№ 119
гр. Перник, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720105615 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Б. Е. Б. срещу „Стар скрап“
ЕООД. Твърди, че с ответника е сключен трудов договор от ****, който е прекратен на
**** г. Твърди, че месечните му възнаграждения за периода от м. ********** до месец
********** не са изплатени. Конкретно твърди, че не му е заплатено трудово
възнаграждение в общ размер на 6927,40 лева в посочения период, като ответникът,
изпадайки в забава следва да му заплати и обезщетение за това в общ размер на
1464,58 лева, формирано в периода от датата на забава за плащане на всяко едно
месечно трудово възнаграждение до датата на исковата молба.
С оглед на изложеното, ищецът моли съда да осъди „Стар скрап“ ЕООД да му
заплати а сума в общ размер на 6927,40 лева - е неизплатено „чисто“ трудово
възнаграждение в периода м. ********** до месец **********, ведно със законна
лихва от депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и
обезщетение за забава в общ размер на 1464,58 лева, в периода от датата на забава за
плащане на всяко едно месечно трудово възнаграждение до датата на исковата молба.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Не оспорва наличието на трудов
договор между страните и неговите параметри, прекратен на **** г., с уточнението, че
той е сключен на **** г., не както е посочено в исковата молба – 2022 г.
Оспорва да не е изплащано трудово възнаграждение. Твърди, че то е предавано
в брой на ищеца ежемесечно и в срок, но той не е полагал подпис под издадените
ведомости. Твърди, че неполагането на подписи е умишлено и целенасочено. Твърди,
че добросъвестно и редовно е изпълнявало задълженията си в качеството на
осигурител.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Оспорва исковата претенция като
1
твърди, че процесното трудово възнаграждение е изплатено.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С молби,
депозирани по делото, пояснява няколкократно исковете, като изрично заявява, че
претенцията е за „чисто“, (предвид използваната терминология) трудово
възнаграждение (молба от 10.10.2024 г.), а с молба 09.01.2025 г., прави изменение, като
в първоначално заявения период е увеличил претенцията за неизплатено трудово
възнаграждение до размер на 7484,00 лева, а това за обезщетение за забава до размер
от 1587,50 лева, което искане е уважено като процесуално допустимо. В останалата
част молбата от 09.01.2025 г. е докладвана за образуване на ново производство, тъй
като по своето естество представлява предявяване на нови искове, а не изменение по
смисъла на чл. 214 ГПК.
Ответникът се представлява като поддържа вече изложеното.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По своето правно естество трудовият договор е синалагматичен, трудовото
възнаграждение се дължи при наличие на трудово правоотношение, изпълнение от
страна на работника на своето задължение да предостави на работодателя през
уговореното работно време своята трудова сила. Основно задължение на работодателя
като страна по трудовото правоотношение е да заплаща на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение за престирането на трудова сила. Следователно,
служителят/работника трябва да установи в процеса на доказване, че е предоставил
реално трудовата си сила през процесния период при работодателя, а фактът, че
уговореното брутно трудово възнаграждение е заплатено – от работодателя.
По делото не се спори, а същите обстоятелства се установяват и от приложените
писмени доказателства, че между страните е било налице валидно трудово
правоотношение по трудов договор, сключен между ответника в качеството му на
работодател и ищеца – работник, който е прекратен със Заповед № 9, считано от ****
г. Не се спори относно дължимият се месечен размер на трудово възнаграждение.
Единственият спорен въпрос е дали трудовото възнаграждение е заплатено от
ответника, както е поддържал той, за което му е разпределена доказателствена тежест
и му е указано, че не сочи и не представя доказателства.
По делото е изслушана и приета ССЕ, неоспорена от страните, която съдът
кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от лице, притежаващо
съответните специални знания. В нея вещото лице, след като се е запознало с
материалите по делото, счетоводството на ответника е изчислило, че дължимото се на
ищеца брутно трудово възнаграждение м. ********** до месец ********** е в общ
размер на 6927,40 лева. След направени справки в публични регистри, вещото лице е
посочило, че ищецът е с непрекъснати здравноосигурителни права. Тази констатация е
пояснена в съдебно заседание, като е посочено, че всички данъци и осигуровки за
процесния период са внесени от работодателя – ответник по отношение на работника –
ищец, поради което на същият се дължи нетно възнаграждение в общ размер на
5340,27 лева. Изчислено е обезщетението за забава в рамките исковия период върху
тази сума, което е в общ размер на 1154,89 лева. На вещото лице не са предоставени
доказателства, от които да се установи, че трудовото възнаграждение е заплатено на
2
ищеца.
При тези обективни данни и приложимо право, съдът приема, че предявеният
главен иск е основателен и доказан до размер от 5340,27 лева нетно трудово
възнаграждение, до който следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния предявен
размер от 7484,00 лева - претенция заявена като „чиста“, синоним на нетно
възнаграждение. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да приеме
недоказаното твърдение – че трудово възнаграждение е изплащано на ищеца, за
неосъществил се факт, тъй като страната, чиято е доказателствената тежест не е
проявила процесуална активност да установи пълно и главно твърдението си.
При основателност на главната претенция, такава е и акцесорната. По силата на
диспозитивната норма на чл. 270, ал. 2 КТ трудовото възнаграждение се изплаща
всеки месец на два пъти, работодателят изпада в забава в първия ден след изтичане на
месеца, за който се дължи заплащането на трудовото възнаграждение. Този иск също
следва да бъде уважен, но до размер от 1154,89 лева съгласно ССЕ и отхвърлен като
неоснователен – недоказан до пълния предявен размер от 1587,50 лева.
Разграничението на възнаграждението като „брутно“ и „нетно“ е важно и в
унисон с приетото в Решение № 154 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6134/2014 г.,
III г. о., ГК и цитираното в него Решение № 166/10 г. III г. о. ВКС, в които се приема,
че работникът или служителят не може да получи частта от брутното трудово
възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия доход и
осигурителни вноски, но за да се съберат тези публични държавни вземания е
необходимо в съдебното решение ясно да е посочено дали се присъжда брутното
трудово възнаграждение, в който случай съдебният изпълнител е длъжен да отдели
суми за изплащане на тези задължения, или се присъжда остатъкът след приспадане от
брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и
осигурителните вноски.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от искове. Доказани са разноски в размер на
800,00 лева, от които следва да се присъди сума в размер на 572,80 лева.
Ответната страна е претендирала разноски, като по правилото на чл. 78, ал. 3
ГПК такива следва да бъдат присъдени в размер на 227,20 лева от доказания размер
– 800,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските за държавна такса – 263,61 лева за двата иска до размера на
уважената част и 400,00 лева за ССЕ, които страната следва да бъде осъдена да
заплати в полза на Районен съд Перник.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 КТ „СТАР СКРАП“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на Б. Е. Б. , ЕГН ********** сума в размер на 5340,27 лева -
нетно трудово възнаграждение, дължимо се в периода от м. ********** до месец
********** включително по трудов договор **************, прекратен на **** г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2024 г. до
окончателното плащане, както и основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на
1154,89 лева – обезщетение за забава в периода от датата на забава за плащане на
3
всяко едно месечно трудово възнаграждение до датата на исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни – недоказани по размер, иска с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на „Стар скрап“ ЕООД да заплати на Б. Е. Б.
нетно трудово възнаграждение в периода от м. ********** до месец **********
включително за разликата над 5340,27 лева до пълния предявен размер от 7484,00
лева, както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - обезщетение за забава в
периода от датата на забава за плащане на всяко едно месечно трудово възнаграждение
до датата на исковата молба за разликата над 1154,89 лева до пълния предявен размер
от 1587,5 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Стар скрап“ ЕООД да заплати на
Б. Е. Б. сума в размер на 572,80 лева разноски в настоящото производство съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Б. Е. Б. да заплати на „Стар скрап“
ЕООД сума в размер на 227,20 лева разноски в настоящото производство съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 „Стар скрап“ ЕООД да заплати в полза
на Районен съд Перник сума в размер на 663,61 лева разноски за дължимата се в
производството държавна такса и депозит за вещо лице, изплатен от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4