№ 13735
гр. София, 31.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА
СТАВРУ
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
Гражданско дело № 20211110143693 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „Тандем 93“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 99, отрицателен
установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника Софийски
университет „Св. Климент Охридски“ с адрес гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 15,
сумата от 12 448.12 лв., формирана от издадени от ответника фактури по договор за наем №
80-15-57/14.08.2019 г. за обект – публична държавна собственост с обща площ от 117. 60
кв.м., за месеците март, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2020 г.,
както и за периода част от февруари 2021 г. до май 2021 г., както следва: фактура №
**********/17.12.2020 г. на стойност 8 016 лв. за наемна цена за месеците март, юни, юли,
август, септември, октомври, ноември, декември 2020 г; фактура № **********/23.02.2021 г.
на стойност 430.92 лв. – неустойки; фактура № **********/13.05.2021 г. на стойност
3 169.50 лв. наеми за част от февруари до май 2021 г.; фактура № **********/18.05.2021 г.
на стойност 233.20 лв. неустойки; фактура № **********/24.02.2021 г. на стойност 598.50
лв. – наемна цена за месец февруари 2021 г. към 19.02.2021 г. Ищецът поддържа, че
държането върху имота било предадено с протокол от 14.08.2019 г., видно от който обектът
бил предаден в лошо общо състояние, което не позволявало същият да бъде използван по
предназначение. В договора било прието, че всеки ремонт, подобрение или изменение на
предназначението на обекта, се реализира с писмено съгласие на наемодателя. Ищецът
многократно отправял искания към ответника да му бъде разрешено да извърши ремонт на
имота, за да е възможно същият да бъде приведен в годно за ползване състояние. Били
направени искания за подобряване на имота и внесен инвестиционен проект. Били
направени предложения за одобряване на инвестиция, за нейното приспадане от наемните
вноски, за признаване на конкретни реализирани вече разходи по подобряване на обекта. В
деловодството на ответника било подадено становище от компетентни технически лица за
невъзможността обектът да бъде използван предвид лошото му състояние. Въпреки това
наемодателят не е оказал необходимото съдействие на наемателя относно ползването на
имота. В следствие на това, наемателят плащал наемни вноски без да може да ползва обекта.
На 29.05.2021 г. договорът за наем бил развален с писмено изявление до ответника с вх. №
26-00-2/25.05.2021 г., с което на ответника бил предоставен тридневен срок за
удовлетворяване исканията на ищеца, в противен случай наемателят ще развали договора с
искане за връщане на всички платени суми. Било направено и изявление за прихващане и за
връщане владението върху обекта. С приемо-предавателен протокол от 31.05.2021 г. ищецът
1
предал обекта на ответника, като в протокола са описани състоянието на имота и
подобренията в него, както и че помещенията са неизползваеми към датата на връщане на
владението. Ищецът сочи, че изначално е бил поставен в невъзможност да ползва имота, с
оглед на което оспорва дължимостта на претендираните от ответника вземания по договора,
за което предявява иска. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
Ответникът Софийски университет „Св. Климент Охридски“ е депозирал отговор, в
който въвежда възражения за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди, че за
вземания, идентични с предмета на настоящото дело, е образувано преди него ч.гр.д. №
43655/2021 г. по описа на СРС и е издадена заповед за изпълнение № 11197 от 13.09.2021 г.
срещу „Тандем 93“ ООД. По същество твърди дължимост на сумите, с оглед на което
предявява насрещни искове за плащане на сумата от 13 317.48 лв. дължим наем по договора
и на сумата от 704.52 лв. неустойки, формирани както следва: за периода 14.08.2019 г. –
31.08.2019 г. – 615,48 лв., 01.03.2020 г. – 31.03.2020 г. – 882 лв., 01.06.2020 г. – 31.12.2020 г.
– 7 134 лв., 01.01.2021 г. – 30.05.2021 г. – 4 650 лв., а за неустойките - за месец септември
2019 – 3,12 лв., за февруари 2020 – 6,62 лв., за февруари 2021 – 430,92 лв., за март 2021 –
233,20 лв., за май 2021 – 40,40 лв. Поддържа, че е изпълнил задължението си да предаде
наемния обект в състояние, годно за ползване, както и че наемателят е бил запознат със
състоянието на имота към момента на подписването на договора за наем. Твърди, че
исканите от наемателя ремонтни дейности излизали извън предвидените в договора и не
били съвместими с предназначението на обекта. Поддържа, че наемателят е в неизпълнение
и дължи предвидената в договора неустойка.
В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещния иск, в който се оспорва
като недопустим, а по същество като неоснователен и недоказан. По съображенията,
изложени и в първоначалната искова молба, ищецът и ответник по НИ твърди недължимост
на сумите поради невъзможността да ползва наетия обект, както и че договорът бил
развален с обратна сила. Моли за прекратяването на производството по насрещния иск,
съответно за отхвърлянето му. Претендира разноски.
След извършената проверка по чл. 140 ГПК, съдът приема, че исковата молба е редовна,
искът е допустим, процедурата по чл. 131 ГПК е изпълнена, поради което и на основание
чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 от ГПК следва да се насрочи делото в открито съдебно заседание,
като се уведомят страните за изготвения проект за доклад по делото.
По въпроса за допустимостта на предявен отрицателен установителен иск за вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение са изложени подробни
съображения в Определение № 318/9.7.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 2108/19 г., при
съобразяване на които следва извод, че отрицателен установителен иск за установяване, че
едно парично вземане не съществува, е допустим винаги до изтичане на срока за възражение
по чл. 414 ГПК, тъй като длъжникът има интерес да установи, че вземането не съществува.
В този случай заповедта за изпълнение не влиза в сила и предявеният иск за вземането в
заповедното производство ще е недопустим, като кредиторът разполага с възможност да
предяви насрещен осъдителен иск. Поради последното, допустим се явява и предявеният от
ответника насрещен иск.
Налице са предпоставките на чл. 211, ал. 1 ГПК, поради което предявеният от ответника
насрещен иск следва да се приеме за съвместно разглеждане в настоящото производство.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба и от ответника с
отговора писмени доказателства, тъй като възраженията на страните касаят
доказателствената им стойност, която съдът ще преценява по същество. Искането за гласни
доказателства на ищеца следва да се отхвърли, тъй като не са необходими за изясняване на
делото, защото за обстоятелствата, за които се искат, има писмени доказателства. Следва да
се допусне ССчЕ по поставения в исковата молба въпрос. Заявеният такъв от ответника по
2
първоначалния иск не изисква специални знания, т.к. съдът и сам може да изчисли размера
на дължимата неустойка. Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи
цялата си кореспонденция с ищеца не е конкретизирано и следва да се отхвърли.
Поради това и на основание чл.140, вр. чл. 146 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, както следва:
ПРЕДМЕТ на делото е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване, че ищецът не дължи претендираните от ответника вземания за наемна цена и
неустойка по договор за наем.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявените от ответника срещу ищеца насрещни
искове по чл. 232, ал.2 вр. чл. 79 ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА по отрицателния установителен иск е да докаже правния си
интерес от предявяване на иска, както и положителните факти, които обуславят
недължимост на задълженията за наемна цена.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА по отрицателния установителен иск е да установи
фактите, от които произтича вземането му – валидно сключен договор за наем и че е
изпълнил задължението си да предаде вещта в състояние, в което е годна за ползването, за
което е наета. Относно иска за неустойка – да докаже сключването на договор за наем, по
който е изправна страна и в който е предвидено при неизпълнение на задължение на
насрещната страна, за ищеца като изправна страна да възникне вземане за обезщетение под
формата на неустойка в посочения размер и наличие на предпоставки за възникване на
задължението, както и неговия размер. В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА по насрещния иск е да
докаже същите обстоятелства.
ОТДЕЛЯ като безспорен и ненуждаещ се от доказване факта на сключване на договор
за наем № 80-15-57/14.08.2019 г. за обект – публична държавна собственост с обща площ от
117. 60 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК и за гласни доказателства.
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ със задача по ИМ – и по-конкретно осчетоводени ли
са процесните фактури, описани в исковата молба в счетоводствата на ищеца и ответника,
ползван ли е по тях дан.кредит, извършвани ли са плащания по договора от ищеца, в какъв
размер, какъв е размерът на неплатените наеми за процесния период, при депозит в размер
на 280 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
Назначава за вещо лице Виолета Стоянова, която да се призове след внасяне на
депозита.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.07.2022 г. от 10.45 ч., за когато да се
призоват страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на
първоначалния ответник и препис от отговора по насрещния иск.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото съдебно заседание следва
да вземат становище по проекта за доклад и по дадените с него указания.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ по тяхна преценка за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора
помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
3
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4