Р Е
Ш Е Н
И Е № 260305
гр.Сливен, 17.05.2021 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на петнадесети април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА
СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4594
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439
от ГПК.
В исковата молба на Н.Д.К., с която против
"Топлофикация - Сливен" ЕАД е предявен отрицателен установителен иск
се твърди, че в началото на м. декември 2020 година на ищецът е връчено
съобщение изх. № 42448/16.11.2020 година, от ЧСИ П. Г., рег. № 837, с район на
действие Окръжен съд Сливен, с което е уведомен, че с изпълнителен лист,
издаден по ЧГД № 3645/2014 година от PC Сливен е осъден да заплати олихвяема
сума от 752,92 лева, ведно със законната лихва, 474,15 лева лихви, 25.00 лева.
присъдени разноски и 126,00 лв. разноски по изпълнително дело, в полза на
взискател: „Топлофикация Сливен"ЕАД. За изпълнение на присъденото е образувано
изпълнително дело № 20208370400981 по описа на ЧСИ П. Г.. Върху приложеният
изпълнителен лист е отбелязано, че същият е използван за образуване на
предхождащо изпълнително дело № 20147680400577 по описа на ЧСИ М.М., прекратено
на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. По това изпълнително дело няма
извършени изпълнителни действия. Твърди
се, че в настоящия случай новата давност започвала да тече, считано от
21.10.2014 година - датата на издаване на изпълнителния лист. Задълженията към
Топлофикация били периодични плащания по смисъла на закона и се погасявали с
изтичането на тригодишна давност. В тази хипотеза задължението било погасено
още на 21.10.2017 година. Ищецът счита,
че дори да се приеме, че са изправени пред хипотезата, при която заповедта за
изпълнение, издадена по ЧГД № 3645/2014 година на РС Сливен бъде приравнена на
влязло в сила съдебно решение, т.е. се приеме, че вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години - чл. 117, ал.
2, от ЗЗД. респ. в конкретния случай задължението се погасявало по давност на 21.10.2019
година.
От съда се иска да
постанови решение, с което да се признае за установено, че ищцата не дължи на
ответното дружество сумите, посочени в изпълнителен лист, издаден по ЧГД 3645/2014 година на СлРС, а именно сумата
752,92 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от 03.09.2014 година
до окончателното изплащане на главницата, сумата 71,96 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 01.12.2012 година до 26.08.2014 година, сумата
25,00 лева, представляваща разноски по ЧГД № 3645//2014 година на СлРС поради погасяването им по
давност. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок от
ответната страна е депозиран отговор, с който се оспорва предявения иск изцяло
по основание и размер.
Изтъква се, че съгласно разпоредбите на ЗЗД,
погасителната давност се прекъсва с предприемане на изпълнителните действия за
удовлетворяване на вземането от страна н ответника, като било образувано изпълнително дело № 577/2014 година по описа
на ЧСИ М.М.. По същото изпълнително били предприети принудителни действия -
запор на банковите сметки, като
последното уведомление било с дата 31.07.2017 година, с което действие погасителната
давност се прекъсвала след която започвала да тече нова такава. Същото
изпълнително дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и
със същият изпълнителен лист било образувано ново изпълнително производство при ЧСИ П. Г. № 981/2020 година, като следващите принудителни мерки били на 16.11.2020 година.
След образуване на изпълнителното производство, давността била прекъсната
съгласно разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД, като след това прекъсване течала
новата погасителна давност до следващата
принудителна мярка. Иска се отхвърляне на исковите претенции като неоснователни
и се претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно
заседание, редовно призованият ищец не се явява лично, но се представлява от пълномощник.
Исковата претенция се поддържа и се пледира за уважаването й. Съображения са
изложени в представена по делото писмена защита.
Ответното дружество, редовно призовано в съдебно заседание,
се представлява от пълномощник, който поддържа становището си, изложено в
отговора на исковата молба и го интерпретира в представена по делото писмена
защита.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Въз основа заповед за изпълнение № 2422
от 04092014 година по частно гражданско дело № 3645 по описа на СлРС за 2014
година, на 01.06.2011 година е издаден изпълнителен лист за осъждането на Н.Д.К., да заплати на "Топлофикация -
Сливен" ЕАД сумата 752,92 лева - главница, ведно със законната лихва,
считано от 03.09.2014 година до окончателното изплащане на главницата, сумата
71,96 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2012 година до
26.08.2014 година, сумата 25,00 лева, представляваща разноски по ЧГД №
3645//2014 година.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №577/2014 година по описа на ЧСИ М.М., по което са направени направени
искания за налагане на запори на МПС, банкови сметки, недвижим имот или трудово
възнаграждение,във връзка с което е извършена справка.
На 24.06.2016 година е поискано да бъде извършена справка в НОИ и да се
наложи запор върху трудово възнаграждение, по което е отговорено, че лицето
получава пенсия за инвалидност, в размер по - малък от допустимия върху който да може да се наложи запор. Запор не е бил налаган и
няма действие, от категорията на прекъсващи давността.
На 01.06.2017 година, след справка в
БНБ е установена банкова сметка ***, върху която е наложен запор. Изпълнителното дело е
перемирано на 23.10.2016 година. Валидно изпълнително
действие в предвидения от закона двугодишен срок не е било извършвано
- не е
отбелязана никаква дата и съответното поле.
В приложения по делото
изпълнителен лист, върху печата, поставен от ЧСИ М.М. е отбелязано само датата на връчване
на ПДИ - 14.11.2014 година и датата на която изпълнителния лист е върнат -
14.05.2020 година.
За изпълнение на присъденото на 15.09.2000 година е образувано изпълнително дело №
20208370400981 по описа на ЧСИ П. Г.. Върху приложеният изпълнителен лист е
отбелязано, че същият е използван за образуване на предхождащо изпълнително
дело № 20147680400577 по описа на ЧСИ М.М., прекратено на основание чл. 433,
ал.1, т.8 от ГПК.
От издаване на изпълнителния лист до 15.09.2000 година,
когато е образувано изпълнително дело № 20208370400981 по описа на ЧСИ П. Г. е
изминал период от 5 години, 11 месеца и 15 дни
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и
неоспорени от страните писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковата претенция с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване по отношение на ответното дружество,
че ищецът не дължи изпълнение по изпълнително
дело № 20208370400981 по описа на ЧСИ П. Г., образувано въз основа на изпълнителен лист от 21.10.2014 година , издаден по
частно гражданско дело № 3645 по описа на СлРС за 2014 година а е допустима и
основателна.
Длъжникът в изпълнителното
производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист,
тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск ще постигне
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК.
В настоящия случай, като се има предвид приетото за
установено от фактическа страна, а именно, че от датата на издаване на
изпълнителният лист на 21.10.2014 година до датата на образуване на №
20208370400981 по описа на ЧСИ П. Г., станало на 15.09.2000 година е изминал период от 5 години, 11 месеца и 15
дни, се формира извод че е изтекла пет годишната погасителна давност по
чл. 110 от ЗЗД.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на 5 година срок от
последното поискано от взискателя валидно изпълнително действие или извършено
такова, вземането на кредитора се погасява по давност и той няма право на
принудително изпълнение по този изпълнителен лист.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20147680400577 по описа на ЧСИ М.М.,
по което валидно изпълнително действие в
предвидения от закона двугодишен срок не е било извършвано и
същото е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
Установено е още, че на 15.09.2000 година, към която дата
е изминал период от 5 години, 11 месеца и 15 дни за изпълнение на присъденото
по издадения на 21.10.2014 година изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № 20208370400981 по описа на ЧСИ П. Г..
Предвид факта, че
преди образуването на изпълнително дело № 20208370400981 по описа на ЧСИ
П. Г. са били изтекли 5 години, 11 месеца и 15 дни, несъмнено се налага извода,
че молбата за образуване на посоченото последно изпълнително дело е подадена
след погасяване правото на кредитора поради изтекла погасителна давност далеч
преди подаване й. Иначе казано правно ирелевантно е образуването на новото изпълнителното дело № 20208370400981 по
описа на ЧСИ П. Г., тъй като то е образувано за вземания по процесния
изпълнителен лист, за които е изтекъл
предвидения в закона давностен срок, а изтеклата давност не може да бъде
прекъсната. Ето защо съдът намира, че главните вземания са погасени по давност,
а с това на основание чл. 119 ЗЗД са се погасили по давност и акцесорните
вземания за обезщетение за забава и разноски по ч.гр.дело, следователно правото
на ответника на принудително удовлетворяване не съществува и исковете се явяват
изцяло доказани и основателни.
По тези съображения ищецът не дължи на ответното
дружество сумите, за които срещу него е издаден
изпълнителен лист на 21.10.2014 година въз основа на заповед за
изпълнение № 2422 от 04.09.2014 година, постановена по частно гражданско дело №
3645 по описа на СлРС за 2014 година за събирането на които първоначално е образувано изпълнително дело № 20147680400577 по описа на ЧСИ М. М.
в последствие и изпълнителното дело № 20208370400981 по описа на ЧСИ П. Г..
С оглед изхода на процеса,
съдът следва да присъди на ищеца претендираните разноски по делото, които са в
общ размер, възлизащ на сумата 455 лева. Основаното на чл. 78, ал. 3 от ГПК възражение на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което е заплатено от ищеца се приема за
неоснователно. Заплатената от ищеца на пълномощника му сума от 400 лева не е
прекомерна съобразно фактическата и правна сложност на делото и следва да
присъди в пълен размер, чрез осъждане на ответника да я заплати.
Ръководен от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Д.К., ЕГН: **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СЛИВЕН" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. С………сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 21.10.2014 година въз основа на заповед за изпълнение № 2422 от 04.09.2014 година,
постановена по частно гражданско дело № 3645 по описа на СлРС за 2014 година за
осъждането на длъжника Н.Д.К. да
заплати на заявителя „Топлофикация-Сливен" ЕАД сумата 752,92 лева -
главница, ведно със законната лихва, считано от 03.09.2014 година до
окончателното изплащане на главницата, сумата 71,96 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 01.12.2012 година до 26.08.2014 година, сумата
25,00 лева, представляваща разноски по ЧГД № 3645//2014 година на СлРС и е образувано изпълнително дело № 20147680400577 по описа на ЧСИ М. М. и
изпълнителното дело № 20208370400981 по описа на ЧСИ П. Г., поради ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СЛИВЕН"
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. С……….. ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.К., ЕГН: **********,*** сумата 455 лева
/четиристотин петдесет и пет лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: