Присъда по дело №19/2025 на Апелативен съд - Пловдив

МОТИВИ ПО ВНОХД № 19/2025 г.

по описа на Апелативен съд - Пловдив
Производството е по реда на гл. 21 НПК.
С присъда № 16/05.11.2024 г., постановена по НОХД № 217/2024 г.
по описа на Кърджалийският окръжен съд, подсъдимият Б. Б. М. е признат за
невиновен в това, че на 14.12.2022 г. в гр. *, за извършена работа - издаване на
медицинско направление за ТЕЛК на Д. Ю. А. от с. *, общ. К., обл. К., е
получил от Д. Ю. А. имотна облага - парична сума в размер на 100 лева, която
не му се следва и деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради
което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 225б, ал. 1 НК.
С присъдата е извършено разпореждане с приложеното по делото
веществено доказателство.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест и
допълнение към него от Окръжна прокуратура – К. с оплакване за нейната
неправилност и незаконосъобразност. Прави се искане протестираната
присъда да бъде отменена, като вместо това въззивният съд постанови нова, с
която подсъдимият М. да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 225б, ал. 1 НК, като на
основание чл. 78а НК бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят
на Апелативна прокуратура - Пловдив поддържа протеста и направеното с
него искане.
Подсъдимият Б. Б. М. и неговият защитник - адв. Е. П., считат, че
протестът е неоснователен и правят искане атакуваната с него присъда да
бъде потвърдена.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с
доказателствата по делото, изложеното в протеста и като обсъди становищата
на страните, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и
приема за установено следното:
Протестът е процесуално допустим, а разгледан по същество –
основателен.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на Глава
ХХVІІІ от НПК – Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
1

За да постанови протестираната присъда, Кърджалийският
окръжен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелят д-р В. В. С., общопрактикуващ лекар и управител на
ЕТ „*“, изпълнявал първична извънболнична медицинска помощ в кв. „*“ в гр.
*., в с. *, общ. К. и в с. *, общ. К., като имал сключен индивидуален договор №
* год. с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
С трудов договор № * г., сключен между ЕТ „*“ и Б. Б. М.,
последният бил назначен на длъжността „*“ в медицинската практика на д-р
С.. Обичайно подсъдимият М. работел до обяд в кабинета на д-р С. в гр. *,
където извършвал медицински прегледи и издавал медицински направления
от името на д-р С., които лекарят подписвал с квалифициран електронен
подпис. Задълженията му, подробно регламентирани в Наредба №
1/08.02.2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри,
акушерките, асоциираните медицински специалисти, зъботехниците и
здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно,
включвали подготовка и извършване на долекарски медицински преглед в
лечебно заведение за извънболнична помощ, поставяне на предварителна
диагноза на база симптоматиката, обективното състояние и лабораторните
изследвания на болния, водене на медицинска документация.
От 14.01.2020 г. до 15.12.2022 г. в пациентската листа на д-р С. бил
вписан свидетелят Д. Ю. А. от с. *, общ. К.. Същият от 04.04.2013 г. бил със
статут на пенсионер и към м. декември 2022 г. бил с непрекъснати
здравноосигурителни права. Свидетелят А. страдал от злокачествено
заболяване на белия дроб, като с Експертно решение № * г. на ТЕЛК при
МБАЛ „* “ АД - гр.* бил освидетелстван като лице с трайно намалена
работоспособност, а впоследствие и неколкократно преосвидетелстван като
такова.
На 14.12.2022 г., сутринта, свидетелят Д. А. посетил кабинета на
личния си лекар – свидетеля С., в гр. *, за да му бъде издадено медицинско
направление за явяване за преосвидетелстване пред ТЕЛК, тъй като срокът на
определения процент трайно намалена работоспособност, съобразно
притежаваното от него последно експертно решение №* г., издадено от МБАЛ
„*“ АД - гр.*, изтичал на 01.01.2023 г. По това време на работа в кабинета бил
подсъдимият Б. М., който съставил амбулаторен лист с № * и обяснил, че
трябва да му се представи действащото решение на ТЕЛК. Свидетелят А. се
върнал до дома си, взел решението и около 13.00 часа същия ден отново
отишъл в кабинета на личния си лекар. Подсъдимият М. издал направление за
ТЕЛК № * г., съгласно чл. 78, ал. 1, чл. 79 от НРД и чл. 23, ал. 2 от Правилника
за устройството и организацията на работа на органите на медицинската
експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза, в което
било посочено, че пациента се изпраща за преосвидетелстване, поради
изтичане на срока на експертно решение. В медицинското направление били
пренесени данните от съставения от подсъдимия М. амбулаторен лист с № * г.,
с посочена основна диагноза: „Бронх или бял дроб с неуточнена локализация“.
След като предал медицинското направление на свидетеля А.,
2

подсъдимият М. му казал, че това струва 100 лева. Свидетелят А. възразил,
тъй като бил здравно осигурен и знаел, че тази медицинска дейност не се
заплаща. Тогава подсъдимият станал от мястото си и опитал да вземе обратно
документа. Свидетелят Д. А. извадил от портфейла си две банкноти с номинал
от по 50 лева и ги хвърлил на масата, след което излязъл от кабинета.
Свидетелят А. се обадил по телефона на д-р С. и му разказал за
случилото се. Личният му лекар потвърдил, че не дължи заплащане на
извършената медицинска дейност, тъй като е с непрекъснат
здравноосигурителен статус. Казал му да отиде следобед в кабинета, когато
там ще е на работа медицинската сестра В. А., на която да върне
медицинското направление, а тя от своя страна ще му върне парите и ще му
издаде ново направление.
Същият ден, малко преди 14.00 часа, свидетелят А. посетил отново
лекарския кабинет на д-р С. в гр. *. По това време там на работа била
свидетелката В. А., която поискала от свидетеля А. старото решение от ТЕЛК
и направлението, издадено от Б. М., което той й дал, след което върнала на
свидетеля 100 лева и му отпечатала друго направление за явяване пред ТЕЛК
с № * г. със същото съдържание, като даденото му от подсъдимия. Докато
свидетелят А. бил в кабинета, по телефона на свидетелката А. се обадил
свидетелят С., на когото А. казала: ,,Взела съм направлението, написала съм
ново, върнала съм му парите. Няма проблеми, докторе, всичко е шест, бъди
спокоен“.
През времето, през което бил в кабинета на личния си лекар,
свидетелят Д. А. записвал на мобилния си телефон разговора, който водил със
свидетелката А., а впоследствие, на 02.02.2023 г., с протокол за доброволно
предаване предал на полицейски орган от ОД на МВР - * оптичен носител -
CD-R марка „Verbatim“ 700МВ, съдържащ аудиофайл. Описаният диск е бил
предмет на изследване по назначена по делото съдебна фоноскопна
експертиза, за което бил изготвен Протокол за извършена експертиза №
23/ИДИ - 212 от вещи лица в * към * – MBP - Н. М. и Н. Г.. При извършване на
експертизата вещите лица са възпроизвели представеният оптичен носител
посредством компютърна конфигурация с използване на софтуер за
възпроизвеждане и анализ на звукозаписи. В заключението си вещите лица са
посочили, че с поред информация от метаданните на файла, същият е
създаден на 14.12.2022 г. в 13 часа и 59 минути. Посочили са в заключението,
че текстът от звукозаписа е снет и представен в писмен вид в „Текст на
звукозаписа“ в изследователската част на протокола. Вещите лица са дали
заключение, че не са установили признаци за манипулация и монтаж върху
звукозаписа, обект на експертизата.
Така описаната фактическа обстановка окръжният съд е приел за
установена от събраните в хода на досъдебното производство гласни
доказателства – изцяло от показанията на свидетеля Д. А., частично от
показанията на свидетелите В. С. и В. А., както и от приобщените по
надлежния ред писмени доказателства. В мотивите си окръжният съд е
изложил подробни и убедителни съображения защо е дал вяра на показанията
на свидетеля Д. А. като логични, последователни, безпротиворечиви и
житейски правдиви и частично е кредитирал показанията на свидетелите С. и
3

А.. Изложеното от окръжния съд се споделя изцяло от настоящата инстанция,
поради което е ненужно да бъде преповтаряно.
Обосновани са и съображенията му защо е изключил от
доказателствената съвкупност аудиозаписа на разговор, воден между
свидетелите Д. А. и В. А. в лекарския кабинет на свидетеля С., направен с
мобилния телефон на свидетеля А. на 14.12.2022 г. в 13.59 ч. Този запис не е
резултат от прилагане на СРС, нито е случайно създадено веществено
доказателство, каквото по естеството си е например записа от охранителните
камери. Записът с мобилен телефон е преднамерен и създаден, за да обслужи
целите на бъдещо наказателно производство. Както правилно е отбелязано,
ползването му за нуждите на процеса не е допустимо, тъй като той е оформен
в нарушение на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на РБ, който забранява следене,
филмиране, фотографиране без знанието на лицето или въпреки изричното му
несъгласие, освен в случаите предвидени от закона. Поради това и писменото
заключение на вещите лица по извършената в хода на досъдебното
производство фоноскопска експертиза на този запис не може да служи като
доказателствен източник, тъй като би се стигнало до заобикаляне на закона,
поради което посоченото заключение също е изключено от доказателствената
съвкупност, респ. не следва да се приема за установено конкретното
съдържание на посочения по-горе разговор между свидетелите А. и А..
Събраните в хода на въззивното производство гласни
доказателства не водят до промяна на описаната по-горе фактическа
обстановка. Свидетелят А. подробно описва посещението си на 14.12.2022 г. в
кабинета на д-р С. в гр. * във връзка с необходимостта от издаване на
направление за ТЕЛК, при което бил посрещнат от подсъдимия М., който
първо го върнал да донесе старото направление, после му издал ново, за което
поискал 100 лева и при направеното от А. възражение го заплашил, че ще
скъса вече издаденото направление и посегнал към него, поради което А.
извадил две банкноти от по 50 лв. и ги хвърлил на масата, след което излязъл
от кабинета. Веднага след това се обадил по телефона на д-р С. и му разказал
за случилото се, като му казал и че „ще се съдят“. Докторът се съгласил, че
като е здравноосигурен А. не дължи плащане и обещал да проучи случая, като
го помолил да не подава жалба. После му се обадил няколко пъти със същата
молба, споделил му и за здравословните си проблеми, като накрая му казал да
отиде следобед в кабинета отново, когато на работа ще бъде медицинската
сестра В. А., на която да даде направлението, издадено от М., а тя ще му върне
100-те лева и ще му издаде ново направление, което, в крайна сметка, се е и
случило. По време на втория му престой в лекарския кабинет, свидетелката А.
получила телефонно обаждане, в хода на което казала на отсрещната страна:
„Докторе, върнала съм му парите и всичко е шест“. Свидетелят С. категорично
отрича да е разговарял със свидетеля А. по телефона за възникналия между
него и подсъдимия М. конфликт, да се е обаждал на свидетелката А. да връща
пари, както и да е знаел дали, от кого и на кого са върнати пари и в какъв
размер. От своя страна свидетелката А. твърди, че преди тя да отиде на
работа, д-р С. й се е обадил по телефона, като й казал, че ще дойде пациент, на
който трябва да издаде на хартиен носител направление за ТЕЛК, като също
4

отрича да й е казвано да му връща и да му е давала пари, както и да е искала
предишно направление, преди да му предаде новото. Заявява и липса на
спомен, по време на престоя на свидетеля А. в кабинета на д-р С., същият да й
се е обаждал по телефона. В обясненията си пред настоящата инстанция
подсъдимият М. признава за посещението на свидетеля А. в кабинета на д-р С.
по повод издаване на направление за ТЕЛК, отрича да му е искал и да е
получавал от него пари, като твърди, че тъй като не удовлетворил желанието
на А. да издаде направление, в което „да утежни заболяването“, последният се
заканил да „го върне“ на практиката на д-р С. като подаде жалби „там, където
има нужда – Здравна каса и други институции“. Констатираните противоречия
между показанията на свидетеля А. и обясненията на подсъдимия М. и
показанията на свидетелите С. и А. не бяха отстранени и при проведените
между тях очни ставки. Настоящата инстанция счита, че следва да се
кредитират изцяло показанията на свидетеля А., както е сторил и окръжния
съд, тъй като същите са логични, последователни, безпротиворечиви и
житейски оправдани. Те кореспондират с показанията на свидетеля С. в частта
им, в която последният заявява, че е бил викан в РЗОК – * по повод подадена
жалба от свидетеля Д. А. именно във връзка с поискани пари от Б. М..
Твърденията на свидетеля Д. А. се потвърждават и от показанията на
свидетелката А. в частта им, в която същата сочи, че в края на 2022 г., един
следобед, в кабинета на свидетеля С. дошъл свидетелят А., за когото
свидетелят С. й се бил обадил да му разпечата направление за ТЕЛК (което не
би било възможно, ако свидетелят А. не е разговарял преди това по телефона
със свидетеля С. за случилото се), което свидетелката А. и сторила, въпреки че
видяла в компютърната система, че от същия ден има издадено направление за
ТЕЛК на този пациент. Следователно, показанията на свидетеля А. в частите
им, в които същият твърди за възникнал конфликт на 14.12.2022 г. в кабинета
между него и подсъдимия М., обаждането на свидетеля С. до свидетелката А.
за пациент, на когото трябва да разпечата направление за ТЕЛК, повторното
посещение на свидетеля А. в кабинета на свидетеля С. следобед на същия ден
и разпечатването от свидетелката А. на ново направление на свидетеля А. за
ТЕЛК, въпреки наличието в компютърната система на издадено идентично
такова в същия ден, се подкрепят и от други доказателства по делото, което е
индиция за тяхната достоверност в цялост. Още повече, че очертаното в
показанията на свидетеля А. негово поведение е житейски правдиво и логично
свързано с последвалото такова, а именно – подаване на жалба в РЗИ – *, в
която са изложени аналогични факти и обстоятелства относно случилото се
между него и М. в кабинета на свидетеля С. на 14.12.2022 г.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите В. С. и В. А. в
частите им, в които същите твърдят, че свидетелят С. не е разговарял със
свидетеля А. по телефона относно възникналия конфликт между него и
подсъдимия М., както и че свидетелят С. не бил говорил със свидетелката А.
за връщане на пари и не знаел дали и на кого са върнати пари, а така също и в
какъв размер, както и че свидетелката А. не била давала никакви пари на
свидетеля А., нито някой й е казвал да му връща някакви пари. Показанията на
свидетелите С. и А. в посочените части са нелогични, непоследователни,
5

противоречиви помежду си и се опровергават от показанията на свидетеля А.,
които, както бе отбелязано, се кредитират изцяло.
Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия М. в частта им,
в която същият отрича да е искал и да е получавал от свидетеля А. пари, както
и че последващите действия на последния (подаване на жалба) са в резултат
на това, че не е удовлетворил желанието на свидетеля да му издаде
направление, в което „да утежни заболяването“. Безспорно е, че решение на
ТЕЛК се издава от експертна лекарска комисия. Именно тя, въз основа на
представената й от лицето медицинска документация, взема решение за
освидетелстване/преосвидетелстване и какво следва от това. Медицинското
направление, издадено от личния лекар, само насочва съответното лице към
ТЕЛК. Не по него, а въз основа на медицинската документация за
заболяването се извършва експертизата. Следователно, твърденията на
подсъдимия за проявени от свидетеля А. претенции относно направлението и
закани за „отмъщение“, поради неудовлетворяването им, следва да бъдат
отхвърлени като недостоверни.
При правилно установена фактическа обстановка необоснован и
незаконосъобразен е изводът на окръжния съд, че подсъдимият Б. Б. М. не е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 225б, ал. 1
НК за това, че на 14.12.2022 г. в гр. *, за извършена работа - издаване на
медицинско направление за ТЕЛК на Д. Ю. А. от с. *, общ. К., обл. К., е
получил от Д. Ю. А. имотна облага - парична сума в размер на 100 лева, която
не му се следва и деянието не съставлява по-тежко престъпление. За този
извод е прието, че събраните по делото доказателства не установяват по
несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият М. е получил инкриминираната
сума, а само, че я е поискал.
Настоящият въззивен състав не споделя изложените в тази връзка
съображения на окръжния съд. По делото е безспорно установено, че
издаването на медицинско направление за ТЕЛК е било част от служебните
задължения на подсъдимия Б. М., в качеството му на медицински * при
общопрактикуващ лекар, а именно: ЕТ „*“ – гр. *, и тази услуга не се заплаща,
тъй като същата дейност се осигурява от НЗОК, съгласно чл. 78, ал. 1 от
Националния рамков договор за медицински дейности за 2020 – 2022 г., като
дейността на лечебното заведение, свързана с изясняване и уточняване на
здравословното състояние на лицата и подготовката им за освидетелстване и
преосвидетелства от ТЕЛК и НЕЛК се осигурява от НЗОК. Безспорно е също,
че ЕТ „*“ е извършвал първична извънболнична помощ и е имал сключен
договор № * г. с Националната здравноосигурителна каса. Безспорно е и това,
че на 14.12.2022 г., в кабинета на свидетеля С. в гр. *, след като по искане на
свидетеля А. подсъдимият М. издал на същия направление за ТЕЛК № * г., в
което било посочено, че пациента се изпраща за преосвидетелстване, поради
изтичане на срока на предходното експертно решение и го предал на
свидетеля, подсъдимият му казал, че това струва 100 лева. Установено е още,
че свидетелят А. възразил, тъй като бил здравно осигурен и знаел, че тази
медицинска дейност не се заплаща, при което подсъдимият станал от мястото
си и опитал да вземе обратно документа, като свидетелят Д. А. извадил от
6

портфейла си две банкноти с номинал от по 50 лева и ги хвърлил на масата,
след което излязъл от кабинета. Безспорно е също, че след случилото се
свидетелят А. се обадил по телефона на свидетеля С., за да изрази
възмущението си, както и че след проведени още няколко телефонни
разговора помежду им по инициатива на С., е склонил на молбите на
последния да се върне следобед в лекарския кабинет, за да му бъдат върнати
парите. Това се е и случило, като при последващото посещение на свидетеля
А. в кабинета на личния лекар, парите в размер на 100 лв. му били върнати от
свидетелката А.. При положение, че на срещата им преди обяд в лекарския
кабинет са били само подсъдимият и свидетелят А. и последният е оставил
100-те лева на него, няма кой друг да ги е получил освен поискалият ги –
медицинският * М.. Няма и причини, ако не е била получена от подсъдимия,
тази сума да бъде върната около 14 часа на същия ден на свидетеля А., поради
което той заявил, че няма да ангажира полиция и прокуратура, но, почувствал
се огорчен от поведението на хората в този лекарски кабинет, е подал жалба в
РЗИ в гр. *, откъдето са сигнализирали полицията, в резултат на което е
образувано настоящото наказателно производство. Или, от събраните по
делото доказателства се установява по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият М. не само е поискал, но и е получил от свидетеля А.
инкриминираната парична сума за извършената работа – издаване на
медицинско направление за ТЕЛК, с което е осъществил от обективна страна
състава на престъплението по чл. 225б, ал. 1 НК. Без значение за
съставомерността на извършеното е от кой и за чия сметка парите са върнати
на свидетеля А..
От субективна страна деянието е осъществено при форма на
вината пряк умисъл, предвид действията на подсъдимия, начинът, по който е
протекла срещата между него и свидетеля А. и всичко свързано с приемането
на инкриминираната сума. Съзнавал е общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици, и е искал настъпването
им, поради което е действал умишлено. Подсъдимият е бил наясно, че за
извършена работа – издаване на медицинско направление за ТЕЛК на
здравноосигурено лице, получава от него имотна облага – сумата от 100 лв.,
която не му се следва и деянието не съставлява по-тежко престъпление.
С оглед на изложеното настоящият въззивен състав счита, че се
налага единственият възможен и обоснован извод, а именно, че с
горепосоченото си поведение действайки по описания начин, на 14.12.2022 г.,
в гр. *, подсъдимият Б. Б. М. е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на престъплението по чл. 225б, ал. 1 НК, поради което
първоинстанционната оправдателна присъда следва да бъде отменена.
Въззивният съд намира, че в случая, деянието не е "маловажен
случай" по смисъла на чл. 225б, ал. 3 НК, респ., не може да бъде третирано
само като административно нарушение. Не се касае за престъпление с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид, независимо от стойностния размер на
неговия предмет. Размерът на получената сума не е единственият критерий, от
който следва да се изхожда, за да се определи дали случаят е маловажен или
7

не. Степента на обществена опасност на престъплението, предмет на
настоящето наказателно производство, не само не се различава от обичайната
за този вид посегателства, а е значително по-висока, тъй като се касае за
поведение на медицински специалист - *, погазващ значими медицински
норми в сферата на здравеопазването. Касае се за корупционно деяние, чиято
обществена укоримост е значителна, предвид сериозното разпространение на
това престъпление в българското общество и липсата на достатъчно адекватни
механизми за противодействие, сред които намира приложение именно
наказателната репресия. При тези данни, въззивната инстанция счита че
липсва основание за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление
по чл. 225б, ал. 3 НК.
Престъплението по чл. 225б, ал. 1 НК е умишлено и е наказуемо с
лишаване от свобода до две години и глоба от 100 до 300 лв. Подсъдимият Б.
М. е неосъждан и няма данни да е освобождаван от наказателна отговорност,
поради което не са налице процесуални пречки за прилагане разпоредбата на
чл. 78а НК, като същият бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде
наложено административно наказание глоба. Предвиденото административно
наказание в разпоредбата на чл. 78а НК е глоба в размер от 1 000 до 5 000 лв.
Въззивният съд намира, че адекватно на извършеното от подсъдимия деяние е
да му бъде наложено административно наказание глоба в минималния,
предвиден в закона размер, а именно – 1 000 лв. Размерът на
административното наказание се определи при наличие на смекчаващи
отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало и добри
характеристични данни и липса на каквито и да било отегчаващи.
Установеното наличие само на смекчаващи обстоятелства по отношение на
подсъдимия сочи, че налагането на административно наказание в минимален
размер за извършеното от него престъпление би изиграло роля на
мотивационен коректив в поведението му.
Правилно окръжният съд се е разпоредил с приложеното по делото
веществено доказателство, поради което първоинстанционната присъда
следва да бъде потвърдена в тази й част.
Налице са основанията на чл. 189, ал. 3 НПК, поради което
подсъдимият Б. Б. М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на
МВР – * направените в хода на досъдебното производство разноски в общ
размер на 209.07 лв.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд постанови
присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
8

Номер на акта:	3
Дата:	8 април 2025 г. (в сила от 8 април 2025 г.)
Съдия:	Магдалина Стефанова Иванова

Дело:	20255000600019
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 януари 2025 г.

Присъда по дело №19/2025 на Апелативен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите