Решение по дело №3691/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 776
Дата: 3 август 2020 г. (в сила от 26 август 2020 г.)
Съдия: Станимир Тодоров Ангелов
Дело: 20193230103691
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

гр. Добрич, 03.08.2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година в състав:                                                                             

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

 

При участието на секретаря: В.П.

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 3691/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 1455/2019 г. Добричкият районен съд със заповед № 783 от 25.04.2019 г. е разпоредил Длъжникът Ш.К.И. ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ***, следните суми: а) сумата от 1087,51 лева, представляваща сбора от неизплатени задължения за ел. енергия по фактури, издадени за периода от 20.12.2018 г. до 20.03.2019 г. за обект с абонатен № ***, находящ се в гр. Д., ***, кл. № ***, ведно със законна лихва от датата на подаване/пощенското клеймо на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 22.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; б) сумата от 26,10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на задължението по всяка от фактурите до 12.04.2019 г.; в) 25 лева - държавна такса на основание чл. 12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс; г) 50 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Съобщение до длъжника е изпратено до постоянния му адрес, съвпадащ с настоящия такъв. Тъй като длъжникът не е открит и не се е намерило лице от домашните му, съгласно да получи съобщението, длъжностното лице по призоваването е залепило уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК с указания до длъжника, че в двуседмичен срок от залепването следва да се яви в канцеларията на ДРС, за да получи книжата по делото. Връчителят е удостоверил, че по данни на живущото на адреса лице длъжникът не живее на адреса, поради което съдът намира, че са били налице предпоставките за залепване на уведомлението.

На основание чл. 47, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение се счита за връчена на длъжника с изтичане на срока за получаването й от канцеларията на съда.

При служебна проверка в ***, е установено, че длъжникът няма регистрирани трудови договори.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от 2017г./ съдът с разпореждане от 02.09.2019 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 3691/2019 г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането му относно посочените по-горе суми.

Според върнатите по делото съобщения ответникът не е открит на регистрираните от него постоянен и настоящ адрес. Съгласно извършената по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до *** на Ш.К.И. ЕГН ********** ***.

Двуседмичният срок на поставеното по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК уведомление е изтекъл, като ответникът не се е явил за получаване на процесните книжа и документи. Съобразно правилото на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съобщението се смята връчено с изтичането на двуседмичния срок от залепване на уведомлението, с оглед на което на ответника следва да бъде назначен особен представител на разноски на ищеца на основание чл. 47,  ал. 6 от ГПК.

Извършена е и справка от ТД на НАП – В., офис Д. за регистрираните трудови договори на името на Ш.К.И., с оглед неговото призоваване по месторабота (чл. 47, ал. 3 от ГПК), но не е открит информация за наличието на сключени трудови органи от ответника към 18.12.2019 г.

С разпореждане от 20.12.2019 г. съдът е назначил на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, на ответника особен представител – адвокат от АК – гр. Д.. С писмо с изх. № *** г. Председателят на АК – гр. Д. е уведомил съда, че за особен представител е определен адвокат Д.П.В. от Адвокатска колегия – гр. Д..

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание от упълномощения юрисконсулт, ответникът е клиент на „Енерго - Про Продажби” АД във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление. Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „Потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия”. Потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, като същият изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

Ищецът сочи, че на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, в резултат на което е образувано ч. гр. дело 1455/2019 по описа на PC - Добрич. Към момента на подаване на заявлението посоченият потребител на електрическа енергия имал неизплатени задължения в общ размер на 1 087,51 лева, представляваща сбора от неизплатени задължения за ел. енергия по фактури, издадени за периода от 20.12.2018 г. до 20.03.2019 г.

Ищецът изрично заявява, че в рамките на настоящото производство претендира сумата от 1 068,51 лв., като горницата до 1 087,51 лв. в размер на 19 лв. представлява такса ***.

Поради това, че ответникът не е заплатил в срок предоставените му от ищцовото дружество количества електрическа енергия, за последното е налице правен интерес от търсената искова защита, доколкото срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено възражение.

След справка с книжата се установява, че в сроковете и по реда на чл. 131 от ГПК Ш.К.И., чрез процесуалния си представител, е представил отговор на исковата молба, според който предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани, и като такива следва да бъдат отхвърлени. Ответникът оспорва, че е реално е доставяна ел. енергия в посочените от ищеца количества и параметри.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните съществува валидно облигационно отношение, по силата на което „Енерго Про-мрежи”АД доставя на Ш.К.И. ел. енергия за обект на потребление с абонатен № ***, находящ се в гр. Добрич, ***, кл. № ***.

По смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ „Потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си”. В този смисъл ищецът има право да закупува ел. енергия, а ответникът да получи нейната цена, след отчитане на доставената му електрическа енергия посочения по-горе обект.

Според чл. 18а, ал. 1 от Общия договор за снабдяване и разпределение на електрическа енергия дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача чрез фактурата, изпращана до потребителя на адреса за кореспонденция, заявен от клиента. Но в случай следва да се посочи и изричната разпоредба на чл. 26, ал. 6 от същия договор, гласяща, че не получаването на фактурата, както и подаването на възражение срещу сметката за консумираната електрическа енергия не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок.

Необходимо е също така се има предвид, че съществуването на облигационна връзка между страните, по повод доставката на ел. енергия, се установява и от факта, че в един предходен на заявения в исковата молба период ответникът е заплащал услуги по процесния договор.

В полза на ищеца е издадена цитираната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК и тъй като длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед, то за ищеца е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет установяване дължимостта на процесните суми.

В процесния казус взаимоотношенията между страните следва да се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Договорът е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/, с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е да достави електрическа енергия до имота на ответника. В случая не се оспорва, че процесното количество ел. енергия е доставено и потребено от абоната. Задължение на купувача е да получи услугата и да заплати цената й. Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника възражения по чл. 414 от ГПК нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора.

В процесния случай, доколкото ответникът оспорва дължимостта на спорните суми по искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице С.И. след запознаване с материалите по делото и извършената проверка в счетоводството на ищеца е дала следното заключение:

От предоставените счетоводни документи от ищеца и приложените по делото доказателства се установява, че съществуват просрочени, неплатени задължения по фактури на лицето Ш.К.И., с клиентски номер № ***, абонатен №***, за обект находящ се на адрес: гр. Д., ***, в размер на 1 068,51 лв., за неплатена ел.енергия и 19,00 лв. – такса за възстановяване на захранването, като общият размер на задължението възлиза на 1 087,51 лв.

Размерът на мораторната лихва след датата на падежа – от 11.01.2019 г. до 12.04.2019 г. върху главницата 980,83 лв. е 25,07 лв. Размерът на мораторната лихва след датата на падежа – от 12.02.2019 г. до 12.04.2019 г. върху главницата 40,39 лв. е 0,67 лв. Размерът на мораторната лихва след датата на падежа – от 12.03.2019г. до 12.04.2019г. върху главницата 40,02 лв. е 0,36 лв. Общият размер на мораторната лихва е 26,10 лв., начислена до 12.04.2019г.

След сравняване на отчетеното количество потребена ел. енергия, съгласно Справката за потребление предоставена от ищец и количеството енергия посочена в процесните фактури се установява, че отразеното във фактурите съответства на отчетената потребена ел.енергия.

Фактурите са издадени на база отчетена потребена електрическа енергия въз основа на представени от „Електроразпределение Север” АД данни за измерено количество консумирана електрическа енергия, като същите са от реален отчет.

Вещото лице докладва, че няма служебно начислена електрическа енергия. За периода от 03.11.2018 г. – 02.03.2019 г. потребената електрическа енергия е 5 576 квт. отчетена на два двутарифни електромера, в т.ч. дневна енергия 3 559 квт. и нощна енергия 2 015 квт.

Счетоводни данни, че електромери *** и *** се отнасят за обект в гр. Д., *** има посочени в процесните фактури. В четирите издадени фактури е посочен адрес на обекта гр. Д., *** и номер на електромер както следва: ф-ра №***г. се отнася за показания на електромер № ***, а ф-ри № ***г. се отнасят за показания на електромер № ***.

По делото е приобщено и заключението на в.л. инж. В.Ч. по назначената съдебно-техническа експертиза, според което през процесния период средството за търговско измерване за обект с аб. Na *** е:

-трифазен статичен електромер *** с ид.  ***;

-трифазен статичен електромер *** с ид. ***.

Електромер *** е одобрен тип средство за измерване. Вписан е в регистъра на БИМ за одобрените типове СИ под ***. Електромер ***е с оценено соответствие ******.

Захранването на обект с аб. Ne *** е трифазно. СТИ е монтирано в електромерно табло тип ТЕМО, Пропускатепната способност на присьединител-ните съоръжения до границата на имота е 3x25 А и се определи от трилопюсен автоматичен прекъсвач с номинален ток 25 А, свьрзан след СТИ.

При номинално напрежение 230 V, ток 3x25 А и среден фактор на мощността 0,9 активната мощност е *** kW. При тази мощност максималното потребление за денонощие е *** kWh. През отчетния период с най-голяма консумация (03.11.2018 г. - 05.12.2016 г.) средното денонощно потребление е *** kWh, т. е. 41,53 % от максималното.

През останалите отчетни периоди потреблението е 0,4+2% от максималното. Количествата електроенергия, посочени в справката за консумирана ел. енергия е вьэможно да бьдат доставени до обект с абонатен № *** (клиент № ***) за сьответния отчетен период.

Количествата електроенергия, отразени в справката за консумирана ел. енергия за обект на потребление с аб. № *** съответстват на записаните в четирите процесни фактури.

Вещото лице е установило, че количествата ел. Енергия, начислени в процесните фактури са получени като разлика между нови и стари показания на СТИ, т.е. в резултат от редовен отчет. Експертизата сочи, че не е извършвана корекция на измерените количества ел. Енергия.

На следващо място инж. Ч. е категоричен, че количествата ел. Енергиря по процесните фактури са правилно остойностени, съобразно утвърдените от КЕВР за съответния период цени.

Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ищеца възражения нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. В този смисъл възражението на ответника, че ищецът е нарушил задължението си по цитираните ОУ са неоснователни. В случая от данните по делото /виж заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза/ ответникът е допуснал нарушение на ОУ, касаеща задължението за заплащане на потребените количества електроенергия.

Установената фактическа обстановка дава основание на Съда да приеме, че изтъкнатите от ответника възражения по чл. 414 от ГПК по отношение на процесните суми нямат характера на правопогасяващи такива, които успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. В този смисъл предявените установителни искове за посочените суми са основателни и доказани и подлежат на уважаване.

Съответно, при така постановения резултат, и основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на сторените от него съдебно-деловодни разноски по настоящото делото, а именно на сумата от 782 лв. /седемстотин осемдесет и два лева/. По отношение на съдебно-деловодните разноски, дължими по заповедното производство, същите възлизат на 74 лв. /седемдесет и четири лева/.

С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд

Р  Е  Ш  И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че длъжникът Ш.К.И. с ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия районен съд заповед № 783 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.04.2019 г. по ч. гр. дело № 1455/2019 г. в полза на кредитора „Енерго - Про Продажби” АД, ****, следните суми: 1) 1 068,51 лв. /хиляда шестдесет и осем лева и петдесет и една стотинки/, представляваща сбора от неизплатени задължения за ел. енергия по фактури, издадени за периода от 20.12.2018 г. до 20.03.2019 г. за обект с абонатен № ***, находящ се в гр. Д., ***, кл. № ***, ведно със законна лихва от датата на подаване/пощенското клеймо на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 22.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 2) 26,10 лв. /двадесет и шест лева и десет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на задължението по всяка от фактурите до 12.04.2019 г.

ОСЪЖДА Ш.К.И. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД, ***, сумите от: 782 лв. /седемстотин осемдесет и два лева/, представляваща сторените по гр. дело № 3691/2019 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски; 74 лв. /седемдесет и четири лева/, представляваща сторените по ч. гр. дело № 1455/2019 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                         

                                                                        

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: