дружеството отговори не разколебава този
извод, тъй като в него не се открИ.т данни, които да удовлетворят нуждите на провежданата
проверка.
В първия пункт от уведомлението, изпратено от жалбоподателя до КЗП на 17.12.2024
г., е инкорпорирана единствено забележка, че вече е предоставил цялата налична
информация, с която може да съдейства по случая в предходната си кореспонденция.
Подобно ответно изявление се явява крайно незадоволително и несъответно на призованата
нужда от съдействие, предвид че прегледът на предходния отговор на идентичен въпрос
(уведомление №Ц-03-9160/02.12.2024 г.) също не предлага ясна и категорична информация,
свързана с включването на размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция при
формиране на годишния процент на разходите. Твърдението: „От предоставения договор е
видно, че ГПР е изчислен и посочен, съобразно изискванията на Закона за потребителския
кредит.“, по същество, съставлява лишено от конкретика изявление, което не дава отговор
кои именно нормативни правила са спазени, така че да се достигне до заключение дали те
въобще имат отношение към стойностите, вземани предвид при изчисление на годишния
процент на разходите съобразно уредената в закона формула и как конкретно се отнася
възнаграждението за предоставяне на гаранция към тях. Така предоставената от
дружеството информация е несъвместима с принципите за добросъвестност и
сътрудничество и разкрИ. единствено стремеж да се придаде форма на изпълнението, която
обаче не служи за пълноценното и изчерпателно изясняване на релевантните факти.
Съдът не се съгласява с доводите в жалбата, че сведенията относно включването или
не на размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция в ГПР са изводими от
бланката на договора за паричен заем и приложенията към него, включително от
стандартния европейски формуляр. При прочит на изброените документи, в съответно
относимите клаузи, информацията за компонентите, които се вземат предвид при преценка
на общото оскъпяване на кредита, изразено като годишен процент от сумата му, също е
обобщено представена, почти преповтаря общите законови разпоредби и не уточнява
включването или не на обсъжданото възнаграждение за предоставяне на гаранция.
Изчерпателност и конкретика са били необходими, за да се определи дали предвидените
суми за гаранти се третират от кредитора като разход (дори и прикрит), свързан с договора
за кредит, или представляват допълнителна услуга, съответно дали попадат в приложното
поле на §1, т. 1 ДР на ЗПК и чл. 3, б. „ж“ от ДиректИ. 2008/48/ЕО, при което следва да бъдат
включвани задължително в ГПР по кредита, което подлежи на отразява в стандартния
европейски формуляр и в договора за кредит, а така и да се съобрази дали евентуалното
включване на процесното възнаграждение не би довело до превишаване на предвидените в
чл. 19, ал. 4 ЗПК размери.
Във втория пункт от своя отговор жалбоподателят е отказал да предостави изисканите
от него данни под претекст, че същите представляват конфиденциална търговска
7
информация, която не се поддържа във вида, търсен от КЗП. Подобен отговор не държи
сметка, че на основание чл. 42, т. 2 от ЗПК длъжностните лица от Комисията за защита на
потребителите са оправомощени да изискват от съответните кредитори всички необходими
документи и информация, необходими за целите на контролната дейност, което правомощие
кореспондира с реципрочното задължение на проверяваните субекти при необходимост да
окажат нужното съдействие с изпълнение на указанията. Според разпоредбата на чл. 41, ал.
4 от ЗПК, при изпълнение на служебните си задължения, длъжностните лица по ал. 2 са
длъжни да опазват служебната, банковата, професионалната или търговската тайна и да не
разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват
информацията, получена в хода на проверката, извън целта и предназначението на
проверката. По този начин е регламентирана своеобразна гаранция за обезпечаване
конфиденциалността на снабдените данни, представляваща мярка срещу неправомерното им
разпространение. По аргумент от цитираната норма, се налага извод, че не съществува
легално основание, позоваването на което да оправдае отказа на въззивника да предостави
достъп до визираната информация на проверяващите. Дори тя да представлява търговска
тайна, органите на КЗП имат правомощие да я достъпят, когато това е необходимо при
изследване на обстоятелства, засягащи спазването на конкретен административен режим,
както е в случая. Органите на КЗП са действали в рамките на своите контролни правомощия
и при съобразяване с изискванията на Глава шестнадесета от ЗПК. При това положение
дружеството-жалбоподател не е имало правото да откаже съдействие само поради
естеството на информацията.
Следва още да се отбележи, че изисканите данни са достатъчно добре конкретизирани
като обем и съдържание. Тяхната относимост към предмета на извършваната проверка е
безспорна, доколкото те биха дали обзор върху дейността на дружеството по кредитиране и
спазването на правилата за ограничаване прилагането на нелоялни практики. Сведенията за
броя сключени договори с разбивки спрямо видовете предоставено обезпечение е можело да
бъдат селектирани при задаване на нужните критерии в евентуално поддържаната
деловодна система или чрез преглед на наличната документация, подлежаща и на
задължително съхранение за определен период от време.
Предвид изложеното, според този съд, се разкрИ. неизпълнение на административно
задължение от страна на задължения субект, изразяващо се в непредставяне на изисканите
данни, с което е ограничен достъпът до пълния обем от информация, имаща отношение към
провежданата проверка. Жалбоподателят не само е заявил отказ да изпълни указанията на
контролните органи, но е демонстрирал и упоритост в своето поведение, с което осуетил
извършването на инициираната срещу него проверка. Така описаното поведение е
съставомерно и обосновава нарушение на императивната разпоредба на чл. 42, т. 2 от ЗПК.
Законосъобразно за нарушението на чл. 42, т.2 от ЗПК административнонаказателната
отговорност от търговското дружество е потърсена по реда на чл. 54, ал.1 от ЗПК. Налице е
пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в
акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени
задължения към държавата /арг. от чл. 83 от ЗАНН/.
По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на 5000,00 /пет
хиляди/ лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че
предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗПК е относително
определена в границите от 5000,00 до 10000,00 лева. В конкретния случай
административнонаказващият орган е преценил обуславящите отговорността обстоятелства,
обсъдил е особеностите на нарушението и фактът, че то се явява първо за търговеца, като
обосновано е наложил „имуществена санкция“ в предвидения от закона минимален размер
от 5000,00 лева. Изложените от него мотиви за този подход напълно се споделят от
контролиращата съдебна инстанция. Целите на административните наказания, заложени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, са съобразени в цялост, а наложената санкция се явява
справедлИ. проекция на относителната тежест на реализираното от въззивника
8
административно нарушение.
Съдът не открИ. основания за квалифициране на нарушението като маловажно,
според изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС.
Извършеното от въззивника не попада под хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, когато предвид
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.
Съобразно доктриналната класификация на правонарушенията в зависимост от
настъпването на общественоопасни последици, поведението, накърняващо правилото на чл.
42, т. 2 от ЗПК, следва да се отнесе към така наречените „нарушения на просто извършване“.
То е довършено със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние –
неосигуряване на необходимата информация на оправомощените длъжностни лица от КЗП,
което не предполага настъпването на съставомерен резултат. От значение за преценката,
доколкото е приложим институтът на маловажния случай, се явява степента, с която
формалното нарушение е застрашило обществените отношения. Макар и извършено за
първи път – обстоятелство, което беше успешно потвърдено в хода на съдебното следствие,
конкретното деяние разкрИ. типичен за вида си интензитет на проявление и не сочи по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от вида. За този
извод способстват доказателствените данни за неколкократните предходни заявки до
дружеството с искане за предоставяне на информация и документи, които са били
съпътствани с предупреждения за неблагоприятното въздействие, до което бездействието би
довело. В този контекст следва да се отчете и фактът, че с процесното нареждане от
кредитора е изискана разнородна информация, представена в два отделни пункта, но по
нито един от тях той не е оказал нужното съдействие. Не може да се игнорира и особената
значимост на охраняваните с нарушената разпоредба обществени нарушения, насочени към
правното регулиране на отношенията между потребители и кредитори и превенция на
нелоялните търговски практики, по-конкретно, насочени към насърчаването на контролните
функции на надзорния орган в тази област. В този смисъл и при преценка на баланса между
засегнатите обществени отношения и интереса на наказаното лице, следва да се даде превес
на дисциплинирането на субектите към изпълнение на всички законови повели, регулиращи
правното им положение. Констатацията в случая, че нарушението е извършено за първи път,
следва да се разглежда единствено като основание да се наложи минималният размер на
предвидената в закона санкция, към който подход се е придържал и наказващият орган. Ето
защо и при обсъдените дадености, не може да се приеме, че се разкрИ. маловажен случай,
по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклите фази на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание не са опорочени
поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на дружеството-
въззивник е ангажирана правилно.
С оглед изхода на делото, съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на
разноските, сторени от страните в производството. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
препраща към реда, установен в чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс АПК). На
тази съдебна инстанция спорът е разрешен благоприятно за въззИ.емата страна –
председател на Комисията за защита на потребителите. Тя е представлявана от юрисконсулт
в производството, претендиращ в изявлението си юрисконсултско възнаграждение, поради
което и с оглед определяне дължимия размер на разноските следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 63д, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗАНН. Съгласно същата, съдът определя размера
на дължимото възнаграждение, при ограничението той да не надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата,
към която е извършено препращането, в ал. 1 предвижда: „Заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП“. Такъв подзаконов нормативен акт се явява
Наредбата за заплащане на правната помощ, в чл. 27е от която е определен относително
размер на възнаграждението за защита в производства по ЗАНН от 80,00 до 150,00 лева.
Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност по процесуално
9
представителство пред настоящата съдебна инстанция, както и предвид че производството
не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намира за справедлив размер на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, възлизащ на 80,00 лева. Тази сума следва да
бъде заплатена от жалбоподателя „ХХ“ АД по сметка на КЗП.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №007222/09.04.2025 г., издадено от
Мария Асенова Филипова – председател на Комисията за защита на потребителите, с което
на „ХХ“ АД с ЕИК ХХХ, на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000,00 (пет хиляди) лева за неизпълнено
правно задължение по чл. 42, т. 2 от ЗПК, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „ХХ“ АД, с ЕИК ХХХ, да заплати на Комисията за защита на
потребителите, разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10