№ 88901
гр. София, 18.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно
гражданско дело № 20231110110915 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „...“ ... с ЕИК ... (заявител) срещу В. И. В. с ЕГН
********** (длъжница) за издаването на заповед за изпълнение на парични вземания,
произтичащи от сключен договор за потребителски кредит. Претендираните суми са 731
лева и 46 стотинки главница; 219 лева и 11 стотинки неплатено договорно възнаграждение
за периода 01. 11. 2021 г. – 04. 11. 2022 г.; 206 лева и 25 стотинки неплатено възнаграждение
за закупена и използвана услуга „..“; 426 лева и 66 стотинки неплатено възнаграждение за
закупена услуга „...“; и обезщетение за забава в размер на общо 222 лева и 90 стотинки за
периода 02. 09. 2021 г. – 27. 02. 2023 г.
Съгласно текущото законодателство когато вземанията произтичат от договори,
сключени с потребител, договорите ведно с приложенията към тях и общите условия се
прилагат към заявлението, при което заповедният съд осъществява служебна проверка за
наличието на неравноправни клаузи или противоречие със закона или добрите нрави. При
констатирането на неравноправни клаузи (или дори само при обосновано предположение),
съответно на противозаконни или безнравствени уговорки, съдът отхвърля изцяло или
отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410, ал. 3, чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 413, ал. 2
ГПК.
Според приложените към заявлението заверени преписи от договор за потребителски
кредит „..“, общи условия и погасителен план, заявителят е предоставил на длъжницата
парична сума в размер на 800 лева, а тя се е задължила да му върне главницата заедно с
възнаградителна лихва в размер на 41 % на годишна основа на осемнадесет месечни вноски,
всяка от които в размер на 100 лева и 10 стотинки (само последната вноска е в размер на
100 лева и 15 стотинки). Годишният процент на разходите при това положение според
данните по договора за потребителски кредит е в размер на 48, 9 %. От друга страна,
заявителят и длъжницата са уговорили също така две допълнителни услуги във връзка със
сключения договор за потребителски кредит: услуга „..“, изразяваща се в приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит на стойност 240 лева; и
услуга „...“, изразяваща се в получаването на право длъжницата да променява погасителния
си план при условие, че е внасяла вноските по кредита, на стойност 480 лева.
Според императивните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК)
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, били
те настоящи или бъдещи, в това число и преки и косвени разходи, комисиони и
възнаграждения от всякакъв вид, като така определения годишен процент на разходите не
1
може да надхвърля петкратния размер на законовата лихва по просрочени задължения,
определена от Министерския съвет (чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК). Под общи разходи по кредита
за потребителя на свой ред се разбират всички разходи по кредита, включително такси,
комисиони и всички други видове разходи, които са пряко свързани с договора за
потребителски кредит, известни са на кредитора и трябва да бъдат заплатени от
потребителя, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит
(пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК). Следователно стойността на двете
услуги „..“ и „...“ следва също да бъде отчетена при изчисляването на годишния процент на
разходите. Заповедният съд обаче констатира, че при определянето на годишния процент на
разходите в размер на 48, 9 % (т. VI от договора за потребителския кредит) страните са
пропуснали да го сторят. При правилно изчисляване на годишния процент на разходите и
въз основа на стойността на тези две услуги, която сама по себе си е повече от 50 % от
главницата, съдът намира, че действителният годишен процент на разходите по
потребителския креди всъщност надхвърля императивния максимум.
Отделно от това според разбирането на настоящия състав уговорките за
предоставянето на двете услуги „..“ и „...“ са неравноправни, защото цените им значително
надвишават ползата, която потребителят би имал от тях. Те водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на потребителя и търговеца.
По изложените съображения заявлението за издаване на заповед за изпълнение
следва да бъде отхвърлено в частта за претендираните възнаграждения за услугите „..“ и „...“
поради противоречие на съответните уговорки с императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
както и поради неравноправност. Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за
останалите суми, като пропорционално трябва да бъдат присъдени сторените разноски.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
Гражданския процесуален кодекс на „...“ ... с ЕИК ... в частта, в която се претендира от В.
И. В. с ЕГН ********** заплащането на 206 лева и 25 стотинки неплатено възнаграждение
за закупена и използвана услуга „..“; 426 лева и 66 стотинки неплатено възнаграждение за
закупена услуга „...“, свързани с договор за потребителски кредит „..“ № ... от ... г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвен препис от разпореждането да се връчи на „...“ ....
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2