Решение по дело №433/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/ вр. с глава ХІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Производството по делото е образувано по исковата молба на С. П. С., понастоящем в Затвора Бургас да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да му заплати обезщетение в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, за претърпени в периода от 15.11.2023г. до 26.02.2024г., по време на изтърпяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в Затвор Бургас, неимуществени вреди, вследствие на неправомерни действия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС. Оплакванията основно са във връзка с наличието на мухъл в коридора на II Зона с повишена сигурност и обитаваното спално помещение 226, което е довело до обостряне на респираторни заболявания на ищеца и на артрозни изменения на гръбначния стълб. Обезщетението се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.

Неимуществените вреди се описват като преживян стрес и притеснение от наличието на влага, поради осъзната негативна връзка между влагата и заболяванията на ищеца.

По делото е предоставена правна помощ на С. П. С. под формата на процесуално представителство и за осъществяването й е назначен адвокат М. М. от АК - Бургас.

В съдебно заседание ищецът участва чрез видеоконферентна връзка по реда на чл.135а от ГПК, като в съдебната зала присъства процесуалния му представител адв. М.. Както ищеца, така и защитника му поддържат претенцията с искане за уважаването й изцяло по изложените в молбата и уточненията съображения.

За ответната страна в съдебно заседание се явява юрисконсулт С., която по съображения в писмен отговор и приложените справки оспорва исковата претенция като неоснователна и претендира за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващия в процеса прокурор счита, че исковата претенция е неоснователна и моли да бъде отхвърлена изцяло.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, становищата на страните и приложимия закон, съдът приема следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.284 ЗИНЗС и на основание чл.285 ЗИНЗС се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, като ответници са органите по чл.284, ал.1 ЗИНЗС, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В тази връзка и предвид нормата на чл.12, ал.1 и ал.2 ЗИНЗС, че прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от ГДИН–юридическо лице към Министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, а затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН, то последната е надлежния пасивно легитимиран ответник. В подкрепа на това е обстоятелството, че дейността на администрацията на затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и по своя характер представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили административни правомощия.

На основание чл.128, ал.1, т.5 АПК във връзка с чл.285, ал.2 ЗИНЗС и чл.132, ал.5 АПК иска е подведомствен и родово подсъден на административните съдилища, като чл.204, ал.4 АПК регламентира, че когато искът се основава на незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Поради това предявеният иск е допустим, но разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

Съгласно чл.284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС, регламентиращ че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като според ал.2 за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл.284, ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл.3, ал.2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, като в чл.284, ал.5 е записано, че в случаите по чл.284, ал.1 ЗИНЗС настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Ето защо за уважаването на предявен иск с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изискуеми материалноправни предпоставки, а именно акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което да се нарушава чл.3 ЗИНЗС при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка задържане под стража; вредоносен резултат, изразяващ се в претърпяна имуществена и/или неимуществена вреда, като последната се предполага до доказване на противното, както и причинна връзка между допуснатите от специали­зираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат.

Искът е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица.

Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.

Преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и обичайна последица от увреждането и не биха настъпили, ако последното не е налице, докато непосредствени са вредите, които настъпват пряко в резултат на противоправното деяние и не са опосредени от друго, нито за достигане на вредоносния резултат е необходимо наличието на допълнителни действия или обстоятелства.

Изискването за кумулативност на посочените условия се изразява в това, че липсата на което и да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на ответната страна по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди, с изключение на презюмираните неимуществени такива.

Следва да се посочи, че с определение от № 863 от 30.01.2025г. съдът разпредели доказателствената тежест и указа на ответника, че носи доказателствена тежест да установи и представи доказателства за осигуряване на законовите изисквания при престоя на ищеца през исковия период – да ангажира доказателства, с които да обори твърденията на ищеца, изложени в исковата молба за допуснато нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ и чл. ЗИНЗС. В случай на неизпълнение на това задължение, на основание чл. 284, ал. 3 предл. 2 ро и ал. 5 от ЗИНЗС съдът приема за доказани твърденията на ищеца. Ищецът носи доказателствена тежест за доказване тежестта на претърпените неимуществени вреди.

За да обоснове претенция си ищецът С. П. С., изтърпяващ на основание чл.116 НК наказание лишаване от свобода в размер на двадесет години при първоначален строг режим, твърди, че в периода 15.11.2023г. - 26.02.2024г. е претърпял неимуществени вреди вследствие на наличието на мухъл в коридора на II Зона с повишена сигурност и обитаваното спално помещение 226, което е довело до обостряне на респираторни заболявания на ищеца и на артрозни изменения на гръбначния стълб, в резултат, на което С. С. преживял стрес и притеснение от наличието на влага, поради осъзната негативна връзка между влагата и заболяванията на ищеца.

Задължението на ответната страна за оказване на медицинска помощ и здравен контрол е разписано в чл. 128 от ЗИНЗС и в издадената въз основа на тази разпоредба (чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС) Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална служба.

В настоящият случай спорът се свежда до това дали на ищеца в периода 15.11.2023г. -26.02.2024 г. са причинени неимуществени вреди, периода от 15.11.2023г. до 26.02.2024г., по време на изтърпяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в Затвор Бургас, вследствие на неправомерни действия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, във връзка с наличието на мухъл в коридора на II Зона с повишена сигурност и обитаваното спално помещение 226, което е довело до обостряне на респираторни заболявания на ищеца и на артрозни изменения на гръбначния стълб, като неимуществените вреди се описват като преживян стрес и притеснение от наличието на влага, поради осъзната негативна връзка между влагата и заболяванията на ищеца.

Въз основа на събраните в хода на настоящото производство доказателства, а именно от представената справка на инспектор П.Л. — ИСДВР, се установява, че за период 15.11.2023г. до 26.02.2024г. С. П. С. е бил настанен в спално помещение №226, самостоятелно. Помещението е с обитаема жилищна площ от 6,08 кв.м., с изграден отделен санитарен възел с достъп до течаща вода - с площ от 2,72кв.м. Състоянието на стените в спалното помещение и санитарния възел, както и в коридора на II Зона за повишена сигурност, са били в нормално техническо състояние, без наличие на нарушена цялост или видими дефекти /без наличие на влага и мухъл/.

Представена е и докладна записка с рег.№ДЗ-10944/28.12.2023г. от Р. К. - техник строителство и архитектура към Затвор - Бургас, от която е видно, че през периода от 25.07.2023г. до 08.08.2023г. е извършен цялостен ремонт на помещенията на втори етаж - където е разположено обитаваното от ищеца в процесния период, спално помещение №226, санитарния възел и коридора на II ЗПС.

Също така, съгласно заповед №ЗН-993/19.09.2023г. на началника на Затвор — Бургас, всеки месец, всички помещения се проверявали от комисия и при констатиране на нередности, същите се отстраняват.

От медицинска справка, изготвена от медицински фелдшер Р. П. на 08.04.2024г. от Затвора Бургас е видно, че претенцията на С. е неоснователна. В справката подробно е описано за процесния период какви прегледи са извършвани на ищеца, с какви оплаквания е посещавал медицинския център, какви диагнози са му поставяни и какви медикаменти са давани. Видно от медицинската справка относно здравословното състояние на л. св. С. с регистрирани респираторни заболявания и артрозни изменения на гръбначния стълб, е посочено, че с амб.№223563018531/22.12.2022 г. е проведен медицински преглед от д-р Б. - ортопед с диагноза- Друга уточнена артроза. Насочен за рентгенография и невролог. От направената рентгенография на 22.12.2022 г. е констатирано: Умерена торакална спондилартроза. Преден полюс - без патология. Дясна глезенна става - нормална. С амб.№22356201 A F34/22.12.2022 г. е проведен медицински преглед от д- р Балимезов - невролог с диагноза -Други спондилартрози с радикулопатия. Назначена му е медикаментозна терапия на база рентгенографията от същия ден. С aмб.№23156D085FFD/05.06.2023 г. с диагноза - Остър бронхит е проведен медицински преглед от д-р Х. - ОПЛ при Затвор Бургас. От обективното състояние заключението е — Без патологична неврологична симптоматика. Насочен за ретгенография на бял дроб.На 12.06.2023 г. е проведена рентгенография на бял дроб от, която е констатирано: Не се виждат паренхимни промени.

С амб.№233255022157/21.11.2023 г. е проведен медицински преглед от д-р А. - УНГ специалист с диагноза - Хроничен максиларен синуит. Девиация на носната преграда.

Назначена терапия от левокса - 1 оп. за 14 дни и назик заменен с ринолекс - 1/3 туба получени от аптечния склад на МЦ Затвор Бургас.

С амб.№2400940848Р4/09.01.2024 г. е проведен медицински преглед от д-р Ц. Г. с диагноза - Остър максиларен синуит. Обективно: афебрилен, спокойно сърце и бял дроб - б.о., гърло - леко хиперемирано и перитонзиларни дъги с девиация на носнота преграда,максиларен синуит, долни крайници - спокойни, пулсации двустранно - норма. Терапия: амоксиклав - 1 оп. , витамин „ С „ , ринолекс- унг., ефизол,парацетамол и бромхексин.

С амб.№1824/20.02.2024 г. е проведен медицински преглед от д-р Г. - ОПЛ при Затвор Бургас с диагноза - Остър тонзилит, неуточнен.

Обективно: Афебрилно гърло-леко хиперемирано, кор-б.о., пулмо - изострено везикуларно дишане, без хрипове. Наднормено тегло до затлъстяване; Крайници - венозна система спокойна, без възпалителен процес; дясно коляно - лек оток, без възпаление, лека палпаторна болезненост при движение. Терапия: - дадени съвети за редуциране на теглото и упражнения за гърба и щадене на дясно коляно. Салбутамол, бромхексин и деслоратадин получил от аптечния склад на МЦ Затвор Бургас. Относно „артрозните оплаквания“на л. св. С. е посочено,,че последния постоянно посещава фитнес залата в, която провежда натоварващи упражнения, които са абсолютно противопоказани при тия заболявания.

Направен е извод от горезиложеното, че л. св. С. е в добро общо здравословно състояние и за него са полагани адекватни медицински грижи, както и адекватно медикаментозно лечение осигурено от аптечния склад на МЦ Затвор Бургас.

Ангажираните справки и медицински документи като официални такива се ползват с материална доказателствена сила, която не беше оборена в хода на процеса.

Въпреки, че както описаните по-горе медицински прегледи и дадени медикаменти, така и цитираните молби обхващат период по-голям от процесния, то се налага еднозначен и категоричен извод, че по всяко от оплакванията на ищеца и направените искания е взето навременно отношение, като му е осигурен достъп до необходимата медицинска помощ, извършени са му изследвания и са му предоставени предписаните медикаменти или техни адекватни заместители.

Поради това липсата на установени факти в горната насока сочат, че оплакванията на ищеца са неоснователни и същия не е понасял неимуществени вреди, преживян стрес и притеснение от наличието на влага, поради осъзната негативна връзка между влагата и заболяванията на ищеца. Също така ищецът не е търпял страдания достигащи онази степен на унизително третиране, че да предизвикат сериозни физически и психически последици в личната му сфера и които да подлежат на обезщетяване.

Същественото е, че на С. е бил осигурен достъп до медицинско обслужване, като своевременно са му предоставяни необходимото лечение и лекарствени средства.

Ето защо съдът приема, че не е налице първата от установените в нормата на чл.284 ЗИНЗС материалноправни предпоставки, а именно противоправно бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията.

Претенцията на ищеца е неоснователна, т.к. не е налице и акт, действие и/или бездействие, с който се нарушава чл.3 ЗИНЗС.

Поради това не са налице като елементи от фактическия състав на увреждането както причинната връзка между твърдяното бездействие, изразяващо се в липса на медицински грижи, така и самата неимуществена вреда, за да бъде присъдено обезщетение за нея по справедливост.

Горепосоченото и липсата на действия или бездействия от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които да е нарушен чл.3 ЗИНЗС, налагат извода за неоснователност и недоказаност на предявения иск, поради което същия следва да бъде отхвърлен изцяло.

Независимо от изхода на делото е неоснователно и следва да се отхвърли искането на ответната страна за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, поради следното.

Според чл.286, ал.2 ЗИНЗС когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.

В разпоредбите на чл.75 ГПК и чл. 76 ГПК е дефинирано понятието разноски в производството и това са средствата за възнаграждение на свидетелите и на вещите лица, т.е. това са разходите направени за извършване на поисканите от страната процесуални действия.

В противовес на това нормата на чл. 286, ал.3 3ИНЗС сочи, че когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, а освен това съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Ето защо отговорността на ищеца при отхвърляне на претенцията му изцяло е ограничена до заплащане само на разноските на ответната страна, но не обхваща заплащането на адвокатско или юрисконсултско възнаграждение.

Доколкото в закона не съществува изрична норма, че се осъжда ищеца да заплати на ответната страна възнаграждение за един адвокат, респ. юрисконсулт при изцяло отхвърляне на иска, то такова не се дължи и не следва да бъде присъждано.

Водим от горното, Административен съд-Бургас

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на С. П. С., понастоящем в Затвора Бургас да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да му заплати обезщетение в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, за претърпени в периода от 15.11.2023г. до 26.02.2024г., по време на изтърпяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в Затвор Бургас, неимуществени вреди, вследствие на неправомерни действия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, поради наличието на мухъл в коридора на II Зона с повишена сигурност и обитаваното спално помещение 226, което е довело до обостряне на респираторни заболявания на ищеца и на артрозни изменения на гръбначния стълб, като неимуществените вреди се изразяват в преживян стрес и притеснение от наличието на влага, поради осъзната негативна връзка между влагата и заболяванията на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.

ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” при МП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава дванадесета от АПК в 14–дневен срок от съобщаването пред тричленен състав на Административен съд-Бургас съгласно чл.285, ал.1, изр.2 от ЗИНЗС.