Присъда по дело №1319/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 291
Дата: 13 май 2024 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20241110201319
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 291
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. М.А
СъдебниАНТОН КР. МАРИНОВ
заседатели:КОНСТАНТИН СТ.
СТАМБОЛОВ
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
и прокурора М. Л. А.
като разгледа докладваното от РОСИ П. М.А Наказателно дело от общ
характер № 20241110201319 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия И. Ц. А., роден на ХХХХХХ, пълнолетен, вменяем български
гражданин, неженен, с виеше образование, неосъждан, трудово ангажиран, с адрес:
ХХХХХ, ЕГН: **********,за ВИНОВЕН в това, че:
в периода от около 13,50 часа на 21.04.2023 г. - до около 10,00 часа на 19.05.2023 г., в гр.
София, в условията на продължавано престъпление, с четири деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, и са извършени през непродължителни
периоди от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, се
съвкупил с лице, ненавършило 14- годишна възраст- Х. С. i К., род. на ХХХХХ в гр. София,
доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, като деянията са
извършени както следва:
1. Около 13,50часа на 21.04.2023 г. в гр. София, в близост до болница „Доверие“ и бул.“
1
Околовръстен път“, на задната седалка на паркиран лек автомобил с марка и модел
„БМВ Х5“, с per. № ХХХХХ се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст- Х.
С. К., родена на ХХХХХ в гр. София, доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК;
2. Около 13,00часа на 25.04.2023 г. в гр. София, в близост до болница „Доверие“ и
бул.“Околовръстен път“, на задната седалка на паркиран лек автомобил с марка и
модел „БМВ Х5“, с per. № ХХХХХ се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна
възраст- Х. С. К., родена на ХХХХХ в гр. София, доколкото извършеното не
съставлява престъпление по чл.152 от НК;
3. На 27.04.2023 г. в гр. София, в близост до болница „Доверие“ и бул.“Околовръстен
път“, на задната седалка на паркиран лек автомобил с марка и модел „БМВ Х5“, с per.
№ ХХХХХ се съвкупил с лице, ненавършило 14- годишна възраст- Х. С. К., родена на
ХХХХХ г., в гр. София, доколкото извършеното не съставлява престъпление по
чл.152 от НК;
4. Около 10,00часа на 19.05.2023 г. в гр. София, ж.к.“Кремиковци“, бл. №4А, вх. В, ет. 4,
апартамент №47, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст- Х. С. К., родена на
ХХХХХ г., в гр. София, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от
НК –
престъпление по чл.151, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК, , поради което и на основание
чл.151, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК, вр. чл. 54, вр. чл. 58а от НК му налага наказание
в размер на ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
ПРИСПАДА, на основание чл. 59, ал. 1 от НК, времето, през което подсъдимият е бил
задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение домашен арест.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Ц. А., роден на ХХХХХХ, пълнолетен, вменяем български
гражданин, неженен, с виеше образование, неосъждан, трудово ангажиран, с адрес:
ХХХХХ, ЕГН: **********, да заплати на Х. С. К., на аснование чл. 189, ал. 3 НПК, сумата
от 1500 (хиляда и петстотин лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАЕЛСТВА, на основание чл. 111 НПК, четири броя флаш
памет, описани в протокол за претърсване и изземване от 03.06.2023 г., да останат по делото.
Веществените доказателства мобилен телефон IMEI 1 352599506433270, мобилен телефон s
IMEI 358599057175928 и преносим компютър HP № 5CD229B073, описани в протокола за
обиск от 03.06.2023 г. да бъдат върнати на техния собственик И. Ц. А., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Ц. А., ЕГН: **********/със снета по делото самоличност/ на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР
сумата от 2340.00 лева, представляваща разноски по делото.

2
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Софийски градски съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Мотиви по НОХД № НОХД № 1319 по описа на СРС, НК, 109-ти състав за 2024 година
I. Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт в СРС против Ив.Цв.А., ЕГН:
**********, с обвинение за престъпление от общ характер по състава на чл.151, ал.1 във вр.
чл.26, ал.1 от НК, за това че в периода от около 13,50 часа на 21.04.2023 г. - до около 10,00
часа на
2023. г., в гр. София, в условията на продължавано престъпление, с четири деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, и са извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща фактическа обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, се съвкупил с лице, ненавършило
14- годишна възраст- Хр.С.К., род. на ХХХХХ, доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК, като деянията са извършени както следва:
1. Около 13,50часа на 21.04.2023 г. в гр. София, в близост до болница „Доверие“ и
бул.“Околовръстен път“, на задната седалка на паркиран лек автомобил с марка и
модел „БМВ Х5“, с per. № ХХХХХ, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна
възраст- Хр.С.К., родена на ХХХХХ, доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК;
2. Около 13,00часа на 25.04.2023 г. в гр. София, в близост до болница „Доверие“ и
бул.“Околовръстен път“, на задната седалка на паркиран лек автомобил с марка и
модел „БМВ Х5“, с per. № ХХХХХ, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна
възраст- Хр.С.К., родена на ХХХХХ, доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК;
3. На 27.04.2023 г. в гр. София, в близост до болница „Доверие“ и бул.“Околовръстен
път“, на задната седалка на паркиран лек автомобил с марка и модел „БМВ Х5“, с per.
№ ХХХХХ, се съвкупил с лице, ненавършило 14- годишна възраст- Хр.С.К., родена на
ХХХХХ, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК;
4. Около 10,00часа на 19.05.2023 г. в гр. София, ж.к.“Кремиковци“, бл. №4А, вх. В, ет. 4,
апартамент №47, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст- Хр.С.К.,
родена на ХХХХХ, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от
НК.
В наказателното производство е конституирана като частен обвинител Хр.С.К.,
представлявана от повереника адв. Б..
Производството е разгледано по особените правила на Глава 27 от НПК – съкратено
съдебно следствие.
Подсъдимият Ив.Цв.А. признава доброволно и в цялост фактите и обстоятелствата от
обвинителният акт по реда на чл.371, т.2 от НПК и заявява, че разбира последиците, че
самопризнанието му ще бъде ползвано от съда при постановяване на крайният съдебен акт,
без да се събират други доказателства.
В открито съдебно заседание Софийска районна прокуратура, редовно призована, чрез
прокурор поддържа така повдигнатото обвинение. Изразява становище, че признатите от
подсъдимия факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепят от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Прави искане съдът да
постанови осъдителна присъда и да наложи на подсъдимия наказание по реда на чл.58а, ал.1
от НК, като определи наказание „лишаване от свобода“ към предвидения в закона максимум
за ефективно изтърпяване. Застъпва позиция за липса на многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 55 от НК.
Изразява становище, че вещественото доказателство лап топ следва да бъде отнето в полза
на държавата, както и подсъдимият следва да бъде осъден за заплати сторените по делото
1
разноски.
Повереникът на частния обвинител Хр.С.К.- адв. Б., поддържа обвинението, присъединява
се към изложеното от прокурора и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ към предвидения в закона максимум за ефективно изтърпяване.
Посочва, че макар подсъдимият да има чисто съдебно минало и добри характеристични
данни, житейски и логично не може да се съгласи, че той за пръв път е извършил това, за
което е обвинен. Изразява становище, че следва да бъдат взети мерки по отношение на
подсъдимия, тъй като той работи с деца. Претендира разноски.
Защитникът на подсъдимия Ив.Цв.А. - адв. Н., моли подсъдимият да бъде признат за
виновен и да приложена разпоредбата на чл. 55 от НК. Поддържа становище, че са налице
множество положителни характеристични данни за подсъдимия и извършеното е
инцидентна постъпка. Акцентира на доказателството, че подсъдимият е потърсил
съдействие на психолог. Моли съда да му бъде наложено наказание в размер, определен към
долната граница и да бъде приложена редукция, както и се позовава на предпоставки за
приложение на чл. 55 от НК. Изразява становище за липса на предвидените в закона
предпоставки вещественото доказателство лап топ следва да бъде отнето в полза на
държавата. Акцентира на изразеното от подсъдимия разкаяние за стореното. Моли
определеното му наказание да бъде отложено на основание чл. 66 от НК. Сочи, че периодът
на действието на мерките за неотклонение домашен арест и задържане под стража е окозал
въздействие върху подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия Ив.Цв.А. – адв. К. се присъединява към изложеното от адв. Н..
Поддържа становище за превес на смекчаващи обстоятелства. Моли да не бъде уважено
искането на СРП за налагане на наказание в максимален размер и пледира за по-лека
присъда. Застъпва позиция, че не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, поради
което моли изтърпяването му да бъде отложено на основание чл. 66 от НК.
Подсъдимият Ив.Цв.А. поддържа изложеното от защитниците му.
В правото си на последна дума подсъдимият Ив.Цв.А. изразява съжаление за случилото се.
Заявява, че до е изолиран случай. Посочва, че не е вярно, че работи с деца, тъй като е
налице изискване преподавателите да представят свидетелства за съдимост. Моли за по-лека
присъда.
II. Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и съображенията на
страните, събраните по реда и способите на НПК доказателства и доказателствени
средства, в качеството си на първа инстанция по фактите и въз основа на закона, на
основание чл.13 и чл.14 от НПК приема за установено следното:
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Подсъдимият Ив.Цв.А ЕГН: **********, е роден на ХХХХХ и е българин, български
гражданин, неженен, с виеше образование, неосъждан, с адрес за призоваване: ХХХХХ. Към
момента на извършване на деянието е бил трудово ангажиран, в момента не работи. Има
добри характеристични данни, изводими от приложената по делото характеристика от
негови бивши колеги. Към момента е зачислен като редовен докторант към катедра
„Хореография“ в Югозападен университет „Неофит Рилски“. Членува в Управителния съвет
на сдружение „Школа по танци Фулденс“. От 13.03.2024 г. е започнал да посещава срещи с
психолог, като е провел две терапевтични срещи, заявявайки желание за постигане на
поведенческа корекция и превенция.
Свидетелката Хр.С.К. е родена на ХХХХХ и към дата 21.04.2023 г., същата била
ненавършила 14- годишна възраст, била на единадесет години, т.е малолетна, като по това
време живеела в дома на родители си в гр. ХХХХХ и била ученичка в 5 /пети/ клас в 149 СУ
“Иван Хаджийски“, гр. София, жк.“Овча купел 2“, ул.“Иван Хаджийски“ №21.
2
Към дата 19.04.2023 г. свидетелката Хр.С.К. била на единадесет години и ползвала мобилен
телефон с марка и модел „Самсунг Галакси А13“ с телефонен номер ХХХХХ към мобилен
оператор „Виваком България“ ЕАД, регистриран на името на майката на Хр.К- св. Й.Н.К..
На същия мобилен телефон били инсталирани мобилни приложения „Инстаграм“ и
„Вайбър“. Именно чрез мобилно приложение „Инстаграм“, където в профила си
пострадалата Хр.К имала своя снимка, същата се запознала с обвиняемия Ив.А. от гр.
София, където двамата водили чат кореспонденция. Свидетелката Хр.К написала на
обвиняемия Ал., че е на 12 години, въпреки че до рождения й ден имало известно време,
като споделила къде учи и къде живее. От своя страна обвиняемият Ал. също споделил къде
живее, че има автомобил- джип с марка „БМВ“, черен на цвят, а и възрастта си, като
първоначално заявил, че е на 32 години, но впоследствие свидетелката Хр.К разбрала, че е
бил на 42 години. Свидетелката Хр.К разгледала снимките от профила на обвиняемия Ал. в
мобилно приложение „Инстаграм“, като се запознала с външния му вид и как изглежда.
Двамата споделяли своите чувства в чат кореспонденцията, водена
през мобилно приложение „Инстаграм“, която след известен период от време продължила в
мобилно приложение „Вайбър“. Предвид естеството на водената комуникация помежду им
свидетелката Хр.К определила 19.04.2023 г. като дата, от която започнала връзката й с
обвиняемия Ал..
Пострадалата Хр.К и обвиняемият Ал. се разбрали да се видят на живо.
Около 13,50часа на 21.04.2023 г. приключили учебните занятия на свидетелката Хр.К в
училище 149 СУ “Иван Хаджийски“ в гр. София. Свидетелката Хр.К написала на
обвиняемия Ал., че излиза от училището. Докато свидетелката Хр.К вървяла по улицата
покрай нея минал лек автомобил с марка и модел „БМВ Х5“, с регистрационен № ХХХХХ,
управляван от обвиняемия Ал. и негова собственост, който спрял почти в края на улицата.
Свидетелката Хр.К разпознала, че това е автомобилът, ползван от обвиняемия Ал. и се
качила на предната седалка до водача. В автомобила двамата се запознали на живо, като
свидетелката Хр.К харесала как изглежда обвиняемият Ал., след което решили да се насочат
към не толкова оживено място и обвиняемият Ал. паркирал автомобила в близост до
болница „Доверие“ и бул. „Околовръстен път“, гр. София. Пострадалата Хр.К и
обвиняемият Ал. си говорили и се преместили на задната седалка на автомобила.
Обвиняемият Ал. решил да осъществи полов акт със свидетелката Хр.К, която до настоящия
момент не водила полов живот, и въпреки че съзнавал възрастта й, а именно, че не е
навършила 14- години и че дори с нейно съгласие същото е забранено от закона и
представлява престъпление. В изпълнение на взетото решение обвиняемият Ал. и
свидетелката Хр.К съблекли дрехите и бельото си, започнали да се целуват и прегръщат,
след което се съвкупили, като обвиняемият Ал. проникнал с половия си член във
влагалището на свидетелката Хр.К. Свидетелката Хр.К разбирала естеството на действията
на обвиняемия Ал., не се противопоставяла и била съгласна да се съвкупи с него, което
сторила доброволно, тъй като го харесвала и започнала да изпитва чувства на привързаност
към него. След като обвиняемият Ал. и свидетелката Хр.К осъществили половия акт
продължили да си говорят в автомобила, като обвиняемият Ал. споделил какво работи. След
известно време обвиняемият Ал. с управлявания от него автомобил оставил свидетелката
Хр.К пред училището, където същата учи, и си тръгнал.
Двамата продължили комуникацията помежду си посредством мобилно приложение, като
изградили добри взаимоотношения и започнали да изпитват силни чувства на обич и
привързаност един към друг.
Около 13,00часа на 25.04.2023 г. учебните занятия на свидетелката Хр.К приключили и
двамата с обвиняемия Ал. се срещнали отново в района на училище 149 СУ “Иван
Хаджийски“, гр. София. Обвиняемият Ал. отново бил с управлявания от него лек автомобил
с марка и модел „БМВ Х5“, с регистрационен № ХХХХХ, в който свидетелката Хр.К се
3
качила. След това отново отишли на същото място, където обвиняемият Ал. паркирал
автомобила на 25.04.2023 г. , а именно в близост до болница „Доверие“ и бул.
„Околовръстен път“, гр. София. Двамата се преместили на задната седалка на автомобила.
Обвиняемият Ал. решил да осъществи полов акт със свидетелката Хр.К и въпреки че
съзнавал възрастта й, а именно, че не е навършила 14- години и че дори с нейно съгласие
същото е забранено от закона и представлява престъпление. В изпълнение на взетото
решение обвиняемият Ал. и свидетелката Хр.К съблекли дрехите и бельото си, започнали да
се целуват и прегръщат, след което се съвкупили, като обвиняемият Ал. проникнал с
половия си член във влагалището на свидетелката Хр.К. Пострадалата Хр.К разбирала
естеството на действията на обвиняемия Ал., не се противопоставяла и била съгласна да се
съвкупи с него, което сторила доброволно. След като осъществили половия си акт
обвиняемият Ал. с управлявания от него автомобил оставил свидетелката Хр.К пред
училището, където същата учи, и си тръгнал.
Пострадалата Хр.К и обвиняемият Ал. продължили комуникацията помежду си посредством
мобилно приложение, като поддържали изградените вече отношения на привързаност и
обич.
На 27.04.2023 г. пострадалата Хр.К и обвиняемият Ал. отново се срещнали в района на
училище 149 СУ “Иван Хаджийски“, гр. София. Двамата с управлявания от обвиняемия Ал.
лек автомобил с марка и модел „БМВ Х5“, с регистрационен № ХХХХХ отново отишли на
същото място, където обвиняемият Ал. паркирал автомобила на 21.04.2023 г. и 25.04.2023
г., а именно в близост до болница „Доверие“ и бул. „Околовръстен път“, гр. София.
Свидетелката Хр.К и обвиняемият Ал. се преместили на задната седалка на автомобила.
Обвиняемият Ал. решил да осъществи полов акт със свидетелката Хр.К и въпреки че
съзнавал възрастта й, а именно, че не е навършила 14- години и че дори с нейно съгласие
същото е забранено от закона и представлява престъпление. В изпълнение на взетото
решение обвиняемият Ал. и свидетелката Хр.К съблекли дрехите и бельото си, започнали да
се целуват и прегръщат, след което се съвкупили, като обвиняемият Ал. проникнал с
половия си член във влагалището на свидетелката Хр.К. Пострадалата Хр.К разбирала
естеството на действията на обвиняемия Ал., не се противопоставяла и била съгласна да се
съвкупи с него, което сторила доброволно.
Комуникацията между двамата продължила. Около 10,00часа на 19.05.2023 г. обвиняемият
Ал. и свидетелката Хр.К се срещнали в близост до адреса- гр. ХХХХХ, където последната
живее. Обвиняемият Ал. отново бил с управлявания от него лек автомобил с марка и модел
„БМВ Х5“, с регистрационен № ХХХХХ, в който свидетелката Хр.К се качила.
Обвиняемият Ал. предложил на свидетелката Хр.К да отидат в дома му на адрес: гр. София,
ж.к.“Кремиковци“, бл.№ 4А, вх. В, ет. 4, апартамент №47, като същата не се
противопоставила и се съгласила. Двамата отишли в една от стаите на апартамента.
Обвиняемият Ал. решил да осъществи полов акт със свидетелката Хр.К и въпреки че
съзнавал възрастта й, а именно, че не е навършила 14- години и че дори с нейно съгласие
същото е забранено от закона и представлява
престъпление. В изпълнение на взетото решение обвиняемият Ал. и i свидетелката Хр.К
съблекли дрехите и бельото си, започнали да се целуват и прегръщат, след което се
съвкупили, като обвиняемият Ал. проникнал с половия си член във влагалището на
свидетелката Хр.К. Пострадалата Хр.К разбирала естеството на действията на обвиняемия
Ал., не се противопоставяла и била съгласна да се съвкупи с него, което сторила
доброволно.
След като осъществили половия си акт обвиняемият Ал. с управлявания от него автомобил
и около 12,30часа същия ден оставил свидетелката Хр.К в жилищния квартал, където същата
живее, а именно ж.к.“Люлин“, гр. София.
Комуникацията между двама им посредством мобилно приложение продължила.
4
Обвиняемият Ал. заявил на свидетелката Хр.К, че връзката им трябва да е тайна и че тя не
трябва да казва на никого за нея, докато не навърши 18-годишна възраст, защото била
малолетна и законът не го позволявал и ще си има проблеми с полицията. Двамата се
уговорили да се срещнат отново предстоящите дни, но последващи срещи така и не се
състояли.
На 02.06.2023 г., около 18,45часа свидетелката Хр.К се прибрала в дома си от екскурзия до
гр. Копривщица, след което майка й- свидетелката Й.К. разбрала за провежданата
комуникация между дъщеря й и обвиняемия Ив.А. по мобилно приложение „Вайбър“,
изградените помежду им отношения и осъществените полови актове.
За случая бил подаден сигнал в 06 РУ- СДВР. Полицейските служители предприели
незабавни мерки за установяването на обвиняемия Ив.Цв.А.. Полицейските служители
установили, че в гр. Бухово, ул.“Младежка“ №1 е паркиран лек автомобил с марка и модел
„БМВ Х5“, с регистрационен № ХХХХХ, собственост на обвиняемия Ал., като в близост
бил установен и същият. На 03.06.2023 г. бил извършен обиск /претърсване на лице/ на
обвиняемия Ив.А., като били намерени и иззети мобилен телефон с марка „Samsung“ с
ИМЕЙ: 352599506433270, един брой флаш-памет „Toshiba“ с капацитет 32 ГБ, както и
преносим компютър- лаптоп с марка „НР” със сериен №5CD229B073, в който видно от
заключението на вещото лице по изготвената комплексна техническа и компютърна
експертиза била установена провежданата в приложение „Вайбър“ между обвиняемия Ив.А.,
асоциирана с телефонен номер 0876 848 590 /към мобилен оператор „Виваком България“
ЕАД, регистриран на името на обвиняемия Ив.А./ и свидетелката Хр.К посредством
ползвания от нея телефонен номер ХХХХХ.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на разследването
съдебномедицинска експертиза се установява, че след преглед на пострадалата Хр.К се
установило, че се касае за дете на видима възраст, отговаряща на действителната, на 12
години с правилно телосложение, с морфологични данни за стара дефлорационна щърбина
на 5 часа по часовниковия циферблат, отчетена при гинекологично положение на детето.
Дефлорационната щърбина е с вид на напълно заздравяло разкъсване на девствената ципа, с
давност по-голяма от 20 дни и е напълно възможно да е получена по времето, посочено от
свидетелката Хр.К.
Дефлорацията е резултат от разпъващото действие на твърд или полутвърд предмет и
отговаря да е получена при полов акт.
От заключението на вещите лица по изготвената в хода на разследването комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че свидетелката Хр.К не
страда от психично разстройство в тесния и широк смисъл на понятието и е с нормално за
възрастта си физическо и нервно- психично развитие т.е. тя е психично здрава. Психичното
състояние и интелектуалното развитие на Хр.К не представляват пречка правилно да
възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства, имащи значение за делото,
да дава достоверни обяснения и да участва пълноценно в наказателното производство в
качеството на свидетел.
От заключението на вещите лица по изготвената в хода на разследването комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че при обвиняемия Ив.А.
няма данни за нарушаване на интелектуално- минестичната дейност, като личността е
хармонично структурирана т.е. той е психично здрав. Няма данни за зависимост от алкохол,
наркотични вещества или техни аналози. Към датата на извършване на инкриминираните
деяния е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Психичното състояние и индивидуалното развитие на Ив.А. не
представляват пречка правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите и
обстоятелствата, имащи значение за делото и да участва пълноценно в наказателното
производство.
5
От приобщеното по делото удостоверение за раждане се установява, че Хр.С.К. е родена от
Й.Н.К. на ХХХХХ г.

IV. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
самопризнанието на подсъдимия Ив.Цв.А. относно всички фактически обстоятелства,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и събраните по делото гласни
доказателствени средства, писмени доказателства и способите за доказване, които го
подкрепят, а именно: показанията на свидетелите Хр.С.К., Й.Н.К., С.Хр.К., Сн.С.К., М.Ю.Д,
Ив.Ст.В., Ю.С.Г., Р.М.П., протокол от 03.06.2023 г. за претърсване и изземване в неотложни
случаи с последващо съдебно одобрение на МПС- лек автомобил с марка и модел „БМВ
Х5“, с per. № ХХХХХ, гр. София ул.“Младежка“ №1, протокол от 03.06.2023 г. за
претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, гр. София
ж.к.“Кремиковци“, бл. №4А, вх. В, ет. 4, апартамент №47 и фотоалбум към съответното
действие по разследването, протокол от 03.06.2023 г. за обиск на лице и изземване в
неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, гр. Бухово, ул.“Младежка“ №1,
протокол от 03.06.2023 г. за освидетелстване /оглед на лице/ с писменото му съгласие,
сградата на 06 РУ- СДВР, ведно с фотоалбум към съответното действие по разследването,
протокол от 17.08.2023 г. за оглед на веществено доказателство ведно с фотоалбум към
съответното действие по разследването, съдебномедицинска експертиза, комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза на Хр.С.К., комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза на Ив.Цв.А., комплексна техническа и
компютърна експертиза, протокол за доброволно предаване- л. 40 от ТОМ 1, разпечатки-
кореспонденция по мобилно приложение, протокол за доброволно предаване- л.80- 81 от
ТОМ 1, заверено копие на удостоверение за раждане на Хр.С.К., род. на ХХХХХ г., справка
съдимост за Ив.Цв.А., справка висящи производства за Ив.А., справка от мобилен оператор
„Виваком България“ ЕАД, справка от АИС КАТ.

Съдът намира, че направеното от подсъдимия Ив.Цв.А. самопризнание се подкрепя напълно
от събрания по делото непротиворечив и единен доказателствен материал.
Съдът приема, че от посочените доказателства и доказателствени средства, както и от
заключенията на изготвените по делото експертизи, се изяснява по безспорен,
доказателствено обезпечен и хармоничен начин възприетата от съда по реда на съкратеното
съдебното следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК фактическа обстановка.
Съдът отчита, че следва да се кредитират изцяло показанията на разпитаните свидетели
Хр.С.К., Й.Н.К., С.Хр.К., Сн.С.К., М.Ю.Д, Ив.Ст.В., Ю.С.Г., Р.М.П., тъй като те изцяло
подкрепят самопризнанието на подсъдимия.
Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения материал като се
обсъждат поотделно всички доказателствени източници, тъй като същите, в своята
съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че подсъдимият е
извършител на престъпните прояви, за които е обвинен от СРП. Доколкото по делото
изначално липсва противоречив доказателствен материал, съдът намира, че не е нужно да
обсъжда поотделно събраните доказателства – писмени, гласни, способи на доказване и др.–
“per argumentum a contrario”.от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Събраните по делото
доказателства по безспорен, несъмнен и еднопосочен начин доказват извършените от
подсъдимия Ив.Цв.А. деяния, за които е обвинен от представителя на държавното
обвинение по надлежният законов ред.
Доколкото по делото не са налични противоречиви доказателствени източници, съдът
намира, че следва да кредитира изцяло събраните доказателства.
Съдът намира, че следва да кредитира изцяло и заключенията на изготвените експертизи –
6
съдебномедицинска експертиза, комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза на Хр.С.К., комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на
Ив.Цв.А., комплексна техническа и компютърна експертиза, като намира, че те са пълни и
точни, отговарят изчерпателно на поставените им задачи, изготвени са от компетентни вещи
лица. Всичко това мотивира съда да им даде вяра изцяло.
От приложения по делото акт за раждане на Хр.К се доказва по несъмнен начин, че към
момента на извършване на деянията не е била навършила 14-годишна възраст, тъй като е
родена на ХХХХХ г.
Самопризнанията на подсъдимия Ив.Цв.А. за признатите от него от обвинителния акт факти
не са изолирани, а същите кореспондират изцяло и съвпадат с релевантните факти от
предмета на доказване по чл.102 от НПК, изведени от съда по еднопосочен и безспорен
начин от събраните в ДП доказателства, без да е необходимо с оглед проведената
диференцира по реда на чл.371, т.2 от НПК да се съберат непосредствено пред съдебния
състав или да се събират други доказателства.
V. При така установените фактически констатации, относими към предмета на доказване на
основание чл.102 от НПК и след извършеният от съда доказателствен анализ на събраните
по делото доказателства, доказателствени средства и приетата експертиза, съдът излага от
правна от правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
Подсъдимият Ив.Цв.А. е осъществил от обективна страна състава на престъпление от общ
характер в условията на продължавано престъпление с правна квалификация чл.151, ал.1 във
вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно в периода от около 13,50 часа на 21.04.2023 г. - до около
10,00 часа на
2023. г., в гр. София, в условията на продължавано престъпление, с четири деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, и са извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща фактическа обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, се съвкупил с лице, ненавършило
14- годишна възраст- Хр.С.К., род. на ХХХХХ, доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК, като деянията са извършени както следва:
1. Около 13,50часа на 21.04.2023 г. в гр. София, в близост до болница „Доверие“ и
бул.“Околовръстен път“, на задната седалка на паркиран лек автомобил с марка и
модел „БМВ Х5“, с per. № ХХХХХ, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна
възраст- Хр.С.К., родена на ХХХХХ, доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК;
2. Около 13,00часа на 25.04.2023 г. в гр. София, в близост до болница „Доверие“ и
бул.“Околовръстен път“, на задната седалка на паркиран лек автомобил с марка и
модел „БМВ Х5“, с per. № ХХХХХ, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна
възраст- Хр.С.К., родена на ХХХХХ, доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК;
3. На 27.04.2023 г. в гр. София, в близост до болница „Доверие“ и бул.“Околовръстен
път“, на задната седалка на паркиран лек автомобил с марка и модел „БМВ Х5“, с per.
№ ХХХХХ, се съвкупил с лице, ненавършило 14- годишна възраст- Хр.С.К., родена на
ХХХХХ, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК;
4. Около 10,00часа на 19.05.2023 г. в гр. София, ж.к.“Кремиковци“, бл. №4А, вх. В, ет. 4,
апартамент №47, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст- Хр.С.К.,
родена на ХХХХХ, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от
НК.
Съдът намира, че всичките обективни и субективни елементи от състава на извършеното
7
продължавано престъпление и включените в него четири деяния, са доказани по несъмнен
начин.
От установената по делото фактическа обстановка не се установяват данни за извършено
престъпление по чл. 152 от НК, поради което извършеното правилно е квалифицирано от
прокуратурата като престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК.
От обективна страна се доказва по несъмнен начин, че с описаните четири деяния
подсъдимият се е съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст.
Действията на подсъдимия изпълват състава на престъплението измама по смисъла на
чл.151, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като са налице всички признаци на продължаваното
престъпление по смисъла на чл. 26 от НК, тъй като деянията осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна съдът намира, че престъплението по чл.151, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от
НК е извършено с форма на вината пряк умисъл, тъй като деецът Ив.А. е можел да ръководи
постъпките си, предвиждал е общественоопасните последици, които могат да настъпят и е
искал тяхното настъпване. Имал е психическата годност да се въздържи от извършване на
противоправните си деяния, но не го е сторил. Външно обективираните му действия,
намерили израз в съзнателното извършване на необходимите за осъществяването на
изпълнителното деяние телодвижения, доказват обстоятелството, че става дума за
съзнателни и целенасочени прояви. Той е имал съзнание и за обстоятелството, че Хр.К на е
навършила 14 години, тъй като в проведената преди извършените деяния чат
кореспонденция, тя му е заявила, че е на 12 години, макар все още да не ги е била навършила
към този момент.
При индивидуализация на наказанието като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете броя на процесните деяния – четири на брой.
С оглед презумцията за невиновност съдът не третира като отегчаващо обстоятелство
изразеното от повереника на частната обвинителка предположение, че може подсъдимият да
е извършил и други деяния от същия вид, тъй като по делото липсват такива данни с оглед
свидетелството за съдимост на подсъдимия.
Смекчаващите отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало, трудовата
ангажираност на подсъдимия към момента на деянието, висшето образование на
подсъдимия, продължено със записана докторантура, добрите му характеристични данни,
инициираните от него посещения на психолог с цел корекция на поведението му и
изразеното от него съжаление за извършеното. Съдът не цени като смекчаващо
обстоятелство самопризнанието на подсъдимия при провеждането на съкратеното съдебно
следствие в съответствие със задължителната съдебна практика, а именно ТР № 1/2009 г. на
ОСНК на ВКС, според което в производството по реда на Глава 27 от НПК
самопризнанието на подсъдимия следва да се съобрази като смекчаващо обстоятелство само
ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебнотото производство
процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и
неговия извършител, каквито обстоятелства в случая не се разкриват.
Съдът не констатира наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, който
да обуслови приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК. В случая не е налице липса или
незначителност на вредни последици, тъй като с извършването на престъплението с четири
деяния неминуемо са възникнали негативни последици за психиката на дете. Въпреки
наличието на множество смекчаващи обстоятества, тяхното наличие не обуславя извод, че
извършеното престъпление представлява такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други от същия вид.
8
За престъплението по чл.151, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от две до шест години, съдът намира, че при превес на смекчаващите
обстоятелства и съобразяване значимостта на отегчаващото, свързано с извършване на
продължаваното престъпление с четири на брой деяния, адекватният размер на наказанието,
който е от естество да постигне визираните в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на
наказанието, е три години лишаване от свобода, като същото следва да бъде редуцирано
съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК с 1/3 (или 1 година) и да бъде определено на две
години „лишаване от свобода“.
Така индивидуализирано, наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ ще
доведе до постигане на целите на индивидуалната и генерална превенция и с оглед
конкретиката на казуса, ще спомогнат за изпълването им по смисъла на чл.36 от НК.
„Съдът следва да съобрази целите на наказанието, които са свързани, както с личната,
така и с генералната превенция. Те не са откъснати една от друга, а се намират в
диалектическа връзка, при което индивидуалната превенция може да се разгледа като
средство за осъществяване на общ ата”– Р № 36/ 03.02.2000 г. по н.д. № 755/ 1999 г. на II
н.о. на ВКС.
При тези съображения, съдът намира, че наложеното с присъдата на съда за престъплението
по чл.151, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК наказание е съразмерно на извършените на всяко от
деянията от продължаваното престъпление на обществената опасност на подсъдимия .
Налице са условията на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изтърпяването на така определеното
наказание с изпитателен срок – лицето не е осъждано, а наложеното наказание е до 3 години,
както предвижда посочената норма. Настоящият състав счита, че за постигане целите на
наказанието не е наложително изтърпяването му да е ефективно, като съобрази
възпитателното въздействие, което е оказало и самото провеждане на наказателно
производство срещу подсъдимия, който е предприел посещения при психолог с цел
корекция на поведението си. Съдът намира, че адекватен изпитателен срок е пет години,
считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на изпитателния срок съдът отчете
проявената от подсъдимия упоритост при осъществяването на продължаваното
престъпление, включващо единадесет деяния. В рамките на този изпитателен срок на
подсъдимия ще е предоставена една обективна възможност същият да спазва занапред
законите в страната и, преосмисляйки своето поведение в пределите на определеният му
изпитателен срок от пет години, именно чрез отлагане на ефективното изпълнение на
наложеното наказание, то подсъдимият би имал отново шанса да се счита за неосъждано
лице на основание чл.86 от НК, респ. – като ще може да приеме себе си като човек
неизвършил престъпление и ще може отново да бъде пълноправен член на обществото. С
оглед законодателното ограничение да не се назначават за преподаватели осъждани лица, не
е налице визираната от повереника на частната обвинителка опасност от засягане на деца с
оглед професионалната сфера на подсъдимия.
Съдът не констатира предпоставките на чл. 53 от НК за отнемане в полза на държавата на
приложения като веществено доказателство преносим компютър, тъй като той нито е
предмет, нито средство за извършване на престъплението, а единствено е бил ползван за
осъществяване на някои контакти между подсъдимия и пострадалата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на СДВР
сумата от 2340,00 лв. разноски по делото за експертизи, както и се произнесе на основание
чл. 111 от НПК веществените доказателства два броя мобилни телефони и преносим
компютър да бъдат върнати на техния собственик Ив.А., а флаш паметта да остане по
делото.
При тези съображения, настоящият съдебен състав обективира своите мотиви към
присъдата си.
9