Присъда по дело №2308/2024 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД №2308 по описа за 2024 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по
досъдебно производство №478/2024 год. по описа на РУ - гр.Шумен, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Е.Ъ.З., с ЕГН**********, роден на
****** год. в гр.Шумен, български гражданин, със средно образование, разведен,
безработен, неосъждан за извършени от него престъпления от общ характер по чл.183, ал.1
от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият в периода
от месец февруари 2024 год. до месец октомври 2024 год. включително в гр.Шумен след
като бил осъден с влязло в сила решение №318 от 14.12.2023 год. по ГД №770/2023 год. по
описа на РС-Нови пазар, влязло в сила на 30.01.2024 год. да издържа свой низходящ – син
Т.Е.Ъ., роден на ****** год. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
2 месечни вноски, а именно 9 месечни вноски по 250 лева, на обща стойност 2250 лева /две
хиляди двеста и петдесет лева/, както и че в периода от месец февруари 2024 год. до месец
октомври 2024 год. включително в гр.Шумен след като бил осъден с влязло в сила решение
№318 от 14.12.2023 год. по ГД №770/2023 год. по описа на РС-Нови пазар, влязло в сила на
30.01.2024 год. да издържа свой низходящ – дъщеря Т.Е.Ъ., родена на ****** год. съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно 9 месечни
вноски по 250 лева, на обща стойност 2250 лева /две хиляди двеста и петдесет лева/.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като предлага
на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/
месеца, чието изпълнение на основание разпоредбата на чл.66 от НК да бъде отложено за
срок от три години.
Подсъдимият Е.Ъ.З. в съдебно заседание се явява лично, като заявява, че е запознат
със съдебното решение, че същото му е било връчено лично и че действително не е
заплащал издръжка. Изразява съжаление за постъпката си, като заявява, че причина за
неплащане на издръжката е бил факта, че не се вижда с децата си, но изразява готовност да
започне да изплаща дължимата от негова страна издръжка.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Е.Ъ.З. и свидетелката Г.Г.С. имали сключен граждански брак на
30.08.2021 год. От брака си имали двете деца - Т.Е.Ъ. /роден на ****** год./ и Т.Е.Ъ. /родена
на ****** год./. Отношенията между двамата се влошили и свидетелката С. депозирала в
Pайонен съд-Нови пазар искова молба за развод. Междувременно С. заживяла с децата на
квартира в гр.Шумен , **************. С решение №318/14.12.2023 год. по гражданско
дело №770/2023 год. по описа на Районен съд-Нови пазар, влязло в законна сила на
30.01.2024 год. бракът между двамата бил прекратен, като упражняването на родителските
права над децата било предоставено на свидетелката С. в качеството й на тяхна майка, а
оподсъдимият бил осъден да изплаща чрез С. ежемесечна издръжка на всяко едно от децата
в размер на по 250 лева месечно. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на
30.01.2024 год. З. бил работоспособен, но не работел постоянно. Въпреки решението на
съда, с което бил осъден да издържа своите низходящи, в периода от месец февруари 2024
год. до месец октомври 2024 год. /включително/, той съзнателно не заплащал издръжка за
децата си.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на
обясненията на подсъдимия, който както в хода на досъдебното производство, така също и в
хода на съдебното производство признава вината си, като дава обяснения в своя защита, от
разпита в съдебно заседание на свидетелката Г.Г.С., от събраните и приобщени по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
1

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани както обясненията на
подсъдимия, така също и показанията на свидетелката С., доколкото същите са еднопосочни,
непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така също и с останалия събран по
делото доказателствен материал и с установената от съда и описана по-горе фактическа
обстановка.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият З. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления от общ характер,
наказуеми по чл.183, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на всяко едно от престъпленията са обществените отношения, осигуряващи
изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за
осъществяване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от
собственото си имущество.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, което е било
осъдено да издържа свои низходящи.
От обективна страна изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие и се
изразява в съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или
повече месечни вноски – в случая по 9 месечни вноски по 250 лева на обща стойност 2250
лева по отношение на всяко от децата или общо в размер на 4500 лева за двете деца.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е предвиждал неизбежното неплащане на издръжката в размер на
повече от две месечни вноски по отношение на децата Т. и Т. и е желаел настъпването на
посочения обществено-опасен резултат. От материалите по делото и по-конкретно от
дадените от З. обяснения става ясно, че същият работи, като получава трудово
възнаграждение в размер на 1800 лева. В същото време от материалите по делото се
установява, че същият в определен период от време се е намирал извън границите на
страната, където е упражнявал трудова дейност, поради което се налага извода, че същият е в
състояние да реализира доходи в размер над минималната работна заплата за страната.
Липсват каквито и да е данни за влошено здравословно състояние, поради което се налага
извода, че подсъдимият е бил наясно със задължението си и умишлено не е заплащал
същото.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършените от него престъпления
съдът прецени: Степента на обществена опасност на всяко едно от деянията, която
преценява като сравнително висока - касае се за неплащане на издръжка на лица, които се
нуждаят от нея, като в тази връзка общият размер на незаплатената за инкриминирания
период издръжка е 4500 лева /или по 2250 лева по отношение на всяко едно от децата/ .
Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява с оглед данните за
личността му, които говорят, че З. е неосъждан, а по делото липсват доказателства за други
противообществени прояви на същия. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчита изказаното от подсъдимия съжаление и разкаяние за постъпката му и изразената от
него готовност да заплаща задължението си. Като смекчаващо отговорността обстоятелство
съдът възприема и влошените отношения между подсъдимия и бившата му съпруга, които
възпрепятстват възможността му да осъществява лични контакти с децата си.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като
2

наказанието бъде определено при отчитане, както на смекчаващите, така също и на
отегчаващите вината обстоятелства. В същото време съдът намира, че констатираните
смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни и достатъчни, за да обосноват
приложение разпоредбата на чл.55 от НК, поради което съдът, отчитайки горните
обстоятелства счита, че е справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия да се
наложи наказанието, предвидено в първата алтернатива на чл.183, ал.1 от НК по отношение
на всяко едно от деянията, а именно “лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи общо наказание на подсъдимия Е.Ъ.З.
измежду наложените му с настоящата присъда наказания „лишаване от свобода“ в размер на
най-тежкото от определените наказания, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/
месеца.
По отношение на така определеното общо наказание “лишаване от свобода”, съдът
като съобрази тежестта на извършените от подсъдимия престъпления, степента на неговата
обществена опасност и изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
и най-вече факта, че след датата на настоящото деяние подсъдимият не е извършвал други
престъпления, намери че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от
НК не се налага неговото ефективно изтърпяване. Съдът счита, че с оглед на изложеното по-
горе, за да укаже своето възпитателно, възпиращо и предупредително влияние върху дееца
не е необходимо наказанието да бъде изтърпяно ефективно, поради което приложи
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на същото за срок от три години.
При определяне размера на изпитателния срок съдът съобрази гореизложените
обстоятелства, както и степента на обществена опасност на деянията, за които се налага
наказанието.
Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимия и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове
на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална
превенция.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
3

Номер на акта:	11
Дата:	5 март 2025 г. (в сила от 21 март 2025 г.)
Съдия:	Ростислава Янкова Георгиева

Дело:	20243630202308
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 декември 2024 г.

Присъда по дело №2308/2024 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите