Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.11.2018
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Мирослва И.
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 8405 по описа за 2015 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” вр.
гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова молба подадена от К.Н.К., ЕГН **********, с която
претендира да бъде развален сключения
с „В.д.” ООД ЕИК
********* договор от 21.10.2011г.
за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение
за поемане на цялостна пожизнена
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №29, том ІІ, рег. № 16864, н. дело
210/2011г., с предмет 5/8 идеални
части от недвижим имот с идентификатор 10135.3513.175.2.60 по
КК и КР на гр. Варна, представляващ Апартамент №60 (шестдесет) от жилищна сграда,
находяща се в ж.к. "Победа", бл.7 (седем), вход "Г", етаж 5 (пет), състоящ се
от две стаи,
кухня и сервизни помещения, на 59.67 кв.м.(петдесет и девет цяло и шестдесет
и седем), ведно с ведно с 5/8 ид.ч.
от една изба, при съседи:
Д. и М.П., З.Д.К., коридор, както и 5/8 ид.ч.
от
1.5220% идеални части от общите части
на сградата и от правото на
строеж, поради неизпълнение на задълженията на приобретателя - ответник да издържа ищеца
като прехвърлител.
В исковата молба се сочи, че ищецът е собственик на 5/8 ид.ч. от
гореописания имот по силата на
договор за покупко-продажба и наследство. На 21.10.2011г.
прехвърлил притежаваните идеални части на ответника
срещу задължението да го издържа
и гледа пожизнено, като го настани
в дом за стари хора. Ответникът не
изпълнил задължението си, тъй като
настанил ищеца в дом „Св. Илия”,
който не разполагал с уговорените с предварителен договор от 04.10.2011г. битови условия, консумативи и уговорени медицински и продоволствени грижи. Вследствие на неизпълнението
ищецът се разболял и претърпял оперативно лечение, което заплатил сам, въпреки че
поискал помощ от ответника. В началото на
2014г. напуснал „Дом Св. Илия”
и си наел квартира със собствени
средства. Със заповед от
21.10.2014г. бил настанен в Дом „Гергана” – гр. Варна.
По
делото е постъпил писмен отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК от редовно
уведомения ответник, с който оспорва като
неоснователен предявения иск. Сочи, че ответното дружество е собственик на Дом за
стари хора „Йоан Златоуст”. През 2011г.
ищецът се
срещнал с управителя на „В.д.” ООД и
поискал да бъде настанен там,
което било невъзможно, тъй като ДСХ „Йоан Златоуст” работел само по договор
за делегиране на държавна дейност.
Ответникът предложил на ищеца К. да
бъде настанен в работещия на частни
начала Дом за стари хора
с увреждания „Св. Илия”, собственост на трето за
производството лице – „Йолина джи” ЕООД. Тъй като К. не разполагал
със финансови средства предложил на ответника да
осигури престоя му в дома срещу
прехвърлянето на собствените си идеални части от
недвижим имот. На 04.10.2011г.
бил сключен
предварителен договор между страните, а на 05.10.2011г. ответникът
като възложител сключил договор с „Йолина джи” ЕООД. Скоро след настаняването, ищецът поискал от управителя на
ответното дружество да премести при
него приятелката му настанена в ДСХ „Йоан Златоуст”. Желанието му било удовлетворено,
въпреки че единия дом осъществявал
държавноделегирана дейност,
а другия на стопански начала. В ДСХУ „Св. Илия”
му били осигурявани
всички грижи според уговореното и допълнителни съобразно оказалото се силно
влошено негово здравословно състояние. Въпреки това той често
правел скандали, тъй като ревнувал
приятелката си. Когато тя напуснала дома,
К. също пожелал да напусне, като
на 14.02.2014г. подал молба, а на 07.03.2014г. с анекс прекратил договора с ДСХУ „Св. Илия”, въпреки
че му било
разяснено последствията от прекратяване на договора по
негово желание и без вина за
това да има
другата страна – връщане на даденото
по договора, което от ищеца
се изразявало в сумата от 24650 лв. такси
за престой /850лв. месечно/.
Съдът, като взе предвид исканията
и доводите на страните, събраните по делото доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството
е допустимо, тъй като исковата молба по настоящото дело е вписана на
11.05.2016, към който момент не е било влязло в сила постановлението за
възлагане на имота след извършената между ответника и трето лице делба и
изнасянето му на публична продан. Респ. решението по настоящото производство ще
бъде противопоставимо на купувача по тази публична
продан.
По
делото е безспорно, че с договор от 21.10.2011г. ищецът прехвърлил
на ответника 5/8
идеални части от недвижим имот
с идентификатор
10135.3513.175.2.60 по КК и КР на
гр. Варна, представляващ Апартамент №60 (шестдесет) от жилищна
сграда, находяща се в ж.к. "Победа", бл.7 (седем), вход "Г", етаж 5(пет), състоящ се
от две стаи,
кухня и сервизни помещения, на 59.67 кв.м.(петдесет
и девет цяло и шестдесет и седем), ведно с една изба,
както и 1.5220% идеални части от общите
части на сградата и от правото
на строеж, срещу задължение за поемане
на цялостна пожизнена издръжка и гледане.
Договорът
е
обективиран в нотариален акт №29, том ІІ, рег. № 16864, н. дело
210/2011г. на нотариус А.А.с район ВРС.
Не се
спори също така, че в изпълнене на договора ищецът е
бил настанен от ответника в Дом за стари хора с увреждания „Св. Илия”, собственост
на трето за производството лице – „Йолина джи” ЕООД, който дом той е
напуснал в
началото на 2014г., а със заповед от 21.10.2014г. бил настанен
в Дом „Гергана” – гр. Варна.
Спори се
относно причините за напускне от ищеца на осигурения
от ответника Дом за стари хора
с увреждания „Св. Илия”, и полагани ли са от персонала в този дом необходимите грижи спрямо ищеца.
Предявеният иск е с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД.
По иск за разваляне
на договор за издръжка и гледане
поради неизпълнение,
съдът, тълкувайки волята на страните, следва да определи обема на договрните задължения, след което да съпостави съдържанието
на поетото задължение за грижа и издръжка с конкретните нужди на прехвърлителя, като съобразява възрастта му, физическото и
здравословното състояние през целия срок на изпълнение на задължението. Представяне на натурална издръжка – храна, режийни разноски, дрехи и други грижи – за
домакинството, хигиената и здравето на кредитора,
според нуждата и възможностите му да се справя
сам, по общо
правило, е същността на престацията за грижи и издръжка
на приобретателя, така, че релевантни
са всички факти, имащи отношение
към изпълнението - пълно ли е, ежедневно и непрекъснато ли се престира. Неизпълнението
– пълното или частично, забавено или неточно изпълнение на приобретателя,
е винаги основание за разваляне
на договора.
Предвид
горепосочените правни доводи следва, че в настоящото производство ищецът следва да установи
по пътя на
пълно главно доказаване наличе на договор за
издръжка и гледане между насрещните страни по делото.
Ответникът
носи тежестта да докаже, че е предоставил пълно
изпълнение, покриващо изцяло задълженията му по договора за издръжка и гледане. Ако твърди забава
на кредитора, ответникът следва да установи, че
прехвърлителят неоснователно
не приема или не оказва
необходимото съдействие за изпълнение на
уговорената между страните престация, съответно, че сам
е започнал изпълнение
в пари, вместо уговореното в натура, до решение на
съда за трансформацията
на задължението.
В случая от събраните доказателства – гласни /от водените от ищеца
свидетели/ и заключения на вещите лица по приетите две СМЕ се установява, че ответникът, респ.
лицето на което е делегирал полагането на грижите спрямо прехвърлителя
по процесния договор, не са осигурили уговореното диетично хранене на ищеца, което се
е изисквало според неговите специфични нужди определени със съответни
медицински предписания.
И двете вещи лица, както в писмените си заключения, така и в устните
уточнения направени в открито съдебно заседание сочат, че в случая по врема на престоя му в Дом за стари хора
с увреждания „Св. Илия” са налице медицински симптоми за обостряне на хроничните заболявания, от
които ищецът е страдал и диагностициарне на нови
такива, които са във връзка с неспазване на препоръчителния за него диетичен
режим на хранене. Също така еднозначно вещите
лица сочат, че след преместването му в новия ДСХ „Гергана” – гр. Варна няма такива оплаквания.
Проведеното от ответника насрещно доказване, не обори горните изводи и не
установи пълно и точно изпълнение на задълженията му по договора.
Така установеното обстоятелство – неосигуряване на необходимия диетичен
режим за хронично болния ищец, съдът намира, че е съществено неизпълнение на
уговорките по договора за издръжка и гледане, което съставлява основание за
развалянето му по реда на чл. 87 ЗЗД. При това положение искът следва да бъде
уважен изцяло.
На
ищеца разноски не се следват,
тъй като не е сторил такива. На
осн. чл. 78 ал.
6 ГПК вр. чл.
чл. 71 ал.
2 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата по
сметката на Варненският районен съд дължимата държавна
такса за уважения иск в общ размер на
207,98 лв.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ на основание чл. 89 вр. чл. 87, ал.3 от ЗЗД сключения между
К.Н.К., ЕГН ********** и „В.д.” ООД ЕИК ********* договор от 21.10.2011г. за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за поемане на
цялостна пожизнена издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №29, том ІІ, рег. № 16864, н. дело
210/2011г. на нотариус А.А.с район ВРС, с
предмет на договора: 5/8 идеални части от недвижим имот с идентификатор 10135.3513.175.2.60 по
КК и КР на гр. Варна, представляващ АПАРТАМЕНТ
№60 (шестдесет), от жилищна сграда, находяща се в ж.к.
"Победа", 26 - подрайон
на град Варна,
бл.7 (седем), етаж 5(пет), в ляво от
стълбището, вход
"Г", състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, на 59.67 кв.м.(петдесет и девет цяло и шестдесет
и седем), ведно с 5/8 ид.ч. от една изба, при съседи:
Д. и М.П., З.Д.К., коридор, както и 5/8 ид.ч.
от
1.5220% идеални части от общите части
на сградата и от правото на
строеж, поради неизпълнение
на задълженията на приобретателя - ответник да гледа и издържа ищеца като прехвърлител.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 6 вр. чл.
71 ал. 2 ГПК вр. чл.
1
ТДТССГПК „В.д.” ООД ЕИК ********* да заплати в полза
на държавата и бюджета на ВСС по сметката на Варненският
районен съд дължимата по делото
държавна такса в размер на 207,98 лева.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: