МОТИВИ
към Решение
№ 260035 от 28.09.20 г.
по АНД №
938/19 г.
Производството е по реда на чл. 375
и сл. от НПК.
Обвинението срещу нар. Д.Т.Б. е по
чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК за това, че на 23.08.2016 г. пред Районен
съд – Казанлък съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – анекс
към договор за правна защита и съдействие № 0142475 от 30.11.2012 г. – към
договор за правна защита и съдействие серия А № 0929875 от 12.11.2009 г.,
когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
Нарушителят в с.з. не
се признава за виновен.
Защитникът му – адв. В.В. в с.з. пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Представителят на РП
Казанлък в с.з. поддържа обвинението.
От събраните в наказателното
производство доказателства съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от НПК,
установени с доказателствени средства по НПК, преценени поотделно в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод имотна измама и продаден
рециклиран влекач „Волво“ за нов, извършени по
отношение на св. П.П. по препоръка на приятел
прокурор от ОП Стара Загора, свидетелят се запознал с нар. Д.Б., който бил
адвокат, а преди това също и прокурор в ОП Стара Загора.
Свидетелят П.П.
сключил с нар. Д.Б. договор за правна защита и съдействие серия А № 0929875 от
12.11.2009 г. за да бъде представляван от нарушителя в качеството му на адвокат
по гр. дело № 248/2010 г. на СГС, касаещо имота на свидетеля в гр. С. Свидетелят
не бил доволен от хода на делото като смятал, че нарушителят не защитава в
достатъчна степен интересите му и последствие упълномощил свой приятел адвокат
– св. А.В. да участва по делото, който оттеглил пълномощията на нар. Б.. Освен
това св. П. не бил доволен и от обстоятелството, че нар. Б. не го конституирал
като пострадала страна в производството по НОХД № 17091/10 г. на РС София,
касаещо измамата с камиона и по този начин го лишил от възможността да обжалва
оправдателните актове на съда. Във връзка с последното дело св. П. подавал
множество жалби до различни институции и компанията „Волво“
в Швеция.
На 30.11.2012 г. нар. Б. бил зает по
договор със СДС и не се явил на поредното заседание по гр. дело № 248/2010 г. на
СГС. На това с.з. св. П. се явил сам, като преди това не открил адвоката си в
съдебната палата и заявил пред съда, че се е завърнал от чужбина, че адвокатът
му го нямало, а делото било сложно. С.з. отново било отложено. На 24.07.15 г.
СГС с решение уважил иска на св. П.. Нарушителят не бил доволен от финансовите
си взаимоотношенията си със св. П. по всички дела и преписки, които е
проверявал и собственоръчно върху стандартна бланка на договор за правна защита
и съдействие изготвил текста на анекс с дата 30.11.2012 г. към договора за
правна защита и съдействие от 12.11.2009 г., където било посочено, че по гр.
дело № 248/2010 г. на СГС било договорено, но не заплатено възнаграждение в
размер на 11200 лв. въпреки, че тази сума обобщавала всички договорени и
недоговорени средства за хонорари и разноски по др. дела, преписки и правни
анализи. Нарушителят положил подписа си под „Адвокат“ в бланката, а на мястото
на „Клиент“ неизвестно по делото лице положило подпис вместо посочения като съдоговорител св. П.П.. Анексът
не бил представен от нарушителя по гр. дело № 248/19 г. на СГС, въпреки
участието на нарушителя като адвокат след 30.11.2012 г. в съдебни заседания на
26.04.2013 г., 01.11.2013 г., 09.05.2014 г., 14.11.2014 г. и 08.05.2015 г. Пред
АС София по гр. дело № 386/16 г., образувано на 26.01.2016 г., св. П. бил
изцяло представляван от св. А.В.. Нар. Б. чрез пълномощника си св. Н.М. подал
заявление по чл. 410 от ГПК за издаване заповед за изпълнение до РС София към
което било приложено копието от анекса и др. документи. Делото било изпратено
по подсъдност на РС Казанлък, където било образувано ч. гр. дело № 1654/2016 г.
и на 23.08.2016 г. била издадена Заповед за изпълнение № 970. Св. П. възразил
срещу заповедта, поради което нар. Б. предявил установителен иск по чл. 422 от ГПК. Било образувано гр. дело № 2424/16 г. на РС Казанлък, по което били
назначени графологични експертизи с участието на вещото лице Кръстьо Петков, а
св. Ангелов като адвокат на св. П. представил и частна графологична експертиза,
подкрепяща тезата му. На 16.06.2017 г. св. П. *** относно неистинността на
анекса преди постановяването на съдебното решение по гр. дело № 2424/16 г. на
РС Казанлък на 23.06.2017 г., с което св. П. бил осъден да заплати на нар. Б.
сумата от 11200 лв., ведно с лихвите и разноските по делото, които към
настоящия момент били събирани от пенсията му. По жалбата било образувано ДП №
77/18 г. на ОСлО при ОП Стара Загора, където в
единична и тройна графологични експертизи било установено, че подписът в анекса
не бил положен от св. П.. В хода на ДП нар. Б. загубил оригиналния анекс при
преместване на архив.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите П.И.П., Х.Г.И., А.В., експертното
заключение на графическата експертиза на вещото лице Д. Ч. и експертното
заключение на тройната графическа експертиза № 19/ДОК-31 от 27.02.2019 г.; от
писмените доказателства: 1) съдебното дело удостоверение на осигурителна каса „Адвокат“,
нотариален акт № 55, том, 1 рег. № 414, дело № 61/1999 г. от 30.03.1999 г. на
нотариус К. Б., молба по гр. д № 386/2016 г. на САС, appeal, застрахователен сертификат,
молба до Главния прокурор, молба по НОХД № 17091/ 2010 г. СРС, молба до АП –
София, жалби от П.И.П. – 3 бр., молба от П.И.П. – 5 бр., протокол за
експериментални образци от подписи от 02.09.2010 г. по гр. д. № 248/2010 г. на
СГС, справка – 2 бр., удостоверение за семейно положение и членове на
семейството, данни от националния регистър на ЕГН - * бр., ненаименован
документ с подпис, молба по гр. д № 386/2016 г. на САС, съдебно удостоверение
на Столична община, нареждане/разписка, appeal, застрахователен сертификат, допълнително
обяснение, справка от архива на РС Казанлък, писмо на ГД „ГРАО“, писмо на МВР,
5 бр. заявления, удостоверение за верен ЕГН, удостоверение за раждане,
декларация по чл. 17 ал. 1 от ПИБДС, данни от лична карта – 5 бр., разписка,
вносна бележка, разпореждане от 10.02.2011 г. по НОХД № 17091/2010 г. на СРС,
обвинителен акт, приложение, призовка за свидетел, протокол по НОХД №
17091/2010 г. на СРС, - 3 бр., длъжностна характеристика, допълнително
споразумение, молби- 2 бр., по НОХД № 17091/2010 г. на СРС, трудов договор,
декларация - 3 бр.; 2) От том 1 по ДП № 77/2018 г. на ОСлО
– Стара Загора - решение от 23.06.2017 г. по гр. д. № 2414/2016 г. на РС –
Казанлък, договор за правна защита и съдействие от 12.11.2009 г., пълномощно,
молба, протокол № 17/ИСПЕ-017 от 27.04.2017 г. за извършена извънсъдебна почеркова експертиза, образци от подписи към частна експертиза,
присъда по НОХД № 10710/2007 г. на СРС, експертна справка № 88 от 13.07.2017
г., протокол за вземане на образци за сравнително изследване, протокол за
вземане на сравнителен материал, определение по ВГД № 1472/2017 г. на Окръжен
съд – Стара Загора, отговор на въззивна жалба, въззивна жалба, списък на
разноските, договор за правна защита и съдействие № 88 от 11.01.2017 г., авизо
за преводно нареждане от 16.05.2017 г., справка, разпореждане за прекратяване
на съдебното производство по ЧНД № 718/2018 г. по описа на РС- Казанлък,
постановление на ОП- Стара Загора от 13.09.2018 г. по пр.пр.
№ 2442/2017 г.; 3) от том 2 по ДП №
77/2018 г. на ОСлО – Стара Загора – искова молба по гр. д. № 248/2010 г. на СГС, нотариален акт от
30.03.1999 г. № 55, том 1, рег. № 414, дело № 61/1999 г. на нот.
К. Б., нотариален акт № 173, том 3, рег.№ не се чете, дело № 539/2005 г. на нот. Борис Янков, нотариален акт № 199, том 1, рег. № 4495,
дело № 169/2005 г. на нот. Валентина Механджийска,
пълномощно от 11.02.2005 г., разпореждане от 15.01.2010 г. по гр. д. 248/2010
г. на СГС, молби - 13 бр. от адв. Д.Б. , определение № 3464 по гр. д. №
248/2010 г. на СГС, разпореждане от 26.02.2010 г. по гр. д. № 248/2010 г. на
СГС, протокол – 8 бр. по гр. д. № 248/2010 г. на СГС, молба от адв. А.В.,
писмени бележки, решение от 24.07.2015 г. по гр. д. № 248/2010 г. на СГС, молба
от П.И.П., пълномощно от 02.10.2015 г., искова молба по гр. д. № 2414/2016 г.
на РС – Казанлък, заповед № 970 по чл. 410 от ГПК от 23.08.2016 г., пълномощно,
договор за правна защита и съдействие, вносна бележка, отговор по гр. д. №
2414/2016 г. на РС Казанлък, пълномощно от 11.01.2017 г., решение № 2215 от
24.11.2016 г. по гр.д № 386/ 2016 г. на САС, определение от 22.03.2017 г. по
гр. д. № 2414/2016 г. на РС Казанлък, определение № 61 от 16.01.2017 г. по гр.
д. № 2414/2016 г. на РС Казанлък, жалби - 2 бр. по гр. д. № 2414/2016 г. на РС
Казанлък, определение от 16.03.2017 г. по ч.гр.д. № 1080/2017 г. на ОС – Стара
Загора, протоколи – 4 бр. по гр. д. № 2414/2016 г. на РС – Казанлък,
разпореждане от 02.03.2018 г. по гр. д. № 2414/2016 г. на РС – Казанлък,
определение от 09.05.2018 г. по ч. гр. д. №1139/2018 г. на ОС Стара Загора,
определение от 06.06.2018 г. по ч. гр. д. №1139/2018 г. на ОС Стара Загора, протокол
за доброволно предаване, експертните заключения на двете графически експертизи
(единична и тройна), назначени по ДП, които отчасти кореспондират на показанията на св. М. и
обясненията на нарушителя.
В хода на с.з. нар. Б. отрича да се
е ползвал от неистински документ по ч. гр. дело № 1654/2016 г на РС Казанлък.
Установява, че на 30.11.12 г. се срещнал със св. П. във вр. гр. дело № 248/10
г. на СГС, искал да си уредят финансовите отношения, за което попълнил анекса на
същата дата сумата от 11200 лв. и дал адвокатския си кочан с него св. П. да
мисли дали да го подпише, а той през това време извършвал справки в
деловодство. Нарушителят установява, че бил ангажиран по договор със СДС и
затова изпратил св. П. сам да се яви на дело, защото знаел, че то щяло да се
отложи. В подобен смисъл и са показанията на св. М., който също установява, че
е видял св. П. да говори с нарушителя. И двамата установяват обаче, че св. П.
пред тях не е полагал подпис в анекс, от което следва, че от показанията на св.
М. не могат да се изграждат решаващи изводи.
Съдът не дава вяра на показанията на
св. М. и на обясненията на нарушителя, че на 30.11.12 г. е имало среща между
св. П. и нар. Б..
От показанията на св. П., дадени в
с.з. от 04.12.2019 г., се установява следното: „Мисля, че беше 30.11.,
когато бях призован да се явя по гр. дело без призовка, към 14,30 ч. Към 11,30
ч. обядвахме в стола на СОМАТ със св. Х.И. и оставихме колата на паркинга,
отидохме в съда на 1-ви етаж, нямаше никого, нито Б., нито адвокатът на другата
страна, който е от Казанлък, Боян. Отвън светна лампата, аз влязох при
съдийката, каза ми, че няма документ за неявяването на страните. Каза ми да се
огледам долу, аз оставих Х. и слязох да видя дали не са долу. Върнах се при нея
и тя ми каза, че не може да пусне делото, защото няма никой. Делото се отложи…“.
От показанията на св. Х.И.,
дадени в с.з. от 04.11.2019 г., се установява следното: „Бяхме в София с П.,
той каза, че ще ходи до съда и това беше. Влязохме в съда, качихме се по
стълбите и той там къде ходи, не знам, времето беше студено, затова влязох
вътре. Беше преди много години. Не знам къде ходи, стоях на 2-ри или 3-ти етаж,
тръгнахме си и нищо не зная. Б. не го познавам и не съм го виждал. Датата
изобщо не я помня, това беше преди много години. Каза ми, че отива във връзка с
апартамента, но не ми е казал защо. В съда не съм го придружавал през цялото
време. Седнах на пейка, мисля на 2 етаж, но не съм го виждал с никого. Той каза,
че отива във връзка с апартамента. Каза, че отива на среща, да се види с някого“.
Доколкото св. Х.И. не
е придружавал св. П. през цялото време от неговите показания не могат да се
изграждат решаващи изводи, но от протокола от 30.11.2012 г. по гр. дело № 248/10 г. на СГС, се
установява, че св. П. пред съда е заявил следното: „Бях в чужбина, бях в
Афганистан, адвокатът ми не се явява, но делото е сложно и държа адв. Б. да ме
представлява в процеса“.
Протоколът по см. на чл. 152 от ГПК
и чл. 131 от НПК е доказателствено средство за извършените действия,
направените от страните изявления и събраните доказателства.
От депозираното пред съда заявление
св. П. не установяват доказателства, че преди с.з. е имало среща между него и
нар. Б.. Протоколът има характер на обективно доказателство, което напълно
кореспондира с показанията на св. П.. На второ място, не са логични обясненията
на нар. Б. предвид уговарянето на хонорар в значителен размер на 30.11.2012 г. с
последващо неявяване в с.з. на същата дата и изпращане на св. П. да се явява
сам пред съда. Не е обичайно също адвокатски кочан да бъде предоставен на
клиента „да мисли“ дали да го подпише. Факт е също, че анексът касае гр. дело №
248/10 г. на СГС, но не е бил представен по същото, въпреки, че нарушителят е
участвал в съдебни заседания на 26.04.2013 г., 01.11.2013 г., 09.05.2014 г.,
14.11.2014 г. и 08.05.2015 г. и решението е било благоприятно за св. П.. Една
от причините за това е, че анексът макар и с дата 30.11.2012 г. към датата на последното
с.з. - 08.05.2015 г., да не е съществувал. На следващо място анексът установява
уговорен хонорар по гр. дело № 248/10 г. на СГС, а в с.з. нар. Б. установява и
представя справка за това, че сумата по него е била уговорена като обобщение на
всички договорени и недоговорени (!!!) средства за хонорари и разноски и по др.
дела, преписки и правни анализи. И най-сетне двете графологични експертизи на
л. 67, т. I и на л. 209, т. II, изготвени по ДП установяват, че подписът
в анекса не е бил положен от св. П..
Тази съвкупна преценка на
доказателствата води до категоричен извод, че първо не е имало среща на
30.11.2012 г. между нарушителя и св. П., което прави безпредметна проверката по
отношение на въпроса дали св. П. си служи с втори подпис предвид възражението
на адв. В.В. и искането за назначаване на нова
експертиза и второ изключва обстоятелството, че на 30.11.2012 г. св. П. е
положил подпис в анекса, което категорично се потвърждава от двете графологични
експертизи, назначени по делото.
Съдът не приема възражението на адв.
В., че не следва да се ценят експертните заключения на цитираните експертизи
предвид обстоятелствата, че по гр. дело № 2424/16 г. на РС Казанлък е била
представена извънсъдебна почеркова експертиза №
17/ИСПЕ-017 от 27.04.2017 г. (т. I, л. 45), изготвена от И. С. като бивш
служител на НИК-МВР; че вещите лица от тройната графическа експертиза са също
от системата на МВР и са участвали с г-н С. в изготвяне на експертизи по дела
и, че разследването и вещите лица са от системата на МВР.
Съдът отбелязва, че
тройната графологична експертиза на НИК-МВР е назначена от следовател (л. 205,
т. II), който е съдебен орган, а от
обстоятелството, че вещите лица са бивши колеги на г-н Савов, не могат да се
правят решаващи изводи още повече, че от разпита на вещото лице К.И. се
установява, че към момента на изготвяне на експертизата Савов не е бил служител
на НИК-МВР. На следващо място в с.з. не се оспорва компетентността на вещите
лица, а обстоятелството, че НИК-МВР е държавно учреждение е гаранция за
обективност на заключението.
Имайки предвид
установената в с.з. фактическа обстановка, съдът намира, че нар. Б. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК.
Престъплението е от вида на
формалните.
С представянето на анекса по ч. гр.
дело № 1654/2016 г. на РС Казанлък нар. Б.
е осъществил изпълнителното деяние „ползвал“ от състава на престъплението.
Обстоятелството, че св. М. е приел документа от нар. Б. и е подал заявление във
връзка с него не отменя ползването на документа от нарушителя. В случая св. М.
е негов пълномощник и всички права и задължения възникват от името и в полза на
представлявания. Срещу св. М. не е повдигнато обвинение и затова съдът намира
за безпредметно да обсъжда дали свидетелят е съучастник или посредствен
извършител.
От двете графологични експертизи се
установява, че св. П. не е положил подписа си в анекса и не е съдоговорител по него, от което следва, че анексът е
неистински. Истинността засяга авторството на волеизявлението (ПП 3-82,
т. 6, Р 345-88-ІІ, Р 113-88-ІІ и Р 482-99-І).
Безспорно анексът е
частен документ.
В хода на съдебното
производство не се установи, че неистинският документ е бил съставен от
нарушителя, поради което не може да му се търси наказателна отговорност, т.е.
налице е хипотезата на чл. 316 от НК.
От обективираните
действия на нарушителя следва извода, че към момента на извършване на деянието
е действал с пряк умисъл. Нарушителят е съзнавал общественооопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Нарушителят е знаел и съзнавал, че анексът не е истински,
съзнавал е, че го ползва пред РС Казанлък по ч. гр. дело № 1654/2016 г.
Имайки предвид изложените мотиви
съдът намира, че нар. Б. следва да бъде признат за виновен и наказан.
При определяне вида на наказанието
съдът взе предвид, че нарушителят не е осъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност, престъплението е извършено умишлено и за него се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години, а съставът не предвижда
съставомерни вреди. Налице са условията на чл. 78а, ал. 1 от НК за
освобождаване от наказателна отговорност на нарушителя с налагане на
административно наказание глоба.
При определяне размера на глобата
съдът приема като смекчаващо вината обстоятелство добрите характеристични
данни, а като отегчаващо вината обстоятелство следва да се приеме високата стойност,
която се претендира да е била уговорена със св. П. – 11200 лв.
На нар. Б. следва да се наложи
наказание при превес на смекчаващото вината обстоятелства, като съдът счита, че
целите на чл. 12 от ЗАНН ще бъдат постигнати при наказание глоба в размер на
1500 лв.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК
направените по делото разноски за експертизи и явяване на вещи лица пред съда
следва да се заплатят от нарушителя по сметки, както следва: 1) на ОДМВР Стара
Загора – 45,65 лв.; 2) на ОП Стара Загора – 350,83 лв. и 3) на РС Казанлък –
158,05 лв.
Водим от горните мотиви съдът
постанови решението си.
Районен
съдия,