№ 153
гр. Стара Загора, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
Членове:Анна Т. Трифонова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20215501001364 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл ГПК.
Обжалвано е Решение №104 от 30.07.2021г., постановено по гр. д.
№1614/2021г. по описа на PC – Казанлък, с което се:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „В.“
ЕООД, гр. Стара Загора, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
(адрес), представлявано от Р.Т.Р. - управител, против СТ. В. В., ЕГН
**********, с адрес (адрес) иск съдът да признае за установено на основание
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 79 ЗЗД, че СТ. В. В., ЕГН **********
дължи на „В.“ ЕООД, гр. Стара Загора сумата 3 150,50 (три хиляди сто и
петдесет лева и петдесет стотинки) лева за доставка на питейна вода за
периода 13.08.2020г. - 14.09.2020г., удостоверена във фактура
№**********/15.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаването на заявлението в съда до окончателното изплащане
на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „В.“
ЕООД, гр. Стара Загора, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
1
(адрес), представлявано от Р.Т.Р. - управител, против СТ. В. В., ЕГН
**********, с адрес (адрес) иск съдът да признае за установено на основание
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 86 ЗЗД, че СТ. В. В., ЕГН **********
дължи на „В.“ ЕООД, гр. Стара Загора сумата 123,39 (сто двадесет и три
лева, тридесет и девет стотинки) лева, представляваща мораторна лихва
върху претендираната главница за периода от 15.09.2020г. до 05.03.2021г.
ОСЪЖДА ищеца „В.“ ЕООД, гр. Стара Загора, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление (адрес), представлявано от Р.Т.Р. -
управител, да заплати на ответника СТ. В. В., ЕГН **********, с адрес
(адрес) сторените от последния съдебни разноски в размер на 600,00
(шестстотин) лева за адвокатско възнаграждение.“
Жалбоподателят „В.“ ЕООД оспорва така постановеното решение, като
неправилно и незаконосъобразно, за което в жалбата се излагат подробни
съображения. Иска се да се отмени изцяло първоинстанционното решение и
да се уважи предявения иск, като се присъдят и направените от
жалбоподателя разноски пред двете инстанции.
В законния срок, от ответника е подаден отговор на въззивната жалба, с
който се изразява становище за неоснователност на същата и се моли да се
потвърди изцяло първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Старозагорския окръжен съд, като взе предвид твърденията и
възраженията в страните, в съвкупност с доказателствата по делото,
прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл.269 ГПК, по
останалите въпроси, касаещи правилността му, съдът е ограничен от
посоченото в жалбата.
Предмет на делото са предявени от ищеца обективно съединени искове
с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.
79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането на
ищеца Загора за сумата 3 150,50 (три хиляди сто и петдесет лева и петдесет
стотинки) лева за доставка на питейна вода за периода 13.08.2020г. -
14.09.2020г., за което е издадена фактура №**********/15.09.2020г., ведно
2
със сумата 123,39 (сто двадесет и три лева, тридесет и девет стотинки) лева,
представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода
от 15.09.2020г. до 05.03.2021г., както и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 16.03.2021г., до
окончателното изплащане на задълженията, за които вземания в полза на
ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по гр.дело №885/2021г. по описа на РС-Казанлък.
По делото не е спорно, че ответникът СТ. В. В., ЕГН **********, е
абонат на ищцовото дружество, при което има открита партида под
№********** за имот, находящ се в село (адрес). Няма спор и че за периода
13.08.2020г. - 14.09.2020г., ищцовото дружество издало фактура
№**********/15.09.2020г. на стойност 3 150,50 лева с вкл. ДДС за услуги по
доставка на питейна вода, предоставени на абоната, която не е платена от
ответника. Последният, от своя страна, твърди, че оспорва задължението, тъй
като не е получавал въпросната фактура и не е съгласен с отразеното в нея.
Твърди, че регулярните му месечни сметки за вода са в порядъка на около 30
лв и заплаща същите по банков път. Счита, че е обективно невъзможно за
периода 13.08.2020г. - 14.09.2020г., т.е. за 31 дни, семейството му да е
изразходвало 1316 куб.м вода, което е над 100 пъти повече от обичайното
месечно потребление.
С оглед изложеното, спорният по делото въпрос е дали ищецът е
доставил посоченото количество вода на ищеца през отчетния период, за
който е издадена процесната ф-ра. С него е свързан и въпросът дали и как са
отчетени доставените в имота на ответника количества вода през този период.
Въззивникът поддържа в жалбата, че съгласно чл.23 ал.4 изр.последно
от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на
ищцовото дружество,одобрени с Решение № ОУ - 09/11.08.2014г.от ДКВЕР,
при потребителите с електронно отчитане, какъвто е ответника, видно от
обозначението на номера на водомера му, описан в процесната фактура, редът
за ползване на старите отчети, т.нар.“карнети“ и присъствие на клиента при
отчитане на показанията на водомера, както и останалите разпоредби в тази
връзка по чл.22,23 и 24 от тези Общи условия не се прилагат, поради което, в
конкретния случай, за отчитането потребелението на ответника не е изискуем
карнет и не се съставя във „В и К“ Ст.Загора от 2017г.
3
Поддържа също, че приложената по делото фактура №
**********/15.09.2020г., е достатъчна като доказателство, удостоверяващо
доставката на вода. Посочва, че по делото пред първата инстанция е
изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, която е дала
заключение за дължимост на претендираната от нас сума, като е ползвала и
допълнителни данни от счетоводството на ВиК, изброени в експертизата.
По направените възражения, съдът намира, че на първо място,
твърдение на ищеца, че потреблението на ответника се отчита чрез
дистанционен отчет на водомера, не се съдържа нито в заявлението по чл.410
ГПК, нито в исковата молба. Освен това, то се явява и недоказано, тъй като от
информацията във издадената от ищеца фактура не може да се направи извод,
че отчитането на потреблението при ответника се извършва дистанционно,
респ. че за това в случая се ползва електронен карнет. В тази връзка, по
делото, вкл. с въззивната жалба, не са представени нито извлечения на
хартиен носител от електронен карнет за отчитане потреблението на
ответника, нито са ангажирани или поискани да се допуснат доказателства
относно типа водомер, който е поставен в имота му, както и какви са
методите за отчитането му, съотв. има ли опция за дистанционен отчет. Ето
защо, съдът намира за неоснователно възражените в жалбата, че в случая, по
отношение на ответника не е приложим реда за проверка на потреблението му
по чл.23, ал.4 от ОУ на ищеца.
При това положение, съдът намира, че ищецът не доказа най-основното
си твърдение, а именно – за доставяне на ответника, респ. за потребяване от
последния на 1316 куб.м вода през процесния период 13.08.2020г.-
14.09.2020г., обуславяащо възникването на вземането му за цената на
предоставената услуга по доставка на вода, за което е издадена фактура
№**********/15.09.2020г. на стойност 3 150,50 лева с вкл. ДДС. Наличието
на издадена от самия ищец фактура не съставлява самостоятелно годно
доказателство за извършване на фактурираната услуга, без да е доказано
правомерното и според изискванията на закона и действащите Общи условия
на ВиК оператора отчитане на потреблението на ищеца за процесния период.
Ето защо, само по себе си, заключението на приетата пред първата инстанция
ССчЕ, също не доказва съществуването на вземането на ищеца, тъй като на
практика съдържа единствено изчисления, които биха били релевантни, акт
4
беше установено, че фактурираните количества вода са реално доставени на
ответника.
По изложените съображения, се налага извод за недоказаност и
неоснователност на предявения главен иск за установяване съществуването
на вземането на ищеца за сумата от 3150,50 лв по посочената ф-ра, ведно със
законната лихва от 16.03.2021г., до окончателното изплащане. С оглед
неоснователността на главния иск, такъв се явява и акцесорния иск по чл.86
ЗЗД за обезщетение за забава в размер на 123,39 лв за периода 15.09.2020г. –
05.03.2021г.
Тъй като районния съд е стигнал до същия извод, първоинстанционното
решение ще се потвърди, като на основание чл.272 ГПК, се препрати и към
мотивите му, които се споделят от въззивния съд
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №104 от 30.07.2021г., постановено по гр. д.
№1614/2021г. по описа на PC – Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5