№ 22669
гр. София, 28.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110123794 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е.“ срещу „Д.“.
Съдът констатира, че предявеният иск е допустим, поради което делото следва да
бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съставя следния проект за доклад по делото:
Ищецът Е.“ е предявил против ДФ „З.“ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от сумата от 15529,87 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 28.03.2018г. до 20.11.2019г., върху сумата от 92 715,68 лева, която сума е получена от
ответника по изпълнително дело № 20169120402218 на ЧСИ Г. С., образувано въз основа на
изпълнителен лист от 02.09.2016г. по ч.гр.д. № 1728/2016г. по описа на РС – Р., издаден въз
основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за дължимостта на което вземане е налице
влязло в сила на 20.11.2019г. решение по иск по чл. 422 ГПК, с което искът е отхвърлен.
Ищецът твърди, че с ответника сключили Договор № 17/181591/00135 от 18.12.2012
г. за предоставяне на държавна помощ - „Помощ за реализиране на доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към птиците“ през 2012 година и анекси към него.
Въз основа на издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и ИЛ, ищецът бил
осъден да заплати на Д.“ по ч.гр.д.№ 1728/2016 г. на PC Р., сумата от 56322,04 лева, ведно
със законната лихва от 01.09.2016 г. до окончателното плащане, и сумата от 16229,09 лева,
представляваща лихва за забава за периода на забава от всяко плащане до 31.08.2016 г.
След подадено възражение, ДФ „З.“ предявил срещу ищеца установителен иск по чл.
422 ГПК. По образувано изпълнително дело, ищецът с цел да осуети провеждането на
публична продан на имуществото му, платил доброволно сума в размер на 92715,68 лева. По
предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, ВнАС отменил Решение № 5/27.02.2018 г.,
постановено по т.д.№ 109/2016 г. по описа на ОС Р. и отхвърлил предявения иск по чл. 422
ГПК, като неоснователен. С оглед на това, че искът по чл. 422 ГПК бил отхвърлен, на ищеца
в настоящото производство бил издаден обратен ИЛ за сумата от 92715,68 лева, като
1
лихвата върху тази сума била начислена от датата на влизане в сила на съдебното решение -
20.11.2019 г. С оглед на обстоятелството, че от 28.03.2018 г. ДФЗ е разполагал с платената
от ищеца сума в размер на 92715,68 лева, то за ищеца възникнал правен интерес на
основание чл. 86 ЗЗД да търси размера на лихвата върху тази сума, считано от 28.03.2018 г.
до 20.11.2019 г., в размер на 15529,87 лева. За процесния период претърпял вреди, тъй като
бил лишен от възможността да разполага със сумата от 92 715,68 лева, с която от своя
страна разполагал ответника въз основа на незаконосъобразно проведено принудително
изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ДФ „З.“ депозира отговор, в който оспорва
предявения иск. Счита ИМ за недопустима на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, тъй като бил
налице влязъл в сила съдебен акт за същия спор. Счита иска и за неоснователен. Сочи, че на
основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД, фондът е изпаднал в забава за плащане на главницата от деня,
следващ датата на получаване на поканата, т.е. считано от 11.02.2020 г. Моли за отхвърляне
на иска.
Съдът, с оглед дадените му от закона задължение разпределя следната
доказателствена тежест между страните:
Производството по настоящото дело е образувано след обезсилване на постановено
решение по гр.д. № 31915/2020г. на СРС 170 състав. Делото е върнато за ново разглеждане и
произнасяне на съда по предявената правна квалификация по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът носи тежестта да докаже
парично задължение на ответника и настъпилата забава на последния за изпълнение на
паричното задължение, респективно размера на мораторната лихва и момента, от който
същата се дължи; в частност с оглед конкретиката по делото, ищецът следва да установи
главен дълг – заплащане на парична сума от ищеца в полза на ответника при наличието на
основание, което впоследствие е отпаднало, изискуемост на вземането по главния дълг –
моментът на отпадане на основанието за получаване на сумата от ответника, както и
изпадането на ответника в забава – отправяне на покана за плащане на задължението.
Ответникът е длъжен в случай, че ищецът установи посочените по –горе
обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението си по договора за заплащане на уговореното възнаграждение.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
Представените с ИМ и с отговора на ИМ документи са относими към предмета на
делото и събирането им следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с ИМ и към оговора
2
на ИМ документи.
НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 10.10.2023г. от 14.30 ч. часа,
за която дата и час да се призоват страните.
На ответника да се връчи препис от молбата на ищеца с вх. № 167826 ог
14.06.2023г.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
СЪДЪТ приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3