Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ВРАЦА,10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V-ти
нак.състав в
публичното заседание на осми
ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:СТЕЛА
КОЛЧЕВА
при
секретаря Б.СТЕФАНОВА и
в присъствието на прокурора.......
като разгледа докладваното от съдията НАХ дело
№ 846 описа за
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на П.А.М. ***-0967-000946/30.07.2019
г. на Началник група в сектор “ПП” към ОДМВР-Враца, с което за извършено
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание
чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба
в размер на 200.00 лв. В жалбата и в съдебно заседание се релевират оплаквания
за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление, с искане
за отмяната му на това основание.
Ответната
страна, редовно призована не е ангажирала представител и становище по жалбата.
След като
взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши преценка и анализ на
събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 и сл. от ЗАНН.Разгледана по същество жалбата е и основателна при следните съображения:
На 22.07.19
г. около 10.20 ч. настоящият жалбоподател управлявал л.а.”Мицубиши Аутландър” с
рег****пътувайки със семейството си от гр.Враца по обходния път за гр.София. В
района на автосервиз до язовир „Дъбника”, при разрешено с маркировка М-1
изпреварване, жалбоподателят предприел такова изпреварване на образувала се
пред него колона от тежкотоварни камиони, като увеличавайки скоростта си на
движение, навлязъл в съседната лява пътна лента на движение. В този момент от
странична лява отсечка на пътя, водеща към автосервиза и ограничена с пътен
знак Стоп, се подала предницата на друг товарен автомобил „форд Транзит” с рег****.
Считайки, че този автомобил ще продължи движението си, жалбоподателят реагирал
със задействане на спирачната система, вследствие на което автомобилът му
поднесъл и завъртайки се странично надясно, се ударил в другия автомобил.Вследствие
ПТП-то и двата автомобила претърпели технически деформации.От ПТП-то нямало
пострадали лица, като на семейството на жалбоподателя била указана помощ от
други участници в движението чрез извозването им от местопроизшествието.
Междувременно
на място бил изпратен чрез сигнал на тел.112 полицейски екип в състав св.М.Т.,
М.Ц. и А.Й.. Местопроизшествието не било запазено и заради движението, двата
автомобила били разместени.След външен оглед на автомобилите и на намерените
спирачни следи, свидетелите снели обяснения от двамата водачи, като всеки от
тях разказал противоречива версия за случилото се, обвинявайки се взаимно. По
този повод свидетелите установили, че в автосервиза има охранителна камера и
заснет запис на случилото се.Записът е изискан и изгледан от свидетелите в
присъствието на двамата водачи, след което бил снет на технически носител и
приложен към преписката, заедно с допълнително изготвени фотоснимки от
местопроизшествието и на двата автомобила. Въз основа на данните от
видеозаписа, свидетелите преценили, че вината за ПТП-то е на настоящият
жалбоподател, поради допуснато нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, за което на място
му съставили АУАН№9456/22.07.19 г. и протокол за ПТП.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН жалбоподателят подал
възражения против АУАН, излагайки своята версия за случилото се, позована на
видеозаписа и с твърдения, че вината е на другия водач.По повод тези
възражения, АНО е извършил допълнителна проверка със снемане на писмени
обяснения от полицейските служители, съставили АУАН, като с мотивирана
резулюция е счел възраженията за неоснователни.
Последвало е издаването на процесното НП, с което въз
основа на акта и при идентично словесно и цифрово описание на нарушението,
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.79, ал2 ЗДвП.
Изложените до
тук фактически обстоятелства са безспорни и се установяват безпротиворечиво от
приложената преписка и показанията на св.М.Т., М.Ц., А.Й. и П.М., в частта им
относно горепосочените факти.
Оттук
нататък по делото оставата спорни и неизяснени няколко основни факти, имащи
съществено значение към предмета на доказване и свързани със
законосъобразността на обжалваното НП, откъм правилно приложение на материалния
закон, а именно -наличието на твърдяното нарушение и конкретния механизъм на
ПТП-то, съответно виновното му причиняване от жалбоподателя.
Относно
тези факти, състоянието на приобщения от съда доказателствен материал е както
следва:
Налице са
показанията на тримата свидетели –полицейски служители, които не са очевидци на
ПТП-то и въз основа на личните си възприятия и оценка на изгледания видеозапис
и следите от двата автомобила на
местопроизшествието и на самите автомобили, твърдят, че другият пострадал
автомобил е спрял на знак „Стоп,” макар, че поради наличие на храстовидна
растителност, ограничаваща видимостта му,
се е бил изнесъл по напред от знака, но без да навлиза в пътното платно
на жалбоподателя.
От друга
страна са твърденията на жалбоподателя, последователно поддържани във възражението
против АУАН и настоящата жалба и подкрепени от свидетелските показания на
съпругата му-св.П.м., която естествено твърди, че другият автомобил е навлязъл
в тяхното пътно платно, подминавайки знака „Стоп”, довело и до реакцията на
жалбоподателя за рязко натискане на спирачки.
Към
преписката са приложени видеозаписа от охранителната камера на автосервиза и
изготвените от пол.служители фотоснимки. Същите обаче не са изготвени чрез
надлежни АТС по смисъла на пар.6,т.65 от ДР на ЗДвП, поради което и не са
годни ВДС, съгласно чл.189, ал.15 ЗДвП.
Затова и съдът ги изключва изцяло от подлежащия на оценка и коментар
доказателствен материал. Като пряка последица от това, не могат да бъдат ценени
и свидетелските показания на полицейските служители, в частта им
възпроизвеждаща съдържанието на записа, още повече, че в случая този запис
търпи взаимно изключващи се интерпретации на съдържанието.
Други
обективни доказателствени източници в подкрепа на обвинителната или защитната теза, в случая липсват.
При така
установеното от фактическа страна и описаното състояние на доказателствения
материал, съдът намира от правна страна, че обжалваното НП е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, при
следните съображения:
Не са
спазени императивните изисквания на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5, в акта и в
НП да бъдат посочени освен датата и мястото на нарушението, още и конкретно
описание на нарушението и на обстоятелствата при които е извършено. В случая
описанието не е изчерпателно и не съдържа описание на местонарушението с
налични платна и ленти за движение, пътни знаци и условия на движението, място
на осъществяване на ПТП-то върху пътното платно и др.обстоятелства,
обосноваващи извод за виновно поведение именно на жалбоподателя.Освен това
понятието “ПТП” според дефиницията в пар.6,т.30 от ДР на ЗДвП е събитие
“...предизвикало нараняване или смърт на хора,повреда на ППС, път, пътно
съображение,товар или други материални щети”.В случая, такива вредни последици,
като съставомерен признак от състава на конкретното нарушение въобще не са
описани и посочени в процесния АУАН и в обжалваното НП.
Налице е и вътрешно противоречие и несъответствие в
съдържанието на АУАН и НП, доколкото
нарушението е квалифицирано по чл.20, ал.2 ЗДвП, а наред с фактическите
констатации за несъобразена скорост се съдържат и такива за “загуба на контрол”
върху автомобила, което сочи на нарушение по чл.20, ал.1 ЗДвП.
Неспазването от страна на актосъставителя и на
наказаващия орган на горецитираните изисквания на ЗАНН за индивидуализация на съответното
административно нарушение /чрез точно и пълно описание на признаците му и на
обстоятелствата, при които е извършено/ води при всички случаи до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.От друга страна, прави невъзможно
упражняването на съдебния контрол за законосъобразност на НП, доколкото в
производството по чл.59-63 ЗАНН, съда следва да установи съществуването или
несъществуването на описаното в НП нарушение и съответно да съпостави
фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със
съответната законова норма, регламентираща същото като административно
нарушение.
На последно място и предвид изложеното по-горе на
състояние на доказателствения материал, по делото безспорно се установи
единствено факта на настъпило ПТП, но не и че същото е настъпило единствено по
вина на жалбоподателя в резултат от нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП. В този
смисъл обжалваното НП се явява и необосновано и подлежи на отмяна и на това
основание.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП№ 19-0967-000946/30.07.2019
г. на Началник група в сектор “ПП” към ОДМВР-Враца, с което на П.А.М. ***, с
ЕГН:********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00
лв. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20,
ал.2 ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок
от уведомяването на страните за неговото изготвяне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: