№ 360
гр. Бургас, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20222120102860 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова
молба от „Уникредит Булбанк“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ №7, представлявана от адвокат И. С. И.,
против Е. Н. П. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ... за приемане за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за кредитна карта на физически
лица от 26.11.2015 година, ведно с Анекс № 1 от 05.07.2016 година, сумата от 2 976, 94
щатски долара, представляваща главница, сумата 603, 74 щатски долара, представляваща
договорна лихва за периода от 18.11.2019 година до 24.01.2021 година, сумата 44, 79 щатски
долара, представляваща разходи за уведомяване, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.01.2021 година до окончателното й плащане, плащане на които е
разпоредено със Заповед № 260 251 от 27.01.2021 година, постановена по частно гражданско
дело № 454 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, както и за присъждане на
разноските.
По допустимостта на предявения иск настоящият състав приема следното:
Предявеният установителен иск е допустим, предвид разпореждане плащане на
посочените в исковата молба задължения с посочената заповед за изпълнение на парично
задължение, връчването й по реда на чл.47 от ГПК и разпореждане указване предявяването
на иск.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
С договор № CCIR -418 -00072- 2015 от 26.11.2015 година, сключен между ищеца
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, от една страна, и ответника Е. Н. П., от друга страна,
1
страните са постигнали съгласие да бъде предоставен банков кредит под формата на
кредитен лимит с разрешен размер от 4 000 щатски долара, ползвани чрез кредитна карта
Visa Classic Donna, а ответната страна се е задължила да ползва и върне предоставения
кредит, ведно с начислените лихви, такси и комисионни и други разходи в предвидените в
договора за кредит срокове. За ползвания кредитен лимит ответницата се е задължила да
заплаща на банката договорна възнаградителна лихва, съгласно чл.2.1 от договора за
кредитна карта, опредЕ. като месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на
действие на договора в размер от 1,33 %. На 05.07.2016 година е сключен анекс към
договора, с който размера на разрешения кредитен лимит е намален на 3 000 щатски долара.
Предоставеният кредитен лимит е усвоен от ответницата съгласно условията и сроковете по
договора за кредитна карта и анексът към него, като в чл.3.1 от Анекса е предвидено
погасяване на усвоения кредитен лимит да се извърши чрез заплащане на минимална
месечна погасителна вноска, представляваща сума, равна на 3 % от кредитния лимит, която
е в размер от 90 щатски долара. Сумата е изискуема, съгласно чл.3.1.2 от анекса към
договора за кредитна карта до 15 – то число на месеца. Ответната страна е обслужвала
кредита си нередовно като е изплащала вноски не на падежа и не в необходимия размер.
Ответницата е изпаднала в забава за погасяване на месечни минимални вноски за месеците
ноември 2019 година, декември 2019 година и януари 2020 година поради неосигуряване на
достатъчно средства за покрИ.е на тези вноски. Поради забава на ответницата продължила
повече от три последователни месеца на основание чл.10.1.1 вр. чл.9.1 от договора
вземането на банката е обявено за изцяло предсрочно изискуемо поради нарушаване на
което и да е от условията от общите условия, а именно неосигуряване на достатъчно
средства за покрИ.е на месечната минимална погасителна вноска. Ответницата е уведомена
с нарочно уведомление за настъпване на предсрочната изискуемост, изпратено от банката за
упражняване от нея право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, което
уведомление й е връчено на основание чл.18, ал.5 от ЗЧСИ. Уведомлението е връчено на
03.11.2020 година по реда на чл.47, ал.5 от ГПК като на длъжника е дадена възможност за
доброволно погасяване на задълженията, каквото не е осъществено от нея. Поради
изложеното ищецът предявява исковете си. В исковата молба са посочени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответната
страна, представлявана от назначения на основание чл.47 от ГПК процесуален представител
- адвокат Н., дава писмен отговор на предявения иск. Излага, че липсват доказателства за
това, че кредитът е усвоен от ответницата, че не е изпълнявала задълженията си редовно,
както и твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за
банков кредит, тъй като договора е бил прекратен преди това с изтичане на срока му на
30.11.2017 година или на 30.11.2019 година. Конкретизира, че по делото не са били налице
условия за удължаване срока на договора, дори няма твърдения от страна на ищеца, че срока
е продължен. Поради това от крайния падеж на кредитното задължение на 30.11.2017 година
до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 25.01.2021
година е изтекъл предвидения в закона тригодишен давностен срок по отношение на
претендираните лихви, за което процесуалният представител на ответника прави
2
възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат И. поддържа
иска. В заседание по същество на спора излага фактически и правни доводи за
основателност на предявения иск.
В съдебно заседание назначения на основание чл.47 от ГПК особен представител на
ответника – адвокат Н. поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Счита,
че договора е прекратен в края на месец ноември и по тази причина претенцията за лихва е
погасена по давност. Конкретизира, че от прекратяване на договора до датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение са изминали повече от три години.
По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.430, ал. от ТЗ вр. чл.288 от ТЗ и чл. 79 от
ЗЗД за иска за главница, чл.430, ал.2 от ТЗ вр. чл.288 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД за иска за
договорна лихва, чл.86 от ЗЗД за лихва за забава и чл. 82 от ЗЗД за иска за разходи за
уведомяване.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установява следното от фактическа страна:
От приетия като писмено доказателство договор № CCIR -418 -00072- 2015 за кредитна
карта на физически лица от 26.11.2015 година, сключен между ищеца „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, от една страна, и ответника Е. Н. П., от друга страна, се установява
сключване на договора с посоченото в исковата молба съдържание – размер на разрешен
кредитен лимит от 4000 щатски долара /т.1/, месечен лихвен процент през срока на
действие на договора върху усвоената сума по раздел I от 1,33 % /т.2.1./. По отношение на
ГПР в т.2.2 от договора е посочено, че се определя от и в рамките на лихвения процент на
банката, посочен по – горе. В договора е уговорен минимален размер на изискуема
погасителна вноска от 120 щатски долара, която сума е равна на 3 % от кредитния лимит.
Съгласно т.3.2. срокът на ползване на разрешения кредитен лимит е 30.11.2017 година, до
която дата е определен и срокът на действие на договора /т.3.4/. До посочената дата е
определен и крайния срок за окончателното възстановяване и погасяване.
С Анекс № 1 към договор № CCIR -418 -00072- 2015 за кредитна карта на физически
лица от 26.11.2015 година, сключен на 05.07.2016 година, е посочен размера на разрешен
кредитен лимит от 3000 щатски долара и минимална изискуема погасителна вноска от 90
щатски долара.
Като писмено доказателство е приета покана за доброволно изпълнение от кредитора до
кредитополучателя, в която е посочено, че поради неизпълнение на задължението за
връщане на падежа на усвоените чрез картата суми и следващите се върху тях лихви, което
се явява нарушение на договора, представляващо основание за предсрочна изискуемост,
задълженията по предоставения кредит са обявени за предсрочно изискуеми в пълен размер
на 22.01.2020 година. Посочено е в поканата, че общият размер на дълга е 3 183, 42 щатски
3
долара, от които 2 976, 94 щатски долара и 206, 48 щатски долара.
От чл.10.1 и чл. 10.1.1 от договора следва, че поетите ангажименти от банката за
предоставяне на кредитен лимит по т.1 от Раздел I на договора отпада, а дългът по
ползвания кредитен лимит, в това число и надвишен кредитен лимит, ведно с лихвите и
други разноски в пълен размер, става по преценка на банката предсрочно изцяло или
частично изискуем и дължим в случай, че кредитополучателят е нарушил което и да е от
условията по Общите условия и/или настоящия договор.
Предвид неизпълнение на задължението на кредитополучателя да заплаща месечни
погасително вноски, настоящият състав приема, че е налице цитираната договорна хипотеза
и е налице основание за обявяване на задълженията по договора за кредит за предсрочно
изискуеми.
Видно от приложените по делото доказателства кредитополучателят е потърсен на
адреса, посочен в справката от НБДН като постоянен и настоящ адрес, но поради това, че не
е намерена на адреса е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК. От изготвена справка,
установена с протокол, се установява, че адресата не работи по трудов договор към датата
на изготвяне на справката. Предвид изложеното настоящият състав приема, че
кредитополучателя е уведомен по реда на чл.47 от ГПК за получаване на книжата, чрез
залепване на уведомление на 20.10.2020 година. Не се установява получаване на
документите в указания срок, поради което съдът приема, че кредитополучателя е редовно
уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост, считано от 04.11.2020 година.
От заключението на вещото лице, изготвила допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, се установява, че средствата по кредита се предоставени по
картова сметка, която е посочена. В заключението са посочени и стойностите на сумите,
които са усвоени от титуляра на кредитната карта и стойностите на сумите, които са
погасени.
Вещото лице е посочила, че съгласно извлечението от счетоводните книги по договора
кредитополучателят е изпаднал в забава за погасяване на три последователни погасителни
вноски, дължими за месец ноември 2019 година, декември 2019 година и януари 2020
година. Към 25.01.2021 година, който е денят, предхождащ датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение, непогасените задължения са както следва: главница в
размер от 2 976, 94 щатски долара, възнаградителна лихва за периода от 18.11.2019 година
до 22.01.2020 година в размер от 152, 92 щатски долара, лихва за забава за периода от
22.01.2020 година до 24.01.2021 година в размер от 455, 33 щатски долара, разходи за
уведомяване в размер на 44, 79 щатски долара. Посочените стойности на задълженията
съвпадат стойностите на задълженията, посочени в исковата молба, заявлението и заповедта
по чл.417 от ГПК, с изключение на стойността на възнаградителната лихва, за която
предявената претенция е в размер от 148,81 щатски долара. Заключението на вещото лице е
обосновано и компетентно дадено и въз основа на него могат да бъдат формулирани
изводите от фактическа страна на спора.
4
Не се установяват, предвид обсъдени по – горе доказателства, възраженията на
процесуалния представител на ответника за това, че не установено усвояване на кредита, че
не установено неизпълнение на задълженията за заплащане на месечни погасителни вноски.
По изложените съображения настоящият състав приема, че искът за приемане за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца главница по договора за
кредитна карта в размера, посочен в исковата молба, е основателен и доказан.
По отношение на възражението, че договора е бил прекратен преди това поради
изтичане на срока на 30.11.2019 година настоящият състав приема следното: Срокът на
ползване на разрешен кредитния лимит е до 30.11.2017 година, съгласно т.3.2. от договора.
В т.6.1 от договора е посочено, че банката едностранно, еднократно и автоматично може, по
нейна преценка, да продължи правото на ползване и възобновяване на кредитния лимит за
следващо период от 24 месеца, при спазване на останалите условия от договора в случай, че
кредитополучателят изрично не е поискал прекратяването му с изтичане на срока на
действие на договора и е изправна страна по договора за кредитна карта.
Предвид съдържанието на т.6.1 от договора и липсата на твърдения и доказателства за
това, че кредитополучателят изрично не е поискал прекратяването на договора с изтичането
му, настоящият състав приема, че срокът на договора е продължен с 24 месеца.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 1.12.1997 г. на ВКС по д. 2/1997 г.,
ОСГК, не е допустимо присъждане на уговорено възнаграждение в чуждестранна валута с
изключение на предвидените в закона случаи.
Съгласно мотивите на т.4 от това тълкувателно решение „Падежът е този момент, който
е определен за осъществяване на дължимия резултат. Когато е определен срок за изпълнение
по договор или е определен от закона (например чл. 200, ал. 2 ЗЗД, чл. 84, ал. З ЗЗД и др.),
падежът на вземането настъпва с изтичане на срока - чл. 84, ал. 1 33Д. При тази хипотеза
курсовата стойност, като размер на вземането, следва да се определи към момента на
изтичане на срока за изпълнение. Когато вземането не е срочно, то е изискуемо веднага - чл.
69, ал. 1 ЗЗД, но длъжникът изпада в забава след поканата за изпълнение - чл. 84, ал. 2 ЗЗД.”
Посочено е още, че „Когато е допустимо търсенето на курсовата стойност на лева, размерът
на вземането трябва да бъде определен към датата на настъпване на падежа, ако не е
уговорено друго. Следователно, допустимо е търсенето на курсовата стойност на лева към
предхождащ падежа момент, който страните са уговорили. Трябва да се зачита волята на
страните при сключване на договорите, които имат силата на закон за тези които са ги
сключили, съгласно чл. 20а ЗЗД. Затова меродавно ще бъде уговореното между страните. Те
отделно могат да уговарят защитни клаузи.“
В случая договора е прекратен с изтичане на срока му на 30.11.2019 година и по
правилото на чл.84, ал.1 от ЗЗД ответната страна е в забава считано от 01.12.2019 година.
Месечния курс на лева към щатския долар за декември 2019 година е 1, 75963 лева. Предвид
изложеното размерът на главницата, която следва да бъде присъдена от 2 976, 94 щатски
долара е с левова равностойност към декември 2019 година от 5 238, 81 лева.
5
По отношение на иска за приемане за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца договорна лихва настоящият състав приема следното:
Предвид това, че срокът може да бъде продължен еднократно и едностранно /т.6.1 от
договора/ и липсата на твърдения и доказателства за това, че страните са постигнали
съгласие в този смисъл, настоящият състав приема, че договорът е прекратен с изтичане на
срока на 20.11.2019 година. Предвид изложеното настоящият състав приема, че в случая не е
било налице основание за начисляване на възнаградителна лихва за периода, посочен в
исковата молба, от 18.11.2019 година до 22.01.2020 година. Съгласно цитираната по – горе
договорна уговорка на т.2.1. от договора възнаградителната лихва се начислява за срока на
действие на договора. Поради това, че срокът е бил изтекъл, считано от 19.11.2019 година от
тази дата до 22.01.2020 година не е налице основание за начисляване на възнаградителна
лихва. Поради това искът за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца договорна лихва е неоснователен. Изчислен съобразно курса на българския лев
към щатския долар към 25.01.2021 година, който е денят, предхождащ датата на подаване на
заявление, който е 1,72381, левовата равностойност на иска е 263, 61 лева.
По изложените по – горе съображения настоящият състав приема, че искът за приемане
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца възнаградителна лихва за
периода, посочен в исковата молба, е неоснователен и недоказан.
По отношение на иска за лихва за забава:
Считано от 20.11.2019 година ответникът е в забава за заплащане на главницата по
договора, поради което и съгласно чл. 86 от ЗЗД за периода, посочен в исковата молба – от
22.01.2020 година до 24.01.2021 година искът за лихва за забава е основателен. Определен с
електронен калкулатор размерът на задължението за този период и за главница в посочения
в исковата молба размер е 536,98 лева. До пълния предявен размер на претенцията от 455,33
щатски долара, която е с левова равностойност от 784,90 лева /изчислен съобразно курса на
българския лев към щатския долар към 25.01.2021 година, който е денят, предхождащ датата
на подаване на заявление, който е 1,72381/ искът следва да бъде отхвърлен.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца на основание договора за
кредитна карта, индивидуализиран в исковата молба, сумата 5 238, 81 лева, представляваща
главница, сумата 536,98 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от
22.01.2020 година до 24.01.2021 година, сумата 72 лева, представляващи разноски за
уведомяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане. Искът за
приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца договорна лихва,
която е в размер от 263, 61 лева за периода от 18.11.2019 година до 22.01.2020 година,
следва да бъде отхвърлен.
Видно от приложените по делото доказателства разноските са в общ размер от
1699,70 лева, от които сумата 116, 57 лева, представляваща платена държавна такса, сумата
6
87,43 лева, представляваща платена държавна такса, сумата 500 лева, представляваща
възнаграждение за особен представител, сумата 250 лева, представляваща възнаграждение за
вещо лице, сумата 745, 70 лева, представляваща възнаграждение за процесуален
представител.
Съответно на уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да плати
на ищеца разноски, съответно на уважената част от иска, която е 5 847,79 лева, при предявен
общ размер на претенцията от 6 111, 40 лева, разноски в размер от 1 626, 38 лева.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № 4/2014 година по тълкувателно дело № 4/2013
година, ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Разноските, посочени в
заповедта по чл. 417 от ГПК са в размер от 637, 36 лева. Съответно на уважения размер на
претенциите ответникът следва да плати на ищеца разноски в размер от 609, 87 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е. Н. П. ЕГН **********, с
адрес: град Бургас, ... че дължи на ищеца „Уникредит Булбанк“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ №7,
представлявана от адвокат И. С. И., на основание доказателство договор № CCIR -418 -
00072- 2015 за кредитна карта на физически лица от 26.11.2015 година, към който е
подписан Анекс № 1, сумата 5 238, 81 лева /пет хиляди двеста тридесет и осем лева,
осемдесет и една стотинки/, представляваща главница, сумата 536,98 лева /петстотин
тридесет и шест лева, деветдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава,
начислена за периода от 22.01.2020 година до 24.01.2021 година, сумата 72 лева /седемдесет
и два лева/, представляващи разноски за уведомяване, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 26.01.2021 година до окончателното й плащане, плащане на които е
разпоредено със Заповед по чл.417 от ГПК № 260 251 от 27.01.2021 година, постановена по
частно гражданско дело № 454 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Уникредит Булбанк“ АД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град София, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ №7,
представлявана от адвокат И. С. И., против Е. Н. П. ЕГН **********, с адрес: град Бургас,
... за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 263, 61
лева /двеста шестдесет и три лева, шестдесет и една стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 18.11.2019 година до 22.01.2020 година, дължима по
договор № CCIR -418 -00072- 2015 за кредитна карта на физически лица от 26.11.2015
година, към който е подписан Анекс № 1, плащане на която е разпоредено със Заповед по
7
чл.417 от ГПК № 260 251 от 27.01.2021 година, постановена по частно гражданско дело №
454 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година.
ОСЪЖДА Е. Н. П. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ... да плати на ищеца
„Уникредит Булбанк“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
район Възраждане, пл. „Света Неделя“ №7, представлявана от адвокат И. С. И., сумата
1 626, 38 лева /хиляда шестстотин двадесет и шест лева, тридесет и осем стотинки/,
представляваща разноски, направени по водене на делото и сумата 609, 87 лева /шестстотин
и девет лева, осемдесет и седем стотинки/, представляваща разноски, направени в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8